ЛЕКТОРИУМ РОЗИКРУЦИАНУМ интернационална школа на златния розенкройц

    След всички свои опитности от първия ден и преди всичко чрез съня си, Християн Розенкройц вече е разбрал, че му е позволено да се доближи до това тайнствено и скрито сватбено празненство. Призоваването му на тази сватба не е външно събитие, а едно много дълбоко, вътрешно преживяване. В резултат на това в него съзрява едно съответно разбиране, което в разказа е предадено като сън.
    Ние всички знаем, че правилното разбиране е нещо извънредно важно. Да се постигне разбиране за един процес, който трябва да се осъществи, вече е само по себе си едно преживяване. Ние трябва да се научим добре да различаваме разбирането с ума и разбирането, за което става въпрос тук.

Валентин, философ-гностик от началото на нашата ера, авторът на гностичното евангелие Пистис София, разясняваше на своите ученици непознаваемите Божествени светове, тези "празни пространства", които той нарече Плерома. Той обясняваше, че в нашата познаваема тъмнина се вливат еманациите, силовите потоци на Плеромата, за да дадат възможност на всеки, който наистина търси Божествените пространства, да ги открие.

Съвременната гностична Духовна школа, Лекториум Розикруцианум, разпространява същото непреходно учение. Тя само го поставя в рамките на разбираем за вас език, в рамките на актуалните въздействащи ви природонаучни явления. Духовната школа обяснява еманациите на Плеромата, изхождайки от електромагнитните явления в живото днес. Но колкото и съвременно да звучи всичко това в наше време, това винаги са едни и същи непреходни истини, които се предават на хората, напълно едни и същи, независимо от това дали прозвучават в началото на нашето летоброене или днес. ...

Съзнанието е онази невидима, извънредно фина нишка, която ни свързва със същността на всичко съществуващо. Съзнанието е аспектът, който най-силно свързва душата с излъчванията на Духа. То е светлинно по своята същност и се определя от три сили: мисълта, чувствата и желанията и волята.
Нашето съзнание влиза във връзка само с нещата, към които сме насочили вниманието си. В този момент ние се намираме в процес на осъзнаване, при който сме зависими от петте порти на сетивното възприятие (зрение, слух, обоняние, вкус, осезание), защото посредством тези пет порти това, което е извън нас, влиза в контакт с нашата вътрешна същност. И този контакт се осъществява посредством съзнанието.

Човешкото съзнание, въпреки че е инструмент на природния човек има заложени възможности да отразява Божествения свят. То може да получава впечатления и информация от божествената реалност чрез определено състояние на материалните сетива.
   Природните науки – квантова физика, биофизика, еволюционна биология изследват причините на поява на материята, като се опитват да изчислят и детайли от финоматериалната реалност. Напр. еволюционната биология твърди, че живата клетка може да се самоорганизира, но не отговаря на въпроса - откъде идва информацията за това и как се свързва с клетката. Това ни показва ограничеността на материалното съзнание и границите които то непрекъснато си поставя.

Алхимията се смята за едно от ранните разклонения на натурфилософията, оформено в първите векове на новото летоброене под влияние предимно на Александрийската школа. И макар че там наистина старите и новите идеи се обединяват в една особена проницателност, все пак александрийците не създават, а само събират и систематизират текстовете на „Корпус Херметикум”, дали своеобразна идентичност на алхимията.

   Класическите розенкройцери от началото на 17 век заявяват в своя манифест „Конфесио Фратернитатис”, между други неща и следното:
„Вие, които сте благоразумни, намерете убежище при нас, които не търсим вашето злато и дори ви предлагаме несметните си съкровища. Ние не желаем да ограбим богатствата ви, а напротив, да ви направим съсобственици на нашите. Не се стремим към това да бъдем приети или признати от вас, а ви каним в нашите къщи и дворци, които са по-разкошни и от кралските, защото ние не сме подтиквани от алчност и разкош, а от Духа Божий.” ...

Истинският център на душата – четвъртият светилник в Светилището на главата, общият център на съзнанието на Светилищата на главата и на сърцето, има многобройни функции. От една страна той е източник на волята и мислите, а от друга – на желанията и стремежите. В нашия живот волята, мисълта, желанията и стремежите играят тъмни и опасни игри. Вие знаете и имате представа за ужасните и опустошителни последствия от това. ...

Странно, или може би съвсем естествено, е че най-светлите умове на човечеството, с неизмерим принос за еволюцията му, в основната си част са вегетарианци. Сред тях са Сократ, Платон, Питагор, Лао Дзъ, Буда, Конфуций, Леонардо да Винчи, Лев Толстой, Алберт Айнщайн, Махатма Ганди, Имануел Кант, Франц Кафка, Никола Тесла, повечето големи християнски светци и много други.
Както всичко останало в този свят, основан на взаимовръзки, така и „вегетарианският тип жизнено поведение“ е резултат на определени фактори и самото то носи със себе си своите следствия. ...

В продължение на цялата световна история две езотерични системи на развитие са привличали вниманието на всички, които поради склонност и вътрешен стремеж желаят да вървят по Пътя на освобождението. От историята на магията се вижда, че във всички култури винаги са били употребявани...

В 1167 г. когато огромната клада беше издигната във Везле, където много от Катарите намериха смъртта си, във Франция дойде Никита. Той беше завладяващ оратор и Водач на Богомилите в България.

Фарид уд Дин Аттар, суфи поет от дванадесетото столетие е описал духовното пътуване към истината под формата на „седем долини“.

Семето, наричано непреходно, семето, което човек може да използва за раждането на Божествената Светлина, е семето на Розата на сърцето. Това е съвършено нова еротика. Това е еротиката, която Платон нарича Ерос. С това Платон в никакъв случай не е имал предвид човешкото общество; той е отправял своя поглед единствено към раждането на Божествената Светлина.

Семето, което може да се използва за раждането на тази Светлина, е семето на Розата на сърцето. То не може да се обясни от нашата природа. Природното семе не може да бъде използвано за раждането на Божествената светлина. Невъзможно е семето на Розата да събуди змията кундалини. Ако тази змия говори във вас, то с възможността ви за освобождение е свършено, тъй като тази змия носи в себе си цялото минало на вашето диалектично развитие.

„Нищо“ е едно много абстрактно понятие за нас хората, до което не можем да се доближим с разум и чувстване. Или пък може би е твърде очевидно, твърде близко и просто за разбиране? В крайна сметка много лесно се изплъзва от възможностите ни за възприемане. Ако искаме обаче абстрактно да си представим "нещо", можем например да помислим за отворената гробница в голямата пирамида в Гиза. В празнотата на този...

Съвременният свят се променя бързо, всичко е мимолетно и поради това несигурно. Вследствие на това виждаме колко много хора търсят опорна точка в духовното. Това търсене е реакция и на един зов. Писатели и философи също се вдъхновяват от този зов. Много и различни течения също реагират, всяко по свой специфичен начин, търсейки съгласие и свързване помежду си. Един духовен зов отеква във всички хора.

В далечното минало имаше един период, в който висшите духовни водачи на човечеството, обединени в Универсалното братство, направиха всичко възможно, за да помогнат при развитието на човешкото материално тяло. Човекът може да пие от чашата на живота само с един напълно съгласуван към този порядък материален организъм.Само тогава диалектичното жизнено поле може да се изживее и изпита напълно, и ограниченията на земния порядък могат да бъдат разкрити в пълен размер. Вие притежавате едно такова материално тяло. Като индивид, а също и като част от една жизнена сфера, вие, заедно с много други като вас, сте изживели и изпитали живота толкова подробно, колкото е необходимо и възможно в това жизнено поле. Когато вие почти сте изпразнили тази чаша на живота, се явяват три възможности...

Хората, които се интересуват от езотерика, скоро откриват, че в целия космос се води една ужасна и свръхчовешка борба между силите на доброто и злото. Ужасяващият драматизъм на тази вечна борба между негативното и позитивното, между доброто и злото ...

През 1614 година, точно преди 400 години, във времето на голяма криза, на борба между реформация и антиреформация, която доведе до опустошителната трийсетгодишна война, прозвуча зовът на розенкройцерите.

„Но за да узнае и всеки християнин, каква е вярата ни и що за хора сме ние, трябва да кажем, че ние изповядваме вярата си в Исус Христос ...
(Зовът на Розенкройцерското Братство, гл. 28)

Един от опорните стълбове на учението на Розенкройцерите е познанието за двете жизнени полета.
     Според учението на Розенкройцерите човекът (т.е. микрокосмосът) първоначално е живеел в една жизнена област, в едно жизнено поле, което е различно от това, в което сега му се налага да живее. Жизненото поле, в което живеел първоначалният човек ние наричаме Божественото жизнено поле. ...

Всичко е изявено в пространството. В тази неизказано прекрасна и велика Вселенска изява се осъществява процесът на развитие на всички жизнени вълни...

Истинското християнство не възприема Учението за възкресението като факт, а като сила

Човешкото същество е нещо много повече, отколкото повечето хора си мислят. Той е един микрокосмос.
    Ние започваме нашите обяснения с разглеждането на структурата, която притежава съществото, което наричаме човек, защото е много важно да знаем, какво всъщност представляваме. Така ще можем да разберем причините за много от нещата, които ни се случват. ...

Представете си Универсума в едно абсолютно девствено състояние като нещо празно, както ни се описва в Пролога на Битие: Универсумът преди Сътворението. Но тази празнота е само привидна, защото...

Християн Розенкройц принадлежи към мистериозните образи в историята на Европейското духовно развитие. Каква мистерия се крие зад това име?

Ако днес попитате: „Кой е Християн Розенкройц?”, тогава неизбежно си задавате и въпросите:
„Съществувал ли е наистина този човек?” и „Кои са розенкройцерите?”

Казват, че катарите имали тайни книги, обясняващи смисъла на истинския живот и Универсалното Учение, и че тези книги били унищожени от тогавашното духовенство. Но истинската тайна книга на катарите – това е неписана книга, точно както книгата Дао, както книгата "М" на Християн Розенкройц и книгата за седемте печата, упомената в Откровението на Йоан... из "Въведение" към книгата "Китайският Гносис" на Ян ван Райкенборг

откъс от "Златният Розенкройц" на Катароза де Петри. "Онази част от човечеството, която съставлява подготвящото пътя Братство, е подразделена в седем групи. При това ние изхождаме от идеята, че седморният Логос на Земята излъчва седем групи с по седем лъча. Тези четиридесет и девет лъча или сили образуват заедно Светия дух, Свещения седморен дух или Седемте йерархии..."

Тя не съществува в установена форма,
а само чрез взаимното съгласие на личностите.
Тя няма членове, с изключение на тези,
които чувстват, че принадлежат към нея...

 И както сме носили образа на земния, тъй ще носим и образа на Небесния...
Философията на новия живот, която Духовната Школа на Златния Розенкройц непрестанно разпространява, съдържа някои забележителни отправни точки, които напълно потвърждават думите на ап. Павел.

Кои са богомилите – исторически свидетелства
Организация на богомилската общност, тайнства и ритуали
Богомилското учение – космогония, антропология, есхатология
Наследството на богомилите – Граал, Катари и Кръст с Рози
Възможен ли е този път днес?

 

Ерата на Водолея  е подготвила за Земята и нейните обитатели напълно нови възможности. Влиянията на мистерийните  планети Уран, Нептун и Плутон вече си проправят път.

В статията за Дървото на Живота, свързаната с гръбначния стълб сила на Змийския огън беше посочена като важен елемент в процеса на духовното развитие. Сега ще посочим някои органични взаимовръзки в този процес...

В християнската традиция Преображението на Исус на планината се описва като еднократно събитие (Марко 9:2). Розенкройцерите обаче разбират под Преображение един по-продължителен троен процес на развитие, който води ...

В митовете, приказките и природните култове за сътворението на света често се говори за Дървото на Живота. То заема свое място и в юдео-християнската традиция, но неговата задача се тълкува по различен начин...

Универсалното учение винаги е представяло Христос като първообраз на съвършеното, духовно човешко същество, кой­то чрез смирение премахва разделението между двата свята в себе си. Той създава атмосферен пласт, поле на нови, чисти духовни жизнени сили, „информационна матрица", която като светлина...

В сърцето на човека се е запазил в латентно състояние един последен остатък от Божествения свят, наричан в Школата "Атом на духовната искра". В много търсещи хора този духовен принцип предизвиква неясно чувство на копнеж, един вид носталгия по отдавна загубеното първоначално безсмъртно състояние – състоянието на единство с Бащата, с Бога.  Една от целите на Лекториум Розикруцианум е да посочи на хората истинския източник на този копнеж и да им обясни възможността за завръщане в Божествения природен ред чрез процеса на "новораждане от Духа" (Йоан 3:8), за който Иисус говори на Никодим - процеса на Трансфигурация.