ЛЕКТОРИУМ РОЗИКРУЦИАНУМ интернационална школа на златния розенкройц

Вече не веднъж сме констатирали, че има още много ученици, на които им е трудно да си създадат правилна картина и следователно и правилно разбиране за микрокосмоса, който в действителност е едно вечно създание, макар да е опорочено и осквернено. Затова тук бихме желали да разгледаме по-надълбоко тази тема.

Една душевна-жизнена вълна или една група микрокосмоси бива събудена за живот и родена от всеобгръщащата астрална първоначална природа чрез излъчените в нея Божествени мисли, точно както всяка наша мисъл причинява възникване на искра в нашето астрално тяло. Така роденият микрокосмос продължава да се развива в един процес на себеосъществяване, защото зад астралната искра напира Божествената идея. По този начин в полето на изява на микрокосмоса се освобождават етери, които се концентрират около ядрото, или Розата на микрокосмоса, и приемат формата на мисловния образ, който стои в основата на неговото създаване. По този начин някога, преди еони време, Истинският човек е произлязъл от вечността, по природа спонтанно свързан с Отца.

Но човекът, който в правремената злоупотребил със своята свобода и проявил своята непокорна природа, много добре знае какво е останало от него. Славното първоначално тяло вече не може да се изявява. То е изчезнало, защото едно етерно-материално тяло, което не е формирано от астрално майчино поле, притежава свойството да се разсейва в нищото. В този случай първоначалният одушевяващ фактор, микрокосмосът, душата, е станала бездейна, изпразнена, тя вече не е в състояние да се изявява. А Духът, който осъществил първоначалното чудо, се оттеглил.

Сега посредством земния процес на раждане се ражда една личност и се свързва с една душа. Тази личност сама по себе си е едно друго чудо на Божията любов. Но тя трябва да бъде разглеждана във връзка с един план на извънредния порядък, който служи за това, да извика отново към живот падналия първоначален човек. Защото като преходно същество земната личност има призванието да спаси душата си, микрокосмоса си, от пленничеството и то чрез себеотдаване, в което тя чрез ендуристичен стремеж се разтваря в този Другия, който отново трябва да живее. Сега микрокосмосът е свързан със своята време-пространствена система. Ако обаче Духът, душата и трансфигуриралата личност се обединят, микрокосмосът отново става годен да влезе в Божественото състояние на вездесъщност. Докато това не е така, микрокосмосът остава покварен и повреден. Затова всички непрекъснато биват призовавани да осъществят това велико спасително дело в силата и чрез силата на първоначалната природа.

Следователно тази велика и свещена светлинна сила на първоначалната природа трябва най-напред да проникне и освети цялото ви тяло. Затова за вас жизненото поведение, водещо до това просветление, се е превърнало в изискване. Вие трябва да станете като Симеон , една душа, която търси Духа. И трябва да съгласувате с това цялото си жизнено поведение и жизненото си състояние. Тогава, в един психологически момент, светлината ще влезе във вашия микрокосмос и вие ще можете да я съзрете. Затова е необходимо да поставите вашите чувства, мисли и желания под лъчевата сила на свещеното дихание, за да може душата да се пробуди за живот в жизненото тяло и да се свърже със Седморния Дух. Тогава вътрешният Христос поема ръководството от човека-Йоан.

И там, където себеотдаващият се аз не може да има успех, там душата неутрализира всички трудности в живота на личността и води системата към великото превъзмогване, а именно към хълма Голгота, прелюдията към възкресението. Тогава първата задача на Иисус Христос в човека е изпълнена.

Вие навярно ще можете да разберете какво се случва, когато чрез подтикващия зов на Духа кандидатът на гностичните мистерии успее да издигне своето душевно състояние към Отца и да се откъсне от природните еони. Влязъл в храма на своята най-съкровена същност, той вижда . Той вижда живия Друг. И в изживяването на чистото “съзерцание” той същевременно разпознава пътя на развитие на всяко паднало Божие дете, който води от природата към освобождаващия живот.

Новото виждане е тясно свързано с интуицията, която фактически не може да бъде отделена от него. Ако откриете целта и естеството на истинското виждане, напълно ще разберете това. Възникването на интуицията означава събуждането на душата, свързано е с истинското раждане на душата, с факта, че тя заема своето място в отвореното пространство зад челната кост. Събуждането в Духовно-душевното поле, влизането в чистата астрална сфера на магнитното живо тяло, изисква едно съвършено ново виждане и по-точно осъзнаването на четвъртото измерение. То е влизането в четвъртото измерение.

