От книгата “Зовът на Розенкройцерското Братство” (“Fama Fraternitatis R.C.”) навярно са ви известни думите, издълбани върху саркофага на Християн Розенкройц. Едно изречение от тях гласи: “Няма празно пространство.” С това твърдение класическите розенкройцери искаха да загатнат в завоалирана форма, че освен видимата, отчасти познаваема Вселена, съществуват и други космически области, които, макар и да се намират съвсем близо до нас, са невидими и непознаваеми за човешката познавателна способност. Тези области са непознати и за мъртвите и поради това са недостъпни за тях. Ето защо за всички същества, намиращи се в света на диалектиката, те са празно пространство.
Вие знаете също така, че древните гностици в своите откровения са изхождали от учения, отнасящи се именно до тези непознати за обикновения човек области. Те имаха за цел изследването на пътя на спасението, по който обикновения човек трябва до такава степен да промени своя характер и съществуване, че непознатото и изглеждащо празно пространство да му се разкрие. Защото – така учат гностиците – тези невидими пространства са вашата истинска Божествена родина. Оттам сте произлезли и те са вашето предопределение. Сега вие живеете в нощ и мрак, вие сте изпаднали от Божествената природа, и затова оттам прозвучава зовът за завръщането. За всички, които копнеят за това завръщане и съгласуват своя стремеж с този зов, така нареченото празно пространство придобива много дълбок смисъл.
Валентин, философ-гностик от началото на нашата ера, авторът на гностичното евангелие Пистис София, разясняваше на своите ученици тези непознаваеми Божествени светове, тези празни пространства, които той нарече Плерома. Той обясняваше, че в нашата познаваема тъмнина се вливат еманациите, силовите потоци на Плеромата, за да дадат възможност на всеки, който наистина търси Божествените пространства, да ги открие.
Съвременната гностична Духовна школа, Лекториум Розикруцианум, разпространява същото непреходно учение. Тя само го поставя в рамките на разбираем за вас език, в рамките на актуалните въздействащи ви природонаучни явления. Духовната школа обяснява еманациите на Плеромата, изхождайки от електромагнитните явления в живото днес. Но колкото и съвременно да звучи всичко това в наше време, това винаги са едни и същи непреходни истини, които се предават на хората, напълно едни и същи, независимо от това дали прозвучават в началото на нашето летоброене или днес.
Въпреки това обаче, в хода на времената винаги се долавя един нов гностичен тон, защото еманациите на вечната Божествена сила винаги заварват във времето различна ситуация. Времето не оставя света и човечеството неизменни. Тук всичко е подложено на промяна, защото цялата природа на смъртта, с всичко, което тя включва, се самоунищожава, кристализира и загива във все по-уплътняващото се покривало на нощта на дегенерацията и смъртта, в почти вечната промяна и вечното въртене на колелото. Затова когато еманациите на Плеромата, макар и да остават едни и същи, непроменени през времената, достигнат нощта на нашето днес, намират един тотално различен свят и човечество, съвършено различни от миналото. Ето защо при използването на Божествените еманации винаги са необходими различни методи на работа. Човечеството винаги трябва да бъде “атакувано” по различни начини, за да може вечният Път на спасението да остава отворен през всички времена и при всяка ситуация, и на практика спасението да може да бъде осъществено в настоящето.
Така в световната история ние откриваме, че изливането на Божествената Плерома се проявява в два потока. Всеки един от тези два потока има негативен и позитивен аспект. Затова в древните легенди за рая се говори за четири реки, течащи през първоночалния Едем(рай). В нашата терминология ние говорим за две различни електромагнитни излъчвания, докато Валентин говори за Пистис и София. Единият поток бил наречен потока на познанието – Пистис, а другият – потока на мъдростта – София. Един поток, който изцяло се свързва с всеобщото човешко познание на всяка епоха, така че голямата маса да може да открие тези еманации и да реагира на тях, дори трябва да реагира – и един втори поток, който е напълно отделен от този свят, но въпреки това се влъчва в него, за да може отделният човек, търсещият Бога, откъсвайки се от природната Пистис, накрая да открие София.
