ПОЗНАНИЕТО ЗА ПРИРОДАТА НА СМЪРТТА Причините за падението на човека. Необходимостта от подчовешките природни царства.

Вероятно ще си спомните, че по-рано вече говорихме за произхода на твърдите вещества, течностите и газовете от химическата сфера на материалния свят и обяснихме, че всички тези вещества, газове и флуиди произлизат от етери, намиращи се в определени състояния в огледалната сфера.

Тези фундаментални етерни състояния се определят от магнитното поле на тази природа, докато видът на самото магнитно поле от своя страна е резултат от действието на природните сили на една от земните сфери, която реагира точно на типа и поведението на човека. Ето защо трябва ясно да се разбере, че човекът сам е създал това безутешно жизнено поле и сам поддържа стените на своя затвор. Защото извън материалната сфера и нейната огледална сфера етерните състояния са съвършено други, тъй като интеркосмическите етери са произлезли директно и хармонично от първоначалната прасубстанция.

Добре е да се има предвид, че е възможно все още да не притежавате ясно разбиране за това. Възможно е, макар и да констатирате диалектичните явления и да сте напълно съгласни с това, което Духовната школа казва за тях, да ви липсва разбиране относно причините за тези диалектични явления. Липсата на това познание е опасно, то е фатален фактор, забавящ развитието ви като ученици. Ако действително беше налице разбиране на причините за явленията в нашето диалектично жизнено поле, тогава мнозина в Духовната школа щяха да реагират спонтанно по съвсем различен начин.

Все още учениците много често реагират по хоризонталната линия. Това винаги е показател, че липсва ясно разбиране. При такива реакции човек спори, въпреки че спорът означава загуба на енергия, и бездейства тогава, когато действието е абсолютно необходимо. Така мнозина запълват деня си с незначителни и дребни неща и се занимават трескаво с излишни работи, въпреки че в резултат на страданията и изпитанията на диалектиката и поради чувството на носталгия към дома, пробудено от атома на Духовната искра в тях, те имат готовност да вървят по Пътя.

В това състояние има само един изход – най-напред да се запознаете с причините за човешкото грехопадение. Убедени сме, че мнозина смятат, че могат да кажат нещо по този въпрос. Те навярно ще донесат куп книги или може и изобщо да нямат нужда от тях, защото добре тренираните камери на дясното им мозъчно полукълбо са препълнени със знания.

Първо се цитира Библията, както и други свещени писания и предания. Отново чуваме за Адам и Ева, за рая и змията, за „с пот на челото ще изкарваш хляба си“ и „с болки ще раждаш децата си“, за Вавилонската кула и объркването на езиците, за големия потоп и за Ной. Следват безкрайни редици от мистични и окултни коментари: „Така е писано“ и „Така трябва да се разбира“, „Така е било в началото, така продължава и днес, и сега стоим посред всичко това и сме такива, каквито сме.”

От това обръщане назад и взиране в далечното праминало вече имате болки във врата. Имате и различия в мненията, защото полето на външната история е пълно със спекулации, каквото е и полето на природната памет, понеже няма двама души, които да могат да четат в природната памет и да разчитат едно и също. Поради тези недоразумения отново и отново се пишат нови книги и вие следвате нови авторитети, докато накрая и те, подложени на присмех и подигравки и отхвърлени, отново биват заместени с други.

Да предположим, че сте изучили цялата световна литература относно причините за грехопадението и следователно разполагате с огромни знания. Означава ли това, че сте знаещи? В никакъв случай! В това отношение авторът на тази книга може да черпи от собствения си опит. От момента, в който един човек като дете се научава да чете, до един определен психологически момент той е погълнал цели библиотеки, подлудявайки своите възпитатели. Реагирал е на един неизмерим интелектуален глад, но се е удавил в безплодните старания на хилядите езици и писания. Мнозина са загинали в една такава буря, в един такъв прекомерен подтик към натрупване на умствени познания. Но само онези, които се излагат на тази буря и дават ухо на този подтик, защото искат да бъдат „рибари на хора“, биват спасени от това академично море с мрежата на Универсалното братство и изтеглени на брега на една конкретна действителност, а именно – тук и сега.

Вие можете, нещо повече, вие трябва да откриете причините за вашето грехопадение, изхождайки от днешната действителност, тук и сега. За тази цел не е нужно да се връщате назад към незнайни предци, вие трябва да откриете причините вътре в самите себе си!

Мнозина водят битка на живот и смърт в академичното море на своите интелектуални и мистични търсения. В това море хвърля мрежата си Братството, която не е изплетена от поредици от думи, а представлява метод за фундаментално себепознание. Защото този, който действително познава себе си, притежава ясно разбиране и така отваря цялата си система за помагащите сили. Тези сили трансфигурират системата. В този спасителен процес вие самите ставате част от рибарската мрежа, заедно с други давещи се се превръщате в рибари на хора. Затова над входа на древния мистериен храм стоеше надпис: „Опознай себе си!“ Опозналият себе си можеше да премине през портата на храма, да проникне до светилището, да бъде осветен , изцелен.

