ЛЕКТОРИУМ РОЗИКРУЦИАНУМ интернационална школа на златния розенкройц

Съзнанието е онази невидима, извънредно фина нишка, която ни свързва със същността на всичко съществуващо. Съзнанието е аспектът, който най-силно свързва душата с излъчванията на Духа. То е светлинно по своята същност и се определя от три сили: мисълта, чувствата и желанията и волята.
Нашето съзнание влиза във връзка само с нещата, към които сме насочили вниманието си. В този момент ние се намираме в процес на осъзнаване, при който сме зависими от петте порти на сетивното възприятие (зрение, слух, обоняние, вкус, осезание), защото посредством тези пет порти това, което е извън нас, влиза в контакт с нашата вътрешна същност. И този контакт се осъществява посредством съзнанието.

И тъй като природните ни сетивни възможности за възприятие са ограничени, то и природното ни съзнание е ограничено, не е цялостно, а само частично, непълно. И тъй като живеем в света на диалектиката – света на полярностите, на противоположностите, затова и съзнанието ни е двуполюсно. Това от една страна ни дава познавателна способност, а от друга ни прави несъвършени, нецялостни.

Съзнанието не познава минало и бъдеще. То винаги е в сегашния момент. На практика съзнанието се преструктурира всяка секунда; да, милиони пъти в секунда! Дъгата на съзнанието възниква, осъществява контакта и умира във всеки един момент, в който тя предаде на мисленето резултатът от този контакт. А качеството на този резултат зависи от чистотата на мисъл, чувства и воля, както и от чистотата на петте порти на сетивното възприятие.

ВИДОВЕ СЪЗНАНИЕ

В човека от една страна е налице едно смъртно себе, родено от природата и което ние обикновено наричаме „аз” – или „аза”. И точно този аз използва съзнанието и го определя чрез своя мисловен свят, чрез своите чувства, желания и страсти, както и чрез своята воля. Поради природната си ограниченост основната характеристика на азовото съзнание е незнание, ограничение, страх, грижи и безпокойство. С инструментариума на нашето сегашно съзнание не може да се възприеме истинската действителност.
Но от друга страна, в човека е налице едно безсмъртно себе, скрито в Розата на сърцето, което не е ограничено от нашите сетивни възможности за възприемане. Съзнанието на безсмъртната душа е цялостно. В него няма разделение. Способността за възприемане на душата настъпва светкавично и отвътре. Небесната душа вижда самата себе си във всички неща.Това съзнание произлиза от Божествената светлина - Светлината, която се излъчва от Монадата.

ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ЕДИНИЯ ВИД СЪЗНАНИЕ В ДРУГИЯ

Невъзможно е огънят на новото съзнание да се запали и Светлината да може да се излъчва, без съществото и личността ни да преминат през една цялостна, дълбока трансформация. Но тя не може да се осъществи чрез аза и неговото съзнание. В това е големият парадокс. Затова от зората на съществуването си човечеството е съпровождано, напътствано и подкрепяно от божествени пратеници – духовни учители и школи, които да сочат пътя, начина за преминаване от едното съзнание в другото, за преминаване от състоянието на отделеност и изолираност към състоянието на цялостност и единство. Помнете, че чистотата на сърцето, ума и душата ви, вашата лична външна и вътрешна хигиена упражняват директно и дълбоко влияние върху постоянно възобновяващата се дъга на съзнанието. „В себе си ще откриеш себе си” е казал Лао Дзъ. А над входа на храма в Делфи били изсечени ключовите думи „Опознай себе си и ще познаеш Бог.” Същността на духовния път, на духовното израстване е промяната в нивото на съзнание. (Това ще видим по-нататък, разглеждайки скалата на нивата на човешкото съзнание).

ОСНОВНИ ИНСТРУМЕНТИ ЗА ПРОМЯНА НА СЪЗНАНИЕТО, ЗА ДУХОВНО ИЗРАСТВАНЕ

В основата на себепознанието е самонаблюдението.
Самонаблюдението и съзнателността или осъзнаването са състояние на ума, което се постига със стремеж, практика, постоянство и време. Постига се стъпка по стъпка и постепенно се разгръща като светлина на изгрев, огряваща обвита в мрак долина.

Съзнателността (осъзнаването) може да се определи като разгръщащото се следствие от себепознанието, в което съзнанието се впуска, за да опознае себе си.
- Самонаблюдението и искреното отношение към самите себе си, са основният инструмент за промяна на съзнанието, и ако забележим, че не постигаме напредък, трябва веднага да си дадем сметка, че в някаква насока се самозалъгваме, че суетата, гордостта и самомнението (прекалено завишено или комплекс за малоценност), все още ни пречат да видим реалността такава, каквато е.

- За промяната на съзнанието е особено важно да свикнем с мисълта, че не правим нищо самостоятелно (това е особено важно при озаптяването на егото). Да търсим постоянно съвместна работа и подкрепа и да не си въобразяваме, че можем да се справим самостоятелно (това е желание на егото).

- Когато осъзнаваме и не забравяме, че сме Божествен инструмент, не натрапваме своето разбиране за всеобщите процеси. „Да бъде Твоята воля, Господи, а не моята!” трябва да бъде постоянна част от ежедневието ни – това е така необходимото смирение, което ни прави ефективен Божествен инструмент. Без него само си въобразяваме, че вършим божия работа, а в действителност изпълняваме желанията на егото си. Промяната на съзнанието е задължителното условие за единение с Бога, с Цялото.

- За да имаме ефективна промяна в съзнанието, трябва да направим още един съзнателен избор – да променим съзнателното си отношение към всички хора, към всичко съществуващо. Трябва съзнателно да приемем, че във всеки човек има Божествен елемент, т.е. колкото и негативни качества да има, колкото и агресивно да е поведението му, да виждаме в него Божественото.

- Никога не трябва да забравяме, че промяна на съзнанието не може да се случи, докато мотива, който ни движи, е постигане на способности – това е типичната уловка на ума, на егото. Ефективният мотив е желанието да служим на Бога.

НИВА НА ЧОВЕШКОТО СЪЗНАНИЕ

Дейвид Хокинс, доктор по философия и дипломиран психиатър, създава картата на нивата на човешкото съзнание (известна също като скала на съзнанието), за да документира духовната реалност, използвайки техника, наречена приложна кинезиология, базирана на мускулно тестиране. Изследването е научно доказано и публикувано в докторската дисертация на Хокинс. Накратко, всяко ниво на съзнание съответства на определено човешко поведение и разбиране на живота и Бог. Всяко ниво отразява съответстващото му поле от енергия, която съществува извън нашия триизмерен свят. Номерата на скалата представят логаритмичното измерване на нивото на човешкото съзнание и отговарящото на него ниво от реалността. Бележка: За желаещите ще е полезно да намерят в интернет скалата на нивата на човешкото съзнание и обясненията към нея.

В заключение ще цитираме г-н Ян ван Райкенборг:
"Състоянието на съзнанието е едно електромагнитно състояние. Съзнанието се формира от седем центъра, които са изпълнени с магнитен, астрален флуид. Тези центрове се намират в светилището на главата, в седемте мозъчни кухини. Те се захранват чрез дихателния процес на магнитната система на мозъка, привличаща астрален флуид от междукосмическото магнитно поле. Вследствие на това вашето индивидуално състояние на съзнание напълно зависи от вида и въздействието на заобикалящото ви междукосмическо магнитно поле. Така става ясно по какъв начин възникват новите периоди. Измененията в междукосмическото магнитно поле водят до непосредствени промени в изявения живот, следователно и в човешкото жизнено поле.

Това, което съществува в електромагнитното поле, се проектира в нашия мозък и се изявява като съзнание, а това, което живее в човека като негово съзнание, подтиква към жизнена изява. Ето защо човекът е изцяло управляван от природата. Той не може нищо да решава. Всичко се решава вместо него. Намирайки се в определено магнитно поле, човек е ръководен от него. Следователно, ако човек има избор между две магнитни изяви, ясно е, че той трябва да следва законите или на едното или на другото поле.

Установихме, че съществуват две магнитни полета, едното от които въздейства на човечеството въз основа на неговото природно състояние, а другото – само при определени условия. От гледна точка на пространството и времето тези две полета действат известен период от време, следвайки една и съща линия на развитие. Но след това идва момент, в който те се разделят, в резултат от което се образуват две групи хора, принадлежащи на двете различни полета. Хората от тези групи напълно се разделят и се различават както по отношение на телесното си състояние, така и по своето нравствено и духовно състояние.

В световната история такъв момент вече настъпи. Съществуващите в нашия природен порядък две магнитни полета започнаха да се разделят едно от друго. Налице е пълна промяна на описаните две групи хора по отношение на обикновения диалектичен тип. Едната група върви по обичайния път на развитие на човечеството, другата - по пътя на новата раса, с ново съзнание."