Задушница – да си спомним за нашата изгубена Божествена душа

Скъпи читателю,
     тъй като отново идва “задушница” и всички са се забързали към гробищата, за да направят помен на своите умрели, сега може би е времето да кажем някои неща относно душата.
Трябва ли да се свързваме с душите на умрелите, защото точно това се опитват да направят хората на задушница(макар много да не го осъзнават)? Това добре ли е?
За да изясним този въпрос нека да разгледаме съвсем накратко какво представлява човешкото същество.
     Човекът представлява доста по-сложно същество, отколкото хората обикновено си представят. То е микрокосмос – една голяма електро-магнитна сфера. Нашата личност е само една малка част от този микрокосмос. Тя представлява една четворна телесност (четири тела: грубоматериално, етерно, астрално и ментално) и тройно съзнание(светилище на главата, на сърцето и тазово светилище с център слънчевия сплит – т.нар. подсъзнание). При смъртта грубоматериалното и част от етерното тяло се отделят и започват да се разпадат тук – в грубоматериалната сфера на този свят, а останалата част от микрокосмоса преминава в огледалната сфера – в отвъдното. Там процесите на разпадане трябва да продължат – разпадане на етерното, астралното и менталното тяло, докато накрая и съзнанието изчезне.
     Ако умиращата душа се противопостави на този естествен процес и не иска да “умре” тя остава “висяща” в огледалната сфера. Тя се превръща в “привързана към земята” душа. Това не е нормалният начин да се случват нещата. Микрокосмосът трябва да се изпразни напълно, за да може след това отново да се спусне в материалния свят, но вече с една нова личност. “Привързаните към земята” души всъщност застиват в едно положение и по този начин не получават нов шанс за спасение – чрез едно ново потапяне в материята с една нова личност.
     Затова сега се надяваме да разберете, че всяка дейност от страна на живите хора в този свят в подкрепа на това противопоставяне, тази “мнима помощ”, води до страдание и пречи на спасението на микрокосмоса. Спомнете си думите на Христос: “Оставете мъртвите да се погрижат за своите мъртви”. Затова най-доброто, което можем да направим е да оставим умрелите души на мира, да не ги безпокоим. Помнете човека, но не отправяйте молитви, пожелавания и т.н. към мъртвите души. Насочете усилията си към живите хора, защото те имат най-голяма нужда от помощ и на тях можете да помогнете. На умрелите души не можете да помогнете, най-много да им попречите.
     И накрая думата “задушница”, т.е. “за душата”, за “умрялата душа”, можем да свържем и с нашата първоначална Безсмъртна душа. Преди падението си човекът(микрокосмосът) е притежавал безсмъртна Божествена душа и личност. След падението душата така да се каже се е свила до един атом – “Праатома” или както ние я наричаме Розата на сърцето. Тази душа е станала латентна, спяща, т.е. може да се разглежда и като умряла. За да живее микрокосмосът получил една смъртна душа и едно смъртно тяло, с които се потапя в този свят с една единствена цел – да се възстанови първоначалното състояние. Това възстановяване ние наричаме новораждане от вода и Дух или трансфигурация. Когато тази цел не е изпълнена, микрокосмосът загубва смъртните си тяло и душа и след това трябва да получи нови – при следващото си спускане в материята. И така колелото се върти, докато задачата - новораждането от вода и Дух - не бъде изпълнена.
     Затова оставете душите на умрелите на мира и си спомнете за тази СВОЯ някогашна безсмъртна Божествена душа.

Вашите приятели от
Лекториум Розикруцианум

Галерия

Свързани статии

Коледа - Раждането на Иисус

Коледа - Раждането на Иисус

Всяка година празнуваме Коледа. Но дали нещо в нас се променя по този начин? Какво означава всъщност да празнуваш Коледа?
Човекът - един микрокосмос

Човекът - един микрокосмос

Човешкото същество е нещо много повече, отколкото повечето хора си мислят. Той е един микрокосмос.