Онези, които се давят в академичното море, са попаднали в него поради неизмеримия подтик на атома на Духовната искра и безбройните житейски проблеми. Всички те са заети с изваждането от това море на философския камък . Към тези хора Господ Иисус се обръща с думите: „Следвайте ме, аз ще ви направя рибари на хора.“ Да се следва Христос, означава преди всичко да се разбере ясно, че човекът сам е създал своето безутешно жизнено поле и сам поддържа стените на своя затвор. Който се изкачва на това първо стъпало, без съмнение вижда пред себе си и второто стъпало.

Вашият микрокосмос е като ядрен реактор. Той се захранва:
- с отразяващ етер, отчасти под формата на водород;
- със светлинен етер, отчасти под формата на кислород;
- с жизнен етер, отчасти под формата на азот;
- с химически етер, отчасти под формата на въглерод.
Това са четирите храни за човешките ядрени реактори.

Защо получавате тези храни? Защо като следствие от това във вашите ядрени реактори протича процес на горене? За да могат да се осъществяват жизнените процеси! Жизнените процеси са производителни процеси: четирите етера, в състоянието, в което ги получавате, за да ги преработите във вашата система, са причината за произвеждането на различни вещества и сили във вашите жизнени реактори.

Да вземем за пример дишането. Субстанцията, която вдишвате, е съвсем различна от тази, която издишвате. Между другото, вие издишвате въглена киселина, въглероден диоксид, един продукт от горенето, едно превръщане на химическия етер.

Навярно познавате различни свойства на въглената киселина. Атмосферата, естествено, съдържа въглероден диоксид, защото той се образува при дишането на хората и животните, както и при изгарянето или гниенето на органични материи. Затова без отстраняването му в атмосферата би се натрупвал все повече и повече въглероден диоксид, което би било гибелно, защото във въглероден диоксид всеки пламък веднага угасва. Следователно при едно такова прекалено голямо наличие на въглероден диоксид в атмосферата процесът на горене би бил невъзможен и всичко живо буквално би се задушило.

Като помощ в това бедствено положение се явява растителното царство. Листата на растенията поемат въглеродния диоксид и отдават обратно кислород. Така растителното царство предотвратява в даден момент човечеството да се задуши от продуктите на собствените си жизнени реактори. Изследователи са установили колко процента въглероден диоксид може да се съдържат в атмосферата, без това да причини смъртта на човека. Според тях човекът може да понесе 5% въглероден диоксид. Но обърнете внимание на факта, че той се съдържа в атмосферата по всяко време, макар и в много по-нисък процент. Помислете за вашата къща, за вашата всекидневна, за вашата градина. Вие прекарвате една голяма част от живота си във вашия дом. Вие дишате там и произвеждате въглероден диоксид. Всички растения в дома ви, в стаята и градината ви вдишват до насита вашите въглеродни продукти.

За вас и за растенията това е една благословия. Защото без въглероден диоксид нямаше да има растения, а без растения вие щяхте да се задушите. Следователно растителното царство се грижи и е от жизнена необходимост за диалектичното човечество. Колкото повече гниене и консумация има, толкова повече е количеството на въглеродния диоксид. Колкото повече е въглеродният диоксид, толкова повече растения има. Колкото повече растения има, толкова по-големи са възможностите за живот на човека.

В замяна на въглеродния диоксид, който растенията получават от вас, те ви отдават обратно кислород. Това обаче не е пълноценен кислород, а само страничен продукт. Може да се каже, че е нещо подобно на светлинния етер, но е по-тъмен и вибрацията му е много по-бавна. Този непълноценен растителен кислород се смесва в атмосферата с другия кислород, след което го вдишвате и при издишването си отново произвеждате въглероден диоксид... Сега може би ще видите ясно пред себе си тази жизнена верига и ще разберете, че живеете от милостта на растителното царство.

Може би, ако обмислите добре всичко това, ще откриете също, че то представлява един ужасяващ и много опасен дегенеративен процес. Но преди да ви обясним това по-подробно, трябва да изясним още нещо. Въглеродният диоксид е продукт на химическия етер, но и другите три етера се преобразуват във вашия жизнен реактор. Колкото въглеродният диоксид е смъртоносен за човека, в същата, дори в по-висока степен са опасни страничните продукти и на останалите етери. Страничният продукт на въглерода прави растителното царство необходимо за поддържането и съществуването на човека. Страничните продукти на жизнения етер (азот), на светлинния етер (кислород) и на отразяващия етер (водород) правят необходими освен растителното царство, също така и царствата на насекомите и на микробите, на животинското царство и царството на природните елементали – всички те съществуват отново само заради човека! Защото тези царства асимилират всичко, от което той иначе веднага би умрял. Те живеят, те буквално съществуват от смъртоносните излъчвания на човека, като му връщат обратно разграден и преобразуван продукта на тези смъртоносни радиации.

