Докато се скитах по света като чужденец, понасяйки тиранията, измамата и лицемерието и не намирах човека, когото търсех с такова голямо желание, реших да преплувам още веднъж Академичното море, макар че то често ми причиняваше болка и страдание. Така се качих на борда на добрия кораб „Фантазия”, напускайки заедно с много други добре познатото пристанище и изложих живота си на хилядите опасности, които съпътстват копнежа към познание.
В началото условията за нашето пътуване бяха благоприятни. Но не след дълго се надигнаха бурите на завистта и пороците, които разбушуваха Етиопското море и го надигнаха срещу нас и така ни отнеха всякаква надежда за спокойно и безпроблемно пътуване. Капитанът и екипажът вложиха всичките си сили. Водени от инстинкта за самосъхранение също и ние не се предадохме, а кораба дори устоя на морските скали. Но силата на морето се оказа по-голяма и накрая, когато вече бяхме изгубили всякаква надежда и се бяхме подготвили за смъртта – повече поради неизбежност, отколкото от липса на душевна сила, кораба се разби и ние потънахме.
Някои бяха погълнати от морето, други отнесени надалеч, докато трети, които можеха да плуват или бяха намерили някоя дебела дъска, се носеха към някои от островите, разпръснати в морето. Малцина избегнаха смъртта. Аз самият накрая бях изхвърлен на един малък остров, който изглеждаше да е много малък, без нито един от спътниците ми.
Христианополис, глава I
ПРИСТИГАНЕТО НА ОСТРОВ КАФАР САЛАМА
Тук всичко ми харесваше, освен мен самия. На острова, колкото и малък да изглеждаше, имаше всичко в изобилие, и нямаше и педя земя, която да не се обработва или да не се използва по някакъв начин за общото благо. Островът лежеше, както научих по-късно и не искам да го скривам от читателя, в Южното полукълбо, на 10 градуса от Южния полюс, на 20 градуса от Екватора и приблизително на 12 градуса под знака на Телеца. Повече подробностите не мога да дам. Формата му е триъгълник с обиколка приблизително 30 мили.
Островът е богат на ниви и ливади, пресечени от реки и потоци, окичен е с красиви гори и лозя, и гъмжи от животни, сякаш е цял един свят в умален вид. Човек би могъл да си помисли, че тук небето и земята са се оженили и са се обединили във вечен мир.
Докато сушах ризата си, единствената дреха, която ми беше останала, на лъчите на утринното слънце, ненадейно до мен се приближи един островитянин, един от пазачите на острова, и изпълнен със съчувствие се поинтересува от моето премеждие. Искрено съчувствайки на нещастието ми, той ме помоли да му се доверя и да го придружа до града, където с обичайната добронамереност към чужденците и изгнаниците населението щеше ми даде най-необходимото. Той добави: „Имаш късмет, че след едно такова ужасно корабокрушение съдбата те изхвърли точно тук на този бряг.” Можах само да отговоря: „Благодаря на Бога! Слава на Бога!”
Христианополис, глава II
КОМЕНТАРИ ОТ ЯН ВАН РАЙКЕНБОРГ
I
ОСТРОВЪТ КАФАР САЛАМА
Всеки, който изучава философията на розенкройцерите, знае, че съществува много смущаващо и често твърде драматично взаимодействие между различните жизнени вълни, които населяват Всемира. Така както някои малки небесни тела могат да бъдат изхвърлени от орбитите си от по-могъщи звездни формации, така и по-напредналите, по-стари жизнени вълни могат да изтласкат по-слабите, по-млади жизнени вълни от пътя им на развитие и така да разстроят развитието им според природните закони, че да се наложи намесата на възвишените водачи на целокупния живот, за да опазят поверените им божествени искри от унищожение.
Тази теза може да бъде доказана и научно обоснована по различни начини. Въпреки че не желаем да се занимаваме със събирането и разясняването на такива доказателства, бихме искали да ви дадем един пример, за да придадем естетически вид на нашата конструкция в съответствие с изискванията на нашата работа.
Затова насочваме вниманието ви към животинската жизнена вълна, която идва след нас и все още не е толкова развита и върху която човечеството влияе по многобройни начини. В това отношение ние използваме силата си не просто по неправилен начин, а най-вече по възможно най-неправилния начин. Поради нашето негативно влияние многобройни животински видове са напълно дезорганизирани, а яростта, жестокостта и опасностите, които ни заплашват от животинското царство, са непосредствен резултат от самата човешка жизнена вълна. Нашата лошотия и несъвършенство, нашата покварена реалност се отразяват в животинското царство. Отровното дихание, което се излъчва от човешкото царство, причинява многобройни негативни развития, които се проявяват и в животинското царство, например във вълната от насекоми-вредители и застрашаващите живота ни микроби и бактерии. Първоначално на тях е било поверено превръщането на органичната материя в неорганична, но сега, водени от колективния дух на съпротива в животинското царство, те се обръщат срещу човешкото царство с ужасяващи за нас последици.
По подобен начин жизнената вълна на ангелите оказа влияние върху човешката жизнена вълна. В един много съдбоносен момент от нашето пилигримско пътуване, който обаче е напълно скрит от нас в мъглите на миналото, върху нас се стовари тежък удар, предизвикан от жизнената вълна на ангелите, което имаше тежки последици за нас.
Много митове и легенди разказват за това ужасяващо събитие. За него, между другото, четем и в осакатените останки от манихейското учение. Но най-вече Библията ни разяснява, макар и завоалирано, но за посветените, за онези, които притежават вътрешно познание, съвсем конкретно, събитията, които са довели до пълна промяна на методите на божествения план за развитие, лежащ в основата на човешката жизнена вълна.
Две групи от царството на ангелите: Лунните духове и Марсовите духове, имаха и все още имат задачата, да помагат на човешката жизнена вълна в нейното развитие. Лунните сили изградиха формата, а Марсовите сили изявиха в нея динамичната енергия т.е. силата на желанието. От взаимодействието между формата и желанието възникна съзнанието.
Споменатите източници ни разказват, че една част от Марсовите духове, противно на Божията заповед, твърде драстично изпълнили своята задача, при което злото, което чрез мъдрото провидение, било завързано и неутрализирано, било развързано, така че човешкото дете, поради липса на зрялост и недостатъчно развита сила, попадна под влиянието на злото.
Злото, тъмнината, винаги трябва да съществува като негативна възможност, като антипод, за да се даде възможност за свободно развитие на доброто, светлината, позитивната възможност. Този природен закон е неприкосновен и е въведен в теократичния световен ред с едно божествено предупреждение. В Битие този теократичен световен ред е сравнен с градина с много плодни дървета, в която присъстват много сили. С Божията помощ и чрез божествената светлина на човешкото дете се разкриват всички съществуващи опасности и всичко, което е ценно, което има стойност.
v Някои плодове, сили и ценности човешкото дете трябваше да използва, за други се казва: "В деня, в който ядете от тях, ще умрете." Злото съществува, но в началото е заключено. Но то може да бъде освободено от човека.
Съществува много зло, което познавате или предусещате и което не желаете да правите. Позитивното, което сте извършили донякъде съзнателно, ви спасява от експериментиране в това отношение, а доброто, което познавате в някаква степен, ви позволява да виждате и последиците от злото, без самите вие да сте го извършили.
Винаги трябва да се съобразявате с тази възможност. Не е така, както твърдят много хора, че до позитивното можете да се доближите само когато чрез собствения си опит сте изпитали резултата от негативното. За някои опитът, получен чрез разумно-нравственото съзнание, е напълно достатъчен, докато други, за да получат същата съзнателна опитност, трябва да си пробият път през планини от нечистотии. Не е необходимо да сте били алкохолик, за да знаете, че алкохолът е вреден.
Искаме само да ви кажем, че принципно е възможно злото да бъде държано завързано и без човекът да се превръща в жив автомат (робот), и че съзнание може да се придобие и без изживяване на горчиви опитности преди това. Божията Любов е толкова абсолютна, че в нейното сияйно излъчване човек може да разгърне всички латентни възможности.
В далечното минало човечеството стана жертва на експериментите на отклонилите се луциферични духове. Те дадоха ход на едно развитие, което даде възможност на негативното да постави под свое влияние младото човечество. Вследствие на това формата дегенерира, като по този начин смъртта и следващото след нея въплъщение трябваше да бъдат въведени като спешни мерки, така че човешката жизнена вълна да може да продължи своето развитие. Последиците от това грехопадение бяха ужасяващи и оттогава насам човечеството, без изключение, трябва да жъне горчивите плодове от това развитие. И сега то живее в една противоприрода и яде от забранените съкровища.
След това падение обаче се появиха Христовите йерофанти и се възвести идването на Този, в чиято сила един ден ще можем да стъпчем главата на старата зла змия, когато тя се опитва да нарани пети́те ни. Мнозина са се чудили какво означава думата "пети́" в Битие гл.3. Този текст обаче не е труден за разбиране. Ако пети́те ни са наранени, няма да можем да ходим. С други думи, задействаните негативни сили се опитват, по силата на своята същност, да направят всичко възможно, за да възпрепятстват и, ако е възможно, да спрат нашето възходящо развитие.
Всички ние сме въвлечени в тази титанична борба. Черните сили правят всичко възможно, за да наранят пети́те на хората, и за съжаление при мнозина вече са успели. Но едновременно с това се появяват и Христовите йерофанти с могъщ спасителен план. Тъй като човекът сам освободи злото – макар и по внушение отвън - той трябва и сам да го завърже отново, следвайки Божия план. Това ще бъде лесно за него, защото той ще бъде подтикнат към спасението си също отвън, от други, и ще може да работи в тяхната сила. Никой друг, освен Христос, не може да ни направи способни "отново да станем Божии деца".
Спасителният план на Христовите йерофанти, на Бялото братство, има за цел чрез позитивно развитие на латентните способности на достатъчно на брой хора в Любовта на Христос, да се създаде силово поле. Така, първо, злото ще бъде отблъснато и завързано, и второ, ще възникне нов метод за възпитание на многото милиони хора, които вървейки по пътя на човечеството са пропаднали, тежко ранени и с изподрани крака.
Между другото, тази двойна задача ни се обяснява в чудната Книга на Откровението. Там четем, че звярът ще бъде хвърлен в бездната и ще започне хилядолетното царство, в което човечеството ще бъде подготвено за последната битка със злото, което тогава ще бъде окончателно неутрализирано. Това, което първоначално бива постигнато временно благодарение на намесата на Бялото братство, след това ще бъде затвърдено на дело от цялото човечество, за да може да започне нова спирала на развитие, символизирана с "Новия Йерусалим".
Ще ви се стори логично, че през цялата си подготовка за духовно развитие учениците от Мистерийната школа на Розенкройц трябва да получават и разбиране и да са напълно информирани по отношение на Хилядолетното царство, което старите розенкройцери наричат Христианополис, а днешната Духовна школа - Теокрация.
„При едно посещение в световноизвестната библиотека на Британския музей в Лондон преди няколко години открихме почти напълно неизвестното произведение Христианополис на Йохан Валентин Андре, автор на Fama Fraternitatis R.C. (Зовът на Розенкройцерското братство). Успяхме да вземем с нас в Нидерландия английския превод на този документ на Братството на Розата и кръста от 1619 г., който може би е престоял в тази библиотека в продължение на няколкостотин години, без никой да се заинтересува от него. Вътрешно усетихме, че трябва да извадим на бял свят съдържанието на тази книга с коментар, така че всеки ученик да може да се запознае с него и да съгласува работата си с него, така че да може да служи по-добре във великото Дело.“
Ние не искаме да си губим времето в търсене на отговор на въпроса, защо точно ние сме призвани за тази работа, въпреки че със сигурност има много по-подходящи хора, които биха могли да се заемат с подобна задача с по-голям успех. По-скоро искаме да следваме вътрешния си подтик и да ви свържем с Христианополис, с формата на управление на бъдещето, с един град, чиито стени във време като нашето едва едва се открояват на хоризонта на живота.
Сега трябва да обърнете внимание на това, че Христианополис има два аспекта: един триизмерен аспект в смисъл на нова държава, теокрация, която трябва да се реализира, която следователно е обвързана с времето и грубоматериалните условия, и един четириизмерен аспект в смисъл на посвещение, общност на живота, известна като Бяло братство, която прави неофита гражданин на два свята.
В триизмерен смисъл Христианополис е общността на бъдещето, която трябва да се реализира в доброта, истина и справедливост от човешки сърца, човешки глави и човешки ръце. В четириизмерен смисъл Христианополис може да бъде непосредствено изпитан от всеки, който наистина го желае.
Когато преценяваме произведенията на Й.В.Андре, винаги трябва да вземаме предвид тези два аспекта, защото осъществяването на втория аспект е божествената утеха, силата на Светия дух (Утешителят), която изпълва ученика, когато той, в горчиво страдание и интензивна борба, иска да осъществи първия аспект.
Ето защо Христианополис, строителното дело на Братството на Розенкройц, далеч надхвърля идеята на Едуард Белами и усилията на беламистите. Братството на Розенкройц е основало своята държава върху космическите силови линии на християнството, беламистите искат да осъществят тази държава без вътрешно обновление. Всички обаче трябва да разберат, че строителите на град като Христианополис трябва да са хора, които са готови да извървят пътя на вътрешното обновление.
Нека сега да се отправим към Кафар Салама, където е основана новата държава.
В първата глава на разказа "Христианополис" се описва човек, който напълно се е освободил от измамливи, преходни и безполезни житейски цели и търси решение, търси светлина в мрака: Докато се скитах по света като чужденец, понасяйки тиранията, измамата и лицемерието и не намирах човека, когото търсех с такова голямо желание, реших да преплувам още веднъж Академичното море, макар че то често ми причиняваше болка и страдание.
Воден от увереността, която му дава вътрешната вяра, той се качва на кораб, чийто флаг носи знака на Рака, и поема курс към Академичното море. Трябва да се спомене също, че името на кораба е Фантазия.
Академичното море е много бурно и опасно, и пътуващият много добре знае, че рискува живота си поради многото противодействащи фактори, които възникват от глупост.
И макар че в началото условията за пътуването са много благоприятни, скоро се разразява много силна буря. И въпреки огромните усилия на всички, корабът е толкова повреден от стихията, че потъва. Корабокрушенците се опитват да спасят живота си, оставяйки всичко друго, но много от тях се удавят във водата. Други са разпръснати надалеч, а Йохан Валентин Андре, отчаяно борещ се с вълните, накрая бива изхвърлен сам самичък на брега на един непознат остров.
Островът изглежда много малък, но тук има огромно изобилие от всичко и не се вижда и късче земя, което да не се обработва или използва по един или друг начин за общото благо. Името на острова е Кафар Салама. Той се намира в южното полукълбо, на 10 градуса от Южния полюс, на 20 градуса от екватора и на около 12 градуса под знака на Телеца. Има формата на триъгълник и обиколка от 30 мили. Й.В.Андре има чувството, че се намира в цял един миниатюрен свят, който се развива във вечен мир.
Облечен само с ризата си, единствената останала му дреха, Й.В.Андре стъпва на свещения бряг на Кафар Салама и там бива посрещнат от един от пазачите на острова, който го поканва да отиде с него в града, за да се снабди там с най-необходимото.
Имаш късмет, че след едно такова ужасно корабокрушение съдбата те изхвърли точно тук на този бряг.” - казва пазителят на светилището, а корабокрушенецът отговаря: „Благодаря на Бога! Слава на Бога!”
Вероятно няма да ви е трудно да разберете смисъла на това леко завоалирано начало. Когато човекът е сломен според нисшата си природа и в него гори пламенното желание да спаси света и човечеството и да ги издигне в една нова жизнена реалност, тогава на него му остава само един работен метод, една възможност за работа, а именно кръстът, проливането на душевната кръв за света и човечеството в саможертва и себеотрицание, следвайки възвишения пример на Иисус Христос, нашия Господ.
Затова неофитът се качва на един кораб, който носи на флага си знака на Рака. Както знаете, Ракът е знакът на надира, основата на кръста, който се издига в живота ни. Само в този знак можем да победим. Когато съзнанието на ученика е свързано с тази магия, тогава той притежава и вътрешно знание, което го докосва, свързаност с една Универсална сила, от която изпитва нещо в съзнанието си, но по-голямата част от която изчезва в нищото, както морето се слива с небето на далечния хоризонт.
Това, което той усеща, са вълни, силови вълни, които сякаш безцелно идват и си отиват, вълни, които го призовават да им се довери по пътя към разумното-нравственото разбиране на Божия план за света и човечеството. Така корабът отплава под знака на Рака в Академичното море на вътрешното знание. В едно сетивно възприятие, във фантазиите си, ученикът пътува по бушуващия океан на непознатите възможности, за да улови абстрактно непознатото като конкретна ценност и да я носи по кръстния си път към Голгота.
Това издигане в абстрактното битие обаче не е поезия, не е сладникав театър на мечтите, а героично начинание, интензивна душевна борба. И така, изтощен и съкрушен, без да вижда вече изход, ученикът пристига в Кафар Салама.
„„Кафар“ може да се свърже с думата „овен“ или „агне“, а „Салама“ – с „мъдрост“. Кафар Салама означава да се освободиш от последните остатъци на себеутвърждаването, да бъдеш приет във вечната мъдрост на Божия Агнец, който поема върху себе си греховете на света. За да стане още по-ясно значението на острова, ни е обяснено неговото магично разположение:
10 градуса от Южния полюс – десет: кабалистичният символ за ръката на Бога; Южният полюс, Medium Coeli , портата на Господа, най-горната част на кръста, където главата се прекланя с вика: „Свърши се“ („Изпълни се”);
20 градуса от екватора – двадесет е кабалистичната формула за понятието „пробуждане от смъртта“, което става възможно след пресичане на екватора, разделителната линия между негативното и позитивното, между упадъка и възхода, между тъмнината и обедното слънце ;
12 градуса под Телец – дванадесет е кабалистичният символ за пророческата визия, която се издига от препълнена с духовен капитал съкровищница, символизирана от Телеца, бика.
Формата на острова е триъгълник – мистичният символ на свободните зидари за Trigonum Igneum, огненият триъгълник на доброто, истината и справедливостта. Обиколката на острова е 30 мили – символ на Бялото братство, седморното силово поле на посветените.
От това магично знание, от тази божествена сила, от този вечен извор Йоан Валентин Андре черпи, за да създаде идеята си за държава, за своя Христианополис. И трябва сме изпълнени с радост, когато чрез него чуваме гласа на пазителя на светилището:
Имаш късмет, че след едно такова ужасно корабокрушение съдбата те изхвърли точно тук на този бряг.
А ние можем само да смотолевим: Благодаря на Бога! Слава на Бога!
-----------
