Фарид уд Дин Аттар, суфи поет от дванадесетото столетие е описал духовното пътуване към истината под формата на „седем долини“.
Всяка една от тези долини е една цел, но и в същото време капан.
Във всяка една от долините се натъкваме на съвети, които ни водят през низини и върхове към следващата долина.
Първа долина – долината на търсенето: продължително търсене благодарение на сърцето и милостта.
Втора долина – долината на любовта: копнеж чрез огъня на любовта.
Трета долина – долината на знанието: вслушване в собственото си сърце.
Четвъртата долина – долината на незадържането: пускане на страха и желанията.
Петата долина – долината на единството: състояние без „аз“.
Шестата долина – долината на учудването: преход през пустинята от болки, мъка, загуба и разрушение.
Седмата долина – долината на познанието на Бог и единството: духовна бедност и разрушение.
За да можем да излезем от една долина трябва да изхвърлим една част от „багажа“, който носим със себе си. Трябва да изоставим един по един нашите стереотипи. Изоставянето на стереотипите ни води до един нов начин на живот и ни доближава все повече и повече до свободата. За пътуването през долините се нуждаем от два крака – единият е нашата насоченост към вечността, а другият е упоритостта ни да стигнем до целта. По пътя трябва обаче да си даваме постоянно отчет за нашите мотиви, за да гарантираме, че в крайна сметка не раздуваме нашето его. Затова трябва да искаме да стигнем до истината и да сме готови да жертваме всички мнения, които сме имали до този момент.