Чудно ли е тогава, че тези царства, които възникват и живеят от смъртоносните изпарения на безбожното човешко съществуване в себеутвърждаване, се преследват, разкъсват, изяждат, осакатяват и погубват? Как е възможно да се вижда в това красота? Как е възможно от това да се очаква нещо? Виждате ли ясно пред очите си този природозакономерен ужас? Кой може наистина да живее в този ад?

Сега стана ли ви ясно, че живеете в състояние на грехопадение, че все още продължавате да съдействате за това грехопадение дори само със съществуването си като природен човек, че при това човечеството с бясна скорост пропада в един лишен от всякакъв разум атомен ужас? Природонаучно може съвсем точно да се докаже, че човечеството ежесекундно участва и съдейства за една космическа катастрофа; че в този порядък на съществуване от него непрекъснато излиза диханието на смъртта, макар че първоначалният човек някога получи от Гносиса диханието на живота. Дори и едно дете би разбрало, че природните царства, които са необходими, за да пазят човека от собственото му смъртоносно дихание, един ден вече няма да могат да изпълняват тази задача.

Хората приемат все повече синтетична храна, изсичат се все по-обширни области с гори, за да бъдат превърнати в обработваема земя. Все по-масирано се изтребват микробите и насекомите, болестите се потискат, трупове на животни се изгарят, а животните се заменят с машини. Какво ли още не прави човекът в своя себеутвърждаващ начин на живот? Той се преборва с едни опасности, но с това поражда нови. Това е едно напразно усилие! Произвежданите от човешките жизнени реактори смъртоносни сили, които вече не могат да бъдат напълно абсорбирани от закрилящите човека природни царства, стават все по-многобройни и всеобхватни. Диханието на смъртта все повече се разпростира и последиците не могат да бъдат нищо друго освен една атомна експлозия, която ние обозначаваме като „космическа революция“.

Знаете ли, че всички болести, които сполетяват човечеството, се причиняват от някое от подчовешките природни царства, с други думи, от царствата, необходими за преработването на някои опасни за човека продукти от неговите собствени жизнени реактори? Помислете за комара, едно парченце жилеща отрова, причинител на много болести. Това насекомо живее от атомните продукти на вашите жизнени реактори. То ви напада и ви жили в сляпа реакция, защото в инстинкта си за себеутвърждаване всяко създание се обръща към този, който го е създал и който поддържа неговото съществуване. Какъв е резултатът? Комарите биват изтребвани, и това е разбираемо. Други насекоми, които поемат тяхната задача, също биват атакувани, за да бъдат унищожени. Микробите и различните видове вируси, които поради същите причини преследват вашето тяло, също биват унищожавани. Вие правите това, вие трябва да правите това, защото не можете да направите нищо друго. Но ако на човека се удаде напълно да унищожи причинителите на болестите, тогава той ще стане изцяло жертва на главната отрова, която самият той произвежда и която благодарение на биологичните функции на подчовешките царства досега е изпитвал само под формата на болести като една забавена, т.е. твърде отслабена реакция.

Можете ли да си представите по-голяма трагедия? Борба против болестите, стремеж към здраве и като последица от това – вдишване с пълни гърди на собствените си смъртоносни изпарения!

Който ясно осъзнава и изживява всичко това, който вътрешно притежава това природно познание за човешкото състояние, е постигнал себепознание. Един такъв човек вече не цитира прочетените книги и преустановява яростните си опити да задържи главата си над водите на академичното море. В него съществува само едно решение – да приключи със своето състояние, причиняващо атомно бедствие, и само един копнеж – копнежът на сърцето за спасение чрез диханието на Живота.

Както еленът реве за прясна вода,
така вика към Теб, о, Боже, и моята душа!
За Бога, за живия Бог жадува моята душа.
Кога ще стигна дотам, Божия лик да видя?


от книгата "Идващият нов човек" от Ян ван Райкенборг
ЧАСТ ПЪРВА "СЕБЕПОЗНАНИЕТО КАТО ПРЕДПОСТАВКА ЗА ФОРМИРАНЕТО НА НОВИЯ ЧОВЕК"
глава І-15 "Познанието за природата на смъртта"

Галерия

Термини

Посетете речника ТУК

Свързани статии

ОПОЗНАЙ СЕБЕ СИ

ОПОЗНАЙ СЕБЕ СИ

    Нашето изследване установи, че в човешкото жизнено поле е запален и продължава да се поддържа един небожествен огън. Вие го носите в себе си като огнения пламтящ факел на душата. Този огън във вас постоянно се подхранва от централния небожествен огън, който пламти в едно определено злонамерено ядро на жизнената ви област.

   В Универсалното учение още от най-древни времена този централен огън на небожествеността се нарича Луцифер. Това е един водороден център, който не вибрира в съответствие с Божествения първообраз и поради това никога не може да даде импулс за един истински Божествен живот. Той разпалва само нещастие, смърт и унищожение.

   Водородният газ е душевна субстанция. Затова една концентрация от водород в materia magica винаги е индивидуализирана; тя е изпълнена със съзнание, с едно присъщо за нея природно съзнание. Това обяснява защо винаги се говори, че Луцифер е една могъща същност, противостояща на Бога.