Феручио Бузони /1866-1924/, италиански пианист и композитор, пише на 3 март 1910 г.:
„Елате, последвайте ме в царството на музиката. Освободихте ли се от земните окови, които ви пречат да достигнете до вечността? Елате тогава! Тук удивлението няма край и от началото се чувствате като у дома си. В началото все се още не чувате нищо, защото всичко издава звуци! Но по-късно се появява способността да различавате различните звуци: всяка звезда пулсира със собствен ритъм; всяка планета има собствен такт. И сърцето на всяка звезда и планета бие различно. И всички ритми са в хармония помежду си и макар и да са отделни, са едно цяло. Чувате ли основните тонове и обертоновете, ниските и високите тонове? Не можем да ги измерим, те са необятни. С невъобразими гами като музика се разпространяват от един свят в друг. Неподвижни и в същото време във вечно движение. Всеки тон е център на неизмерими кръгове. Тогава ви се разкрива звукът: безбройни са неговите гласове. Едновременно зазвучават познати и непознати мелодии от всички времена. Те ви понасят, проникват във вас и ви завладяват. Ако се вслушате в някоя от тях по-отблизо, ще забележите как тя е свързана с всички останали, в пълния регистър на тоновете.
Така изведнъж разбирате как звезди и сърца са свързани в едно и всичко е в безкрайна хармония. Когато осъзнаете това, ще усетите как всеки един е едновременно безкрайно голям и безкрайно малък; най-голямото нещо ще изглежда като точица. Ще видите обединени в едно светлината, звука, движението и силата и ще разберете, че това неделимо цяло е животът.“
В Мистериите на древна Елада се казва, че хармонията на сферите не може да бъде чута, но мъдрецът от остров Самос, Питагор, я долавял на духовно ниво. Той си поставил задача да трансформира тези усещания, така че да успее да научи учениците си чрез възприемането на музиката да достигнат до ново състояние на душата. Той изисквал от учениците си да търсят освободителен път като отхвърлят оковите на падналата природа. Преследвайки тази основна цел, Питагор открил директна връзка между първоначалната душа и хармонията на сферите. Преди да бъде окована в земното тяло, душата е била в съвършена хармония. Затова всяка нейна изява в това тяло била устремена към повторно доближаване до хармонията.
Сред музикалните творби могат да бъдат открити много вдъхновения, в чиято основа е стремежът към духовно извисяване. Бетовен казва: “За да поникне посятото семе, то има нужда от топла, живителна и влажна почва. Музиката е тази живителна почва, в която живее духовното семе. Всяко истинско творение на изкуството е независимо, по-силно от самия творец и чрез изявата си се завръща към божественото. То е свързано с човека само в смисъл, че е живо свидетелство за посредничеството на божественото в него. Всичко, което е живително, стимулира духа да твори, да създава музика.“
Оркестърът е най-доброто средство, чрез което музиката може да бъде пресъздадена. Той е детайлно изграденият организъм на една общност, чиято цел е да намери единството в многообразието. Тази общност е наречена „филхармония“, което в превод означава – съставена от хора, обичащи хармонията. Оркестърът е като човешко същество. Какво ни дава основание за подобно твърдение?
В сърцето на музикантите вибрират хармониите, в главата - звучат мелодиите, в тазовата област - пулсират ритмите. Всички темпераменти, характери, всеки детайл, всички ноти – от най-ниските до най-високите, преминават една в друга, преплитат се и се допълват и накрая се сливат в едно. Пред тях, в средата, стои диригентът, като гарант на реда и хармонията, предотвратяващ хаоса и конфликтите. Самият той е инструмент, който улавя музикалния поток, за да го предаде на другите инструменти по начин, по който те могат да го използват. Бихме могли да оприличим оркестъра на райско общество; на жива общност от вярващи хора, излъчваща импулси, чиито последователи отдават личността си в служба на цялото, и се оставят да бъдат водени от един духовен закон, който вярват, че е Истината.
Накрая бихме могли да кажем, че светът на музиката е израз на човешката душа във всички аспекти. Като средство за комуникация, музиката преодолява различията – класови, културни, расови. Когато музиката насочи търсещия към царството на Светлината, се разкрива път, по който вървят все още малко хора. Но още с първата крачка по него, се долавят чисти мелодии, които успокояват сърцето. Накрая на този път те се сливат в една песен на сферите, придружаващи душевния човек през целия му живот.
