Н Е  Д А В А Й Т Е  С В Я Т О  Н Е Щ О ...

“Не давайте свято нещо на кучетата,
нито хвърляйте перлите си пред свинете,
да не би да ги стъпчат с краката си
и да се обърнат и да ви разкъсат!”
(Матей 7:6)

Тези думи са от изключителна важност за всички, които работят в служба на Светлината. Който иска да изпълни някаква задача, било то малка или голяма, във великото дело на Христос в служба на света и човечеството, трябва да се придържа към тези думи. Те биват казани на онези ученици, които са облагородени да чуят и възприемат думите, изречени на Свещената планина.
Естествено веднага се сещаме за мотото на произведението „Алхимичната сватба на Християн Розенкройц“: „Не хвърляйте перли пред свинете и рози пред магаретата – не!“ Очевидно тези думи носят същата идея, както в Планинската проповед и съдържат един съвет, който специално се дава на учениците на една Духовна школа и се акцентира върху него.Кои са кучетата, свинете и магаретата? Откъде идва опасността? Как ученикът трябва да реагира, за да я избегне? Ние ще се опитаме да намерим отговор на тези въпроси.
Във всички митологии и мистерии, кучето е символ на диалектичното, т.е. на земната, хаотична, спекулативна и експериментална човешка воля. Кучето често символизира също и напълно безполезните опити да се освети тази воля, така че да съответства на Божествената воля.
    Ако можем да схванем идеите, свързани със символа на кучето, ще можем да разберем и какво символизира свинята – тя е низшето същество на желанията на човека. То е свързано с цялостната чувствена природа на хората, които са насочени към Земята и земното, които свързват всичко със земни понятия и ценности, които разрушават всичко свято, всичко, което не е от този свят и го пленяват в земното.
Свинята е ужасния образ на едно живеещо късче аз-съзнание, което, тласкано от своите желания и обвито с дебел слой мръсотия, преминавайки през калта търси пътя до низшите си цели. Вероятно ние всички имаме в себе си нещо от свинята.

    И накрая бихме искали да насочим вниманието си и към магарето, символа на ината, на непокорната и вироглава природа, винаги съпротивляваща се на всичко, която може да бъде управлявана и контролирана единствено от по-висшата Духовна сила. Затова Иисус яздеше към земния Йерусалим възседнал магаре, принуждавайки масите да викат: “Осанна! Благословен е този, който идва в името на Господа!”
    Но това не е победа! Това е прелюдията към пожертването на Неговата плът и кръв, понеже на следващия ден същите тези хора, които изпаднали в мистична несвяст и борещи се за светлината викаха: ”Осанна“, сега крещяха:”Разпнете го!”
    „Не давайте свято нещо на кучетата! Не хвърляйте перлите си пред свинете, нито рози пред магаретата, да не би да ги стъпчат с краката си и да се обърнат и да ви разкъсат!”
С тези думи ученикът е съветван при своята работа да има пред вид сатанинската човешка воля, дяволската природа на желанията и неуравновесените човешки действия. Работникът на лозето трябва много сериозно да взема под внимание оскверненото състояние на тройния човешки храм: светилището на главата като фокусна точка на човешката воля, светилището на сърцето свързано с желанията и тазовото светилище като фокусна точка на силата за действие.
“Не давайте свято нещо на кучетата!” е съветът, даден по отношение на активностите в светилището на главата.
“Не хвърляйте перлите си пред свинете!” се отнася за активностите на светилището на сърцето.
“Нито рози пред магаретата!” се отнася за центъра на действието в тазовото светилище.

Не давайте свято нещо на кучетата

    Първоначално е било казано: “Не давайте венеца на кучетата!”
Свещеният венец или корона около главата на ученика, е символът на посвещението, свързаността с Божествения порядък. Щом ученикът притежава този венец (също и пръстен), следователно щом е осъществил в себе си нещо от Божествеността и е станал жив участник в Христовата йерархия, той е станал жива част от Христовото същество и притежава способността в съответствие със своето състояние да предава този венец, тази свещеност на други. Като посветен, той може да посвещава други.
Още щом свещеният венец, короната от тръни, бъде поставена върху главата на ученика, той става могъщ; той става сънаследник на Христовата милост. Той я получава даром – и даром я отдава!

Не хвърляйте перлите си пред свинете

В мистерийния език перлата символизира общуването с Бог. Венецът символизира издигането към Бог, а перлата е свързаността с Бог, ежедневното общуване с Божествената светлина. Диханието на съвършената Любов е това, което съзнателно се изпитва в светилището на сърцето, където тя навлиза в нашата система като праната на Живота и се предава на нашата душа.
    Перлата символизира дванадесеторното душевно състояние, което става притежание на истинския християнин. Затова в Книгата на Откровението за новия Йерусалим се казва: ”Дванадесетте порти бяха дванадесет перли: всяка порта се състоеше от една перла.”
    Както е с венеца на живота, така е и с дванадесетте перли на душата. Ученикът, който ги притежава, може да ги дарява без да губи нищо. В Христос, той може да започне обновлението на сърцето.

Не давайте рози на магаретата

    Розата е символ на осъществяването, на сътворяването, на осветеното в Иисус Христос дело. Както бялата роза представлява Божественото, съвършеното, което съдържа в себе си всичко, така оранжево-червената роза символизира Божествената магия, която си проправя път през времето към хората, към истинския търсач, към отчаяната душа, която се е събудила с вопли на страдание в своята адска бърлога, за да поръси пътя на този нещастен, но въпреки всичко благословен човек, с любов и подкрепа, с дела и утеха: да подаде на всеки, който желае, розите на щастието, тези оранжево-червени рози на доброто, истината и справедливостта.

    В тази сияеща светлина родените в тази слава брат и сестра вървят с Розата в повдигнатите си ръце през този мрачен свят като хора, които служат. И те ще спазват съвета:
“Те не дават свято нещо на кучетата,
нито перли на свинете,
нито рози на магаретата.”

Международна Школа на Златния Розенкройц

Галерия