„Как да стъпя на Пътя, водещ към Новото жизнено поле, и да го извървя?"
Ние никога не мислим и говорим достатъчно за проблема на новораждането. По всяка вероятност този психологически проблем ще възникне, когато търсещият се е отегчил от всички философии. Всичко, което тогава той ще иска да знае, е как в личния си живот, в специфичните обстоятелства, в които живее, може да върви по Пътя, водещ към Новото жизнено поле - Пътя на Християн Розенкройц.
В Духовната школа, която се основава на действието на Христовата сила, получаването на познание от първа ръка е необходимо условие за разбирането на познанието от втора ръка. За много хора това е нещо съвсем ново. Обикновено се смята, че е необходимо човек да изучава с години философията на розенкройцерите (т.е. да получи познанието от втора ръка, преподавано от Школата), преди познанието от първа ръка да стане достъпно за малка група избрани. Ние определено трябва да се разграничим от тази заблуда колкото се може по-бързо. За какво наистина става дума? Духовната Школа е запозната с концепцията за познанието от първа и втора ръка. Познанието от първа ръка е директно и непосредствено, лично придобито познание, докато познанието от втора ръка се предава чрез слово, в писмена форма или чрез четене в отразяващия етер на силовото поле на Школата. Последното действително е начин на предаване на познанието от първа ръка, но независимо от това си остава познание от втора ръка.
ПОЗНАНИЕТО ОТ ПЪРВА РЪКА НЕ СЕ ПРИДОБИВА С ОПИТ
Някак си се натрапва мисълта, че познанието от първа ръка може да се постигне след достигане на определено ниво на развитие. Но това е много далеч от истината. Вярно е, че познанието от първа ръка на мистериите не може да се придобие без истинска подготовка и без напредък по Пътя, но всичко това не означава, че най-младият, новопостъпил ученик не може вече да притежава познание от първа ръка. Не е вярно, че един новопостъпил ученик зависи отначало от познанието от втора ръка, предавано от неговите учители. Цялото познание от втора ръка на Школата е абсолютно ненужно, ако не е предшествано от познанието от първа ръка. В мистерийната школа познанието от първа ръка не се базира на придобита опитност в диалектичен смисъл. Познание, основаващо се на опита, представлява експерименти, резултатите от които са несигурни. В Духовната школа познанието от първа ръка не е резултат от експерименти, а от просветление.
Да предположим, че търсещият влиза в Школата. Откъде би започнал?
Във всяка друга езотерична група той би трябвало да започне с инструкции от втора ръка с надеждата на по-късен етап и чрез упражнения да постигне познание от първа ръка. В Духовната школа се случва точно обратното. Търсещият или ученикът се основава на познанието от първа ръка, или просветлението, преди да му бъде предадено познанието от втора ръка. Просветлението на търсещия, който току-що е започнал, ние наричаме получаване на спомен, или праспомен, за това, което някога е било. И този, който не притежава такъв праспомен, не е ученик на Духовната школа. Защото в този случай той не може да се облагодетелства от познанието от втора ръка, което му се предава от Духовната школа - устно или писмено.
Така е, между другото, и с разбирането на текстовете от Библията. Тя също дава познание от втора ръка. И колкото и да я четете няма да разберете нещо повече от това, което знаете за нея от други източници или от ваши собствени разсъждения, които в крайна сметка може и да не са верни. Ще можете да разбирате текстовете от Библията едва когато получите познание от първа ръка, т.е. просветление, праспомен, и именно той ще ви покаже как да разбирате всичко, което четете. Т.е. това е лично просветление, свързано само и единствено с вас самите.
МЕЧЪТ НА ПРАСПОМЕНА
Затова праспоменът формира базата за всяко познание от втора ръка, предавано от Школата. Ако един човек притежава този праспомен и се свърже с Школата, тогава тя ще го снабди с познание от втора ръка, отнасящо се до пътя на Светлината. Тогава разширяването на познанието от първа ръка става важно: „Мечът на праспомена сега пронизва цялото същество." Става ли това чрез познанието от втора ръка на Школата? Не.
Тогава, каква е ползата от познанието от втора ръка, предлагано от Школата? Нека разгледаме този въпрос.
В нашата работа ние правим разлика между:
1. лично откровение и
2. колективно откровение.
