ЛЕКТОРИУМ РОЗИКРУЦИАНУМ интернационална школа на златния розенкройц

   Класическите розенкройцери от началото на 17 век заявяват в своя манифест „Конфесио Фратернитатис”, между други неща и следното:
„Вие, които сте благоразумни, намерете убежище при нас, които не търсим вашето злато и дори ви предлагаме несметните си съкровища. Ние не желаем да ограбим богатствата ви, а напротив, да ви направим съсобственици на нашите. Не се стремим към това да бъдем приети или признати от вас, а ви каним в нашите къщи и дворци, които са по-разкошни и от кралските, защото ние не сме подтиквани от алчност и разкош, а от Духа Божий.”

Много се е спекулирало през вековете за вида и характера на това богатство. Имайки предвид резултата, който техните манифести предизвикват в Европа, можем достатъчно обосновано да предположим, че съучастието в това богатство се свързва с пробуждането на съзнанието за едно актуално възприятие на реалността, освободено от товара на затвърдените в миналото догми и нагласи.

Действителното пробуждане обаче не е свързано със самоосъзнаването на подобен процес, във връзка с което е добре на това място да припомним библейската притча за богатия младеж. Тъй като е богат на постижения и качества, тъй като е придобил душевни умения, тъй като е вървял по своя духовен път, той не може току така да остави всичко това. Той се е превърнал в бог на себе си и не би могъл дори да се обърне към Бога на всички неща. Затова Иисус споделя:

„Мъчно ще влезе богат в небесното царство. При това ви казвам: По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство. А учениците, като чуха това, зачудиха се твърде много и думаха: Като е тъй, кой може да се спаси? А Исус ги погледна и рече им: За човеците това е невъзможно; но за Бога всичко е възможно.”(Матей 19)

Тук добре се вижда колко озадачени са дори апостолите. Те научават че онзи човек, който още отрано е придобил всичко и изпълнява предписаните духовни закони, е неспособен да получи Духа. И е нормално да се запитат, след като той не може това, кой изобщо би могъл. За нас би трябвало да е разбираем и полученият отговор.
За човеците това не е възможно. Няма път, по който човекът да достигне нещо, което не е човешко.
И разбира се, за Бога всичко е възможно, стига да му е предоставено място за действие.
Едно такова място за действие, както са ни показали класическите розенкройцери, е храмът-гробница на техния духовен баща - Християн Розенкройц. Това съоръжение, като един алхимичен символ, се намира в сърцето на всеки един човек, а розенкройцер може да се нарече именно този, който го е открил. За радост ние имаме завещано едно добро описание на процеса по намирането му.

В другия класически манифест на розенкройцерите „Фама Фратернитатис” първо ни се съобщава, че текстът излага истинското и първоначално известие за откриването на просветления божи човек Християн Розенкройц. После историята започва със смъртта на брат А. Буквата А. е първата буква от азбуката. Тук би трябвало да се досетим как всеки от нас все още приема себе си за „първата буква от азбуката”. Но само след смъртта на брат А. на негово място идва брат Н. Н., който намира една месингова паметна плоча, изтръгва нейния пирон и зад откъртената мазилка вижда вратата към храма-гробница. Свалената от своето видно място месингова паметна плоча е символ на нашето минало, на натрупаните в нас знания и опитности, които досега винаги са били напълно определящи за нас, които досега са били нашето богатство.

Най-важно тук е да разберем кой и какво е брат Н. Н., Н. Н. е нищо и никой. Пътят към храма е тесният път, по който може да върви само най-малкият. Ненапразно и самият Християн Розенкройц е заявил: „Сумата на цялото познание е, че ние нищо не знаем.”

Мнозина от нас смятат, че премахването на тази месингова паметна плоча ни лишава от идентичност. За Аза няма как нещата да изглеждат по друг начин, но тук има една голяма тайна. Вътре в самия храм-гробница има друга месингова плоча, има един съвсем друг вид идентичност. На нея са гравирани основните розенкройцерски постулати:
Няма празно пространство,
Игото на Закона,
Свободата на евангелието,
Божията слава е неприкосновена.

А постулатите се намират в един кръг с надпис: „Иисус е всичко за мен.”
За характеристиките на този брат, който открива храма-гробница, се отнасят Христовите думи: „Който изгуби живота си, той ще го намери.”, или думите на Лао Дзъ: „Само малкият получава голямото”.

Голяма изглежда задачата на един розенкройцер – да служи на Бог и човечеството. Но за да послужат нечии ръце на Бог, трябва да са задвижвани не от личните мисли и чувства, а от проникновението на Духа. И за да служат нечии ръце на човечеството, трябва да са се лишили от личната представа за добро и да са потънали до оная отвъдпсихична дълбочина, където всичко е едно, в непосредствена изначална свързаност. Нещо, което наричаме Любов.На тази основа само се осъществява процесът, който Иисус нарича новораждане от вода и дух. На тази основа се извършва и онзи процес, който познаваме като Преображение (на гръцки – трансфигурация). Преображението на Иисус Христос в Новия завет ни е представено чрез един облак от светлина на планината Тавор. Същият облак от светлина предшества Мойсей, когато той получава задачата да води народа си към Обетованата земя. Този облак заема мястото на т. нар. Висш аз на човека, когато личността се откаже от своята собствена обоснованост, от своята воля, в името на Божията.
Дори и в по-близки до нас времена, една част от отдадените на Христос хора достигат до преживяването на това, което те наричат Нетварната светлина. Техните свидетелства ни показват, че с тази осветеност същевременно се изявява и едно непосредствено и мъчително осезаване на личната и на общата човешка падналост. С изгряването на светлината, която е на и от Духа, човек изпитва и своята лична неописуема тъмнина.

