В Универсалното учение още от най-древни времена този централен огън на небожествеността се нарича Луцифер. Това е един водороден център, който не вибрира в съответствие с Божествения първообраз и поради това никога не може да даде импулс за един истински Божествен живот. Той разпалва само нещастие, смърт и унищожение.
Водородният газ е душевна субстанция. Затова една концентрация от водород в materia magica винаги е индивидуализирана; тя е изпълнена със съзнание, с едно присъщо за нея природно съзнание. Това обяснява защо винаги се говори, че Луцифер е една могъща същност, противостояща на Бога.
Според своята най-дълбока същност обаче, Луциферовото съзнание е недействително, то е илюзия, тъй като Луцифер не е същество, а природно явление, което действа в нашия свят в несвещеност, тъй като идеята, която е извикала към живот тази водородна концентрация, е небожествена и следователно не е съгласувана с Божия план. Съзнание е налице, едно същество може да се каже, че съществува едва тогава, когато душевният център е свързан с абсолютния дух. Без тази връзка с Духа има само един фокус, безцелно горящ огън, една опасна заблуда.
Човешките душевни огнени елементи, запалени в Луцифер, са също така недействителни, какъвто е и самият централен несвещен огън. И когато всички несвещени душевни огнени елементи, горящи в Луцифер, прозрат своята недействителност, своята фундаментална заблуда, и се откажат да съществуват повече в този огън на несвещеността, тогава и централният огън на Луцифер ще бъде угасен. Това е много ясно разбираемо.
На вас обаче може би ви е трудно да разберете и едва ли ще приемете факта, че в действителност не живеете, а сте природни явления, природни феномени. Цялото ваше съществуване е резултат от многообразните възможности в materia magica. Факелът на вашата душа гори чрез съединяването на известен брой природни огнени духове, наречени „саламандри“. Общата им дейност, или сливането на известен брой саламандри – на онези огнени змийски принципи на елемента водород, на фундаменталния огнен елемент – предизвиква феномена, познат ви като съзнание, като усещането „аз съм“.
Като диалектични души вие сте фундаментално безцелни. Вашето съществуване е като въртенето на едно колело – вие живеете, за да умрете, и умирате, за да живеете. Тук всичко подлежи на възход и упадък. Нищо не е постоянно, нищо не е съществено. От това трябва да научите, че вие самите и вашият свят сте резултат изключително само от безцелната моторна огнена активност, от една верижна реакция. Цялостното ви съществуване се основава на една несвещена алхимична формула:
Водородният факел на вашата душа гори в кислород;
процесът се управлява от двата фактора на елемента азот;
резултатът се изявява във и чрез въглерод;
и всичко това произлиза от едно огнище – Луцифер.
Ако не желате да осъзнаете заедно с нас това фундаментално диалектично състояние или не искате да го приемете, ако се противопоставяте на тези заключения, тогава какво можете да сторите? Тогава можете да направите това, което са правили безброй други преди вас – да тръгнете по пътя на природната магия, по пътя на природния окултизъм. Накъде води този път? Към ядрото на Луциферовото поле! Ще ви докажем това.
Първо, нека изясним един въпрос: Възможно ли е да се излезе от диалектичното поле на съществуване? Може ли един човек от тази природа, един душевен огнен елемент, запален от Луциферовото ядро и горящ в него, да напусне това огнено поле?
Не, не може, защото това е напълно извън неговите природни възможности. Той може да съществува само в полето на своето рождение, в полето, което е основа на неговото природно същество. Той може да остане само такъв, какъвто е, и там, където е. Той може да се скита и да изследва границите на своето жизнено поле.
Но той може и да се опита да проникне до ядрото на жизненото си поле. Така прави природният окултист. Той прониква до основите, до ключовата база на своето съществуване и иска да я завладее, да я контролира. Следователно в това отношение той не желае да бъде служител, жертва, а да бъде майстор. Наистина човек може да тръгне по този път, но какво всъщност прави? Чрез активностите си и резултатите от тях той усилва Луциферовото ядро на несвещеното жизнено поле. Той раздухва този огън по-ярко от всякога или го разпалва отново, когато има опасност да загасне. С други думи, той буквално и телесно влиза в ада, по същност става едно с ядрото на несвещения огън.
Така както един орган чрез промяна на броя на клетките и клетъчната структура придобива друг характер, така и окултистът с Луциферова природа се слива с тази природа и вече не може да се освободи от нея. Той става едно с тази природа.
За това състояние разказват всички описания, митове и легенди на свещения език, когато говорят за ада и адския огън. В адския огън на Луцифер попада обаче само този, който сам се хвърля в него.
Кой се хвърля сам в този огън? Този, който в своя инстинкт за съществуване съзнателно се свързва елементарно с него.
Може би сега ще видите в целия ѝ драматизъм неизмеримата пагубност на тази обединена сила, която познаваме като диалектична йерархия. Тази йерархия представлява обединените сили на всички, които поддържат Луциферовото ядро на човешкото жизнено поле, да, които трябва да го поддържат поради необходимостта от себеутвърждаване. Но внимавайте, за да успеете да видите този драматичен елемент от правилната перспектива. Тук не става въпрос за действителен живот, а за едно природно явление, отделено от Гносиса. Затова нека не осъждаме природния окултист, защото в съответствие с инстинкта си за съществуване той е потърсил убежище по много естествен начин към сърцето на извора на своето съществуване.
Същевременно откриваме, че всичко, което в тази природа е религиозно и се основава на големите и познати ни природно-религиозни системи, се основава всъщност на ядрото на Луциферовото водородно поле. Дали даден човек е мистик, окултист, материалист или примитивно биологично същество, се определя от броя на саламандрите, огнените елементи в душевния му огън. Всички тези форми на проявление са свързани помежду си както звената на една верига и тяхното състояние на съществуване се поддържа от адския огън. Някои от тях са се свързали напълно с ядрото на този огън, други – не, още не! И към тези други принадлежите вие.
Всичко това обаче не бива да ви изпълва със страх от адския огън. Всъщност всеки диалектичен природен поток след един дълъг кръговрат се връща обратно към ядрото си, т.е. към Луциферовия огън. При природния окултист това се случва бързо и радикално; другите вървят по един по-спираловиден път. Стигнали веднъж до ядрото и станали по същество едно с него, от това огнено ядро отново се разпръскват нови жизнени искри. И те също биват приети в един, продължаващ еони, процес на изява на диалектичното явление човек, за да се върнат накрая отново към първоизвора си. Нещото отново се превръща в нищо. Псевдосъзнанието, съществувало толкова дълго в привързаност към колелото, отново бива унищожено. По този начин възниква познатото въртене на колелото и Луциферовия кръговрат.
Намиращи се в една определена точка от този двоен път като мистик или окултист, като материалист или какъвто и да е друг, сега вие бивате привлечени от Духовната школа. Казва ви се: „Макар и да имате съзнание, вие не притежавате абсолютно никакъв живот, защото животът съществува единствено в Духа и чрез Духа.“ Това съзнание преминава през определена поредица от състояния, докато се излее в ядрото на вашето поле на съществуване и изчезне. Това сливане, това обединяване с Луциферовото ядро на вашето поле на съществуване се нарича инферно, ад, поглъщане от адския огън. С това се опитваме да ви обясним поредицата от природни явления, в която вие самите играете определена роля. Питаме ви: „Трябва ли това да продължава все така? Не искате ли да го промените?“
Възможно е тези обяснения и въпроси да ви засегнат по един много специален начин, така че от това да се почувствате развълнувани, защото чрез тези въпроси и силата, която стои зад тях, се отправя един апел към атома на Духовната искра във вашето сърдечно светилище. Който притежава такъв атом на Духовната искра, не може да остане необезпокоен от този зов. Атомът на Духовната искра е нещо много забележително. В предишната глава се опитахме да се доближим до тази мистерия по-отблизо, говорейки за водородния атом, защото огненият водороден атом е началото на процеса на възникване на личността. Възпламененият от Божия Дух водороден атом дари живот на първоначалната личност. Тази първоначална личност обаче е изчезнала, от нея е останал само старият водороден принцип. Той се намира в латентно състояние, скрит в сърдечното светилище. Този стар водороден принцип, този атом на Духовната искра вече в нито едно отношение не взема участие в процеса на поддържане на днешната диалектична илюзорна действителност.
Възможно е всичко това да е за вас трудно за разбиране. Вероятно сте в състояние да си представите как старият жизнен принцип е тръгнал по една дегенеративна линия, линия на падение. Би било логично да се предположи, че в даден момент тази линия ще направи обратен завой и насочвайки се отново нагоре, ще започне еволюционен процес. Длъжни сме обаче да поясним, че подобна представа в никакъв случай не отговаря на истината. Както един мотор спира веднага, щом свърши горивото, така и първоначалният жизнен принцип престава да функционира непосредствено след прекъсването на връзката с поддържащия го Дух. Тогава всичко, което преди е било възможно чрез Духа, изчезва.
Следователно близко до ума е въпросът: „Не съществуват ли тогава два жизнени принципа, два водородни принципа, два принципа на змийски огън? Няма ли един първоначален принцип, който поради липсата на поддържащата го сила сега е латентен, и втори, който е много активен?“ Да, това действително е така! Този факт е един от непоклатимите фундаменти на трансфигуристичното учение на мъдростта. Затова искаме да се спрем по-подробно на това, за да разкрием цялата истина.
В Универсалното учение винаги се е говорило за тези два елемента. От него знаем, че Христос е антипод на Луцифер. Христос е Божественият пълномощник, Луцифер е облеченият с голяма власт служител. Поради славата си Луцифер е наричан „утринната звезда“, „синът на зората“, сияйният изменник, могъщият метежник, носителят на светлината. За него се казва, че носи най-висшата титла извън небесата, защото не може да съществува на небето. Но извън небето, той е всичко. В свещените легенди в битка срещу него излиза Михаил – непобедимата небесна енергия. Как да разбираме всичко това?
Когато Непознаваемият Дух се влъчва в прасубстанцията, в materia magica, и в нея се запали огънят и започне верижната реакция на елементите, едновременно с това възниква един ефект на огледално отражение – може да се каже, „хвърляне на сянка“. Господнето дело в materia magica се отразява така, както един образ в огледало.
Може би вече сте забелязали, че един такъв огледален образ притежава сила, че от него се излъчва едно магично въздействие. Това въздействие не е без значение, защото, макар че ексистенциално не съществува, то несъмнено върши нещо. Макар да е илюзия, то въпреки това образува един фокус. Този фокус действа заедно със самото същество в служба на великата цел. Затова този фокус действително е облечен с „власт“.
Когато Духът проникне в прасубстанцията, за да изпълни един Божествен план, като цялостната Божествената активност по този план се обозначава с името Христос, т.е. Помазания, свързания с Божествения план, тогава същевременно в materia magica възниква и едно пряко огледално отражение – Луцифер. До Божественото слънце, възпламенено в прасубстанцията, се издига Утринната звезда. Следователно Луцифер, Утринната звезда, е пряката проекция на една по-висша действителност, но само проекция, а не самата действителност. Затова в свещените митове се казва, че той носи най-висшата титла извън небесата, но в самото небе не може да съществува.
Така установяваме, че във всяка изява в materia magica има два горящи огъня – един концентричен и един ексцентричен, един Божествен и един природозакономерен огън. Когато обаче Божественият процес в прасубстанцията стагнира, природозакономерният процес не преустановява своята дейност. Напротив, когато този двоен процес е вече в ход и ядреният процес стагнира, тогава природозакономерният двойник продължава своя ускорен ход като сляпа сила, с всички съответни последици. Когато в мозъка ви се появи някаква мисъл, в полето ви на изява веднага се проектира нейното отражение, чийто поглед е насочен към вас. Вие сте създали една звезда във вашия микрокосмос. Дори и да изоставите тази мисъл, нейният мисловен образ продължава да излъчва и да осъществява своята работа. Така можете да си представите, че някога са съществували времена, за които древните свещени поети пеят:
Тогава всички утринни звезди заедно пееха,
Божиите синове от радост ликуваха. (Йов, 38:7)
Сега вие можете да разберете и защо древният пророк казва:
Как падна от Небето,
о, Утринна звезда, Сине на зората.
В един пламтящ огън си паднал. (Исая, 14:12)
Ще разберете и защо авторът на Апокалипсиса пророкува:
На този, който победи,
ще дам Утринната звезда. (Откровение, 2:28)
Всеки, който наистина иска да бъде ученик на Школата на Златния Розенкройц, трябва да изпълни една петдесетническа задача. Чрез ендуристичен живот в смирение, кротост и себеотдаване, той трябва да поднесе на Универсалния Дух своя атом на Духовната искра, първоначалния водороден атом, с единствената молба, родена от едно обновено жизнено поведение: „Свети Дух, ела върху нас!“
Тогава Христос, Помазаният, първоначалният божествен факлоносец ще заживее във вашето сърце, което означава, че праатомът във вас отново ще се свърже със своя първообраз. Той ще засияе и ще започне да действа така, както вече подробно го описахме по-горе. И, о, чудо, извън вашето поле на изява, пред вас се извисява образът на Безсмъртния човек. Тогава Утринната звезда отново изгрява – прастарият Луцифер, Великолепният, и чрез свързването с този фокус се осъществява Божият строеж, делото на трансфигурацията.
Когато образът на Безсмъртния действително се появи на небето на вашия микрокосмос, тогава буквално ще се сбъднат думите от Откровението на Йоан, гл. 22:
„Аз, Иисус, изпратих ангела Си да ви засвидетелства това за църквите. Аз съм Коренът и Родът Давидов, светлата Утринна звезда. И Духът и невестата казват: Ела! И който чуе, нека каже: Ела! И който е жаден, нека дойде! И който иска, нека вземе даром от водата на живота! Онзи, който свидетелства за това, казва: Да, идвам скоро! Амин. Милостта на нашия Господ Иисус Христос да бъде с всички вас.“
от книгата "Идващият нов човек" от Ян ван Райкенборг
ЧАСТ ПЪРВА "СЕБЕПОЗНАНИЕТО КАТО ПРЕДПОСТАВКА ЗА ФОРМИРАНЕТО НА НОВИЯ ЧОВЕК"
глава І-10 "Опознай себе си"