Личното откровение е от първа ръка. Kолективното откровение е от втора ръка. Тези два аспекта на откровението имат една взаимосвързана задача. Личното откровение е като Светлината, която свети с пълна слава по Пътя, който все още е потънал в мрак. Колективното откровение дава средствата, с които ние можем да вървим по Пътя. Например, с течение на времето на всеки участник му се дава по безличен начин духовната храна, за да може да върви по Пътя. Не му се казва, обаче, къде е неговият индивидуален път. А каква е ползата от това да притежаваш средствата да вървиш по Пътя, когато не знаеш накъде е Пътят?
Няма никакъв смисъл, нали? Следователно търсещият, или начинаещият ученик, първоначално се нуждае от това, да узнае своя собствен път чрез личното откровение, преди да има възможността да се ползва от колективното откровение. С други думи, той има нужда да знае къде го води неговият собствен път през живота, и то до степен, че да пожелае да се постави в служба на Светлината.
ТРИ АСПЕКТА ОТ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗНАЧЕНИЕ
Как той би могъл да открие това? Само чрез познание от първа ръка, без посредници, чрез това, което наричаме Светия Дух. Духовният път има три аспекта, всичките с еднаква важност. Това са:
1. молитва,
2. свързване с Школата,
3. напътствие от Школата.
С други думи, търсещият, който иска да се освободи от този свят и да влезе през Портите, трябва да се свърже с Школата и да получи напътствие. Но това не е достатъчно. Той също така има нужда да се моли и да се научи да „пада на колене“, т.е да се смирява. Който не се моли и не коленичи - не разбирайте това така, както се прави в църква - който не се отвори смирено, не получава просветление, нито ново познание от първа ръка, независимо от праспомена, който притежава, дори да посещава всички мероприятия на Школата на Златния Розенкройц в продължение на двадесет години.
Ние трябва да се молим и умоляваме, трябва да „да паднем на колене“, т.е. да се смирим. Ние трябва да се молим най-малкото поради факта, че изпитваме страх от това да не би да е твърде късно да започнем да разбираме. Огненото човешко същество Каин не обича да се моли, да умолява и да коленичи, защото той се счита за цар. Но това е умопомрачение. Той иска да придобива познания и да действа, но той е толкова сериозно болен, самозаблудата до такава степен го е обхванала, че страхът вече не го държи за гърлото. И това, че повече не се страхува, го кара да не се моли и коленичи.
СМРАД В НОЗДРИТЕ НА БОГ
Докато не осъзнаем болезнено, че смърдим отблъскващо в очите на светците (Не казва ли Густав Мейринк: „Човешкото същество е смрад в ноздрите на Бог"?), докато не се почувстваме непоносимо засрамени, ние не сме и стъпили на Пътя. Ученикът розенкройцер не е мързелив. Той е подготвен да работи здраво за великото Дело. Но много често той не вижда работата, която трябва да свърши, защото твърде малко се отваря, твърде рядко вдига смирено поглед към планината, откъдето ще дойде помощта. Молитвата, свързването с Школата и получаването на напътствие представляват тройното условие, за да се превърнем в човек, който е напреднал и върху който е произнесена присъда."
Който, например, не се моли, а само се свързва с Школата и получава напътствие, няма да напредне и чисто и просто отлага присъдата. Той вероятно може да се задържи в Школата и двайсет години. Но молещият се започва да вижда своя път, и когато го вижда, а не върви, ще бъде съден. Често ние не се молим от страх да не видим Пътя, а и защото се страхуваме от последствията.
Следователно, тройният път на Светлината притежава:
1. мистичен аспект,
2. гностичен аспект,
3. магичен или осъществяващ аспект.
Мистичният аспект представлява вътрешната необходимост да се молим и да паднем на колене, да се смирим. Гностичният аспект представлява познанието, предадено от Школата. Магичният или осъществяващият аспект, е връзката с мистерийната школа, защото тази връзка ни заставя да действаме. Тук не става дума за това, че учениците на една Духовна школа не се заемат енергично с великото дело. Но дали това ще ги спаси от смъртта, зависи от техния молитвен живот - най-вече от новото им жизнено поведение - и последващото просветление по Пътя.