В контекста на Розата и Кръста – уханието на розата протича неотделимо от понасянето на тежестта на кръста. Този процес би могъл да се обозначи и с гръцката дума „метаноя” – фундаментално обръщане на съзнанието. Това е думата, която в Новия завет ни се превежда като покаяние, не достатъчно точно. Така в Деяния на апостолите се казва:
„Затова покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви, та да дойдат освежителни времена от лицето на Господа".

За тази метаноя, за това обръщане, работи един розенкройцер, който никога не бива да забравя кръста си, защото само чрез него проправя път за другите. Кръстът е тежък и всеки, който го носи заради себе си, съвсем скоро ще се изчерпи и ще рухне. А който го носи заради Бог и другите, получава не толкова сила или издръжливост, колкото вдъхновение – една малка частичка от онзи процес на сътворяване, който в легендите се нарича „вдъхване на живот в ноздрите”. С това вдъхновение тежестта на кръста се превръща в един друг вид тежест, която можем да наречем Смисъл.

Ако някой държи да се нарича розенкройцер, трябва винаги да си спомня начинът, по който първообразът на розенкройцерите, Християн Розенкройц, преминава през една везна преди участието си в процесията на Алхимичната сватба (описан в третия манифест на класическите розенкройцери). Той нямаше опорна точка в себе си и точно затова издържа седемте тежести – изпитанието на Светия дух. Той беше казал, че Божията милост му е помогнала да се добере до тълпата от кандидат-гости, а не личните му качества и умения. Затова когато всички тежести биват поставени на блюдото, те няма как да помръднат онова, което е заело мястото си не по своята, а по Божията воля.

В миналото розенкройцерите са се наричали и свободни зидари (което няма нищо общо с днешните масонски общества), защото опитват да издигнат в себе си един Нов храм. Но хората, които се опитват да вдигнат нов храм, са само зидари. А зидарите от своя страна са свободни тогава, когато старият храм е бил напълно разрушен. По този начин знанието, че Новото не е плод на човешките ръце, се превръща в осъществяване чрез човешки ръце.

Но трябва човек да има предвид, че всички негови собствени критерии са извлекли образа си от „старите храмове”. Всички наши човешки намерения, са опит за строене със старите камъни. Ние често си говорим за служене, но в нас има идея и модел (продукт на старото съзнание) за неговото проявление. Казва се, че служенето е жертва, но малцина разбират достатъчно добре, че онова, което следва да се пожертва, е предимно личната представа за него. А нашата лична представа на всичкото отгоре се превъплъщава и в изисквания към другите и в претенции към самия живот. Това не е работа. Това е, както добре знаем, себеутвърждаване. Понеже сме достатъчно култивирани, сега себеутвърждаването ни вече се опитва да прикрива себе си и се проявява често чрез дела, които смятаме, че правим за другите. Но всичко това служи само за да повдигаме образа за себе си в собствените си очи. А в историята за „Алхимичната сватба”, точно този вид кандидати за гости на сватбата, след като се провалят на изпитанието с тежестите, биват изгонени с пръчки.

В един такъв момент розенкройцерството започва да звучи като нещо доста ангажиращо и трудно. Но е по-вярно да се каже, че то е невъзможно за човека.
Както обаче още в началото беше припомнено – за Бог всичко е възможно. А и не само това, за Него всичко е прекалено лесно. Трябва само гола земя за работа, или както казваме – пустиня. Нашите собствени величествени и красиви храмове са отричане на тази единствена истина – че Бог е този, който разполага.
Как се е породил светът? Нали върховният Творец го е направил от нищото. Тогава е ясно, че ако трябва Бог да извърши делото си в нас, просто следва ние да сме нищо – Неговият градивен материал. И точно по този начин можем да бъдем задвижени от природната необходимост на работата, която има да се върши.
Това е пробуждане за новото, по повод на което Рабиндранат Тагор казва:
„Заспах и сънувах, че животът е радост.
Събудих се и видях, че животът е работа.
Започнах и осъзнах, че работата е радост.”

И така, ние всички сме все още малко сънени. Но самото ни присъствие в Школата на живота е нашата ободряваща напитка. И ако наистина сме събрани тук не в наше, а в името на Христос, това означава, че имаме малката радост да служим заедно, както и голяма радост да сме съработници именно в Неговото лозе.

Лекториум Розикруцианум – Международна Школа на Златния Розенкройц