ФИЛОСОФИЯ, МИСТИКА И ТРАНСФИГУРАЦИЯ
Много често ни питат:
„Школата философска ли е?“ или
„Какъв е методът на Школата? Какви практики използвате?“
И ние отговаряме: „Духовната школа на Златния Розенкройц не е философска, нито мистична, а Школа, в която Духът на Истината вътре в нас се пробужда и променя собствения ни живот, жизненото ни поведение (мисли, чувства, желания и действия) и тялото ни. Всяка клетка се променя. И това не е някаква мистика или фантасмагория, а става въпрос за реални промени. Ето защо можем да кажем, че това е една практическа трансфигуристична школа. И методът за това е трансфигурацията.“
Това обяснение обаче е твърде недостатъчно, затова искаме да направим някои пояснения.
КАКВА ШКОЛА Е ШКОЛАТА НА ЗЛАТНИЯ РОЗЕНКРОЙЦ?
Школата на Златния Розенкройц е гностична Духовна мистерийна школа.
Гностична – защото за осъществяване на своя метод - трансфигурацията - тя използва сила, която не е от този свят, която наричаме Гносис. Тази сила се влива в нашия свят от Универсалното братство на Христос. В този смисъл Школата е също и
христоцентрична.
Духовна – защото от една страна работи със силите на Духа, Гносиса (символизирано със златната роза и златния кръст - златото е символ на Духа), а от друга страна, защото има за цел пробуждането на Духа в човека (точката в центъра на символа на Школата). Т.е. връзката съществувала някога между Божия дух и Духа в човека трябва да бъде възстановена.
Мистерийна – защото за природно родения земен човек процесът на трансфигурация изглежда необясним, като мистерия.
ФИЛОСОФИЯ
В днешно време целият свят е залят с философска литература. Има твърде много информация и начини да се достигне до нея. Човек може да се „удави“ в нея, може да загуби целия си живот в „ровене“ в нея. Но това няма да го освободи от оковите му, които го привързват към този паднал свят.
И тъй като в света има твърде много философски школи е напълно разбираемо, когато ни питат:
„Школата философска ли е?“ Защото и ние провеждаме лекции, презентации и други публични мероприятия с цел да обясним на хората за каква школа става въпрос и каква е нашата философия. Каним ги на нашите т.нар. „служби“ и много често хората остават с впечатление, че работата на Школата е чисто философска. Събираме се, говорим си и така „измисляме“ нещо ново. С две думи: философстваме си.
Само че това не е така. Защо?
Какъв е смисълът на цялата ни публична работа?
В предишния ни бюлетин говорихме за силовото поле на Школата. То се появява навсякъде, където на едно място се съберат
истински ученици – напълно според Христовия принцип: „Където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз между тях“.
Разбира се, то е най-силно в нашите осветени Храмове. Какво се случва при едно такова събиране? От силовото поле излизат два лъча – един насочен към мисловната способност и втори – към Духовната искра в центъра на
микрокосмоса. Първият лъч можете да наречете „философски“, защото той „обяснява“ действието на втория лъч, който има за цел да пробуди Духовната искра във вас, Духа.
Пробуждането на Духа във вас не е философски процес, надяваме се, че ще ни разберете.
Това не може да се случи чрез философстване. Дори обратното – много често то го възпрепятства. Това, което в случая наричаме „философия“ всъщност е получаване на разбиране.
За какво разбиране обаче става въпрос? - За някакво разбиране за Бог, за вселената, някакво познание, разширено съзнание или нещо подобно? Не, нищо такова. Това разбиране е
себепознание за падналото ни състояние и познание за този паднал свят. Не случайно това са първите две песни на Пистис София по пътя й към Универсалното Братство. Оттам се започва. Никаква философия не може да ни помогне в този процес! Вие трябва да разберете окаяното си състояние и че чрез собствените си сили не можете да постигнете нищо. Това е разбиране! Тогава спонтанно сърцето ви ще се отвори и другият лъч на Школата ще ви докосне и ще се опита да пробуди Духа във вас. Това може да не се случи още първия път. По Пътя, който ви сочим, можете да вървите единствено чрез пробудената Духовна искра във вас.
ДУХОВНАТА ШКОЛА Е ИНИЦИАТОР И ПОСРЕДНИК
Трябва да разберете още нещо важно. Школата ви помага, но не ви спасява просто ей така. Тя само се опитва да ви тласне към
себеосвобождението, към
себепосвещението.
Да, Школата започва този процес с вас, но само ако вие самите го пожелаете. И тя ви помага да вървите по този път на себепосвещение, но не ви „бута“ напред насила. От това няма смисъл. Вие самите трябва да вървите напред. Помощта, която получавате е напълно в съответствие със закона:
„Ако направите една крачка към Мен, Аз ще направя две към вас.“
Можете да разглеждате Школата като мост, който има за цел да ви отведе от сегашното ви „паднало“ състояние към състоянието на първоначалния, роден по Божи образ и подобие човек. Или казано по друг начин, целта на Школата е да пробуди Духа във вас и да ви свърже с него. Ако Духът във вас се пробуди, трябва да му предадете управлението на вашия микрокосмос. Тогава съдбата ви е в Божиите ръце, в ръцете на Духа във вас.
Ако някой не желае това, не иска да върви по този Път, Школата няма въпреки всичко да го „вземе на ръце“ и да го отведе в „рая“. Така няма да бъдат превъзмогнати причините за грехопадението и грешката може да бъде повторена. Така че Школата помага, но само дотолкова, доколкото ученикът върви напред по Пътя и приема всички последици свързани с пробуждането на Духа в него.
Затова говорим за себеосвобождение и себепосвещение. Това е методът „без учител“, защото учителят е вътре в нас. Школата само се опитва да го пробуди.
ПРОМЯНАТА
Промяната, която се случва след пробуждането на Духа, на Духовната искра в центъра на
микрокосмоса е много кардинална, затова често се нарича обрат,
фундаментален обрат. Такъв обрат се случва на ап.Павел по пътя му към Дамаск. След докосването му от Иисус (т.е. от Духовната искра) и „отварянето на очите му“, той става нов човек.
От
Савел става Павел. Т.е. става смяна на името му. Това говори за фундаментална промяна в неговото същество. Разбира се това не означава, че той веднага става напълно нов човек, но започва една радикална промяна в неговото същество. Променят се мисленето и сетивните органи, волята, чувстването и желанията, и не на последно място – физиологията на тялото.
Т.е. променят се и четирите тела (ментално, астрално, етерно и материално) и тройното съзнание (в сърцето, в главата и тазовото/кръвното съзнание). Променя се хормоналната система с чакрите (жлезите с вътрешна секреция) , нервния флуид и кръвта, както и много други неща в човешката система.
Става въпрос за една структурна промяна, която можем символично да обозначим като трансформацията на гъсеница в пеперуда. И всичко това се осъществява чрез силата на Духовната искра и Гносиса, които започват да проникват в цялото ви същество.
Но както ще разберете, това не се случва за 1 час, ден, месец или година, а е продължителен процес, който зависи от вашата отдаденост. Ако желаете тази промяна, тя ще се осъществява с по-бързи темпове. Ако не я желаете, тогава спирате процеса в някоя точка и ще се надявате на помощ отвън – от друга школа, от лекар, учител или адепт. Тогава ставате зависими от други хора. Ето защо в този процес само отдадеността ви може да ви помогне, защото тя е, която ви тласка мощно напред и ви кара да се променяте толкова много, че скоро няма да можете да се познаете.
В един момент, докато се усетите, и ще бъдете
ДРУГ ЧОВЕК.
Така че Школата има за задача да пробуди Духа във вас и да ви помага по трудния път „през червеното море на кръвните инстинкти“ до момента, в който Духът във вас получи пълното управление на вашия „кораб“, на вашия
микрокосмос.
Тогава вие сте спасени и ще можете да спасявате и други от бурното море на диалектиката.
Това е да получиш
ново име, ново съзнание, нова идентичност – породена от Духа, от Божия дух, а не от силите на тази паднала природа, от господаря на този свят.
И така, ако се осмелите да влезете в Храма на Християн Розенкройц, в Храма на съвременната Духовна школа, с вас ще се случат кардинални промени, които нямат нищо общо с философията. Школата ви докосва с една сила, която не е от този свят – Гносиса, и начаса започва да ви променя чак до биологично ниво. Възниква и едно ново душевно състояние, което все още не може да бъде наречено новородена душа, но което много силно ви тегли към Гносиса, защото подобното привлича подобното. От вас навън се излъчва мощен зов за спасение, на който се отговаря моментално.