ВЕРНИ НА МИСИЯТА СИ
Това просветление идва само когато го търсим и желаем и въпреки че зависи от състоянието ни, то не взема под внимание нашите диалектични обстоятелства. Който чрез просветлението вижда своя път пред себе си, не трябва да чака, докато съответните диалектични обстоятелства се променят. Не, той чисто и просто трябва да тръгне с вярата, че диалектичните обстоятелства ще се променят, ако остане верен на своята мисия. И тогава той ще може да изпълни мисията си с помощта на познанието от втора ръка. И все пак, светлината не осветява нашия път от началото до края. Познанието от първа ръка осветява само една единствена стъпка по Пътя. Затова псалмистът казва: „Твоето слово е светилник в нозете ми и виделина по пътя ми" (Пс. 119:105). Тази светлина няма да позволи краката ни да затреперят по опасния планински път. Kолкото и да се молим и да умоляваме, светлината ще осветява по нашия път само една стъпка пред нозете ни, не повече; всичко напред ще остава скрито в тъмната нощ. Само когато с помощта на напътствието и колективното откровение направим смело тази освещаваща стъпка, само тогава ще се появи светлината за следващата стъпка, защото, вървейки, ние носим светилника със себе си. И така, стъпка по стъпка, свързани с Школата ние изкачваме планината, водени от познанието от първа и втора ръка.
Ако спрем, няма да последва ново просветление. Оттук можем да направим следното заключение: Познанието от първа ръка е светлината по Пътя; познанието от втора ръка е духовната храна, която ни дава възможността да вървим по Пътя. Но има една съществена разлика между двете: първото, или личното откровение, е светлина, второто, или колективното откровение, е храна. Първото служи да осветява Пътя, второто ни дава силата да вървим по Пътя.
ХРАНА ЗА ДУШАТА
Трябва ли тогава да считаме мероприятията на Школата не за светлина, а само за храна? Разбира се, бихте могли да гледате на тях като на светлина, но само ако не смятате указанията и напътствията за светлина за вашите очи! Мероприятията, срещите, службите са светлина, но не за очите ви, а за стомаха ви. Известно е, че земната храна съдържа частици светлина, които наричаме витамини. Без витамините храната е мъртва. Така и духовната храна на Школата е пълна с витамини, но това е от полза за вашите духовни очи толкова, колкото марулята е от полза за физическите ви очи в мрака. С други думи, когато вашият път не е осветен от познанието от първа ръка и молитвата, тогава и познанието от втора ръка няма да ви просветли. Познание от първа ръка и познание от втора ръка: светлина и храна. Тази храна е плод от Дървото на Живота. Тя ни прави по-здрави и ни помага да изградим тяло, с което да вървим по Пътя, но не показва Пътя. Пътят се показва от Светлината, но това не става колективно, а се разкрива лично – чрез молитва и „падане на колене“. В тази Светлина ние виждаме Пътя. Колективното обучение е храната, която дава силата, за да вървим по Пътя. И ние вървим по Пътя активно и свързани с Духовната школа.
И така, с нашата унила душа ние се молим за Светлината и в тази Светлина виждаме малка част от Пътя. Тогава се свързваме с Школата и веднага започваме да се изкачваме по Пътя, като се молим през цялото време светилникът в краката ни да не угасне. Тогава се появява напътствието, получаваме храна, за да не пропаднем на някой завой високо горе на планинския път. Това е пътят на истинската Духовна школа. И така, имаме Светлина, вървене и храна. Ако поемаме храната, без да вървим, ще заприличаме на някой, който яде много, без да прави необходимите за смилането на храната физически движения. Затова Школата не дава вътрешни инструкции на ученици фигуранти. Защото такъв начин на „хранене" би довел до сериозни „натравяния".
Духовната храна, давана от Школата под формата на познание от втора ръка, трябва да помогне на ученика физически да върви по Пътя. Но ученикът може да напредне само когато притежава светилника в нозете си и се моли за този светилник.
Потвърждение за това езотерично учение намираме в „Деянията на Апостолите", гл. 9 - историята на Савел от Тарс. Тук виждаме целия процес в пътя за Дамаск. Познанието от първа ръка на личното откровение идва при Савел, защото той се моли за него:
ДА ПРОГЛЕДНЕМ ЧРЕЗ БЛАГОСЛОВИЯ
Молитвата, смиреността пред Бог, заедно със свързването с Школата чрез благословията на Учителя, карат кандидата да прогледне и Светлината да се появи в очите му и да освети неговия път. „И начаса паднаха от очите му нещо като люспи, и той прогледа". Савел вижда пътя си. Отначало той е сляп, независимо, че се моли за Светлината, защото той първо трябва да получи благословията. И тази благословия идва, когато Анания полага ръце върху Савел, казвайки: „Братко Савле, Господ ме изпрати". И кой е този Учител, ако не Гносисът!
