Животът на всеки човек — по-точно казано, на всяка форма на живот, — представлява един уникален свят, уникален начин, по който Вселената изживява себе си. Кой съм? Защо съществувам? Защо съществуват останалите? Какво правим тук? Защо се раждаме, защо умираме? От къде идваме и къде отиваме? Има ли нещо след смъртта? Със сигурност всеки човек поне веднъж си е задавал въпроса какъв е смисълът на живота, за какво е роден и каква е голямата цел на съществуването.Проявяването на света, както и връщането му към непроявеното състояние — т.е. неговото разширяване и свиване — са две вселенски движения, които бихме могли да наречем излизане от дома и завръщане у дома. Тези две движения се отразяват из цялата Вселена по множество различни начини, като например, непрекъснатото разширяване и свиване в света на формите.
Тези две движения, излизането навън и завръщането, се отразяват и в жизнените цикли на всеки човек. От, така да се каже, никъде, човек внезапно се проявява в този свят, Раждането е последване от разширяване. Става дума не само за материално нарастване, но и за нарастване на знанията, дейностите, притежанията, преживяванията. Това е време, през което вниманието е погълнато най-вече от откриването или следването на външна цел. Обикновено успоредно с тези процеси на разрастване се разраства и егото, което за разлика от природата, не знае кога да спре в гонитбата за разширение и нарастване.
И тогава, точно когато човек смята, че е успял, започва движението в обратна посока. Настъпва раздяла с любими хора, сбогуване се с близки, които са съставлявали важна част от живота, физическото състояние се влошава, сферата на влияние се стеснява. Съзнанието, което се е отъждествявало с формата, сега преживява залеза, разпадането на формата.
Отслабването и разпадането на формата, било поради напреднала възраст, поради болест, инвалидност, загуба или някаква лична трагедия всъщност е голяма милост към човека, защото сломяването на егото носи голям потенциал за духовно пробуждане — прекъсване на отъждествяването на съзнанието с външните форми.
С други думи, вътрешната цел може да осъзнае само когато външната цел се срине и черупката на егото започне да се отваря. Човекът вече не се нуждае от разтърсване, за да се пробуди, не се налага да чака пробуждане - той доброволно прегръща процеса на вътрешна трансформация.
Когато този цикъл на свиване не е узурпиран от егото, духовно - душевното измерение навлиза в света чрез движението навън — чрез мисленето, речта и действията - със същата мощ, с която Духът навлиза чрез движението навътре във формата. Човекът е видял „една нова земя и едно ново небе“, една нова вътрешна цел-завръщането в родина на Бога.
Заповядайте на 22-ри септември (сряда) 2021 г. от 17:00 часа в “Парк хотел Централ”, ул. "Цар Освободител" № 6 .
Вход свободен