Откривате ли колко несравним и колко добър е този метод? Еманацията на Пистис сякаш се излива над човечеството, изявява му се с голяма сила. Тъй като тя е познаваема, иска да бъде позната, сред човечеството възниква едно силно вълнение, защото Пистис прилича на експлодираща бомба. Но макар и познаваема, приспособяваща се и носеща дрехата на времето и пространството, Пистис поражда една антитеза. Пистис посочва на човечеството неговите грехове, неговите пътища, водещи го в пропастта, крайно съмнителния му морал. Едновременно с това тя насочва към един друг път, макар че той е абстрактен и обвит с мъгла и е представен най-общо. Защото Пистис – първият поток произлизащ от Божествената Плерома, няма никаква друга задача, освен да събуди вълнение, да причини експлозия, да предизвика силно безпокойство сред човечеството. Когато това безпокойство и вълнение настъпят – а те настъпват! – тогава възниква, което е разбираемо, сериозен конфликт и голяма пропаст между Пистис от една страна, и София – от друга, между познание и истинска Мъдрост, между двете Божествени еманации. Точно това е целта на двете взаимодействащи си еманации, да атакуват мисленето на човека, да го разтърсят чрез познание, да го извадят от равновесието на неговата самоувереност и да го насочат към истинската Мъдрост. Пистис трябва да се превърне в София, така че да може с едно понятие да се говори за Пистис София, за двете Божествени еманации, станали едно цяло.
Затова в хода на времената винаги е възниквала една външна изява на Божественото Братство, което със или без една личност като пратеник основава религия. Когато тази религия се наложи и се разпространи, тя се разделя на повече или по-малко на брой вероизповедания и секти. И това е превъзходно, това е много добре, макар мнозина да се палят и да им се гневят. Този гняв също е добре дошъл, защото всичко това свидетелства за действието на една магнитна сила – първата еманация на Плеромата – Пистис, която непрекъснато се разкрива на цялото човечество в хилядократен образ.
Така цялото човечество е било атакувано и бива атакувано, без да бъде оставяно на спокойствие. Но колкото и глупави, негативни и абсурдни да изглеждат човешките реакции, Божествената еманация на Пистис действа във всичко и чрез всичко. Тя напада всеки човек, където и да живее той. И затова навсякъде по света има фокуси на Пистис, стотици хиляди. И общностите, които се събират там, са най-често напълно разединени. Те постоянно се борят едни с други, и до ден днешен Западът изпраща свои мисионери на Изток, а Изтокът – свои представители на Запад: всичко това е една необуздана буйна реакция на Пистис!
Колкото и хаотични да изглеждат тези реакции, в действителност те ни най-малко не са хаотични, а са много разбираеми. Те се определят от заобикалящата ни атмосфера, от географската дължина и ширина, на която се намират съответните страни, от ъгъла на падане на светлината и от човешкия тип и расовото тяло, които са възникнали под тези влияния. Освен това е логично, че след докосването на Пистис възниква една чисто интелектуална реакция. Някои хора реагират директно, спонтанно и емоционално, докато други отначало реагират ментално. Когато тези ментално настроени хора изпитат докосването на Пистис, те започват да размишляват върху него. Така в хода времената е възникнала науката теология с многобройните й аспекти. Теологът е специалист в знанието, натрупано от човечеството в хода на времената под влиянието на първата еманация. Той е специалист, защото е направил избор измежду многообразието от проявления: той е християнски, мохамедански, будистки, брахманистки или друг вид теолог. Ако е християнски теолог, то това все още нищо не ни говори, защото тогава става въпрос за това да се установи на коя от хилядите християнски вероизповедания и секти той е теолог.