СЛУЖБА
Споменахме думата „служба“. Тя много често се използва в религиозните среди. Затова сега искаме да разкрием истинския й смисъл, забулен през вековете.
Думата „служба“ е свързана с думата „служене“. Въпросът е обаче кой на кого служи и защо? В църквите се приема, че свещеникът извършва служба, т.е. той е служещият, той служи като посредник между Бог и човек. Така чрез свещеника присъстващият човек трябва да може да се свърже с Бог, с най-висшия Бог, който е някъде извън нас. Поне така мислят повечето хора.
Дали това се случва е много съмнително, ако погледнем масата хора присъстващи в църквите. Затова нека да осветлим понятието „служба“ и кой на кого служи.
Всъщност Бог не е само извън човека, а е и вътре в човека. Защото Той е както иманентен, така и трансцендентен, т.е. вътрешно присъщ. Той е Духът, Духовната искра и всичко, което се поражда от нея. По време на една служба личността трябва да служи на вътрешния Бог, на Духа, на Розата или Духовната искра. Личността трябва да се насочи навътре, а не навън. За тази цел тя трябва да се подготви за тази среща, в тишина, да се отърси от всичко, което би могло да попречи на тази връзка – мисли, чувства, желания, минало и бъдеще. Или както древните братства казваха:
„Чашата трябва да бъде празна, за да може в нея да влезе нещо НОВО.“
Този, който „води служба“ в храм на Златния Розенкройц, има за задача да призове над всички присъстващи силата, Гносиса. Но до каква степен Гносисът ще се спусне върху присъстващите зависи от самите тях. Т.е. тук говорим за едно единство на всички, едно групово единство на основата на пробудената Духовна искра във всеки един от присъстващите. Но от „служенето“ на всеки един зависи доколко той ще възприеме Гносиса и доколко ще успее да Го използва за свързване с Духа вътре в себе си.
Това обаче не е всичко. Защото за розенкройцера храмът, в който може да се случи
СВЪРЗВАНЕТО, ТРЯБВА ДА Е НАВСЯКЪДЕ. Разбира се, това не може да стане веднага, но от един момент нататък връзката между вътрешния Дух и личността става толкова здрава, че където и да се намира човекът, той на практика
носи ХРАМА със себе си. Където и да отиде, той
Е В ХРАМА, защото
ХРАМЪТ е обновеният му
микрокосмос.
А свещенослужителят е
ТОЙ САМИЯТ. Той е който призовава Божията сила върху себе си. И той е който се разтваря напълно в Другия, във вътрешния Христос.
И тогава, както казва
ап. Павел: „Вече не аз живея, а Христос живее в мен.“ -
Едно ново съзнание, една нова душа, един нов човек.
Тогава
"Светлината свети в мрака".
Тогава този нов човек
разнася евангелието навсякъде по света.
Тогава, както казва Лао Дзъ, той
"разпространява Учението без думи".
Тогава той
"приема всичко, отдава всичко и така променя всичко".
Надяваме се, че след всичко казано дотук (вкл. и в предишните бюлетини) ще разберете в някаква степен какво означава трансфигурация – тотална промяна, пълен обрат, и че тя няма нищо общо с философстване, религиозна мистика или окултни практики, а се случва структурно и фундаментално в човешката личност и в нейния микрокосмос на базата на отвореността за Гносиса – отваряне и действане според полученото разбиране,
или както казваха катарите:
молитва и работа.
Така Пътят на петорния Гносис е:
- Разбиране на падналото ни състояние;
- Копнеж за спасение на цялостния микрокосмос (пробуждане на Дух.искра);
- Пълно себеотдаване на Духа в нас;
- Ново жизнено поведение (ново мислене, воля, чувства, желание и действие) импулсирано от Духовната искра, от Духа в нас;
- Всичко това накрая ще доведе до влизането в Новия живот, т.е. до пълното новораждане от Вода и Дух (трансфигурация на душата и тялото).
Вашите приятели от Духовната школа на Златния Розенкройц
Книгата "Живото Слово" от Катароза де Петри
