ЛЕКТОРИУМ РОЗИКРУЦИАНУМ интернационална школа на златния розенкройц

Както вече установихме, в процеса на освещаване, през който трябва да премине кандидатът на новия освобождаващ живот, най-напред се изисква той да оформи образа на безсмъртния, на първоначалния небесен човек. Чрез една фундаментална жизнена промяна той трябва да изгради в дихателното си поле това ментално творение, този ментален образ.

Може би знаете, че всички ментални образи, или мисъл-форми, на човека обитават дихателното му поле. Мислите са материални, те са светлинни светкавици, светлинни импулси на мозъка. Тези светлинни лъчи представляват съединения от много фина материя, които могат да бъдат установени с извънредно точни инструменти и дори може да се измери тяхното тегло.

Следователно мислите всъщност са материални форми, макар и от много по-фин вид и със строеж, различен от този на грубоматериалното ни тяло. Тези мисъл-форми пребивават в непосредствения радиус на действие на своя творец или в близост до това поле. Те се съединяват с мисъл-форми от същия вид и по този начин стават все по-могъщи. Ако човек не оживява ментално тези мисловни същества в своето дихателно поле и вследствие на това те се намират в покой, тогава те приличат на облачни образувания, които се движат ясно забележимо като облаците във въздуха.

В тази връзка, ако наблюдаваме даден човек, ще забележим как тези мисловни облаци се появяват от дясната страна на тялото му, някъде по средата, издигат се нагоре и над главата му, след което отново се спускат надолу от лявата страна на тялото и изчезват някъде по средата на тялото. Следователно, ако наблюдаваме човек, който се намира срещу нас, тогава този кръговрат се извършва по посока на движението на часовниковата стрелка (отляво надясно), а ако наблюдаваме това движение при нас самите, посоката е обратна.

Тези мисловни облаци трябва да бъдат хранени, защото са създания, живи същества. Мислите са живи същества от определен клас и порядък. За да поддържат своето съществуване, те се нуждаят от светлинната сила, от светлинната субстанция на мозъка, който ги е породил. Затова тези същества умоляват, ако се наложи дори принуждават своя създател да ги храни и поддържа със същата мисловна сила, с която са били създадени. Сега искаме да ви опишем начина, по който вашите мисловни деца упражняват върху вас тази принуда.

Когато един човек е подложен на тази напълно естествена принуда (което се случва ежедневно, да, почти ежечасно), от мисловните облаци, циркулиращи в дихателното му поле, се издигат ясни форми, като най-отличителният им външен белег може би са очите. Според степента, в която тези форми биват хранени от мислите, от очите им излиза едно въздействие, ставащо все по-парализиращо и хипнотизиращо.

Чрез тази произлизаща от собствените му мисловни творения хипноза, човекът бива тласкан към действие, дори към цяла поредица от действия. По този начин той става роб на тези фантоми. Така в течение на еони време всички хора са станали роби на собствените си илюзии и заблуди, на предразсъдъците и пороците си, които чрез мисловната им дейност са приели форма в дихателното им поле. Хората са ги хранили и поддържали, докато накрая били напълно завладени от тях. Жизненото поведение, за което толкова често съжалявате, срещу което толкова често нямате сила да се борите, жизненото поведение, което отравя живота ви, защото се отвращавате от самите себе си и губите цялото си самоуважение, е резултат от онази принуда, произлизаща от кръговрата на мисловните ви навици, от мисловните ви творения, населяващи дихателното ви поле. Човечеството е много болно, смъртно болно. То е жертва на собствения си творчески импулс и няма земен човек, за когото това да не важи.

Тъй като диалектичният човек по един ужасен и хаотичен начин ежесекундно злоупотребява със споменатата творческа способност на мозъка си, той се принизява и често слиза дори под животинското ниво. Когато Библията възразява срещу злоупотребата със свещената творческа функция, тя има предвид тази пагубна употреба на умствената способност, подчинена на почти безграничните желания и страсти и техните последици. И поради това, затворени в кръговрата на мисловните си навици, много хора са станали твърде черни и пропаднали, за да могат изобщо вече да бъдат докоснати. Ако искрено поставите собствения си живот в преценяващата светлина на Братството, ще откриете колко често по неведоми причини нежелани от вас мисли се прокрадват, за да започнат пагубния си ход. Колко често, затворени в света на своите мисловни навици, казвате: „Което не желая, него правя.“

Коя е причината за този гибелен и нежелан поток от нисш мисловен живот, който се изплъзва от нашия контрол в такава ужасяваща степен? Като цяло, причината за това е кръвта. Страстните желания, похотта и склонността към порочен живот се коренят в кръвта. Диалектиката е фундаментално закотвена във вашата кръв. Ако се опитате да обуздаете този природен кръвен инстинкт с помощта на вашата волева култура, може би ще успеете по някакъв начин да канализирате кръвния поток, но той със сигурност ще избие в друго направление, при това по-мощно от всякога. Всеки диалектичен човек, без изключение, е във всяко отношение по-опасен от едно хищно животно, макар и понякога това да остава скрито. Както винаги, кръвният инстинкт си пробива път, защото това е от жизнено важно значение за човека животно.

Как този нагон, този първичен инстинкт идва в кръвта? Ако искаме да отговорим на този парещ въпрос, ще трябва да бъдем много подробни в отговора. До този момент Школата на Розенкройц се ограничаваше да дава само философски и мистични обяснения по този въпрос, но сега вече е време да дадем едно научно обяснение.

В нашето учение ние говорим за четворна личност. Сега бихме искали да разгледаме тази четворна личност по начин, напълно различен от досегашния. Материалното тяло се изявява във и чрез едно концентрирано етерно поле. Доколкото това етерно поле действа и се изявява в тялото, говорим за етерно (или жизнено) тяло, защото човекът живее от етерите. В непосредствена близост до материалното тяло етерното тяло все още притежава формата на материалното тяло, но с отдалечаването тази форма преминава в полето на изява, или дихателното поле.

Мисловната сила в мозъка също е етерно съединение, и то с много фин състав. Освен това в тялото е налице съзнание. То се намира в гръбначно-мозъчната система, в колоната на змийския огън. Ние знаем, че този огън на съзнанието е много тясно свързан с кръвта и нервния флуид. Това съзнание, заедно с кръвта и нервния флуид, се управлява от съществото на желанията и може да се обясни чрез него. Следователно това същество на желанията е вътрешното ядро на диалектичната, материалната личност, то е азът – кръвният аз, земната душа. То може да се открие в тялото, а именно в системата далак-черен дроб. Там е неговото седалище, не само образно, но и съвсем буквално. Черният дроб, далакът, бъбреците и надбъбречните жлези, както и слънчевият сплит (plexus solaris), известен също като тазов мозъчен център, изграждат дома на кръвния аз – на съществото на желанията.

Чрез черния дроб, този най-важен орган, живее човекът. Ако изследвате неговото име, ще откриете, че при много народи онези, които първоначално са го нарекли така, са били добре запознати със задачата, която той изпълнява. Чрез системата далак-черен дроб, заедно с принадлежащите към нея органи, се контролират и поддържат в определено състояние кръвта, нервния флуид, змийския огън, а чрез тях и цялостния човек. Затова чрез тази система всички светлинни сили и техните хормонални въздействия, които не могат да се обяснят от тази природа, се отстраняват от кръвта.

Казахме, че ядрото на аз-съществото живее в тази система. То лежи затворено в далака. По време на будното състояние то лежи навито в далака като спирала, а по време на сън излиза навън: спиралата се развива в облакоподобна нишка, излиза от далака и в дихателното поле този облак формира един образ – това е образът на действителния диалектичен човек, на съществото на желанията, на истинския кръвен аз. Този „аз“ най-често изглежда съвсем различно от вашия материален образ! Но е по-добре да се откажем от описанието му.

Това изявяващо се в дихателното поле същество на желанията е нещо съвсем различно от мисъл-формите, за които говорихме по-горе. По време на сън този истински диалектичен аз може да се отдалечава на доста голямо разстояние от материалното тяло, но все пак не чак толкова далече, колкото менталното тяло. Сега, когато вече знаете, че всичките ви нощни опитности се осъществяват от съществото на желанията и се записват в него и че този кръвен аз произхожда изцяло от тази природа, ще разберете ясно защо е абсолютно изключено той да може да приеме някакви импулси от освобождаващ вид. Природният аз не може да стане възприемчив за висшия живот, той трябва да умре, защото „Плът и кръв не могат да наследят Божието царство“. Когато по една или друга причина изпаднете в някакво силно емоционално състояние, например се раздразните или ядосате, аз-съществото излиза от далака, дори без да подозирате това, готово да се нахвърли върху евентуалния противник.

Освен че изпълнява функцията на седалище на аз-съществото, далакът е и най-важната входна врата на тялото за етерни сили. Съществото на желанията се храни от тези сили, живее от тях и така контролира цялата телесна система. Накрая, и менталните фантоми, чието възникване, дейност и поведение вече описахме, също оказват много силно въздействие върху далака. Процесът, свързан с казаното по-горе, може да се опише по следния начин:

Съществото на желанията заставя мозъка да употреби творческата си способност, мисловната си дейност, в съответствие с вида и потребностите на кръвния аз. По този начин цялото дихателно, или етерно, поле на микрокосмоса бива населено с тези мисловни същества. Всяка една от тези мисъл-форми формира фокус за етерните сили, намиращи се в полето на изява, и ги трансмутира в съответствие със своя вид. Така чрез всички тези мисловни същества етерното поле бива обработено по определен начин и през далака резултатът от това се поглъща на големи глътки от съществото на желанията, от аза. Всички тези сили циркулират в тялото като през шлюз: влизат в далака и излизат от черния дроб. По този начин целият жизнен процес служи за това да изхранва съществото на желанията, кръвното същество, аза. Такава е ужасяващата картина на вашата действителност!

