ЛЕКТОРИУМ РОЗИКРУЦИАНУМ интернационална школа на златния розенкройц

Речник на термините

• Автадес

  Силата с лъвска глава, несвещената воля на родения от материята човек. Също и несвещената ярост и гняв на аз-човека в общия смисъл на думата. (Последното значение е взето от гностичното Евангелие „Пистис София”).

• Адам

  библейско име, с което се означава Първоначалния божествен човек, съществувал преди времето на грехопадението. “Адам” също е и Първоначалната човешка система – микрокосмос, умален вид на Вселената, със седморна структура, в която Божествената Мисъл твори в едно непрестанно растящо съвършенство.

• Алхимия

  наука за овладяванете на скритите закони на Природата и на „Материя Магика”. Съществува една природна алхимия, в чийто дебри се потапят голям брой езотерици от различни течения и чийто резултати в областта на науката, здравето, удължаването на човешкия живот и различните видоизменения могат да бъдат забележителни. Въпреки това, тази алхимия трябва да се разглежда във връзка с окултизма, защото тя си остава в диалектичната област. Алхимията на Златния Розенкройц се опира върху абсолютното преобразуване и трансформация на кръвта в най-широк смисъл (т.е. кръвен флуид, нервен флуид, хормонален флуид и змийски огън), защото точно в тях са записани цялото ни минало и карма. Този алхимичен процес на трансфигурация предполага установяването на нова база на дейност, чийто център се намира в Розата на Сърцето, чрез освобождаване възможностите на Праатома.

• Антиприрода

  Диалектичното жизнено поле, в което в своеволие живее падналото, отделено от Бога, от Духа човечество. Този живот, откъснат от определения от Бог космичен порядък, развива злото, което характеризира диалектичното жизнено поле във всичките му аспекти. Със същото това своеволие човекът се опитва да пребори злото. Според вида на възникването си тази безбожна природа може да бъде унищожена само чрез това, което в Библията се нарича „помиряване с Бог”, чрез едно предано, постоянно  помиряване или иначе казано: чрез възстановяване на връзката с Духа, чрез  пътя на трансмутацията и трансфигурацията и съдържащото се в него завръщане към доброволното подчинение на Универсалния космичен порядък.

• Археус

  Нервен етер, нервен флуид, астрална сила, която чрез пинеалиса се привлича в жизнената система на човека, в съответствие с вида на неговото същество.

• Архонти

  Господарите на Еоните.

  вж. Еони

• Аспекти на съзнанието

  • Всеки Микрокосмос притежава три аспекта на съзнанието (три души):
  1. Космическо съзнание  - Микрокосмосът осъзнава себе си като нещо цялостно, като една система;
  2. Личностно съзнание - Микрокосмосът притежава и едно съзнание на личността, която се е родила в него.
  3. Подсъзнание - паметта, в която се запечатва целия опит както на Космическото съзнание, така и на Личностното съзнание.

  • Подсъзнанието е едно "огледало", в което Космическото съзнание се отразява в Личност-ното съзнание. Подсъзнанието също контролира и управлява важните точки в светилището на главата, сърцето и кръста, а също и точките на ръцете и краката.

  • Космическото съзнание ражда личността (Личностното съзнание).

• Астрално тяло

  вж. Дихателно поле

• Атом на духовната искра

  вж. Роза на сърцето

• Аурично същество

  вж. Липика

• Вакуум на Шамбала

  Това е една област извън материалната и огледалната сфера, която беше създадена от Братството на Златния Розенкройц, за да се даде възможност на учениците на Духовната школа да продължат започнатото дело и да го доведат до добър край при хармонични условия, свободни от страданията, пречките и опасностите на диалектиката.
  

• Висши способности

  Меркуриевото съзнание, съзнанието на Духовната душа.

• Вътрешният Христос

  вж. Другият

• Гносис

  а) Любовното дихание на Бог, лъчевата пълнота, произлизаща от Логоса, от който извира всичко, за да може падналият човек чрез Неговата сила да изпълни великия спасителен план. В зависимост от степента на обръщането му към Светлината, тази лъчева пълнота дарява на човека цялата Мъдрост, Любов и Сила, които са му необходими.
  б) Универсалното братство като носител и изявител на Христовото лъчево поле.
  

• Гносис Универсален петорен

  Обобщаващо обозначение за петте фази на развитие, през и чрез които Пътят се изявява за живот в ученика. Те са: 1. освобождаващ аспект; 2. динамично желание за изцеление; 3. съвършена отдаденост; 4. позитивно ново жизнено поведение; 5. възкръсване в новото жизнено поле.