Който се моли за Светлината, получава възможността да бъде докоснат от благословията на Мистерийната школа. Затова Бог казва на Анания: „Стани и иди при един от Тарс на име Савел; защото, ето, той се моли". За един човек не е достатъчно да се моли за просветление. Тази молитва трябва да бъде последвана от влизане в Школа чрез послушание и доброволно себеотдаване на Христовата сила.
Молитвата и себеотдаването заедно дават възможност временно очите да прогледат. Казано с други думи: тъмният път пред краката ни се осветява, колкото е шепата на ръката ни. Следователно, това все още не е проглеждане, що се отнася до самата Светлина, както се казва в един от нашите текстове: „Едва след като очите ни се отучат да проливат сълзи, едва тогава те ще могат да виждат". Това виждане се отнася до светлината на едно далечно царство. Но засега за Савел само една шепа светлина свети по тъмния личен път на неговия живот в служба на Иисус. Да прогледнеш обаче, само по себе си не е достатъчно. Познанието от първа ръка и личното откровение не са достатъчни сами по себе си. Необходимо е да бъдат последвани от желание за действително вървене по осветения Път. Веднага след като ученикът вижда своя личен път, той трябва да е готов да тръгне по него: „И начаса паднаха от очите му нещо като люспи, и той прогледа; и стана и беше кръстен". Не някакво поръсване с вода ни е нужно, а кръщение от Светия Дух, което да ни тласне действително да тръгнем по Пътя, който е станал видим. Това кръщение е свързването с първия лъч на Светия Дух, на Гносиса на Младото гностично братство, който докосва сърцето и Духовната искра в центъра на микрокосмоса. Това е свързването. Това е да си ученик на една Духовна школа. Но след това, за да можем да вървим по Пътя и да не се откажем, e необходима нова храна, защото нашето тяло не е пригодено за разредената атмосфера на планинския път. Затова четем: „И като прие храна, доби сила".
ХРИСТОС КАТО ПРИМЕР
Едва сега Савел получава от Анания познание от втора ръка. Когато всички условия са изпълнени, той получава напътствие, за да върви по Пътя. И Савел прави точно това. Затова в следващите редове четем: „И веднага започна да проповядва по синагогите че Иисус е Божият Син". Това проповядване не означава, че Савел с думи се опитва да убеждава, че Иисус е Божи син, а че с живота си свидетелства за Иисус, т.е. показва че е негов последовател и активно върви по Пътя.
Следователно, в „Деянията на Апостолите" виждаме една след друга различните фази на развитие по Пътя на начинаещия ученик:
1. Савел се моли за светлината в нозете си;
2. Господ поставя Школата на пътя му в лицето на Анания, който полага ръце върху него като благословия, и в отговор на неговите молитви възвръща виждането му;
3. След като по този начин се е научил да „вижда", той е кръстен. Това означава, че той бива докоснат от Светия Дух и подтикнат да върви по Пътя, който му се открива чрез просветление;
4. Тогава той получава храна, с други думи, чрез познание от втора ръка той получава безлично напътствие или духовна храна;
5. Така, просветленен за една стъпка напред, с духовен подтик за една стъпка и с духовна храна за една стъпка, Савел започва сам да проповядва Евангелието. Той ще докаже, че неговият път води до освобождението в Иисус Христос. Чрез живота си, вървейки по Пътя, той ще бъде живо доказателство за Иисус Христос;
6. Тогава при активното вървене нагоре по планинския път, през шестата фаза светът ще иска да го убие.
И както е станало със Савел, така ще стане и с нас, ако осъзнаем нещата. Ние трябва да се молим, за да разберем какво Бог изисква от нас да направим за Делото, къде трябва да служим, независимо от нашата професия, нашето възпротивяващо се семейство и всички наши останали земни обвързаности. И Школата ни изпраща вестител на Господ и чрез него, и в отговор на нашите молитви ние придобиваме проницателност. И щом започнем да виждаме, ние ще бъдем кръстени. След това ще получим храна - учението на Школата, и ще бъдем нахранени; не да я складираме, а да ни направи физически годни за планинския път. И когато вървим по Пътя с тази храна и пазим светилника горящ, като непрекъснато се молим, тогава ние „проповядваме Иисус Христос".
Извадки от статия на Ян ван Райкенборг от периодичното издание Nieuwe Religieuze Orienterung (Новата Религиозна Насоченост), 1947 г.