Християнската църква, като цяло, е сбор от безброй различни църкви, които, както вече казахме, ежедневно са в конфликт една с друга. От време на време те свикват заедно конференции, на които установяват като единствено общо, което изповядват, че Христос е Главата на света. Щом обаче си зададат въпроса, как да се следва Главата на света, как да се изповядва Христос, веднага избухва най-ожесточен спор.
Това може да буди смях, но разбирате ли, че тази борба на теологичните партии и възгледи е крайната цел на разтърсващата и стимулираща еманация на Пистис? Става въпрос за това, човечеството постоянно да бъде тласкано към границата на неговите жалки умствени възможности. Служителите на Пистис и техните последователи могат само да предполагат за съществуването на спасението и да го търсят, но в тяхното състояние на съществуване те никога не ще го намерят. Затова в този свят се издигат милиони камбанарии, които подобно на ръце в своето отчаяние се хващат за всяка една възможност за спасение. Единственият отговор, който им дава Христос, Главата на света, е: “Моето Царство не е от този свят. Отидете, продайте всичко, което имате и Ме следвайте!”
Към какво ни насочва Пистис? Към София! Кой или какво обаче е София? Това е другата Божествена еманация, която съпровожда Пистис. Това е истинската, неприкосновена Мъдрост, която произлиза от Божествената Плерома без всякакво посредничество.
София приема форма в това, което ние наричаме Гносис, и то в гностичните Духовни школи от всички времена. И затова в тези школи на Гносиса ние намираме все същата София, същата Мъдрост – същия Път, същата Истина и същия Живот. Все едно, дали търсещите хора идвали от една или друга общност, дали цвета на кожата им бил кафяв, червен или бял, дали идвали от будисткия, мохамеданския или християнския лагер, те били учени и пречиствани от едната София. В едната София те умирали, за да се новородят.
Този, който иска за самия себе си да получи доказателство за това, който иска да хване здраво в ръката си нишката на Ариадна, да обърне внимание и да провери следното: Гносисът е бил и е във всички времена един и същ, непроменлив. Гносисът неизменно ни сочи един и същ Път и неизменно ни говори на един и същ език.
Както знаете, религиите, подстрекаващи се, борещи се и търсещи в Пистис, се наричат църкви. Тази дума има две значения. От една страна с нея се обозначава общност от единомислещи хора, която има една определена теологична интерпретация на Пистис. От друга страна, една църква е един истински Дом Господен – един фокус на еманациите от Божествената Вселена.
Така в този свят съществуват два вида фокуси от този вид: един Дом Господен, като фокус на първата еманация Пистис и благодарение на това – обител на безпокойството и вълнението, където човекът е тласкан към границата на менталното познание, и един Дом Господен, фокус на втората еманация София, в която царят покоя, възвишеността, златния блясък, Любовта и Силата на Божието великолепие и Светия Дух.
Така вие ще разберете заедно с нас, че гностичната Духовна школа още от началото на времената има правото, дадено й от Светия Дух, да се нарече църква в двоен смисъл. Тя е фокус за онези, които Пистис е довела до осъзнаването и сега, осъзнавайки с природната си способност за разбиране своята нищета, се пречистват и облагородяват чрез Огъня на Trigonum Igneum – огнения триъгълник, за да влязат след това във възвишеността на Божествената София.
Затова гностичната Духовна школа, Еклезията Пистис София, е единствената универсална църква, която познава и изповядва Христос като Глава на света, приема всички свързани с това последици, и побеждава в Него и чрез Него.
Да насочим още веднъж вашето внимание към двете еманации, които произлизат от Плеромата.
Пистис събужда и поддържа безпокойството на масите в най-широкия смисъл на думата и при това силно въздейства на човешкия ум. София, втората еманация, се обръща към избраните, за да ги спаси от природата на смъртта и да ги издигне в областите на Божествената Плерома. За разлика от първата еманация, София не се обръща към обикновения, анималистичен ум на хората, а към още неотворената душа в новото значение на думата. София иска да пробуди в избраните новото душевно състояние, новото душевно съзнание и новото душевно мислене.
