ЛЕКТОРИУМ РОЗИКРУЦИАНУМ интернационална школа на златния розенкройц

Виктор Юго дефинира музиката по следния начин: “Музиката изразява онова, което не може да бъде изказано, но за което е невъзможно да се замълчи.“
    Рудолф Щайнер е още по-ясен: „Това, което усеща душата по своя път на посвещение, не може да бъде предадено, но за него може да се изпее песен или да се напише музика“.
    Тези цитати описват ролята на музиката в човешкото развитие. Тя може да бъде наречена световният език на душата. Човек е подтикван от вътрешен огън да изразява и разкрива усещанията си, своята душа, посредством музиката.

    Една от основните функции на музиката е да бъде посредник: тя дава живот на копнежа, породен от съществуването на двата различни природни порядъка – божествения и нашия, земния. Съзнанието, определящо състоянието на всеки един човек, принадлежи към този свят, към тази природа. То обаче е подложено на големи, често фундаментални промени. Възможно е в даден момент, след преживяването на значими събития, описвани като „гранични“, съзнанието да се почувства като пленник. След като изпита нещо подобно и разбере, че действителността не го удовлетворява, човешкото същество започва да търси изход. Съзнанието започва усърдно да търси, докато достигне границата на „другата“ реалност: преходната област към Божието царство. Така, в това състояние, търсещият се превръща в граничен жител. Човешкият ум, обитаващ до този момент страшните и мрачни коридори на един заплетен лабиринт, започва да допуска, че трябва да има и нещо друго, нещо, което е изгубил и почти забравил. Активната сила на копнежа ни държи будни, движи ни до момента, в който намерим осъществяване в полето на новия живот.

    Копнежът е мост между несъвършеното човешко същество и граничните области на Божествения живот, на първоначалния живот. Там може да бъде открита музиката в най-чистия й вид. Тя е едно от най-важните изразни средства на големия копнеж. Колкото по-автентична и чиста е музиката, толкова по-дълбоко докосва търсещия. В този смисъл тя е един несравнимо богат универсален език, който е в състояние да изрази най-скритото, най-желаното, най-финото. Без преувеличение бихме могли да кажем, че никой друг език не притежава толкова много и различни нива и нюанси.

    Музиката е универсалният език на копнежа и нейните звуци резонират в човешкото същество, предизвиквайки съответни вибрации, без значение на националност, раса или цвят на кожата. Между същността на музиката и тази на душата съществува особена връзка: душата може да бъде сравнена с резонансна кутия, в която се отразяват музикалните мелодии.

    Музиката въздейства на хората по един магичен начин, от който никой не може да избяга. Тя е в състояние да пробуди отдавна изгубени спомени от много далечно минало. Слухът е най-старият сетивен орган при човека и първият, формиращ се в ембриона. Той ни връща в древни времена, в началото на еволюционния ни път. Да си припомним първите думи от Евангелието на Йоан: “В началото бе Словото...“