АСТРОЛОГИЯТА – НАВЪТРЕ ИЛИ НАВЪН

АСТРОЛОГИЯТА – НАВЪТРЕ ИЛИ НАВЪН

     Човекът е един непримирим търсач. Тласкан от стремежа към познание, в желанието да разбере малко повече собствените си причини и следствия, астрологията му обещава една космична перспектива, която дори се опитва да го освободи донякъде от тежестта на личните грешки. По темата са изписани планини от книги, интернет е един врящ кратер с неизчерпаема информация, но в тази статия бихме искали да предложим един непредубеден алтернативен поглед, в опит да преценим нейните предимства и недостатъци, поне що се отнася до важните неща.

    Като начало бихме могли да кажем, че астрологията най-общо е онази дисциплина, която изследва съотносимостта между движението и сравнителните позиции на небесните тела от една страна и събитията в човешкия живот - от друга. Използвахме думата „дисциплина“, тъй като нейните основни противници отричат нейната научна основа. Отхвърлянето на астрологията като наука се случва предимно през 17 век, малко или много покрай официалното приемане на хелиоцентричния модел на космоса. Струва ни се обаче твърде интересно да отбележим, че това е именно времето в което учените изоставят холистичния подход (погледа към цялото), разделят академичната сфера на множество малки дисциплини, всяка от които насочва вниманието си към твърде ограничена част от принципите, които ръководят и поддържат природата.

    През 20 век също се стоварва тежък удар върху авторитета на астрологията, с прилагането на т. нар. научен метод. Отново ни се струва интересно да вмъкнем, че баща на научния метод е Парацелз (16 век), който освен, че не се е лишавал от известни астрологични занимания, също е бил напълно отхвърлян от своите съвременници, като рушител на старите традиции и знания. Да се върнем на по-близкия ни 20 век, през който определени научни среди провеждат експерименти, чиито резултати показват, че предвижданията на астрологията се сбъдват с вероятност не по-голяма от всяка една случайна прогноза (и все пак думата прогноза означава буквално пред-знание, а не предположение). Но точно това е векът, в който физиката достига до квантовата механика, която и емпирично е установила, че не съществува обективен експеримент, а всеки един резултат бива повлиян от нагласите на провеждащия експеримента.

    Докато още сме на вълна физика ще споделим и едно озадачение, тъй като електромагнитното въздействие е едно от най-познатите в науката явления. Повече от ясно е, че земята и всички нейни обитатели са подложени на най-различни електромагнитни въздействия, идващи от космоса и никой не би си помислил да го отрече. Астрологията не твърди нищо по-различно и би повторила думите на всеки астрофизик (а и обикновен човек, способен на съждения), че най-голямо въздействие върху земята бива упражнено от слънцето, след което – от луната, логично следвана от близките ни планети. И е логично, че влиянията на нашата галактика, с предимство на по-близките до нас космически тела, създават електромагнитните условия за живота на земята. Тя не би могла да съществува като някаква изолирана действителност.

    Ние, разбира се, свързваме астрологията основно със зодиакалните съзвездия и свързаните с тях хороскопи, но това е само поради масовата им популярност. Хороскопът обаче е една изключително малка част от обсега на действие на дисциплината. А въздействията на съответните съзвездия не се отразяват непосредствено върху земните условия, а представляват по-скоро аспекти от влиянията на небесните тела от нашата слънчева система.

    Добре е да имаме яснота и относно това – какво представляват зодиакалните знаци. Факт е, че еклиптиката пресича не 12, а 13 съзвездия, едното от които е Змиеносец (намира се между Скорпион и Стрелец). Факт е, че разпределението на съзвездията по окръжието на еклиптиката не е равномерно (така например чисто астрономически преминаваме „под“ Скорпион за по-малко от 8,5, дни, а „под„ Дева – за повече от 44). И не трябва да пропуснем да споменем прецесията на земната ос, поради която реалното разположение на съзвездията не съответства на назначените им периоди. Тъй като настоящият зодиакален кръг (Тропически зодиак) е разработен от халдееца Птолемей през 2 век, сегашните разположения на съзвездията са изместени с около 25º назад по еклиптиката. Общо взето всичко това са доводи, които постоянно се изваждат срещу астрологията. Достатъчно е обаче да се подходи наистина научно по тази тема, за да установим, че самият Птолемей коментира тези въпроси и не пропуска да спомене съзвездието Змиеносец, но той съвсем умишлено и целенасочено създава една система от 12 еднакви сектора, зодиакални знаци, като е нормално и да ги нарече с имената на доминантните тогава съзвездия, които се намират в тях. Астрономически погледнато, дори звездите в самите съзвездия променят с времето своите взаимни разположения (на всеки няколко години Международният астрономически съюз провежда генерална конференция, на която се определят новите граници на съзвездията), но астрологията използва един стилизиран подход, донякъде на базата на универсални, а освен това и на психологични зависимости, като никога не е имала намерение да се бори за правата върху някоя конкретна далечна звезда.