Когато към този свят се насочи един магнитен поток на Гносиса, не може да не се разпознаят редица много особени явления. Не само отделният човек ще реагира на него, а неизбежно, по различни причини, хората ще се свързват в групи, ще се обединяват в общности, за да реагират заедно на ценностите и силите, които им се разкриват. Накрая възниква и необходимостта от организиране и подготвяне на определени центрове за срещи, в които могат да се провеждат богослужения. Така възникват работни места, фокуси, специално пригодени като места за среща между еманацията и реагиращите хора.
Така от самото начало на Божественото старание в природата на смъртта, се формират и подготвят такива места за работа. Така ще бъде и занапред, дотогава, докато е необходимо. По същия начин възникнаха църквите, и затова те бяха и са в най-дълбоката си същност Домове Господни, фокуси на Пистис. Колкото и много да са наситени църквите с дегенерационни явления, докато те се използват като места за събиране на мистично насочени хора, еманацията на Пистис ще ги достига дори и през най-плътната завеса, за да предизвика в тях вълнение и безпокойство.
Но ние говорихме и за Гностичната Универсална църква, за Еклезията Пистис София, за общността, която познава и изповядва Христос като Глава на света, и чрез Него побеждава до пълното освобождение. Никой не трябва да смята, че казваме нещо извънредно необикновено, когато свързваме съвременната Духовна школа с понятието “църква”. Възможно е при споменаването на това име читателят да не може да се освободи от едно чувство на притеснение, тъй като сред нас има наистина много ученици, които е трябвало с големи усилия да се борят, за да напуснат църквата на Пистис, което им е причинило голяма болка. Вие трябва да знаете, че всички предшестващи ни гностични братства са се наричали църкви, искали са и е трябвало да бъдат църкви, но църкви, напълно посветени на София, за да може всеки изнемогващ пилигрим да получи възможността да стане истинска Пистис София.
Ето защо фактът, че занапред съвременната Духовна школа ще се явява пред лицето на обществеността като Лекториум Розикруцианум Еклезия Пистис София, има дълбок смисъл. На първи септември 1954 година на Школата й бе позволено да приеме наследството на предшестващото я братство. Към това наследство и неговото завещание принадлежи и задачата за продължаването на нейната работа като Пистис София, задача, която ние поехме изцяло. На вас ще ви стане ясно, че още много преди приемането на това наследство ние работихме, за да се доближим до неговото ядро и да го оживим, за да станем достойни за него.
Предшестващото Братство, Тройният Съюз на Светлината, към който принадлежеше и Братството на катарите (името произхожда от гр. katharos – “чист”, а по-късно бе изопачена в “еретик” – “ketter” на хол.език) основа в Европа Гностично царство. Братството на розенкройцерите имаше свой Дом в Хаарлем, Холандия, в селцето Бакенес, в непосредствена близост до една стара градска стена. Мястото, на което днес се намира Храмът на Лекториум Розикруцианум, с математическа точност съвпада със стария център на това братство. В Братството на катарите, чиито центрове между другото са били на Балканите – основно в Босна, в северна Италия – предимно в провинция Бреша, а също и във Франция – най-вече в южната част, имаше строга църковна йерархия. Много автори са описали техните църковни празненства.
