ЛЕКТОРИУМ РОЗИКРУЦИАНУМ интернационална школа на златния розенкройц

Добре дошли в секция Издателство

Какво е Издателство РОЗЕНКРОЙЦ?

Издателство Розенкройц е продължител на издателство Розекреюс Перс България, което беше част от издателство Розекреюс Перс със седалище в гр. Хаарлем, Холандия. То публикува от името на Школата на Златния Розенкройц. Това е гностична духовна школа, чиято цел е да води своите ученици по пътя на вътрешно обновление и трансформация, подобно на мистерийните школи през вековете.

Просвещението на розенкройцерите

Вътрешният път, който води до новораждането на Дух, Душа и тяло, следва да бъде направен достъпен не само за тесен кръг от интересуващи се, а за широк кръг от хора. Това не става за една нощ, а изисква векове наред подготовка, за да станат хората достатъчно способни да приемат тази идея и достатъчно зрели, за да работят с нея.

Важен и решителен момент в този процес бяха публикациите на Манифестите на Розенкройцерите н тачалото на 17 век. За първи път по онова време беше представена на широката публика идеята за една световна духовна реформация. Други повратни точки бяха огромният теософски импулс, предизвикан от Елена Блаватска и нейните сътрудници, както и работите на Рудолф Щайнер и Макс Хайндл в първите години на 20 век.

Другата част на този подготвителен процес беше основаването на Школата на Златния Розенкройц, която започва дейността си през 1924 г.Тази Школа има двойна задача: да разпространява информация за процеса на новораждането на Дух-Душата и практически да помага на тези, които желаят да следват този път в група.

Един мост на разбирателството

Издателство РОЗЕНКРОЙЦ публикува основно книгите на създателите на Школата – Ян ван Райкенборг (1896 – 1968) и Катароза де Петри (1902 – 1990), както и друга гностична литература. Целта на двамата беше: в една група от хора аз-центрираното съзнание, насочено към външната реалност, да бъде „свалено” от „царската позиция”, която заема, и да бъде насочено и преместено към вътрешната реалност, към вътрешното им същество. С това се целешевъзстановяването на тяхната същинска роля на „служители” на развиващата се Дух-Душа, на истинското себе или вътрешния Христос. Гросмайсторите бяха изправени пред трудната задача да построят мост на разбирателство между тази цел и съзнанието на хората, които, макар и силно заинтригувани от скритите страни на живота, го виждаха най-вече през обектива на Аз-центрираното его.

От многобройните им изказвания и множеството написани от тях книги става ясно, че тяхната основна цел беше да направят пробив в състоянието на съзнание на егото, за да предадат на учениците си една ясна визия за това, което се изисква от тях.Те говореха и пишеха за същественото от учението – за новораждането на дух-душата – по най-различни начини, разглеждайки го от много гледни точки. Често те смятаха за необходимо да говорят по един директен начин, за да обрисуват недвусмислено в мрачни краски дълбочината на човешкото затворничество в материалния свят. Те използваха текстове, истории и символика, извлечени от всички времена и всички учения, за да илюстрират позицията си и да покажат, че пътят на трансфигурацията не е нов, а е бил предаван – макар и често в забулена форма – още от зората на човешкото развитие.

И така, макар че методите, чрез които преподаваха, бяха съобразени със съвремието им, тяхното учение по същество беше еднакво с това на предишните гностични групи като есеите, християнските гностици, богомилите, манихеите и катарите.