И сега, ако напълно осъзнаете истинската същност на този жалък и същевременно пагубен живот и в резултат на това изпитате своето пленничество до последната фибра на съществото си, и след това, по време на нашите храмови служби, когато тези и подобни неща се разглеждат, изследват се най-задълбочено и се показват до най-фините им нюанси, така че дори и едно дете да може да ги разбере, във вас може да се прояви склонността да гледате на това, което се разяснява тук, като на ужасни бедствия. И точно както навремето, когато Едгар Алан По описваше детайлно и спиращи дъха зловещи ситуации, затвори и изтезания, така и вие бихте могли да извикате: „Стига, престанете! Аз знам, че живея в затвор, но защо е необходимо да описвате стените на затвора и вида на ограниченията с всичките тези подробности?“

Никой обаче не може да възкръсне от гроба на природата, ако не е изпитал до мозъка на костите си смразяващия студ на дома на смъртта, в който „живее“. Никой не може да тръгне по пътя на спасението, ако не е почувствал навсякъде диханието на смъртта. И никой няма да види изгрева на вечната свобода, ако не е готов да носи кръста на истината в мрака на среднощните часове.

Който не е достатъчно силен да изтърпи всичко това, нека стои настрана от делото. Апостол Павел с право казва: „Евангелието на Иисус Христос е само за силните.“ И това Евангелие започва с демаскирането. Но ако вие наистина сте вкусили заедно с нас от горчивината на затвора, ако сте готови да изпиете киселия оцет, тогава ние ще ви насочим към тайната на спасението на апостол Павел, към формулата на изцелението.

„Ето, една тайна ви казвам“, тайната на изцелението: „Ние всички ще се преобразим! Защото това, тленното, трябва да се облече в нетление, и това, смъртното, да се облече в безсмъртие. Тогава ще се сбъдне писаното слово: Погълната бе смъртта в победата.“

Нека сега анализираме тази тайна. Истинският ученик е в състояние, намирайки се в този преходен свят, да създаде в своя пропаднал и смъртен микрокосмос нещо непреходно и безсмъртно, а именно – менталното творение, менталния образ на безсмъртното небесно същество. Тази концепция трябва да възникне по един напълно различен начин от нашите обичайни мисловни творения. Само човек, който още притежава атома на Духовната искра в дясната сърдечна камера, може да осъществи една такава ментална концепция. Ако този атом на Духовната искра може да бъде докоснат от инфрачервената светлина на Гносиса, тогава в тимусната жлеза (орган с вътрешна секреция, намиращ се зад гръдната кост) възниква една много особена дейност. Защото в това състояние атомът на Духовната искра започва силно да вибрира и докосва със светлинните си импулси тимусната жлеза, в резултат на което тя започва да отделя определен хормон в кръвния поток на малкото кръвообращение. Тимусната жлеза е активна в детството, след което закърнява и става латентна. Но вибрацията на докоснатия от гностичната светлина атом на Духовната искра я съживява отново.

Щом заредената с този особен хормон кръв достигне главата и докосне мозъка, под нейното въздействие в мозъчните центрове възникват най-удивителни мисли, а именно мислите, отличаващи всеки истински търсач. Може да се каже, че сега, без влиянието на тялото на желанията, на кръвния аз, само посредством тази удивителна дейност още в първия стадий се поражда в ембрионален вид образът на безсмъртния човек. Но както вече споменахме, този мисловен образ има напълно различен вид, вибрация и състав от всички други мисловни творения, за които вече говорихме. И поради това той не може да циркулира през шлюза далак-черен дроб. Този образ тихо сияе като една особена светлина в дихателното поле и най-често се намира точно пред ученика, очи в очи с него. От време на време, привлечен от инфрачервената светлина на Гносиса, той излиза извън цялата микрокосмична система, извън ауричното същество, за да се върне след това още по-силен.

