ЛЕКТОРИУМ РОЗИКРУЦИАНУМ интернационална школа на златния розенкройц

Ако разгледаме особеностите на сърцето, ще разберем защо тъкмо този орган може да служи като инструмент на Божествената светлина. Сърцето е най-мощният мускул в човешкото тяло и не старее. То е създадено, за да изпълнява необикновената си функция от първия до последния дъх на човека. ...

Означава ли това, че ние чрез своя мозък, осъзнато или не, сме така устроени, че непрекъснато трябва да се борим с едни и същи проблеми и несъвършенства като последица от определено емоционално състояние, в което нашата психика ни държи в плен? Възможен ли е изход от пленничеството на биологичните механизми? Дали ние сме само реагиращи машини, заети с непрекъснатото изграждане на защитни системи...

В 1167 г. когато огромната клада беше издигната във Везле, където много от Катарите намериха смъртта си, във Франция дойде Никита. Той беше завладяващ оратор и Водач на Богомилите в България.

Преди 2500 години Лао Дзъ е казал: „Който познава хората е мъдър, който познава себе си е посветен“. „По-лесно е да стигнеш до Марс, отколкото до самия себе си“, констатира Карл Густав Юнг в средата на миналото столетие.

Съществуват безброй символични разкази и митове, които изобразяват мъчителното търсене от човека на своето истинско себе. Един от тях е „Птичият събор“ написана през дванадесетото столетие от персийския поет и мистик Фарид уд Дин Аттар.

Фарид уд Дин Аттар, суфи поет от дванадесетото столетие е описал духовното пътуване към истината под формата на „седем долини“.

„Нищо“ е едно много абстрактно понятие за нас хората, до което не можем да се доближим с разум и чувстване. Или пък може би е твърде очевидно, твърде близко и просто за разбиране? В крайна сметка много лесно се изплъзва от възможностите ни за възприемане. Ако искаме обаче абстрактно да си представим "нещо", можем например да помислим за отворената гробница в голямата пирамида в Гиза. В празнотата на този...

Съвременният свят се променя бързо, всичко е мимолетно и поради това несигурно. Вследствие на това виждаме колко много хора търсят опорна точка в духовното. Това търсене е реакция и на един зов. Писатели и философи също се вдъхновяват от този зов. Много и различни течения също реагират, всяко по свой специфичен начин, търсейки съгласие и свързване помежду си. Един духовен зов отеква във всички хора.

Една стара приказка разказва за Ханс, който се връщал към майчиния си дом с буца злато, голяма колкото главата му. Тя му била дадена от неговия господар, като отплата за чиракуването му. По пътя обратно към дома той първо заменил златото срещу кон. След това заменил коня за крава, кравата – за прасе, прасето – за гъска, а гъската – за точило. Накрая хвърлил точилото в кладенеца. И щастието му било безгранично.

Колкото по-разнообразна, но в същото време хармонична, е групата, толкова по-добре ще напредва по пътя...

За всички излъчвания е вярно, че проникват по различен начин във всяко отделно човешко същество и му въздействат различно

Точно както светлината се превръща в тъмнина, ако няма обект, който да я отразява, съзнанието е несъзнателно, ако не изживява опитности...

Аз знам твоето името, а ти моето? Когато се говори за светлината, е необходимо да го знаеш, защото това е моята специалност. Името ми е Фотон: понякога ме наричат също светлинна частица...

 И както сме носили образа на земния, тъй ще носим и образа на Небесния...
Философията на новия живот, която Духовната Школа на Златния Розенкройц непрестанно разпространява, съдържа някои забележителни отправни точки, които напълно потвърждават думите на ап. Павел.

Възможно ли е случващото се в интернет да доведе до Просветление? Възможно ли е тъкмо компютърните игри да доведат до промяна в позитивен смисъл на съзнанието? От Last Life (последен живот) към Истинския живот...

Темата на това изказване ми е много скъпа. Искам подробно да ви обясня защо наричам себе си розенкройцер. Това, което имам предвид е, че розенкройцер не се става само чрез встъпване в Западна мистерийна школа или чрез членство в Лекториум Розикруцианум. Розенкройцер се става ...

Универсалното учение винаги е представяло Христос като първообраз на съвършеното, духовно човешко същество, кой­то чрез смирение премахва разделението между двата свята в себе си. Той създава атмосферен пласт, поле на нови, чисти духовни жизнени сили, „информационна матрица", която като светлина...