Човекът познава три измерения: височина, дължина и ширина. С помощта на тези три измерения той опознава всяко едно жизнено пространство. Колкото и голямо да си представи човек това триизмерно пространство, то винаги включва ограничение, означава пленничество. Фактът, че в наше време това пленничество несъзнателно се усеща, откриваме например в стремежа на природната наука да достигне другите небесни тела, защото нашето земно кълбо, погледнато триизмерно, е напълно изследвано. В неудържимия натиск, който сега еволюцията упражнява върху хората, трите измерения стават за човечеството твърде тесни, твърде угнетяващи. И науката реагира на това угнетяване по триизмерен начин, като се стреми да разшири колкото е възможно повече това пространство.
Ясно е, че трудностите свързани с това, веднага биха били неутрализирани, ако имаше четвърто измерение, което би могло да се изпита от науката като реалност.

Това четвърто измерение съществува! Това е измерението, което някога бе определено като абсолютната проницаемост. Ние бихме искали да го обозначим като реалността на вездесъщността. То е измерението, което напълно премахва време, разстояние, минало, настояще и бъдеще, сега и скоро. Ако човечеството владееше това четвърто измерение, тогава сигурно не би съществувала повече потребността да се достигне Луната, Марс, Меркурий или Венера. Защото в четвъртото измерение мисленето за Луната би означавало да си на Луната. Накратко може да се каже, че четвъртото измерение е едно състояние на вездесъщност. За триизмерно осъзнатия човек е много необичайно да си представи едно такова състояние. Все пак, четвъртото измерение е само вратата към петото, шестото и седмото измерение.

Тези седем измерения стоят в основата и на атома, който също притежава седем аспекта. Поради това човекът принципно и фундаментално е вездесъщ, тъй като екзистенциално е изграден от атоми. Но той не съзнава това. Неговото съзнание и неговите сегашни възможности са триизмерни. Съзнанието за вездесъщност дарява на човека възможността с това съзнание да е навсякъде, където поиска, макар и да се намира на определено място без да го напуска. Интуицията е портата за това. Новото виждане е първата стъпка в осъществяването на четвъртото измерение.

След това кратко обяснение вие ще разберете колко гибелно е да бъдете отворени за астралните влияния от обичайния диалектичен вид. Човешкото жизнено поле е напълно замърсено. И човешката жизнена атмосфера с нейните астрални и етерни причини и следствия е напълно пропита от тях. Тъй като вашето жизнено поле е едновременно и ваше дихателно поле, по този начин вие бивате държани в плен. Това важи също и за семето, следователно и за следващите поколения.

И колко верни са тогава старозаветните слова, че греховете на бащата отмъщават до трето и четвърто поколение. Защо точно до третото и четвъртото поколение? Защото причината за един грях може да съществува най-много до третото и четвъртото поколение. Но в последствията от него най-често отново се съдържа нова причина за грях. Който не започва с промяната на жизненото си поведение на базата на пробудената душа, да го прилага и отстоява, не може да постигне нито една гностична цел. Всяка магия се осъществява с помощта на диханието. Който не може да се предпази от вредните астрални влияния, непременно ще бъде пожертван.

В степента, в която формата умира чрез позитивен нов живот, т.е. бива променяна и управлявана от душата, петият лъч започва своята задача. Тогава върхът на планината е достигнат. И една нова чудна светлина докосва и изпълва ученика. Тази светлина действа чисто ментално. За пръв път в живота си ученикът може да мисли истински, защото неговите ментални органи сега са отворени за нея.
Напълно в хармония с изявата на седемте лъча на Седморния Дух се осъществява обновяването на сетивните органи – ако ученикът прави това, което изисква от него вътрешният процес. Тогава той бива подкрепян от освобождаващото Универсално учение.

Петият лъч кореспондира с ума. Когато бъдете въведени в сферата на действие на петия лъч, непосредствено откривате, че умът е нещо повече от сетивен орган. Умът е инструментът на мисленето, на мисловното тяло. Когато се събуди разумният ум, или разумът, това означава раждането на още липсващото във всички хора от природата на смъртта мисловно тяло. И едва с това раждане започва осъществяването на истинския човек.

В древното учение човекът е бил наречен и Адам. Сродна на тази дума е думата Човек, или Манас, това значи Мислител. Резултатът от съвместната работа на осъществяващия новото жизнено поведение ученик и петия лъч на Седморния Дух не е нищо друго, освен раждането, истинската изява на предвидената от Бога мисловна способност, на истинското мисловно тяло, и чрез него изявата на разума.
Ние напълно осъзнаваме ограничеността на това обяснение. Дано обаче във вашето светилище на главата да присъства и да действа достатъчно душевна сила, за да можете да разберете и схванете всичко това.

Линк към книгата