Търсещите хора имат вътрешното усещане, че това, което изживяваме тук, не може да бъде всичко. Трябва да има и други жизнени измерения! Но какво основание може да има за такова недоказуемо и въпреки това за много хора – искрено и дълбоко убеждение? Защо на човека му липсва познание за истинските взаимовръзки в живота?Отговорът е в неговото съзнание, насочено към преходния свят, което се определя от свързаните с него интереси и нужди.
Нашето съзнание се състои изцяло от съзнанието на атомите и клетките на тялото ни. То се базира на тази материя и винаги остава свързано с нея. Пространството между предметите ни се струва празно.
Но човекът разполага в себе си и с възможността за едно друго съзнание, скрито във всеки от нас като латентен принцип, което се изразява в копнежът ни към съвършенство, хармония и любов. То желае да ни води към едно задълбочено познание, чрез което ни се разкрива истинският смисъл на живота. Освобождаващата Истина произлиза от първопричината на всичко съществуващо, от извора на всички неща. Ако човек не носеше Истината като принцип в самия себе си, той не би я търсил, нито би предполагал, че съществува.
Съществува едно Божествено жизнено поле, към което принадлежи първоначалното човешко същество и от което сега в нас е останал само един Праатом. То се характеризира с абсолютност, хармония, равновесие и непреходност. Затова се нарича Статика. То познава само вечно развитие, всеобхватна себеизява, възход от великолепие към великолепие. Това е полето на света, предвидено за човека, ще от самото начало.
То е състоянието, към което падналото човешко същество подсъзнателно се стреми и което земният човек, в своето фундаментално незнание, се опитва да имитира в двете сфери на преходния свят – осезаемата и отвъдната.
Съществува и едно земно жизнено поле, и към него принадлежим ние. В диалектичната природа не съществува нищо вечно и постоянно. Всяка форма на живот е развитие, което се движи между две противоположности.
Диалектичната природа е затворът на човешкото същество, докато Праатомът не се събуди отново за живот. Затова тя също е и мястото, където се полагат непрестанни усилия да се отведе истинският човек отново у Дома, в неговото първоначално жизнено поле.
Ние живеем от първичната, фундаментална сила, наречена жизнена сила и я употребяваме за реализация на стремежи в този свят. Това е причината за непрестанния трагичен кръговрат на човешката система, с нейните многобройни опитности и инкарнации. Но от нас зависи за какво ще я използваме - за възкресение, или за поддържане на колелото на раждане и смърт.
Приятели, втората среща-беседа от цикъла за Универсалното учение на розенкройцерите ще се проведе на 5-ти ноември, вторник, от 19.00 часа, зала „ЕСЕНС”, гр. София, ул. „6-ти септември” 37, /вътрешен двор/.