Алхимията се смята за едно от ранните разклонения на натурфилософията, оформено в първите векове на новото летоброене под влияние предимно на Александрийската школа. И макар че там наистина старите и новите идеи се обединяват в една особена проницателност, все пак александрийците не създават, а само събират и систематизират текстовете на „Корпус Херметикум”, дали своеобразна идентичност на алхимията. Освен това едно от основните вдъхновения за алхимиците се намира в доста по-старите трудове на Аристотел и неговата идея за „първичната материя”, от която произлизат четирите основни елемента – огън, въздух, вода и земя, които в различни съотношения оформят всичко познато.
Вероятно няма друга тема, която да е била подложена на толкова много спекулации и фундаментално различни интерпретации, но можем уверено да обявим, че алхимията е едно продължение на древната митология, като символичните и психологически съдържания на легендарните персонажи се заместват от донякъде по-универсалните понятия на химическите елементи. Карл Юнг изрично подчертава неизменната й актуалност: „Алхимическият символен свят в никакъв случай не спада само към купчината развалини от миналото, а напротив – стои в най-жива връзка с най-новия опит и познания на психологията на несъзнаваното… Това не са метафизични спекулации, а очаквани симптоми на единство в биологическия вид homo sapiens.”
Различните варианти за разтълкуване на алхимичните процеси са ни илюстрирани още в самото име на науката, дадено от арабите за да обозначат египетския ѝ произход. И въпреки, че Египет е бил наричан Кхем, ако разполагаме с малко повече информация бихме се досетили, че името Кхем от своя страна произлиза от думата, която коптите са използвали за тъмния пясък в делтата на Нил. А още една щипка познание би ни помогнала да съобразим, че същата дума те са използвали и за обозначаване на „първичната материя”.
Ето как се натъкваме на различни нива на интерпретация още преди да започнем дори да говорим за изкуството алхимия. Днес уверено можем да я наречем изкуство, след като в късното средновековие от алхимията се отделя науката химия. И макар това „кралско изкуство” да е безкрайно митологизирано, точно то е дало на света съществени практически ползи, като например създаването от арабските алхимици през 7 и 8 век на фармацията, и изобщо постепенното обособяване на традиционната медицина. Един от най-видните алхимици е Парацелз, бащата на научния подход, който твърде недвусмислено заявява: „Твърдят, че алхимията служи за правене на злато. Много по-важно е да разберем другото ѝ значение – тя служи за лечение.”
Въпреки редицата научни открития и практически понятия, които сме наследили от алхимията, все пак нейните усилия винаги са били насочени към това, което ни е известно като „трансмутация (преобразуване) на неблагородните метали в благородни”, наред с което се търсят и редица абстрактни субстанции, като например Еликсир на живота, Философски камък, Панацея, Алкахест (универсален разтворител). Може би тук е удачно да вмъкнем, че днешната физика вече умее да превръща други метали в злато, например чрез радиоактивен бета-разпад на живак 197. И въпреки че това е нерентабилен процес, поне донякъде успява да ни намекне, че целта на алхимията, поне за истинските алхимици, не се състои в изработването на физическо злато, а в нещо друго изглежда.
Вече споменахме Парацелз като един от най-видните алхимици. Ако добавим и други, като Алберт Велики, Исак Нютон, Роджър Бейкън, можем учудващо да установим, че това са фигури с изключително положение в обществото, предимно благодарение на признатия им и плодоносен интелект, не на последно място те са също и силно религиозни. А не само съвременната психоанализа, но и богословието, още от ранните фази на съществуването си, знаят че златото, с неговата благородност, чистота и устойчивост, винаги е било символ на духа. Затова Парацелз разграничава нисша и висша алхимия. И така, в тази статия ще се опитаме кратко и схематично да изясним действителното психологическо съдържание на завоалираните със символични обозначения процеси, които алхимиците са осъществявали или поне са опитвали.
За едни ще бъде изненадващо, а за други твърде логично, ако загатнем, че специалната лаборатория, в която се провеждат алхимичните опити, е самият човек в цялост, а специалните лабораторни съдове, са тялото, определени органи и известни психични нагласи.
Ненапразно съзнателната алхимия е наричана Кралското изкуство, или Великото дело (Magnum opus), като днес изразът Магнум опус се използва например за посочване на най-големия шедьовър в живота на един творец. Що се отнася до алхимията, тя разглежда Великото дело като съставено от три основни фази (в ранните векове – четири), установени от цветовите си характеристики – nigredo (почерняване), albedo (побеляване), rubedo (почервяване). Последната фаза вече се смята за постигнат Философски камък, който превръща всичко в злато. Най-общо тези три фази представят развитието на една човешка психика, която преминава първо през осъзнаването на собствения си мрак и приемането му (нигредо), след което посредством смирение постига собственото си пречистване и възприемчивост за Светлината (албедо), като крайният резултат е влизането на светлината в кръвта на алхимика (рубедо) и по този начин – превръщането ѝ в жизнено поведение, в служене на Бог и човек. Този тип цветово разграничение на фазите в алхимичното преобразуване е описано по съответния символичен начин в първия изцяло алхимичен текст, дело на гностика Зосим (неговите гръцки термини са (melanosis, leukosis, iosis). Текстът е от 3-4 век, но описва събития от 1 век.
В последващото развитие на алхимията и адаптирането ѝ към усложняващата се с времето организация на мисловния процес, цветовите фази се разделят на още, като обикновено се адаптират към универсалността на цифрата 7, а с това се обвързват с влиянията на определени планети и както знаем – с качествата на определени метали. И както Парацелз сам намеква: металите съответстват на душевни качества.
Набързо можем да схематизираме връзките така: Меркурий е жълтият (или кафяв) цвят, представен от елемента живак и означава нов начин на мислене; Венера е зеленият цвят, представена от елемента мед и означава нов начин на чувстване; Марс е червеният цвят, представен от елемента желязо и означава нова воля; Юпитер е синият цвят, представен от елемента калай и означава преодоляване на надменността и критичността; Уран е индиговият цвят, представен от елемента цинк и означава отпадане на всички съпротиви, а с това и осветляване на всичко, което досега се е смятало за ирационално; Нептун е виолетовият цвят, представен от елемента кобалт и означава отпадане на човешките представи и непосредствено свързване с Духа.
Тъй като алхимията в действителност е и процес на търсене, то съществуват разнообразни вариации на тази седморна схема, в която понякога се намесват сивият оловен Сатурн и черният Плутон, с неговия елемент – бисмут. И разбира се, като базови символи на душата и духа – сребърната Луна и златното Слънце.
Отделно от това, някои алхимици са смятали, че всички метали (душевни качества) са съставени от различни съотношения на живак, сяра и сол, като „златото” е продукт на правилното им смесване. Живакът и сярата тук са просто противоположностите на диалектичния свят, а солта е елементът, който ги помирява и обединява.
Да обърнем внимание сега на класическите фази на алхимично преобразуване, които в най-познатия си вид са разбира се седем (съществуват описания и на дванадесет) и са с латински наименования.
1. Calcinatio (калцинация, сухо нагряване), понякога наричана и „кръщение с огън”.
Що се отнася до завоалирания лабораторен вид на процеса, той се описва като контролирано изпепеляване на материята с един постоянен огън. Обгоряването обаче не спира след като материалът е станал обикновена сиво-черна пепел, а продължава докато тази пепел се превърна в шепа фин бял прах.
От психологическа гледна точка тук се описва първата степен на пречистване на човека, в която егото допуска изпепеляването на своята изгаряща егоцентрична воля, за да се развие личност, готова да служи на тихия душевен принцип в себе си. Тази начална фаза на освобождение от оловнотежкия ни егоцентризъм, става възможна с отварянето за духовното разбиране, че жертвата на волята е самото освобождение на съзнанието и именно с това започва процесът на преобразуването му. Когато и егото разбере посредством своите умствени способности нещо от този процес, то се опитва да го имитира, да замества грубата си воля с по-култивирани идеи за служене на другите, но само за да поддържа образа за себе си в една по-благоприятна светлина. Точно затова в описанието на калцинацията изрично се подчертава, че горенето не спира след изпепеляването, а чак след изпепеляването и на самата пепел, след което остава, както споменахме, само шепа бял прах. Парацелз обръща внимание на това, че без пълното осъществяване на тази първа фаза на алхимично преобразуване, останалите не могат да протекат.
2. Sublimatio (сублимация, възпарение), понякога наричана и „кръщение с въздух”.
Тук в съответния лабораторен съд (душата), чрез провеждане на нещо като „обратно” утаяване, се разделя финия от грубия материал. Затова алхимиците често наричат тази фаза и сепарация (Separatio). От пепелта на пожертваната воля – пречистения елемент на „майката на материята” – се въздига чистата, девствена душа, която представлява материалът за осъществяване на духовно-душевния човек. В тази фаза чувствата, мислите и импулсите на човешките действия са ръководени от вътрешни душевни трептения, които именно чрез критерия на сублимацията биват разпознати и разграничени от всичко друго и съответно могат да оформят един ясен образ.
3. Solutio (разтваряне), понякога наричана и „кръщение с вода”.
Описва се като разтваряне на твърдото вещество в лабораторния съд, много бавно и съвършено безшумно. В някои алхимични творби този процес се нарича „удавянето на стария Крал”, с което се има предвид Азът. Логично е, че промяната във физичните качества изобразява и съответния психичен процес – в разтварянето различните частици материя изгубват своите собствени очертания и се превръщат в хомогенна течност. Или на мистичен език, това представлява естественото освобождение на индивидуалната душа и вливането ѝ в „океана” на Световната душа.
4. Putrefactio (разлагане).
За тази фаза, уподобявана на ферментация, се използва много мек огън, в който всеки един компонент на сместа се разлага до крайното елементарно ниво. По този начин се достига началото на процеса на сътворяване, първичната материя, но тъй като тя вече бива одушевена от Световната душа, то се създава нова форма на живот, с много по-висша и фина организираност от познатите ни форми и от досегашния биологичен живот.
На алхимичния език понякога се ползва и думата Мортификация (умъртвяване). Според традицията тази фаза продължава 40 дни, с покривало – без намеса или наблюдение на процеса. Това умъртвяване, наричано „ендура” от богомилите и катарите, е актът на окончателното приключване със света на старото, в който всички остатъци от умелите имитации на егото вече са тотално демаскирани и отхвърлени.
5. Destillatio (дестилация).
В алхимията тази фаза често се описва и като създаване на летливост на материала. Същественото и неуловимото се издига нагоре в едно ново газообразно състояние, ново ниво на материята. Казва се, че за да се излее дестилатът обратно в съда, парата бива „фиксирана” чрез охлаждане. По този начин, въпреки че се връща в течна форма, тя донася със себе си и онова „което е получила от горе”. Процесът обогатява субстанцията с нова информация, получена от това, което се нарича Дух. Микроструктурата на елементите се отпуска и така се създава възможността за последващо постепенно усъвършенстване, „трансмутация”. Описва се, че процесът се провежда в затворена система и често се ритуализира с повтаряне 33 пъти.
Психологически тази фаза показва нарастването в човека на онова, което досега само абстрактно е било наричано „същност”. Тук вече говорим за образувано ново съзнание, което по необходимост превръща „полученото от горе” в действие. Дестилацията е изключително важна фаза в развитието на духовния път, понеже тук има риск алхимикът да попадне в едно „разделяне” на личността, при което се опитва да въздигне духовно част от себе си, без да е стъпил на необходимата за целта основа. Така, пленен от новите си интуиция и вдъхновение, той се пристрастява към тази своеобразна „летливост” и забравя за земното у себе си. По този начин той не интегрира всичко у себе си в процеса на себепознание, а само игнорира това, което му „тежи” (изпарява се, без да се „фиксира”).
За пълното осъществяване на „дестилацията” се изисква вътрешна зрялост – цялостно осъществяване на предишните четири фази. Резултатът на това е едно ясно присъствие на ума, приложено в нов начин на живот. Смята се, че богомилите са били постигнали този процес, затова във Франция са били наричани „парфе” – завършени, съвършени.
6. Coagulatio (коагулация, сгъстяване).
Това е процесът на новосътворяване. Описва се като сгъстяване, противоположно на дестилацията, при което връщането на летливото в плътно води до преконфигуриране на материята в съвсем нова форма. От гледна точка на душевната работа това ни казва, че духовната идея започва постоянно да се втича в една пречистена и обновена телесност. Ражда се едно ново създание, по образа на първоначалния божествен архетип (което го прави и прастаро). Както е описвано от някои: новото съзнание си създава собствено ново тяло от светлина. Материалът за това е бил наричан от алхимиците „Небесната роса”, или чистите, вечни етери.
7. Conjunctio (съединение), наричано от малцина и „кръщение с дух”.
Това „свързване” е плодът на всички предишни динамични фази на преобразуване. Както в алхимичните лаборатории, така и по отношение на вътрешните ни процеси, се прави разлика между т. нар. малка и голяма конюнкция.
Малката ни води до свързване на полярните сили, на противоположностите, живакът и сярата в алхимичната терминология. На духовно ниво тези противоположности, създаващи движението на външните форми, са допълващи се части. Плодът на това единство е т. нар. Философски камък, който води всички неща до съвършенство чрез „оцветяване” (или превръщане в злато) – иницииране на процеса на трансформация във всичко, до което се докосва. Можем да си послужим и с друго алхимично обозначение – Еликсирът на живота, който лекува от всички болести. Все пак е добре да обърнем внимание, въпреки честото им равнозначно използване от алхимиците, че Философският камък и Еликсирът на живота са два различни аспекта от този процес, един вид „мъжки“ и „женски“. Камъкът е духовният кълн, а еликсирът – душевната почва за него – взаимодействието между тях в християнството ни се илюстрира със зачеването на Дева Мария (в превод – чиста материя) от Светия дух, а Иисус го обяснява на Никодим като „новораждане от вода и дух“.
Във връзка с това в средновековието се създават много гравюри, изобразяващи венчавка на крал и кралица, и получава разпространение изразът „Алхимична сватба” (както е наречено и едно значимо ренесансово произведение). Идеята за Женихът (Христос) и девицата (душата) заема централно място и в Новия завет.
Голямата Конюнкция – възможна само във висшата алхимия – е окончателното единяване на душата с неизменните, вечни творчески сили, което е отразено еднозначно в думите на Христос: „Аз и Отца сме едно”.
Свързването на алхимията с Новия завет за някои може да прозвучи изненадващо, но в действителност и Евангелията, и посланията на апостолите, и йоановото Откровение, са много сериозни алхимични произведения – най-значимите текстове на западния свят, насочващи ни именно към преобразуването на душевните качества – метали. Конкретните примери за това вероятно са безчет, но в светлината на описаните седем фази вече всеки би могъл и сам да ги открива. Какво може да бъде например Коагулацията, освен Възкресението? Какво да кажем за седморността на процеса, върху която изрично се акцентира и в Откровението на Йоан, както със седемте печата, така и с писмата до седемте църкви. Много лаконично процесите са обобщени и във Второ послание на ап. Петър с един текст, за който вече е ставало въпрос, че онагледява също и седморния път на посвещение на богомилите: „Положете всяко старание и прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта си благоразумие, на благоразумието си себеобуздание, на себеобузданието си твърдост, на твърдостта си благочестие, на благочестието си братолюбие, и на братолюбието си любов.” Следните думи на ап. Павел пък в Посланието до ефесяни не могат да бъдат по-алхимични и да опишат напълно Конюнкцията: „Вие, които някога бяхте далеч, станахте близки в кръвта Христова. Защото Той е нашият мир, Който направи от двете – едно и разруши преградата, която беше посред тях, като чрез плътта си унищожи Враждата”, а следва да допълним и знаменитата му фраза: „Погълната биде смъртта победононосно”. Така и един от най-големите мистици Якоб Бьоме заявява директно още през 15 век: „Философският камък е духът на Христос, който трябва да проникне в душата на отделния човек.”
Пътят от Витлеем до Голгота е именно пътят на преобразуването и описва процесите nigredo-albedo-rubedo, като мостовете в преминаването на Иисус между фазите кръщение, преображение (трансфигурация), кръстна смърт, възкресение. Те намират отражение и в съответните персонажи на Ирод, жадното за власт (включително духовна) его; Йоан, който живее в пустинята (пречистването) и идва да „направи прави пътеките пред Господ”; Иисус, роденият от девица в яслите на сърцето, който единствен може да бъде Христос, Божият син.
И така, алхимията е едно необследимо поле. Но никоя информация по тази и която и да е друга духовна тема не би могла да ни помогне с нищо, ако не е действителното осъществена в нашите сърца, глави и ръце. Накрая можем отново да онагледим лесното изкривяване на всички значения и някак вроденото у човека отдалечаване от смисъла. Събирателният и централен латински израз, обобщаващ алхимията, е „Solve et Coagula” и може би всички знаем, че се превежда като “Разтваряй и Сгъстявай”. И макар никой да не е обърнал досега внимание на това, изразът се превежда също и като „Разреши въпроса и си създай (нова) различителна способност”. Различителната способност е нещо, което всеки от нас си мисли, че притежава, точно както и цар Ирод. Нека да си пожелаем по-висша различителна способност и доколкото можем да я изградим. Тук дори е описано как става. ;)
Вие се намирате: Lectorium-rosicrucianum.bg » Библиотека » АЛХИМИЯТА - ПЪТ КЪМ ВЪТРЕШНОТО ЗЛАТО
АЛХИМИЯТА - ПЪТ КЪМ ВЪТРЕШНОТО ЗЛАТО
Прегледай още:
© 2024 Школа на Златния Розенкройц, България
Последна актуализация 01 декември 2024 г.
Последна актуализация 01 декември 2024 г.
Изработено от zon-studio.com