Човекът- инкарнирана вечна същност.

ЧОВЕКЪТ - ИНКАРНИРАНА ВЕЧНА СЪЩНОСТ Втора лекция от цикъла: Универсалното учение. Пътят на розенкройцерите.

1.Човекът като многообразно същество
Човек е двойнствен – природен човек и вечен човек. Самият природен човек е много повече от физическо тяло - мисли, чувства и възприятия, които предизвикват телесни промени, както и поведение. Състоят се от по фини форми - етери.


2.Четирите тела на човека:
- състоим се от атоми.
- могъщи енергии действат в тъй нареченото празно пространство, някои от тях участват в оформянето на човека
- природният човек има четири тела- материално, етерно, астрално и неизградено ментално.Последното не може да бъде изградено от обичайното човешко мислене, а само от ново съзнание.
- четирите тела не са безсмъртни, те са преходни. На тях съответстват четири вида етери с различно високи вибрационни нива.


3.Човекът като вечна същност – микрокосмосът
Падналият микрокосмос е система, която отново и отново се инкарнира. Личностите са еднодневки.Този кръговрат продължава дотогава , докато една личност узрее и достигне новораждане от Вода и Дух.
- Микрокосмосът е сферичен и седморен- седем сфери една в друга- в средата се намира духовната искра.


4.Карма – законът за причина и следствие
-това е божествен закон.Той регулира възникването и  разтварянето на формите.Ние преживяваме разтварянето на формата като нещо болезнено и ужасно
-от гледна точка на микрокосмоса това е милост


5.Микрокосмос и личност
-три условия влияят върху земната личност:
   *кръвното наследство от родителите
   *кармичните задължения
   *космичните ограничения от диалектичния макрокосмос
В излъчванията на обкръжаващото го поле, земният човек е оплетен като в паяжина
Божествения свят пронизва диалектиката със своите лъчи. Но в нас има само една точка, която резонира на тази висока вибрация - духовната искра, която се намира в сърцето.