Но чрез кръвообращението тимусният хормон, който е породил всичко това, естествено, отново бива отведен надолу и впоследствие дейността на съществото на желанията става причина тази враждебна за него субстанция да бъде отстранена от кръвта посредством бъбреците. Чрез черния дроб и бъбреците от кръвта се изхвърлят всички чужди на природния аз субстанции. Ако обаче атомът на Духовната искра продължи да вибрира, с всички вече описани последици, тогава възниква особеното и много добре познато на много търсачи състояние на раздвоеност в живота. Състояние, в което човек сякаш живее два живота едновременно. В процеса на търсене той продължава да доизгражда с помощта на Духовната школа своята ментална концепция, която е извън тази природа. Чрез вътрешна дисциплина и подкрепящата сила на силовото поле той постоянно пречиства своя ментален Божествен образ от лъжи и заблуди. Междувременно той води обичайния живот на ефесянин и външно в живота му не се променя нищо, или много малко. Годините отлитат и той в най-добрия случай се наслаждава от време на време на менталния образ на Безсмъртния, който носи в себе си.

Тук трябва да ви отправим едно предупреждение. Това бленуване, в което вие се любувате на менталните си творения, може да продължи много дълго време, твърде дълго, често пъти много инкарнации. Причината за това е съществото на желанията, което не само чисти кръвта в биологично отношение с помощта на системата далак-черен дроб, но и привидно сътрудничи на вашата склонност към търсене. Съществото на желанията, азът, криещ в себе си атлантска хитрост, има зад себе си култура, трупана еони време. Както главата и сърцето притежават мозък, така и тазът притежава в слънчевия сплит (plexus solaris) мозък, пълен с лунно мозъчно съзнание.

Ръководен от тази интелигентност, азът се опитва да обгърне със заблуди, с всевъзможни спекулации и пълни лъжи родената от атома на Духовната искра ментална концепция на Вечния във вас. По този начин Прометей буквално бива вързан и прикован. Образът на Непреходното бива капсулован в дихателното поле или се свързва с природно-окултни и природно-религиозни развития. Затова Духовната школа толкова внимателно следи за чистотата на учението и се старае да съхрани работата винаги жива, защото по този начин тя може най-добре да помогне на всеки ученик. При това тя трябва винаги да се обръща назад към опита на своите предшественици във времето, които отново и отново са бивали принудени да прекратят преждевременно своята работа поради всевъзможните пречки, създавани по гореописания начин.

Имайки предвид всичко това, чуйте сега тайната на спасението, тайната на изцелението. Ако чрез искрен стремеж и искрено живяно ученичество ученикът поддържа чиста и ясна своята ментална концепция на Безсмъртния и се доверява напълно на ръководството на Духовната школа, тогава това ново, родено от Бога ембрионално същество ще достигне до пълен растеж. И накрая ученикът ще носи в себе си цялостния образ на първоначалния Небесен човек, роден от инфрачервения полюс на гностичната светлина. Вие знаете, че всички обикновени, природни мисловни творения циркулират през шлюза далак-черен дроб. Сега менталната концепция на Небесния човек, подтиквана от ултравиолетовия полюс на гностичната светлина, трябва чрез едно ясно изразено волево решение на ученика да премине по същия начин към циркулация през шлюза далак-черен дроб, евентуално чрез прилагане на вътрешно насилие, защото съществото на желанията, азът, ще откаже достъпа до него.

Можете да предвидите възникващите от това последици: чрез тази нова циркулация на съвършено различни етерни сили, на чисти Христови етери, бива нападната крепостта на аза. Азът, съществото на желанията, бива прогонено от тазовия център и в него се ражда едно ново същество на желанията. Сега може би вече разбирате прастария мит от началото на диалектичните времена – мита за Адам и Ева. Адам е Манас, мислителят, менталният образ на Безсмъртния; Ева е новият аз – новото същество на желанията, което, идвайки от лявата страна на тялото, сега трябва да се докаже. Тези двамата, този мъж и тази жена (поради своята полярност, съществото на желанията винаги бива представяно като женско), този нов Адам и тази нова Ева трябва да бъдат родени в нашата система. Когато тези двамата се обединят в свещена работа, от тях ще се роди новият трансфигурирал човек.

Това е тайната на спасението, за която говори апостол Павел. Това е формулата: преходният, диалектичният, най-главният орган на физическия човек – системата далак-черен дроб, трябва да се облече с непреходното, непреходното трябва да проникне в преходното със сила. Тогава ще се сбъдне словото, както е писано, ликуващото слово: „Смъртта е погълната в победата.“

Който иска да извърви този кръстен път, той ще победи. И накрая, последното пробождане с копието в лявата страна, в далака, ще докаже, че смъртта на земния човек е окончателна. Само тогава Небесният човек ще расте – от вечност към вечност.

Така както сте носили образа на земния човек, така тогава ще носите образа на Небесния човек.
Но внимавайте: първо идва това, което принадлежи на душата, и едва след това духовното! Стъпил здраво с двата крака в реалността, ученикът започва своята виа долороза към утрото на възкресението.

(гл. I-4 "СЪЩНОСТТА НА ЧОВЕШКОТО ПЛЕННИЧЕСТВО" от книгата "Идващият нов човек" от Ян ван Райкенборг)

Линк към книгата