Началото й може да се отнесе към 1924 г., когато братята Вилем Леене (1892-1938) и Ян Леене (1896-1968) се присъединяват към холандския клон на Братството на розенкройцерите (Rosicrucian Fellowship) – общество, основано през 1909 г. от Макс Хайндл в Оушънсайд (Калифорния, САЩ). Братята Леене стават едни от най-активните членове на обществото и през 1929 г. им е предложено да оглавят холандския клон. През 1930 г. към тях се присъединява госпожа Хенриете Сток-Хеюзер (1902-1990). През 1935 г., в резултат на съвместно духовно търсене, тримата стигат до убеждението, че е необходимо създаването на независимо розен-кройцерско движение. Господин В. Леене умира през 1938 г., но Я. Леене и Х.Сток-Хеюйзер продължават започнатата работа. Под литературните псевдоними Ян ван Райкенборг и Катароза де Петри те написват и публикуват много книги, преиздавани и до днес.
По време на Втората световна война дейността на организацията е забранена от окупационните власти. Веднага след появата на възможност за открита работа, двамата духовни лидери прилагат нов подход, в който основно място заема концепцията за Гносиса. Думата "гносис" буквално означава "знание", което в смисъла на Христовото учение има значение на директно познание на Божественото, получено в резултат на духовно развитие. За този процес в Библията се говори като за "новораждане от Вода и Дух" (Йоан 3:5). Той е описан символично и в "Алхимичната сватба на Християн Розенкройц".
Името Християн Розенкройц е използвано от класическите розенкройцери през ХVII век като символ за означаване на Новия човек, новороден в Христос и посветил сърцето и душата си за осъществяването на истинско духовно обновление на цялото човечество.
В широк смисъл терминът "гносис" се свързва и с Универсалното докосване на Христос, с непрекъсващата, продължаваща през цялата история на човечеството (включително и предхристиянската ера) работа на Христовото братство за спасение на хората - Универсалната братска гностична верига.
През 1945 г. духовното общество приема името Лекториум Розикруцианум и се определя като "Гностична духовна школа".
От 1956 г. историята на Школата бележи нов период в развитието си. Получен е мощен духовен импулс и във фокуса на Духовната школа се поставя гностичното учение за Трансфигурацията. То се базира на разбирането, че човекът е многоизмерна същност – един малък свят с безсмъртно духовно ядро. Самоосъзнаването на човека като микрокосмос е основополагащ аспект от процеса на постепенното му превръщане и съгласуване с Божествената хармония на Първоначалното творение. Този процес често бива сравняван с духовно пътуване, при което пътуващият преодолява привързаността си към преходния свят и пленничеството на своето затворено в света на времето и пространството съзнание. По този духовен път пред него се разкриват причините за преходността на всичко изявено в природата и с влизането му в полето на изначалната оживяваща сила на Сътворението, той достига до задълбочено себепознание.
Дейността на Школата бързо прекрачва границите на Холандия и днес тя има ученици не само в много европейски страни, но и в Северна и Южна Америка, Африка, Австралия и Нова Зеландия.
След смъртта на Ян ван Райкенборг и Катароза де Петри Школата се оглавява от международно духовно ръководство с подкрепата на национални ръководства и работни групи.
Днес Школата е известна с името Школа на Златния Розенкройц.
В България тя съществува от 1998 г. Българи, живеещи в Германия, са първите ученици от България още от 1983 г. Днес Школата в България наброява около 230 човека. Организират се публични мероприятия в София, Бургас, Варна, Стара Загора, Кърджали, Пловдив, Русе, Силистра, Сливен, Хасково, Велико Търново и други градове.
