ЛЕКТОРИУМ РОЗИКРУЦИАНУМ интернационална школа на златния розенкройц

МЯСТОТО НА ДИАЛЕКТИЧНИЯ ПОРЯДЪК В КОСМИЧЕСКАТА СЕДМОРНОСТ
(от "Египетският прагносис", том 1, гл.6)

Корпус Херметикум продължава по-нататък с описанието на първоначалната космологична изява, с възникването на днешния свят и човечеството. Пимандър показва на Хермес, който се е издигнал в духовното поле, във вездесъщото поле на Божията любов, първоначалния, вечно съществуващ световен ред на истинския небесен човек. Това е световният порядък, в който ние желаем да се завърнем и който херметичният човек може сега да види, това е преддверието, до което получава достъп, когато влиза в Златната Глава.

Аз видях в Духовната си душа как светлината, която се състоеше от неизброими сили, се бе превърнала в един наистина безграничен свят, докато огънят беше заключен, укротен и така доведен до равновесие от една много могъща сила.

Ние разгледахме този аспект отдолу нагоре, от гледна точка на приближаващия се кандидат. Бихме искали категорично да подчертаем, че този първоначален природен порядък от самото начало беше и е световният порядък на небесното човечество, който ще се отвори отново за вас, ако вие наново получите достъп до шестата космична област.

Сега в сърцето на Хермес се появява един въпрос, който ние ще изясним, служейки си с нашата терминология: “Как се вмества диалектичната природа в рамките на тази прекрасна изява, която имах право да видя чрез теб, Пимандър? Какво да мисля за диалектичния порядък, за диалектичния универс? Как е попаднал небесният човек в плен на диалектичната природа и как е дегенерирал до това, което е днес? Може ли диалектичната природа да се обясни като се изхожда от първичната същност? Как този природен порядък е станал толкова зъл?”

Пимандър дава отговор на всички тези въпроси. Той казва: Диалектичната природа е създадена по подобие на чистия праобраз на света посредством прогресивното развитие на неизмеримия творчески процес. Беше създадена една гигантска работилница, една огромна алхимична лаборатория, в която човекът трябваше да съдейства за осъществяването на прекрасните проекти на вселенската изява. Защото творящото Божество дарява на своите творения, на своите деца, всички божествени качества, които сам Той притежава; Бог не само им дарява живот, не само ги поставя в един вселенски порядък, но им поставя и една задача: да работят за напредъка на вселенската изява; затова Той им подарява една гигантска алхимична лаборатория – седмия универс.

Гностичната философия отдавна обяснява, че цялата диалектична природа представлява това работно поле. В цялата диалектична изява важи един и същи закон – законът на разрушение и разложение, на възникване, разцвет и упадък, на непрестанни кръговрати. Нещата идват и си отиват и винаги се завръщат отново към първоначалната изходна точка. В диалектичния универс се осъществява едно непрекъснато превръщане на елементите, на материята.

Това е един природен порядък, чиято дейност се нарича Фатум, или Съдба, казва Пимандър, имайки предвид фундаменталния закон, същината на неизбежните кръговрати. В същността на диалектиката като седма космична област ние можем въпреки това да открием един порядък, един величествен възвишен план, който се намира в тясна зависимост с другите шест космични области. Тази гледна точка веднага ще ви се изясни, ако си спомним, че диалектичната природа, както току-що обяснихме, бе предвидена първоначално като гигантска космична лаборатория.

Египетският, Херметичният гносис, разглежда изявената природа от тази гледна точка, докато например Гносисът на Мани вижда диалектиката в нейното изявено зло, в нейния доказуем сатанизъм, също както и ние винаги сме го виждали. Гносисът на Хермес гледа, така да се каже, високо над падението на нашия природен порядък, към първоначалната божествена цел. Гносисът на Мани желае да покаже на хората, че земята се стреми да задържи борещия се и изпитващ болка човек. Затова манихеите проклинаха като реалисти този лош свят. Те обясняваха, че тази зла, порочна природа в никакъв случай не може да е създадена от Бог, а само от Луцифер.

Изхождайки от нашите опитности в природата на смъртта, ние също приемаме становището на Мани. Но същевременно ние я разглеждаме във взаимоотношение със становището на Хермес. В своите късни съчинения Хермес се доближава до манихеите. Още в първата книга “Пимандър” Хермес, обръщайки се към човечеството в своето ново състояние на просветление, говори с езика на манихеите (стихове 68-70):

О, вие народи, вие хора, които сте родени от земята, които сте се отдали на пиянство, сън и невежество по отношение на Бог, изтрезнейте и престанете да се въргаляте в поквара, омагьосани, каквито сте, чрез един животински сън. О, вие, родени от земята, защо се предадохте на смъртта, при все че имате власт да бъдете безсмъртни? Покайте се, вие, които бродите сред заблуди, които сте приели незнанието за ваш водач. Освободете се от тъмната светлина и вземете своя дял от безсмъртието, като се сбогувате завинаги с разложението на смъртта.

Някои от тях ми се подиграха и продължиха нататък, защото вървяха по пътя на смъртта. Но други, които се хвърлиха на колене пред мене, ме умоляваха да ги поуча. Изправих ги и станах водач на човешкия род, като ги поучавах по какъв начин биха могли да бъдат спасени. Посях в тях словата на мъдростта и те бяха напоени с водата на безсмъртието.”

От това се разбира, че всъщност между манихеите и привържениците на Хермес Трисмегист няма разлика. От време на време, дори и по-често, е необходимо да се посочва злото на природата в нейната днешна изява, за да може сияйната родина да се очертае още по-ясно пред съзнанието на човечеството. Но също така е необходимо от време на време да се напомня, че седмата космична област е голямото работно поле на небесното човечество. Гносисът на Хермес и Гносисът на Мани посочват един и същи път. Те бяха братя от един и същи род.

Ние смятаме за наш дълг да ви посочим това, защото в кръговете на търсещите хора се случваше някои да спорят по въпроса дали и доколко манихейството противоречи на херметизма. Такива спорове например възникваха от време на време във Франция. Но всъщност противоречие няма и не може да има.

Херметизмът е представител на философската яснота. Манихейството призовава към една голяма революционна действителност, към позитивно сбогуване с нисшата природа. С тази си ориентация манихейството навремето имаше голяма власт върху човечеството. Затова враговете му изпитваха толкова много страх и омраза към него и го преследваха още по-жестоко от катарското движение. Ако враговете унищожаваха катарите чрез клади и гладна смърт, то манихейските братя и сестри биваха осакатявани и измъчвани до смърт по неописуемо жесток начин.

Ние знаем, че катарите, въпреки че философски стояха повече на херметическа основа, бяха вдъхновени от същата цел, както и манихеите. Понеже целта беше една и съща, катарите умишлено бяха обвинявани в манихейство, за да ги преследват и унищожават по същия начин. Младият гносис дължи неизказана благодарност и на двете братства.

Ние обаче желаем сега да продължим нашите размишления върху книгата Пимандър.

В седмата космическа област, т.е. в диалектичната вселена ние виждаме, че по-големите системи винаги се изявяват във все по-малки, като например галактиките се изявяват в зодиакални системи, зодиакалните – в слънчеви, а те – в планетарни системи.

В нашата слънчева система, също както и в милиарди други подобни системи, виждаме една система от седем взаимодействащи си и взаимно определящи се сили. За да опише тези сили, Пимандър говори за седем Ректори*, или Управители, които обгръщат със своите сфери сетивния свят. Представете си, че се намирате на едно геоцентрично място и наблюдавате оттам хода на звездите и процесите в Слънчевата система. Слънцето, Луната и планетите се движат по своите орбити около вас. Те ви изпращат своята светлина и сили. Следователно те се определят взаимно, но определят също и вас. Така всичко, което се намира на Земята, се намира под управлението на седемте Ректори. Те определят участта, съдбата на природно родения човек.

Ако сте се занимавали с астрология, вие знаете, че винаги трябва да се съобразявате с добрите и лошите аспекти. Фатум, или съдбата, определя всичките ви пътища в диалектичната природа. Така вие сте заплетени в мрежата на съдбата. Всичко земно, всичко природно се намира под управлението на седемте Ректори.

Първоначалният замисъл беше всички паднали елементи, всички изяви на диалектичната природа да бъдат оставени без разсъдък, само като материя. Защото когато материята или неин елемент се свърже с Духа, възниква едно почти невъзможно състояние. Тогава, както казва Пимандър, в материята възниква духовна дейност и тя, подложена на непрестанната промяна, влиза заедно със своя пленник Духа в същността на смъртта.

Това означава: когато сияйната искра, Духът, се свърже по неправилен, противонаучен начин с материята, тогава Духът и материята се сливат в едно. Духът е вечен и непроменлив, докато материята непрестанно се променя, непрекъснато се преобразува. Когато те се съединят, материята повлича Духа – сияещата искра – със себе си. Чрез това неестествено свързване възниква кристализация. Духът, Светлината, се опитва да се утвърди, да остане, а материята се съпротивлява. Под това въздействие в материята възниква сгъстяване, кристализация, защото сега всичко се съпротивлява на нейната промяна. Така вечността е затворена в болката.

Като културни хора, които са чували за изследванията на съвременното природознание, вие знаете, че в материята има живот. Във всеки материален атом има живот и сила, разбира се не в смисъла, в който те присъстват в живото човечество или в Духа. Затова – помислете тук за райската заповед – небесното човечество би трябвало да използва материята като алхимичен материал и да я подтиква към реализирането на нейната цел, но не е трябвало да се свързва с нея. Небесното човечество е трябвало да употребява материята така, че от живота и силата й в определен момент да възникне нещо, което да може да се освободи от нея. Спомнете си в тази връзка известния разказ “Чиракът магьосник”, в който чиракът от любопитство се свързва със сили, които не може да владее; тези сили се развързват, обладават го и го завличат в жизненото море.

Следователно, когато съзнателният живот, Духът, се свърже и напълно се съедини с материята на седмата космична област, винаги възникват болки и смърт. И когато Духът се опитва да се утвърди в материята, започва това, което ние наричаме кристализация.

Всички елементи на природата с техните въздействия, сили и възможности бяха предадени в миналото на висшето божествено създание, на небесния човек, на едно действително божествено човечество, което действаше в една истинска божествена работилница. Небесният човек влезе същевременно и в една чудна градина, в един рай. Той се опитваше да работи заедно със седемте Ректори и изследваше всичко, което се събуждаше от природата за природен живот. И понеже работното поле беше чудно красиво и живееше изцяло във висшия разум, небесният човек постепенно забрави своята истинска родина и остана в чудната градина. Той видя себе си в нейното обкръжение. И когато видя своя образ във водата, той се влюби в него и пожела да живее заедно с него. В този момент волята създаде една твърде неразумна картина. Така възникна състоянието, в което природата, материята обгърна своя любим и се свърза напълно с него. Небесният човек, който бе получил градината на боговете като дворец, се оказа пленен в него.

Затова от всички създания на земята само човекът е двойствен, а именно: според тялото, що се отнася до материята, е смъртен, а според небесния принцип, според истинския човек, той е безсмъртен. Така безсмъртното изстрадва нетърпими болки поради своята свързаност с материята, която принадлежи на преходността. Въпреки че висшият небесен принцип, който лежи потънал в диалектичния човек е по-благороден и по-фин в сравнение със своята обвивка, за съжаление е станал слуга на тази обвивка. В началото на сливането на небесния човек с природния порядък фаталните последици не са се изявявали по начина, по който ги изживяваме днес. Този период, който Пимандър описва, обхваща милиарди и милиарди години. Тези последици са се развивали плавно и постепенно. Между началните фази на смесването и окончателната, пълна промяна и кристализация в най-голямата дълбочина на материята, се съдържа цялата история на човешкото падение – една космична история, която започва с възникването и еволюцията на седемте раси.

Небесният човек беше мъж и жена в самия себе си и поради това можеше да се възпроизвежда сам. Така от групата на небесното човечество произлязоха седем подтипа, съответстващи на седемте Ректори, на седемте аспекта на Слънчевата система. Тези седем основни раси, както те се наричат в Универсалното учение, не населяваха само Земята, но в голяма слава също и целия Универс, цялата Слънчева система. Но стъпка по стъпка божественото човечество се обвърза със своите собствени творения и създания. По-късно в така променения човек изчезна един от половите аспекти и чрез разделянето на половете възникна това човешко състояние, което познаваме днес.

Така Пимандър представя на Хермес гигантската история на човечеството. Хермес научава това не като нас сега от една книга, която познаваме като “Пимандър”, не, той чете със своето меркуриево съзнание в паметта на природата и картините минават като панорама пред него. И така, става ясно, че поредицата от идеи, които се развиват тук за вас, като например космологията на Пимандър, херметичната философия, могат да се намерят в цялото Универсално учение и в многообразието на свещените писания.

Спомнете си за апостол Павел и за силната му херметична насоченост, когато той говори за плененото в материята Божие създание и за неговия копнеж за спасение и освобождение. Помислете за неговото ликуване, когато установява, че цялото Творение с копнеж очаква изявата на Божиите деца. Тази изява се осъществява според гностичния спасителен план, който е толкова величествен и колосален, че думите не са в състояние да го опишат. Помислете само за първоначалното небесно човечество, от което са произлезли седемте главни раси, от които пък възникнаха многобройните подраси. Помислете също и за милиардите същества на тези подраси. Във всички тях е вложен светлинният принцип.

Светлинната искра, която в миналото беше съвършена светлина, също лежи потънала в тях като една светлинна искрица, като “Христовото житно зрънце”. Всички те могат да вземат участие в спасителния план. Ако желаят, процесът на тяхното спасение може да се осъществи много бързо, но само ако се посветят напълно на своето освобождение, ако действително се сбогуват с диалектиката и напълно разделят светлината от тъмнината, Духа – от материята, вечното – от това, което е съдба и преходност. Но преди да започнете с този процес, преди да можете да разделите водите така, че ясно да се различава дясно и ляво, трябва да пречистите сърдечното светилище, трябва да пуснете в него Духа, Пимандър, за да може светлинният принцип във вас да оживее. Така вие трябва да се посветите изцяло на вашето призвание.
-------

* Седем могъщи природни същества, обозначавани още като Богове, много тясно свързани с произхода на Сътворението, отговарящи за фундаменталните космически закони. Заедно, те образуват Седморния Дух на Вселенската изява. В книгата Пимандър те се наричат Ректори (стих 26, 33, 36 и т. н.)