ЧОВЕКЪТ КАТО МИКРОКОСМОС. НОВОРАЖДАНЕ ИЛИ РЕИНКАРНАЦИЯ? 19. ноември. 2019 г.

В човешкото същество две жизнени полета се срещат и се конфронтират едно с друго – Божествено поле, където царят справедливост, свобода и хармония, и диалектично жизнено поле, характеризиращо се със закона за раждане, разцвет и умиране.

Земният човек, изживява и осъзнава само земната двойствена природа на този свят и на отвъдния свят, но в него съществува голяма носталгия, праспомен за отдавна изгубен живот. Културата, стремежът към съвършенство, религията, идеалите и окултните знания могат да бъдат обяснени с този праспомен.

Много отдавна истинският, божественият човек съзнателно е напуснал абсолютното жизнено състояние, поради потъването си в нисковибрационните полета на материята. От него е е останало само един праатом, който е латентен, т.е. съществува само като принцип.

Кой е Истинският човек и кой е земният човек?

Ние сме свикнали да наричаме човек самите себе си, аз-осъзнатата личност. В действителност обаче, цялостното човешко същество е много повече от това. В своята цялостност то може да бъде обозначено като микрокосмос – един умален свят.
Първоначално е съществувал микрокосмос, в който се е изявявал Духът. В него е имало абсолютно единство между Дух, душа и тяло. Микрокосмосът се намирал в хармония с плана за сътворението и се ръководел от него.
Но сега, вместо микрокосмос, в който се изявява Духът, съществува микрокосмос, напълно отделен от Божествения Дух. Този микрокосмос е сферичен и седморен и се състои от седем въртящи се една в друга жизнени сфери. Неговият център е Праатомът.

Въпреки своето падение и постоянно влошаващо се състояние, микрокосмосът си остава безсмъртен, докато неговата форма на изява – земната личност – умира отново и отново. Инкарнацията се явява принудителна мярка, но тази мярка е продиктувана от любовната грижа на Гносиса към падналите микрокосмоси.

Ян ван Райкенборг пише в книгата си „ Основи на философията на съвременните Розенкройцери:
„И така, новата фаза на съществуване започва оттам, където е свършила предишната... Всеки живот носи не само тежест, но така също потенциал и възможност. Наистина съществува зависимост от миналото, но в същото време ни се показва и пътят към освобождение. И макар че миналото не може да бъде променено, законът за кармата оставя открита възможността за правилното използване на настоящето.”

Личността може да преживее безчислени опитности, за да разбере, че целта на живота не може да се намира в тази плоскост, и водена от праспомена и гностичното излъчване, да поеме по пътя на духовното възраждане на микрокосмоса. И за да се роди отново истинският човек от Праатома и за да се завърне в Божествения свят, е необходимо да се осъществи новораждане от Вода и Дух, чрез силите на божествената природа.

Ангелус Силезиус, немски мистик от 17 в. написа:
„И сто пъти Исус да беше в яслите роден,
ако не се роди в самия теб – не ще си ти спасен.”

Приятели, третата ни среща-беседа от цикъла за Универсалното учение на розенкройцерите ще се проведе на 19-ти ноември, вторник, от 19:00 часа, зала „ЕСЕНС”, гр. София, ул. „6-ти септември” 37, /вътрешен двор/.

Свързани събития

05 ноември | София ДВЕ ЖИЗНЕНИ ПОЛЕТА

Адрес на събитието

СОФИЯ,

гр. София, ул. "6 септември" № 37, зала "Есенс", от 19:00 ч. /вътрешен двор/,