    Наивно и неинформирано е да определяме астрологията като суеверие, но и няма как хороскопите да дават реалната картина на условията (външни и вътрешни) за всяка една отделна човешка система, най-малкото защото взимат предвид положенията само на слънцето. За една добра астрологична картина се изисква конкретно и сериозно изследване от страна на вещ астролог, но тук идва мястото да изложим основния си аргумент против полезността на астрологията.

    Като встъпление към аргумента ще споменем, че разработената от Птолемей система се основава на неподвижна земя, около която се върти всичко. Психологическото съответствие на това е така познатият ни егоцентризъм, който е фундамент на всяко едно човешко възприятие.
Повечето привърженици на астрологията твърдят, че им служи за себепознание и личностно развитие, тъй като информираността за различните положителни и негативни аспекти и тенденции дава възможност за целенасочена работа. Макар този подход да е напълно съответстващ на съвремието и на човешката психика, неговите резултати в действителност са твърде далеч от онова, което си мислим, че искаме. Целенасоченото въздействие върху различни конкретни аспекти от психиката или условията ни не е нищо друго освен напрежение, което втвърдява самите нас и ограничава способността ни за възприемчивост. Цялостният образ на психиката не е сбор от отделните нейни качества и насочването на вниманието върху едно от тях е насочване навън, а в известен смисъл и надолу.

    Думата „себепознание“, която бе използвана по-рано, сама по себе си означава нещо доста различно. Без значение дали нашите психологични характеристики са зависими от небесните тела или от други външни фактори, най-важното е, че те все пак са вътре в нас, тук. Събирането на информация няма много общо с познавателния процес, който би следвало да е доста по-непосредствен. В този смисъл, бихме могли да кажем, че астрологията е един вид разсейване, тъй като насочва вниманието ни навън, вместо да наблюдаваме сами себе си и проявленията на мисловно-емоционалните си модели. Дори и нейната информация да е изключително точна, тя си остава отклонение от собствения ни съкровен център, колкото и да се опитваме да я проектираме и да утвърждаваме като верни нейните заявления.

    Ако в действителност търсим знание за самите себе си, то можем да го открием само на едно място – вътре в нас. А както всички външни търсения (на истина, любов и т.н.), така и упованието в астрологията се проявява като един от неосъзнатите изрази на нашата напрегнатост и непълноценност. И макар цялата ни ежедневна активност да е израз именно на това, човек би бил с една степен по-осъзнат, ако можеше обективно да наблюдава самия себе си и резултатите от облечените си с „позитивност“ намерения. Тази една стъпка е само началото, но това е и единствената ни възможност да получим действително знание за себе си. И въпреки че действителното знание в един начален етап би могло да ни доведе до съпротиви, последващото им приемане разкрива една вътрешна широта, водеща на свой ред към по-дълбоки и фундаментални наблюдения, които издигат себепознанието към нови октави. Този път няма финална точка, дори и след като е върнал на човека човешкото. И не бива да се бърка с нищо външно, което на думи и на пръв поглед обещава подобни резултати, като астрологията, философията, психологията, езотериката, религията и т.н. А в известен смисъл този път е синтезът на всичко, което те са си поставяли за цел, но поради боравенето им с външна информация, само донякъде са успявали да имитират. Осъзнаването е процес на виждане „лице в лице” на проявленията на собствената ни психика, а всяко действително виждане е същевременно и трансформация в тези проявления, и това е един съвсем естествен процес. Тук няма модели, няма нервни усилия за промяна, няма ограничени в думи указания, има само една разгръщаща се светлина. И това не е онази светлина, с която светят към нас звездите и отразяващите небесни тела, а по-скоро нейният първообраз, коренът на нейната идея, „чийто център е навсякъде, а периферията – никъде”.

Статията е изготвена от Духовната Школа на Златния Розенкройц.

Галерия