• Голямата игра

  Организирана в голям мащаб активност на Огледалната сфера, която цели, с участието на целия отвъден окултизъм и с приложението на невиждани явления от природно–научен вид, да имитира Второто пришествие на Христос. Подробности за това интензивно подготвяно гибелно явление, което ще съпровожда края на днешния космичен ден и ще цели да плени цялото човечество, като го завлече в измамата на една илюзия (виж в книгата на Ян ван Райкенборг Демаскиране, Розекруис перс, Хаарлем, 1984).

• Горна зала

  а) Микрокосмично – светилището на главата.
  б) Златната глава на Гностичното живо тяло.

• Групово единство

  Действителното единство на всички, които са приети в Живото тяло на Младото гностично братство, и което категорично се изисква от самата същност на Духовната школа. Това не е външна изява на съпринадлежност, а вътрешно единство на израстващия в Гносиса нов душевен живот, който се доказва в едно позитивно, ново жизнено поведение в духа на Планинската проповед.

• Демиург

  Духовно същество, произлизащо от Бог-Отец. Демиургът е творецът на Вселената от прасубстанцията, която не е създадена от него, а от Бащата. Той е едно със Словото, със Световната душа, със Сина на Бащата и е известен още като Универсалният майстор-строител.

• Демони

  Буквално “природни сили”. Когато човекът се свърже с тези сили, при което в доброволно послушание върши волята на Небесния Баща, тогава по пътя му към обожествяване те му се изявяват като могъщи помощници. В противен случай човек ги изпитва като враждебни въздействия, като отмъстителни демони, като сили на съдбата. Тогава те съвпадат с кармичните последствия, които определят човешката съдба по болезнения път на опитностите.
   Демони са наречени също и природните еони, предизвикани чрез слепия природен живот на падналия човек, но поради природата си те имат неблагоприятно влияние върху човека. В тясна връзка с тях се намират и демоните – астрални силови принципи, които се създават чрез интелектуалното мозъчно съзнание на човека.
  Добрият демон е първоначалната творческа душа, единородния син на Бога, както той се изявява в истинската човешка душа. Ето защо и гласът на първоначалната душа също така се обознaчава като „добър демон”.
  

• Диалектика

  Нашето днешно жизнено поле, в което всичко се изявява само във връзка със своята противоположност. Ден и нощ, светлина и тъмнина, радост и болка, младост и старост, добро и зло, живот и смърт и т.н. са неразривно свързани едни с други; едното следва неминуемо другото и така едното създава другото. Чрез този фундаментален закон всичко в нашето жизнено поле е подложено на непрестанна промяна и разрушение, на поява, разцвет и упадък. Чрез този закон нашето жизнено поле е една област на преходност, на страдания, болести и смърт. От друга страна, погледнато от по-висша гледна точка, законът на диалектиката е същевременно и закон на Божията милост. Чрез непрестанното разрушение и обновление той предотвратява окончателната кристализация на човека, т.е. неговото окончателно падение. Той му дарява отново и отново една нова възможност за изява, а с това – шанса да познае целта на своето съществуване и да тръгне по пътя на завръщането чрез трансфигурация, чрез новораждане от вода и Дух.

• Дихателно поле

  Дихателното поле, или ауричната сфера е едно силово поле, където се осъществява тройната диалектична изява на човека. То свети и вибрира. То е свързващото звено между ауричното същество и личността. Това Поле на изява притежава една индивидуална структура от силови линии и центрове, които показват извънредно динамично движение. В зависимост от състоянието на дихателното поле всички сили и вещества, идващи отвън, биват допуснати или отблъснати, а по отношение на въздействието си – задържани или динамизирани. Дихателното поле е част от тройната диалектична система на човека. В своята дейност на привличане и отблъскване на сили и вещества в полза на живота и поддържането на личността, то се намира в пълно съответствие с нея.

• Домът на Светия Дух (Sancti Spiritus)

  Полето на възкресение, Новото жизнено поле.

  вж. Златна глава

• Другият

  Обозначение за истинския, безсмъртния човек, който действително е от Бога и е “съвършен, както и Небесният Отец е съвършен”. Новосъживяването на този Единороден син, на Христовото същество в нас, е целта на нашето присъствие в диалектичното жизнено поле. Това също е и целта на истинското, гностично розенкройцерство.

  вж. Роза на сърцето

• Дух, човешки, централен

  Първоначалното ядро на съзнание, духовното ядро на истинския безсмъртен човек. При падението на човека и неговото изгнание в днешното диалектично жизнено поле небесната личност беше изпразнена, така че централното духовно ядро загуби възможността си за изява. Оттогава човекът е свързан със загубилата своето ръководство земна личност. Заел мястото на владетел, той трябваше да допусне да го ръководи едно биологично, смъртно аз-съзнание, което, причинявайки му безкрайни страдания и немощ, живее и до днес в безбожно себеосъществяване. Христовото спасение желае да преустанови тази безбожна власт чрез доброволната саможертва на човешкия аз, като пробуди отново към живот първоначалната личност в милостивата сила на универсалния Христос и даде отново възможност на истинския, духовния човек, да се изяви в съответствие със своето призвание според Божия план.
  

• Духовна душа

  Пътят на ендура, пътят на ученичеството на една Гностична духовна школа има за цел да пробуди безсмъртната душа от смъртния й сън. Когато това стане, възстановяването и свързването с Универсалния дух, с Бог, се осъществява. Тази възстановена връзка между Дух и Душа, между Бог и Човек, се доказва със славното възкресение на Другия,  със завръщането на истинския човек в Бащиният дом.  Душата, която има правото да отпразнува това свързване, това съединяване с “Пимандър” от Египетския прагносис, е Духовната душа. Това е единството  Озирис (Духа) с Изис (Душата), Христос – Иисус, Бащата – Сина, Алхимичната сватба на Християн Розенкройц, сватбата на небесния жених с неговата небесна булка.

• Духовна школа

  Мистерийна школа на Христос Йерофант

  вж. Универсално братство (Универсална гностична верига)

• Душа

  А) Петорно проявление на астралния огън в личността:
  1. Астрален огън на съзнанието;
  2. Змийски огън;
  3. Хормонален флуид;
  4. Нервен флуид;
  5. Кръв.

  Б) Посредник между Дух и материя, т.е. между Светлината и кръвта, която свързва първия аспект на тройната човешка изява с третия и аспект. Душата на тройната диалектична изява трябва да е смъртна по природна необходимост. Христос се нарича „Спасител на душата”, защото висшият живот не е възможен без един абсолютно пречистен душевен посредник.
  

  вж. Макрокосмос

• Ендура

  Пътят на разрушаване на егото, пътят на последната смърт чрез предаване на аза на Другия, на безсмъртния човек, на Христос в нас. Това е пътят на човека Йоан, който “приготвя пътищата за своя Господ”. Това е практическото изпълнение на думите “Той” – небесният, другият човек – „трябва да расте, а аз трябва да намалявам”, аз трябва да умра, за да живее в мен другият, небесният човек. Пътят на Ендура е класическият път на всички времена. По този път падналият човек може – чрез пречистващия огън на една тотална жизнена промяна – да се издигне към своето истинско, безсмъртно същество и да се завърне при небесния си Баща. Пътят на човека през света на диалектиката е един живот, който води към смъртта. Ендура е едно доброволно умиране, което води към живот: “Който изгуби живота си заради Мене, той ще го намери”. Това е жизненият път на човека, който наистина търси Бог, път по който доброволно умира според своето аз-същество, за да живее вечно в Другия.

• Еони

  а) Чудовищни формации от несвещени природни сили, които в хода на времето са извикани към живот поради небожествения начин на живот на падналото човечество (чрез мисли, желания, чувства, действия и влечения). Те се подразделят в дванадесет основни групи. Като творения на човечеството, които обаче са изцяло извън неговия контрол, те го държат в плен на своята схватка, като създават силите на себеутвърждаването. Те принуждават човечеството да върви по собствени, небожествени и несвещени пътища и така да затвърждава още повече обвързаността си към въртящото се колело на диалектиката.
  б) Под това обозначение се разбира също така и йерархичната група на господарите на време-пространството, които се наричат още диалектична йерархия или Господарят на този свят. Те се състоят главно от предизвикани от падналото човечество метафизични формации на сили и по своята същност са едно с природните eони. От позицията на това луциферично господство над падналия диалектичен свят те злоупотребяват с всичките природни сили и с човечеството. В преследване на своите тъмни цели, те непрекъснато го тласкат към несвещена дейност. За сметка на потресаващите страдания на човечеството, тези същности са извоювали своята свобода от диалектичното колело на живота и смъртта – свобода, която, в своята нужда от самоутвърждаване, те могат да поддържат и продължават да съществуват само чрез безграничното умножаване на страданията в света. В допълнение трябва да посочим още, че всички последствия от мислите, волята, чувствата и влеченията на падналото човечество извикват на живот също и така наречените „добри” еони, които владеят и държат в плен човечеството в природата на смъртта.
  

• Етери

  1. Химически етер (физическо тяло) - отговаря за биологичните процеси на растежа и обмяната на веществата;
  2. Жизнен етер (етерно тяло) - прибавя към наличните етери творчески и размножителни способности;
  3. Светлинен етер (астрално тяло) - дарява на сетивата способността за възприятие, регулира кръвната циркулация, пробужда топлинната енергия в кръвта;
  4. Отразяващ етер (ментално тяло) - носи със себе си способността за формиране на мисли и чрез това възможността за познание и осъзнати знания;
  5. Огнен, електрически етер - етер на реализацията.

• Етерно тяло

• Живо тяло

  вж. Небесен кораб

• Закрепване Розата на кръста

  Фаза в развитието на ученичеството, в която ученикът, воден от ясно разбиране и истински копнеж, довежда своя природен,  материално роден човек до загиване чрез “ежедневно умиране”, за да може истинският богочовек, Пимандър, да възкръсне в него.

• Златна глава

  Аспект на Живото тяло на Младия гносис, обозначение на полето на възкресението, на новото жизнено поле. Принадлежи към областта на вътрешните степени.

• Златното чудно цвете

  Това е светлинното раждане на Бога в светилището на главата, в отвореното пространство зад челната кост. Чрез него изпълнените със светлината на Гносиса, с праната на живота, седем мозъчни кухини, наподобяващи седемлистна роза, позволяват на кандидата, развиващ ново съзнание, да погледне  в новото жизнено поле.

• Змийски огън

  a) Огънят на душата и съзнанието, локализиран в гръбначния стълб.
  б) Творческата волева сила на биологичното съзнание, която циркулира през гръбначната система, и чрез нея и нервите контролира изявата на диалeктичната личност

• Йохан Валентин Андре

  Водещ брат на розенкройцерите през 17-ти век, автор на Алхимичната сватба на Християн Розенкройц – труд, който описва в завоалирана форма процеса, през който минава кандидатът, тръгнал по пътя на трансфигурацията.

• Килим

  „Да стоиш на килима” е израз на свободните зидари, отразяващ вътрешното поведение на ученика, който в съвършена сериозност, отдаденост и постоянство иска да осъществи в себе си Петорния универсален гносис.

  вж. Гносис Универсален петорен

• Колело на раждане и смърт

  В съответствие със закона на диалектиката – постоянно повтарящият се процес на раждане, живот и смърт на една личност, последван от новосъживяване на микрокосмоса посредством раждането на една нова личност.

  вж. Диалектика

• Космократори

  Космократори: седем могъщи природни същества, обозначени също като Богове, много тясно свързани с произхода на Сътворението, отговарящи за фундаменталните космични закони и техните сфери на действие. Те образуват заедно Седморния Дух на Вселенската изява. В Първа книга на Египетския Прагносис – Пимандър, те се наричат Ректори.

• Кралско изкуство

  вж. Универсална наука

• Липика

  Всички сетивни центрове, центровете на сила и фокусите, в които е закотвена цялата карма на човека. Земната смъртна същност е една проекция на този небосвод и е изцяло определена от него по вид, възможности, ограничения. Ауричното същество е въплъщението на целия греховен товар на падналия микрокосмос. Това е старото микрокосмично небе, което ще отмине напълно с помощта на Гносиса и ще бъде заменено с ново небе чрез пълна жизнена промяна. В резултат от нея ще се образува една нова земя, ще възкръсне истинският човек, в който Дух, душа и тяло отново ще станат едно единство.

  вж. Аурично същество

• Личност на аварийния порядък

  В резултат на огромна космична драма, известна като “грехопадението”, една част от човешката жизнена вълна, която поради загубата на духовната си връзка с първоначалното жизнено поле на човека, не можеше повече да се утвърждава, попадна в хватката на лишената от разум природа и се свърза с нея. За да се дари на падналото човечество възможността да се освободи от пленничеството на илюзията, то бе изолирано в една затворена част на космичната седморност и бе подложено на закона на диалектиката, на закона на непрестанното раждане и упадък, за да може чрез постоянно изпитване на болки от преходността на всички неща да осъзнае своя висш произход и непреходната си същност. Със съзнанието за това, че е “блуден син “, то трябва да разкъса веригите на материята, оковите от „плът и кръв”, и чрез възстановяване на връзката с Бащата, с Духа да се завърне към първоначалната жизнена област. Затова във философията на розенкройцерите животът в диалектиката, диалектичното битие, се нарича определения от Бога авариен порядък, а тялото, в което човек се изявява в него, се обозначава като тяло на аварийния порядък. При вървенето по пътя, който води обратно в Бащиния дом, ученикът се учи с неизбежната помощ на Гностичната светлина, с любовната Христова светлина, да замени това временно аварийно тяло с едно прекрасно, божествено, безсмъртно тяло. Този процес на трансфигурация е евангелското „новораждане от Вода и Дух”; това, по силата на възстановената връзка с Духа, е пълното преобразуване на несвещения, смъртен човек в свещения, безсмъртен човек от първичната вода, от чистата прасубстанция от самото начало.  

• Макрокосмос

  Светът в своята цялостност, универсът

• Материална сфера / Огледална сфера

  Двете жизнени сфери на диалектичния природен порядък. Материалната сфера е областта, в която живеем в грубото веществено тяло. Огледалната сфера е областта, в която, протича процесът между смъртта на старата личност и оживяването чрез една нова личност, т.е. инкарнацията. Тя се състои освен от адската сфера и пречистващия огън, или чистилището, и от сферата, обозначена от природните религии и окултизма като „небето” и „вечния живот”. Тези така наречени небесни сфери и животът там, също както и животът в материалната сфера, са подложени на преходност и временност. Следователно огледалната сфера е място за временно пребиваване на умрелите, което не означава, че починалата личност получава нов живот, тъй като съществуването на четворната личност не продължава. Само най-дълбокото ядро на съзнанието – духовната светкавица на диалектичната искра – се приема временно от ауричното същество и образува основата за съзнанието на една нова личност, която се изгражда от ауричното същество във взаимна работа с действащите в майката сили.
  

  вж. Диалектика

• Менталният образ на безсмъртния човек

  Мисловна активност, която формира в дихателното поле образа на безсмъртния човек. Това не е активност на обикновената мисловна способност, а се формира от така нареченото Юпитерово съзнание, съзнанието на истинския човек. Тази активност се развива в зависимост от това, дали ученикът с постоянно растящо разбиране и копнеж подготвя пътищата за своя вътрешен Господ. Това означава да върви по пътя на себеотдаването. Това е постоянното напредване по пътя на фундаменталната жизнена промяна, осъществяването на новата вътрешна жизнена позиция, която оживява менталния образ на безсмъртния човек и го оставя да расте в чистота.

• Ментално тяло

• Микрокосмично небе

  вж. Липика

• Микрокосмос

  Човекът като minutus mundus, като малък свят, образува една сложно съставена кълбовидна жизнена система, в която отвътре навън се различават: личността, полето на изява (дихателно поле), ауричното същество и едно седморно магнитно духовно поле. Действителният човек е един микрокосмос. Това, което в този свят се разбира под „човек”, е само осакатената личност на един дегенерирал микрокосмос. Днешното съзнание е само едно личностно, телесно съзнание и поради това осъз­нава само жизненото поле, към което принадлежи.
  

  вж. Дихателно поле, Аурично същество

• Небесен кораб

  Обозначение на Гностичното живо тяло. Това е Ноевият ковчег, за който се говори в Генезиса (книга Битие, Стария Завет), построеното във взаимна работа с Универсалната гностична верига тяло за прибиране на реколтата, която в края на един космичен ден трябва да се ожъне и прибере в хамбарите на новия живот. Това е „пасбището на добрия пастир” от Новия завет.

• Новото астрално поле

  Гностичното астрално поле, образувано от чистата астрална субстанция на първичното начало, построено от Младото гностично братство във взаимна работа с Гностичната универсална верига, чийто най-млад член е то. Чрез неговата дейност в двата свята (както в полето на възкресението на шестата космична област, така и в нашето жизнено поле на седмата космична област), то помага (докато трае жътвата) на търсещия спасение човек да влезе в полето на възкресението посредством Живото тяло. Живото тяло образува временния мост между двете области. Новото гностично царство олицетворява всички сили, от които се нуждае ученикът, за да може да премине по този мост към Живота. То се създава в Европа и оттам се разпространява по целия свят. Неговият пробуждащ зов стига до цялото човечество.

• Новото Гностично царство

  Гностичното астрално поле, образувано от чистата астрална субстанция на първичното начало, построено от Младото гностично братство в сътрудничество с Гностичната универсална верига, чийто най-млад член е то. Чрез неговата дейност в два свята (както в полето на възкресението на шестата космична област, така и в нашето жизнено поле на седмата космична област) то помага (докато трае Жътвата) на търсещия спасение човек да влезе в полето на възкресението посредством Живото тяло. Следователно Живото тяло образува временния мост между двете области. Новото гностично царство олицетворява всички сили, от които се нуждае ученикът, за да може да премине по този мост към Живота.

• Носител на Oбразa

  В Божия спасителен план за падналото човечество е предвидено човекът, минавайки по своя път през школата на опитностите, да получи възможността да изпълни първоначалния план, който Логосът бе определил за човечеството. Сигурността за това се намира в Розата на сърцето, в атома на духовната искра, който се намира на върха на дясната сърдечна камера. Този праатом, остатък от Първоначалния божествен живот, който е обозначен също като златното житно зърно на Христос, или като прекрасния скъпоценен камък в лотосовия цвят, е кълнът на един напълно нов микрокосмос. Това е божественият посев, който се пази като обет на милост в падналия човек до момента, когато чрез страданията на опита ще узрее, за да си спомни своя произход и да се изпълни с желание за завръщане в Бащиния дом. Тогава съществува възможността Светлината на универсалното христово същество да събуди Розовата пъпка от нейното латентно състояние. По този начин възниква основата за регенерационния процес на човека – процеса на новото въплъщение на Христос по образ и подобие Божие. Затова човекът, който притежава атома на духовната искра в сърцето си, с право се нарича Носител на Божия образ. Големият урок, който ние можем да научим от днешното битие, е, че преходният живот не е самоцел, а предлага на човека като Носител на Божия образ възможността да изпълни своето призвание – да освободи потъналия в смърт и тъмнина микрокосмос и да му подари вечен живот.
  

• Песните на разкаяние на Пистис София за освобождение

  Израз, взет от гностичното Евангелие Пистис София. Който изпълнява изискванията на Пътя на освобождението, пее песните на разкаяние на Пистис София.
  
  Кандидатът на Гностичните мистерии се изправя пред тринадесет душевни обръщания или трансформации, които той трябва да доведе до победен край, за да постигне истинското душевно новораждане. Тези душевни обръщания сякаш приемат образ в тринадесетте песни на разкаянието на Пистис София:
  
  1. В първата песен Пистис София открива същността на диалектиката и проклятието над човечеството. Тя пее песента на човечеството.
  
  2. Във втората песен тя осъзнава собственото си природно състояние. Тя пее песента на съзнанието.
  
  3. На тази основа тя пее песента на смирението пред Едната истинска светлина.
  
  4. След това следва песента на съкрушаването. Азът бива доведен до гроба.
  
  5. Песента на предаването (капитулацията) е следващата фаза: Пистис София се намира в състояние на пълно себеотдаване.
  
  6. На тази основа тя изпява песента на упованието (в Светлината). Светлината бива измолена в пълно упование в нея, на базата на вярата.
  
  7. В седмата песен на разкаянието Пистис София пее песента на решението. То е възход или падение.
  
  8. След това започва преследването. Природните еони мощно нападат Пистис София и тя пее песента на преследването (гонението).
  
  9. След като е изпяла песента на пробива, тя напълно се освобождава от преследвачите си.
  
  10. Тогава Пистис София пее песента на чуването на молитвата (молитвата й е чута и изпълнена). За първи път тя вижда Светлината на Светлините.
  
  11. Сега силата на вярата бива подложена на една последна проверка. Тя пее песента на изпитанието на вярата.
  
  12. Дванадесето, тя преживява голямото изпитание, което може да се сравни с изкушението в пустинята. Тя пее песента на голямото изпитание.
  
  13. Най-накрая, Пистис София пее тринадесетата песен на разкаянието, песента на превъзмогването, песента на победата: Душата се въздига във висините, тя познава и среща Духа – своя Пимандър.

• Пимандър

  Оживотворяващият Дух, който се изявява в новородения душевен човек. Тази изява се извършва по два начина: най-напред, под  формата на седморното ядрено излъчване на микрокосмоса, което прониква в светилището на главата, а по-късно, когато е завършил процесът на освещаването, станало възможно чрез саможертвата на смъртната душа – чрез възкресението на Небесния човек, на вътрешното Христово същество, от гроба на природата, от Праатома, от центъра на микрокосмичната земя. Това развитие следователно е изцяло христоцентрично. Христос слиза след разпъването му на кръста в центъра на земята (слизането на божествената светлина в смъртната личност), за да възкръсне от гроба, след като е извършил своята оздравителна работа там.

• Пистис София

  а) Название на гностично евангелие от второто столетие (приписвано на Валентин), което се е запазило непроменено и което оповестява ясно и в най-големи подробности спасителния път в Христос, пътя на трансмутацията и трансфигурацията.
  б) Също и обозначение за истинския ученик, който устоява до Осъществяването.

