Универсалното учение винаги е представяло Христос като първообраз на съвършеното, духовно човешко същество, който чрез смирение премахва разделението между двата свята в себе си. Той създава атмосферен пласт, поле на нови, чисти духовни жизнени сили, „информационна матрица", която като светлина, като неизчерпаема мощ, не само изпълва абсолютния свят, но прониква и относителния. Христовият универсален дух не присъства единствено в божествените измерения на словото, живота и светлината, но е построил и „мост на освобождението", който е способен да вдъхнови човешките мисли, чувства, опит и действие. Трите висши аспекта на седморната йерархична матрица - Слово, Живот и Светлина - засягат пробуденото съзнание на духовно-душевния човек, който буквално диша и живее на базата на светлинните вибрации на абсолютния свят и нищо друго не е способно да го поддържа и храни. Останалите четири аспекта се отнасят до душевните и физическите сили на новата растяща божествена индивидуалност. Очевидно изграждането на новото, духовно човешко същество се базира на разрушаването на старата земна личност. Този процес на себереализация, ръководен от пробудената дух-душа, се изявява изцяло според божествените норми на Творението. Затова съвсем нови, духовни измерения на мисълта ще заместят обусловения от егото разум и по този начин ще превъзмогнат невежеството. Нова духовна емоционалност ще измести старата и по този начин ще бъдат преодолени екзистенциалния глад за съществуване, похотта и привързаностите. Така равновесие, хармония и покой изпълват душата; една нова етерно-материална сила постепенно измества старата, която е изразходвала своя заряд в относителния свят, създаден от сетивата. Развиват се също ново вътрешно възприятие и изразителност. И няма да пропуснат да се изявят величествените резултати на този процес - като естествена последица от новите качества ще се прояви един нов действен живот и ще рухнат всички прегради пред последващото развитие. Христовата любов е посредникът, който прави възможно това ново творение. Добре е да сме наясно с условията на благословеното време, в което живеем. От една страна пред очите ни се разкрива апокалиптичното състояние на планетата, но от друга - стоим на прага на квантов скок към духовно осъзнаване. Нашият относителен свят ни служи като мост, който трябва да пресечем. Помага ни да познаем истинската си същност и вложеното в нас благородство, разбирайки, че не можем да построим замъка си на самия мост.
/из статията "Как знанието се превръща в Мъдрост",
сп.Пентаграм, бр.1, 2011, издание на Лекториум Розикруцианум/
