Божествен ли е този свят? Може ли да се промени към по-добро? Падение и възкресение. Каква е целта на съществуването на този свят?

Скъпи читателю,
     хилядолетни са усилията на човека да подобри този свят. Наистина в много отношения нещата се променят, но в същността си той си остава един и същ – борба на доброто със злото, мизерия, болки и страдания. Днес всички ние изпитваме тази пареща болка. Какво не му е наред на този свят? Така ли трябва да бъде или трябва да се опитаме да го направим по-добър, да го направим съвършен? Можем ли и трябва ли да правим това?
    
     За да отговорим на тези въпроси трябва да разгледаме първо как е възникнал този свят и с каква цел.
     В Универсалното учение се говори за седем космически области, които взаимно се проникват. Първата прониква всички останали, втората прониква всички останали без първата и т.н. Вселената, която виждаме с очите си, в която като природни хора живеем и от която до нас достигат различни сили и вибрации(звуци, светлина, субстанции) е седмата космическа област – последната, която е проникната от всички останали, но самата тя не прониква никоя друга.
    
    Първоначалният човек, създаденият по Божи образ и подобие Духовно-душевен човек, който ние наричаме микрокосмос, живеел в шестата космическа област. Това е големият ДОМ на човешките души, на “живите” души. Бог сътворил микрокосмосите като поставил в центъра им една искра от самия себе си – Духовната искра, посредством която бил в постоянна връзка с тях.

След това Бог създал седмата космическа област като гигантска алхимична лаборатория, в която човекът да съдейства за осъществяването на Божия план за вселенската изява. Основен закон в тази седма област е постоянната промяна: раждане (форм-иране), разцвет(“живот”) и умиране(по-точно разпадане на формата). В този свят действат две противоположни една на друга сили, които се пораждат една друга. Затова в него всичко постоянно се променя(добро-зло, правда-неправда,светлина-мрак и т.н.) и никога не може да бъде статично. Затова ние го наричаме диалектика. Цялостната седма космическа област се нарича Божествената(или свещената) диалектика. Първоначално не е било предвидено формите и изявите там да притежават разсъдък, а да бъдат само като материя. Защото ако материя се свърже с Духа, с Духовната искра, възниква едно почти невъзможно състояние – Духът става пленник на смъртта.

     За изявата си в свещената диалектика първоначалният човек притежавал инструмент – астрално-етерна дреха от много възвишен и чист вид, какъвто ние не познаваме. Тя била изградена от свещените етери. Тази форма постоянно се променяла, напълно в съответствие с основния закон на този свят, но всъщност била вечна, защото не умирала, а само трансформирала формата си.

     Посредством тази форма, която обаче е само проекция, отражение на първоначалния човек, той можел да работи в този свят. Той трябвало така да се каже да работи “отгоре”(от шестата космическа област), без да слиза “долу”(в седмата космическа област). Някои микрокосмоси обаче нарушили това изискване, преминали границата между 6-тата и 7-мата космически области и слезли “долу”(спомнете си мита за Нарцис). Веднага били обгърнати от материята и попаднали под закона на постоянната промяна. Започнал процесът на кристализация, защото Духът, който е непроменлив, започва да се съпротивлява на процесите на промяна в седмата космическа област.

     След падението в седмата космическа област първоначалният човек загубил директната си връзка с Бога, която имал посредством Духовната искра. Тя станала латентна. Нейните излъчвания, които формирали душата и формата, спрели. Малко по малко човекът загубил Божествените си способности, а Божественият инструмент – първоначалната астрално-етерна дреха - изчезнала. Но за да може този паднал микрокосмос да се изявява и да може да бъде спасен, Бог създал авариен план за спасение на падналите микрокосмоси. В процеса на падението Божествената душа била заменена със земна, а първоначалното тяло – с тяло от земна материя.

Освен това Бог отделил една част от Божествената диалектика и създал за тях едно затворено цяло, което Якоб Бьоме нарекъл “дома на смъртта”. Той направил така не само за да не се наруши хармонията в седмата космическа област, но най-вече за да предпази падналия човек от самия него. В този “дом”, отделен от Бог, живее сега човекът и се гърчи под закона на двете противоположно действащи сили и на закона на кармата. Каквото и да прави в това затворено цяло той си остава пленник в този паднал отделен свят. Единственият безсмъртен елемент в него е спящата Духовна искра в центъра на микрокосмоса, там където триизмерно се намира горната дясна камера на сърцето.

Сега вече можем да отговорим на въпросите.
Божествен ли е този свят? В някаква степен да, но в някаква степен – не. Той е Божествен, защото е подготвен от Бог за нас с определена цел. От друга страна, голяма част от падналата диалектика е сътворена от падналия човек. Той я е изпълнил със своите творения и продължава да прави това. Можем ли да подобрим този свят? Разбира се, че можем, но в същността си той ще си остане същия, непроменен, защото е създаден с определена цел и ние нямаме власт, колкото и силни да се смятаме, да променим тази цел.

Каква е тази цел и за какво живеем? Смисълът на този паднал свят е: чрез болка, страдание и смърт човекът да осъзнае падналото си състояние, че е отделен от Бога и че без Него нищо не може и че му е дадена една задача, която трябва да изпълни. Той трябва отново да събуди за живот Духовната искра в микрокосмоса и да позволи от нея да израсне първоначалната Божествена душа. Възкресението на тази Нова душа е отделянето й от материята, а възнесението й – завръщането й в шестата космическа област, в нейния истински ДОМ. Ако не осъществим тази задача – следва смърт и разпадане. Ако я осъществим – цялостният микрокосмос, включително и природния образ се трансформират чрез един процес, който ние наричаме трансфигурация. Това е спасението.


Всички човешки същества са призвани към възкресението на Божествената душа в тях самите. Времето напира, затова всеки трябва да вземе своето решение. И не забравяйте: човекът е душа, тялото е само инструмент. Домът на природнороденото тяло е ТУК, в ТОЗИ СВЯТ, но той не е дома на безсмъртните човешки души. Това е, което преди всичко трябва да разберете.

     В Духовната школа на Златния Розенкройц изучаваме как се осъществява процеса на трансфигурация. Не само теоретично, но най-вече на практика. Силовото поле на Духовната школа може да събуди спящата Духовна искра. Тогава човек сам открива, вътре в себе си, какво трябва да прави, как да живее, за да може в него да възкръсне първоначалния Духовно-душевен човек.

Това е ВЪЗКРЕСЕНИЕТО. Всичко друго е празно многословие.

Интернационална школа на Златния Розенкройц
Добави коментар

Абонирайте се за месечния бюлетин на Лекториум Розикруцианум!

Галерия

Термини

Посетете речника ТУК

Свързани статии

Двете жизнени полета

Двете жизнени полета

Един от опорните стълбове на учението на Розенкройцерите е познанието за двете жизнени полета.
Християнското учение за възкресението

Християнското учение за възкресението

Истинското християнство не възприема Учението за възкресението като факт, а като сила