• Поле на изява

  вж. Дихателно поле

• Праатом на духовната искра

• Прагносис на Хермес

  Всяка действителна гностична наука в днешния период на човечеството произлиза от праизвора на Египетския прагносис; цялата гностична спасителна работа се корени в първоначалното знание, че освобождението на човечеството е възможно само чрез възкръсване на херметичния човек, на истинския божествен човек, който живее от просветеното в Бога съзнание. Затова свидетелството на Евангелието: “От Египет призовах моя син” е също едно указание за праосновата на цялата спасителна работа.

• Природа на смъртта

  Животът, истинският живот е едно вечно Битие. Но в днешното жизнено поле цари законът на непрекъснатата промяна и разрушенията. Всичко, което се появява в това Битие, е осъдено на гибел още от момента на своето раждане. Всичко, което човек нарича живот, е само едно илюзорно съществуване, една голяма заблуда. Затова, да се вкопчва човек в него е глупаво и безсмислено, въпреки че цялото човечество го практикува. Болката от разрушението, която тук човекът дълбоко изпитва и срещу която безполезно се съпротивлява, има за цел да го доведе по възможно най-бърз начин до разбирането, че не светът на диалектиката – природата на смъртта, е определеното за него жизнено поле, а природата на Живота, първоначалното адамитско поле, обозначено в Библията като “Небесното царство”. Живеещият в човешките същества неунищожим стремеж към вечно щастие, мир, любов и вечен живот произлизат от намиращото се в тях жизнено ядро, от първоначалния принцип на истинския, безсмъртния човек. От този праатом, Христовия атом, от това скрито царство  - “Божието царството, което е вътре във вас”, с помощта на тотална жизнена промяна истинският човек ще възкръсне и ще се завърне в природата на Живота, в Бащиния дом.

• Природен човек

  Роденият в материята човек, подложен на законите на диалектичния природен ред.

   

  вж. Личност на аварийния порядък

• Роза на сърцето

  Мистично обозначение на Атома на духовната искра (наречен също Праатом, или Христов атом), който съвпада с най-високата точка на дясната сърдечна камера, с математическия център на микрокосмоса; закърнял остатък от божествения живот. Розата на сърцето, наречена също златното житно зърно на Иисус, или чудната скъпоценност в  лотосовия цвят, е кълнът на един нов микрокосмос, божественото семе, което се пази като обещание за милост към падналия човек, за да може някога да настане моментът, когато той ще си припомни своя произход и ще се изпълни с желание да се върне в Бащиния дом. Тогава за светлината на Духовното слънце, за светлината на Гносиса, е създадена възможността да пробуди спящата роза и при позитивна реакция и търпеливо насочване на ученика процесът на регенерация на човека да започне в съответствие с Божия план за спасение.

  вж. Носител на Oбразa

• Розова пъпка

  вж. Носител на Oбразa

• С.R.C.

  Класическо (немско) съкращение на името на Християн Розенкройц. Описание на прототипа на човека, осъществил завръщането към истинското, безсмъртно човешко съществувание по пътя на трансфигурацията. Седемте фази на този път се описват подробно като седем нови дни на сътворение в  книгата Алхимичната сватба на Християн Розенкройц, едно завоалирано обяснение, дадено от  Йохан Валентин Андре, един от братята розенкройцери от седемнайсти век, който тогава е живял в Калв, Шварцвалд.

  вж. Йохан Валентин Андре

• Светилище на главата и светилище на сърцето

  Главата и сърцето на човека са предназначени да служат като свещени работни места за дейността на Бога в човека, който отново е възстановил духовната връзка със своя Пимандър. В съответствие с това висше предопределение, главата и сърцето, след едно фундаментално и структурно пречистване по пътя на ендура, биват обновени за едно извънредно прекрасно единство, за едно истинско светилище в служба на Бога. Когато ученикът осъзнае това предопределение, то става за него непрестанен стимул и напомняне да пречиства непрекъснато своя мисловен, волеви, чувствен и действен живот от всичко, което би попречило на това висше призвание.

  вж. Пимандър

• Свещеният Седморен Дух

  Третият аспект на тройно изявяващата се Божественост. Това е всеобхватната любов на Бащата, изявена чрез Сина, която се излива като мощно, седморно излъчващо поле към падналото човечество, за да спаси това, което се е загубило. Под ръководството и с помощта на тази Универсална седморна сила, която се изявява в Универсалното братство, бива извършен процесът на трансфигурация. В този процес Седморният свещен Дух отново намира дом в кандидата.

  вж. Универсално братство (Универсална гностична верига)

• Съзнание, биологично

  Биологичният, обикновеният естествен център на съзнание на тройната диалектична човешка система, която е обгърната от дихателното поле. Биологичното съзнание никога не трябва да се бърка с най-висшия духовен аспект, въпреки че последният се държи в плен от биологичното съзнание.
  

• Същества с жизнена искра

  Природно родени същества без Роза в сърцето, без Атом на духовната искра. Такива хора са насочени изцяло към съществуването в грубоматериалната земна сфера. Те се чувстват тук като у дома си и са лишени от всякакъв вътрешен живот. В същност те дори не са хора, а чисто природни явления и са абсолютно недостижими за някакво духовно докосване. Това е отвърналият се от Бога живот, който продължава да съществува от поколения насам и води неизбежно до възникването на същества с жизнена искра, които идват и си отиват, без да оставят какъвто и да е положителен резултат след себе си. Сред днешното човечество съществуват стотици милиони такива човешки същества.

  вж. Атом на духовната искра, Роза на сърцето

• Трансфигурация, Нова личност, Процес на новораждане

  • Развитието на новата личност е процес, при който се различават три основни фази:
  І. Стадий на Концепцията.
  ІІ. Ембрионален стадий.
  ІІІ. Стадий на раждането (посвещение):

  1. Формиране на едно ново знание, раждане на нова мисловна способност;
  2. Съзнателна общност с Бога - по-нататъшно развитие на мисловната способност чрез едно ново сърдечно излъчване, ново Ментално тяло;
  3. Разцвет на новата волева същност, образуване на ново Астрално тяло;
  4. Раждане на новото Етерно тяло;
  5. Раждане на новото Материално тяло;
  6. Обединяване на новата личност с Духовната Душа;
  7. Обединяване на новата личност с Божествения Дух, изпълване на Новия човек със Светия Дух.

  • Този процес се нарича също Троична Трансфигурация - трите големи Мистерии на Светлината:
  1. Духовно възраждане, влизане на Светия Дух в Микрокосмоса;
  2. Възраждане на Душата, формиране на ново излъчване на съзнанието в системата на Змеевидния огън;
  3. Възраждане на цялото същество.

• Тройният съюз на Светлината

  вж. Универсална наука

• Универсална наука

  Универсалната наука, Фундаменталната религия и Кралското изкуство са последователните сфери на действие на Братството на розенкройцерите, Братството на катарите и Братството на Светия Граал. Заедно, те образуват Тройния съюз на Светлината, който днес намира израз в Младото гностично братство, изявяващо се като Лекториум Розикруцианум.

  вж. Универсално братство (Универсална гностична верига)

• Универсално братство (Универсална гностична верига)

  Божествената йерархия на Неподвижното царство, която образува Универсалното тяло на Бога. То се обозначава и с много други имена като: Невидимата църква на Христос, Христовата йерархия, Универсалната гностична верига, Гносис. В своята дейност в полза на падналото човечество то се явява и като Тройният съюз на Светлината, Братството на Шамбала, Мистерийната школа на Христос Йерофант, Духовната школа на йерофантите и приема образ в Младото гностично братство.

• Универсално учение

  Това не е наука в обикновения смисъл на думата. То не може да се намери в книгите. В своята най-дълбока същност то е живата действителност на Бога, от която облагороденото за това съзнание - херметичното, или пимандрично, съзнание може да чете Вселенската мъдрост.

• Фокуси

  Духовни работни места на Мистерийната школа, на Лекториум Розикруцианум, където светлинните сили на Гносиса се изявяват много концентрирано.

• Христовият атом

  вж. Роза на сърцето

• Христово сърце, космично

  електромагнитното лъчево поле на Универсалното Христово Братство, чието ядрено същество се намира в сърцето на седморната земна планета.

• Чакри

  Чакрите са фуниевидни образувания (колела), чиято основа е интегрирана в гръбначния стълб, а отворите им достигат до астралното тяло на личността. Основните чакри са седем на брой. В първоночалния Божествен човек чакрите бяха енергийни центрове, които асимилираха чистите Божествени Христови сили и ги трансмутираха в четирите свещени храни. При грехопадението, при напускане на Света на Божествената светлина, чакрите промениха своята първоначална функция, както и посоката си на въртене (обратно на часовниковата стрелка, гледано отвън). Така при природно-родения човек чакрите получават (приемат) несвещени, диалектични етери. При процеса на трансфигурация се осъществява в микрокосмоса едно първоначално забавяне, следващо спиране (успокояване) на чакрите. В един следващ етап от новораждането на Новия човек, чакрите трябва да се завъртят в обратна посока, което да позволи привличане и приемане на нови гностични сили - храна за развитието на новата душа. Хармонизирането и настройването на обновените чакри, се подпомага от магнитното поле на Школата на Златния Розенкройц и действащото чрез нея Универсално Христово братство.