Какво целеше предшестващото Братство със своята йерархия? Думата йерархия означава подреждане по ранг. Съществува военна йерархия, а в наше време и свещеническа йерархия. Едно йерархично тяло в първоначалния гностичен смисъл на думата обаче, беше нещо съвсем различно. Това беше един организиран до най-малките подробности жизнен апарат, едно Живо тяло, с помощта на което еманацията на София можеше да обгръща всички, които бяха приети в това тяло. С помощта на това Живо тяло, София – произлизаща от Плеромата на Универсалния Живот – можеше да бъде приемана и асимилирана от всички, които бяха приети в него. Следователно Живото тяло не беше само обикновено място за срещи, в което магнитното единство на общността изпитваше едно докосване. Това може би е било достатъчно за църквата Пистис, но в това тяло на София, на Църквата на катарите и другите осветени места за обучение на предшестващото ни братство, на основата на гностично-научните закони и чрез прилагане на гностична магия, докосването на София можеше да се превърне в изливане. Изливането можеше да доведе до един процес, този процес до Пътя на Розата и кръста, Пътят на Розата и кръста до Огнения Триъгълник, а Огненият Триъгълник – до обновяващия Огън на черепното място (Голгота). Така можеше да се състои възкресението в Новото жизнено поле.
Ето защо едно такова йерархично тяло не представлява йерархична стълба за функционери, а е един добре организиран и подготвен организъм, формиран от същността на Гносиса, с помощта на който може да бъде изпълнено великото и свято Дело. Така, едно гностично Живо тяло обхваща и елементите на всички гностични мистерии, качествата на една съвършена Духовна школа, Славата на една Еклезия Пистис София.
Предшестващото братство разпростря едно такова тяло над цяла Европа, за да могат всички истински търсещи хора наистина да намерят София в големия вихър на объркването, причинено от Пистис. Или изразено мистично: по своето време предшестващото братство подготви Небесната невеста за всички, които са го намерили. Това Живо тяло беше като Небесен кораб, който приемаше всички безупречни, всички очистени, всички “катари” в едно напълно Ново жизнено развитие.
Сега обърнете внимание на всичко, което сте преживели, преодоляли и изградили заедно с нас в съвременната Духовна школа. Тогава ще знаете, че ние вече отдавна работим, за да оживим отново класическата работа на братята, станали София, а именно – построяването на едно йерархично тяло в гностичен смисъл: едно Живо тяло, една невеста на Господа, Еклезия Пистис София, един Ковчег, един Небесен кораб. Вие знаете, че нашите ученици намериха място вътре в това тяло като живи клетки и че това тяло притежава известен брой органни структури. Междувременно, йерархичното тяло е завършено, и нашите ученици намериха в него своите места и ги заеха. Следователно те са част от това Живо тяло, част от Еклезия Пистис София. Този организъм оживя чрез Милостта на Гносиса. Животът на съвременната Гностична йерархия беше подарен “свише”. Всичко е приготвено. Мястото за работа е снабдено с цялостния инструментариум до най-малките подробности - прастарата алхимична лаборатория с всички реторти, а Огънят гори в пещта. Всичко е готово, за да може от Пистис във вас да бъде изкована София. Сега ние искаме и ще поставим нашия живот в изливащия се от Плеромата, носещ милостта поток-София, в съвършено служене на Живота, и така от своя страна отвътре, интелигентно и с влагане на нашето ново душевно качество, оживяваме и Еклезия Пистис София.
Всички ние заемаме своите места в съответствие с йерархичния ред. Ние не си позволяваме да живеем и да се задоволяваме с това, в мистичен екстаз да сключваме ръце и да казваме: “Благодарим Ти, о Господи!”, а ще живеем живота, който ни се дарява “свише”, ще живеем динамично, последователно и без всякакво съмнение, като истински “чисти”, като братя и сестри на общността на Розенкройц.
Така отново ще разпространим по света София и нейната милост като Гностично Царство, като изява на великата световна работа на седморното Гностично братство.
Лекториум Розикруцианум Еклезия Пистис София наистина ще живее, ако ние живеем с нея.
Повече информация за книгите:
"Гностичните мистерии на Пистис София"
"Изявата на Гносиса в наши дни"
ЕКЛЕЗИЯ ПИСТИС СОФИЯ (едноименната глава от книгата ''Изявата на Гносиса в наши дни'' от Ян ван Райкенборг)
Прегледай още:
