От З. В. Леене (един от основателите на Духовната школа на Златния Розенкройц)
Обяснението на възкресението е може би едно от най-трудните учения в древното християнство. Ако искаме да разсъждаваме за него по езотеричен начин, би следвало да осъзнаем, че то не зависи от вярването в чудеса. То не е някаква магия, не е чудо, случило се някога, много отдавна в човешката история. Според мислещите, чувствителни, съзнателни и позитивни хора не си струва да се вярва във вълшебства. Би следвало фактът на възкресението да се основава на рационалното мислене. Примитивното човешко същество е негативна бедна душа, която вярва в чудеса, защото не е в състояние да разбере нещата. То бива смазвано от всяко събитие, без да е в състояние да проумее същността му. Затова мислещият човек е непредничава личност, тъй като чрез усилията, които полага, не само се научава да възприема фактите, но и да ги проумява. Поради тази причина Учението за възкресението става за него абсолютна философска необходимост. За мислещия човек самото събитие е единствено потвърждение на факт, за който той вече знае от дълго време. Една личност се ограничава само до събитието и става негов роб, а друга постига разбиране и става просветлена.
Учението за възкресението е озаряваща идея – идея, в която Бог побеждава, но не само в Христос, който се въздига от мъртвите. Тя означава също победа на Божественото съзнание над природата, което се символизира с първия плод на дните, Иисус – човекът, роден от човек, който се въздига от смъртта на природата чрез Христос, Бог от Бог.
Това събитие е много повече от магически трик на Бога, от случило се преди две хиляди години чудо. В него има логика. Историческото събитие не може да направи щастливи нас – хората, борещи се в материята. Примитивните народи виждат във факта на възкресението само празника на възкресението на природата, която се възражда след зимния си сън. Именно поради това понякога те го честват с пищни празненства. Смъртта е отминала, няма смърт. При евреите то се е превърнало в общонароден празник. И на Запад често е така. И там този празник обикновено се възприема като не повече от енергия, която се проявява отново и отново, и пробужда всичко за нов живот. Растенията реагират с ускорена циркулация на течности, с появата на листа – всичко се развива.
Това е време на любов, на динамичния космически импулс, проникващ земята и вдъхващ нов живот на всичко. Но колкото и вярно и сигурно да е това, то все пак се отнася само до факта на възкресението на природата. Истинското, Духовното възкресение, е нещо много повече от това.
Учението за възкресението отива много по-далеч. То говори за окончателна победа, а не само за ежегодно случващ се факт. Този факт със сигурност се случва, но колко е изморително да продължаваме да бъдем привързани към периодично повтарящи се факти. Смъртта отминава, да, но непрекъснато възобновяващата се необходимост от реинкарнация води също и до завръщането на смъртта, всеки път, когато човешкото същество се реинкарнира.
Празникът на възкресението не ни говори за тази непрекъснато възобновяваща се мъка, а за окончателната победа над смъртта. Ако не беше така, защо ни е нужно езотеричното християнство? Определено не се нуждаем от него, за да ни говори за кармата и реинкарнацията или дори за принципите на космическата любов. Не ни ли учиха на това много други религии? Християнството не ни е нужно за тази цел, тъй като будистите, а преди тях – брахманите, вече знаеха това. Християнството разглежда Учението за възкресението не като някакъв факт, а като сила.
Тази сила се отнася до един Божествен процес, който ни обхваща, когато Бог ни създава според тази природа; той ни обхваща, когато Бог започва да ни пресътворява; и той е, който ни обхваща при Възкресението, когато Бог определено тържествува над природата в човека. Бог-творецът е разпънат на кръст в човешката природа, която чрез своите неправилни реакции по отношение на Божествените закони приковава на кръст сама себе си и своя Бог. Христос осъществява този процес във всеки, който желае, и може да му даде силата да се вдигне от този кръст, да се освободи. Когато това се осъществи в нашето собствено същество, се потвърждава победният вик сonsummatum est – свърши се.
Иисус, човекът роден от човек (или Човешкият син), получава онова, което винаги е Божествено – Бог от Бога, и чрез него поема борбата с природното в себе си. И накрая побеждава в Христос и триумфира с него. Ако се е отделил от материята, с други думи, ако е победил нейната природа, ако е одухотворил материалната природа на грубото тяло, той показва петте си рани – петте места, където петте по-висши носители са свързани с личността. Това е процес, който може да бъде постигнат от ученика на Западната мистерийна школа.
Онова, което е постигнал Иисус, първият, чрез Христос в него, ученикът от Запада също може да постигне чрез вътрешния Христос – не чрез временна смърт, а окончателно. Скъпи читателю, ти знаеш вече какво означава вътрешния Христос. Определено не означава познаване на учението му, изучаване на космическите закони или анализиране на трудни пасажи от Библията, дори и да се прави по езотеричен начин. За да получиш Христос, нищо от това не ти е нужно. Вътрешният Христос те прави различен, излъчващ повече доброта, истина и справедливост. Той те прави човек, който се бори с по-нисшата си природа, но това не е всичко. С всеки изминал ден, той те прави победител. Твърде много търсещи хора остават пред портата и нямат смелостта да се захванат с тази борба. И те го показват. Онези, които получат Христос и Му дадат място в себе си, също демонстрират това. Без Този, който е вътре в нас, не можеш да направиш нищо. Даже да притежаваш цялото познание на света и да владееш цялата магия на света, няма да имаш полза; ще останеш прикован към земята чрез кармата и реинкарнацията и никога няма да успееш да отпразнуваш освобождението си.
Без Христовата енергия ние оставаме белязани с образа на Адам, както обяснява Битие, глава 5. Знаете, че Адам представлява човечеството; той създава син по своя собствен образ, т.е. според природата. Само направете справка в този текст. Обаче, ако Христос стане вътрешна реалност, ние се новораждаме по Неговия образ и постигаме победа според Духа. Адам е падналият в материята човек и е прикован към кръста на материята чрез кармата и реинкарнацията, а синът му, който е живот от неговия живот, остава белязан от образа му. Онзи, който приеме Христос обаче, бива освободен от природата и е пресъздаден според Новия образ. Това не означава, че се продължава земното, а по-скоро е отделяне от земното. Това е славата на Празника на възкресението. Тогава освободената душа влиза в абсолютната свобода, не за кратко, а завинаги освободена от кармата и от законите на реинкарнацията. Такъв човек е завинаги освободен и следователно, по-подходящ да служи и да носи кръста заедно с другите, докато всички постигнат това. Тогава ние преживяваме възкресението от мъртвите не само като вяра в чудесата или като свръхестествена магия, а като необходимост от философска гледна точка. Всяка душа трябва в един момент да достигне до него, независимо как нарича себе си, защото никой не може без Христос. Тук сенките на смъртта са заличени. Ограниченията на раждането са преодолени. Това е резултат от много поколения, от много мъка и много, изключително много изпълнени със страх безсънни нощи. Това е възхвалата на нашата крайна цел. Това е радостта на извора, която ще накара световете да замълчат и ще ги води към правилното знание, родено от Вечния, обширно като небето и дълбоко като морето.
По материали от сп. Пентаграм
(съкратено)
Християнското учение за възкресението Истинското християнство не възприема Учението за възкресението като факт, а като сила
Прегледай още: