Темата на това изказване ми е много скъпа. Искам подробно да ви обясня защо наричам себе си розенкройцер. Това, което имам предвид е, че розенкройцер не се става само чрез встъпване в Западна мистерийна школа или чрез членство в Лекториум Розикруцианум. Розенкройцер се става при наличие на определени физически, душевни и духовни качества.
Човек може да осъзнава или да не осъзнава тези качества, да се занимава или не с езотерична работа, но само неговото вътрешно състояние определя дали той е розенкройцер или не.
Бих искал да обсъдя с вас физическите, душевните и духовните качества на истинския розенкройцер. Става въпрос за онези качества на човека, които му позволяват да усеща докосването на силовото поле на Западните мистерии или, в краен случай, да стане годен за това. Аз чувствам необходимост от такъв разговор, защото той може много да ни научи, да хвърли светлина на много неясни въпроси, изчерпателно да обясни различни човешки постъпки, които понякога е така трудно да разберем, а така също ще ни помогне да осъзнаем причините за безбройните беди.
Този свят съществува в неизмеримо страдание, и това страдание е обусловено от неговата природа. Човек може да направи крачка към освобождение само ако разбере същността на страданието, причината и структурата на неговите силови линии, за да може чрез това страдание да намери вътрешен покой и да направи пробив към света на Светлината.
Защо съм розенкройцер? Стремежът да стана такъв се роди от мъка и отчаяние, а не в резултат на интелектуални дискусии на хладнокръвно избрана тема. Този стремеж възникна от самите дълбини на моята душа. Той се роди от кръв и сълзи. И станах такъв вследствие на дълбоки размисли след много години борба.
ТЕЗИ ПРИЧИНИ СЕ КОРЕНЯТ БЕЗКРАЙНО ПО-ДЪЛБОКО
Този стремеж премина в страст, когато ми стана ясно, че силите и явленията, които ме даряваха с най-висше щастие, с искрена духовна радост и най-дълбоки преживявания, за другите нищо не означаваха и бяха окачествявани от тях като губене на време и празни работи. По късно щях да разбера защо онова, което ме преизпълваше с благодарност до такава степен, че ме лишаваше от дар слово, у другите извикваше ярост и агресия и подбуждаше към разрушителни действия.
Вие ще кажете, че моят опит е резултат от интригите на класическия черен враг, издигащ многобройни препятствия по пътя на всички деца на Светлината, на всички служители на Христос; на врага, нападащ отвътре и отвън микрокосмичните системи на всички търсещи Светлината, използващ роднини и приятели, за да попречи на служенето на Христос Йерофант.
Това е вярно, но е само половината от истината. Причините за ужасното разделение лежат значително по-дълбоко. За да разберем тези причини до самите им тъмни дълбини, трябва да изследваме събитията, станали в зората на човешката история и на луциферовия природен ред.
Затова ви насочвам към книгата “Битие” на Мойсей – първата книга на Библията, за да получим, въз основа на казаното там, пълен отговор на въпроса “Защо съм розенкройцер?”
В “Битие”, гл. 4, четем следното:
“И Адам позна жена си Ева, и тя забременя и роди Каин. И каза: С помощта на ГОСПОДА придобих мъж. Роди още и брат му Авел. Авел стана овчар, а Каин стана земеделец.
И след време Каин принесе жертва на ГОСПОДА от земните плодове. И Авел също принесе от първородните на стадото си и от тлъстината му. И ГОСПОД погледна благосклонно на Авел и на жертвата му, а на Каин и на жертвата му не погледна благосклонно. И Каин се разсърди твърде много и лицето му се помрачи.
И ГОСПОД каза на Каин: Защо си се разсърдил и защо е помрачено лицето ти? Ако правиш добро, не е ли прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи на вратата и към теб ще бъде неговото желание, но ти владей над него.
А Каин каза това на брат си Авел. И когато бяха на полето, Каин нападна брат си Авел и го уби.
И ГОСПОД каза на Каин: Къде е брат ти Авел? А той каза: Не зная. Пазач ли съм аз на брат си?
И Бог каза: Какво си направил? Гласът на кръвта на брат ти вика към Мен от земята. И сега, проклет да си от земята, която отвори устата си да приеме кръвта на брат ти от твоята ръка!
Когато работиш земята, тя няма вече да ти дава силата си; бежанец и скитник ще бъдеш на земята.
А Каин каза на ГОСПОДА: Наказанието ми е твърде тежко, за да мога да го понеса. Ето, гониш ме днес от лицето на земята, и ще се скрия от лицето Ти и ще бъда бежанец и скитник на земята; и всеки, който ме намери, ще ме убие.
А ГОСПОД му каза: Затова, който убие Каин, на него ще се отмъсти седмократно. И ГОСПОД сложи белег на Каин, за да не го убие никой, който го намери.
Тогава Каин излезе от присъствието на Господа и се засели в земята Нод, на изток от Едем. И Каин позна жена си и тя забременя и роди Енох. И Каин съгради град и наименува града Енох, по името на сина си.
ПРЕНЕСЕНО В ДРУГО СЪСТОЯНИЕ НА СЪЗНАНИЕ
Когато в райския световен ред луциферовите сили нападнаха човечеството и му отнеха светлинния елемент, по-нататъшната изява на нашата жизнена вълна в тези условия стана невъзможна. Опасността, заплашваща света, космоса и човечеството от страна на несвещените светлинни духове, стана твърде голяма. Тогава в тези същности от нашата жизнена вълна, които вече бяха проявили себе си в райския световен ред, се извърши отделяне на разумно-нравственото съзнание от елемента светлина. Тяхното състояние на съзнанието започна да се определя от връзката с космическия елемент жива вода. За да разберем какво означава това, трябва да сравним същността и действието на първичните елементи. В божествения световен ред човечеството работеше посредством своето разумно-нравствено съзнание с елемента огън. Това означава, че полето на действие на човека – неговата воля, мъдрост и действие – беше необятно. Човешката мощ беше безгранична и човешкото същество на практика се изявяваше като млад бог, а човешкият дух разсичаше вселената като блясък на мълния.
В райския ред човечеството чрез своето разумно-нравствено съзнание работеше с елемента светлина. Тоест, човешкото поле на действие – неговата воля, мъдрост, действие – беше много по-ограничено в сравнение с божествения ред. Неговите, по-рано динамични, всеобхващащи духовни сили, бяха взети под контрол и значително ограничени.
И все пак, в райския ред човекът притежаваше великата сила на душата. Благодарение на лъчистата, топла, всепроникваща енергия на космическия светлинен елемент, в йерархическата общност на славата живееха много възвишени жизнени вълни. Ангели, архангели, власти и тронове живееха заедно с човечеството. Всички бяха в съзвучие с небесния хор на духовете, славещ Бога.
Но този хор на духовете, това възвишено, чудесно сътрудничество на йерархии, отново бе нападнато от луциферовите сили. Тогава, за да бъде защитено младото човечество, неговото разумно-нравствено съзнание беше свързано с елемента жива вода.
Човекът се оказа ограничен в сферата на материалния свят. Той престана да бъде гражданин на вселената, живеещ от елемента огън, а също и гражданин на планетарния космос, живеещ от елемента светлина; той стана обитател на земята. Границите на неговата обител бяха очертани от елементите вода, въздух и земя.
Човекът беше поставен в пустинна, новосъздадена област, за да не могат, от една страна, луциферовите същности, които тогава се опитваха да завземат елемента светлина, да му навредят още от самото начало, и от друга страна, да не могат по-късно, когато греховността победи в човечеството, нечестивите тенденции и сили да се разпространяват по всички светове. Заключиха човека в затвор дотогава, докато той не успее да се освободи от него.
Такъв беше пътят на развитие, изминат от човечеството до този момент, когато станаха драматичните събития, описани в приведения откъс от книгата “Битие”.
Аз вече обясних по-рано, че излъчването на човешките Божествени искри от Божието Същество не е еднократно. Божието излияние се осъществява на вълни, на групи. Следователно, броят на съществата, принадлежащи на един Божествен план, не е точна величина, определена в началото. Техният брой може да се увеличава до степен всички вече излъчени същества да носят Божия план в своята удивителна чистота.
След като човечеството беше ограничено от пределите на елемента жива вода, Божието излияние продължи, за да се изпълни първоначалният Божи план, а след това да се повдигне човекът към нов живот, предавайки му ново Духовно ядро. Трябва да вземем под внимание и това, че и в божествения, и в райския ред останаха определен брой човешки същества, които не бяха осквернени от луциферовата измяна. Част от тях приеха земно раждане, за да имат възможност да служат на Великото дело. Друга част образуваха човешката йерархия от същества, които не бяха засегнати от падението – така наречения Орден на Мелхиседек.
ПОЯВАТА НА ДВА ЧОВЕШКИ ТИПА
Като резултат, в човечеството, придобило земни черти, ясно могат да се различат два типа земни хора, появяващи се посредством раждане: човекът Каин и човекът Авел.
Какво представляват те всъщност? Каин беше и е човекът, за когото основно значение има духовното съзнание – човекът, най-много свързан с елемента огън.
Авел беше и е човекът, за когото основно значение има съзнанието на душата – човекът, най-много свързан с елемента светлина.
Причината за подобно разделяне се намира отчасти във факта, че човекът Каин само донякъде е бил въведен в райския ред. Затова акцентът в неговия живот никога не е стоял върху създаването на душата. Ние можем да видим причина за разделянето и в божественото предопределение: за да не може земният човек, подчиняващ се на ограниченията на земния живот, никога напълно да забрави както духовното съзнание, така и съзнанието на душата, и по такъв начин, чрез завихрянето на тези два типа, в края на краищата да намери пътя към освобождение. Следователно, типът Каин – това е страшният, динамичният, пламенният пионер, който съзнава своите огромни духовни сили и се старае да ги развие. Той се доближава много до великия човешки тип, изявявал се преди в божествения ред, притежаващ неограничена власт. Затова Ева, когато ражда Каин от кръвта си, казва: “С помощта на Господа придобих мъж”. У Ева, Майката на света, се е съхранил споменът за божествения ред като мъгляво видение от миналото, и тя е видяла в Каин реализация на този спомен.
Човекът Авел – това е душевният, любещият, мистичен тип. Неговото спокойствие не се нарушава от сиянието на боговете, той не чувства пулсирането на големите, скритите сили, не протяга ръцете си към черната земя в отчаяно желание да построи от тази безформеност прекрасен храм. Този Авел се къпе в светлината на своята душа, той мечтае и пее в топлината на божественото дихание на Светлината. Защо му е да се стреми към нещо повече? Къде би могло да му бъде по-добре? Нима неговата кръв не говори за Божията любов с всеки удар на сърцето? Какво го е грижа за построяването на света? Нима не вижда пред себе си овцата, даваща всичко, което му е нужно за препитаване? Не, той не е егоист. Душата му е преизпълнена с благодарност. И неговата първа подбуда е да принесе благодарствена жертва на Господ.
АВЕЛ ЧУВСТВА БОГА, НО КАИН ПОЗНАВА БОГА
Но дарът на Каин не е приет! Той се разгневява, самообладанието му го напуска, чертите на лицето му се изкривяват в нескривано огорчение. Нима в неговата кръв не струи божественото сияние? Авел служи на Бога, но той, Каин, познава Бога. Неговата жертва е направена съзнателно, отвътре. Той не предлага онова, което сам е получил. Защото това може да направи всеки. Защо Бог не приема дара му?
Така Каин крещи към небесата. Защо Бог отхвърля неговото строителство? Защо Господ се отказа от онова, което Каин е добил от земните недра? Каин не знае! Объркването на чувствата нарушава духовното му равновесие. И в този психологически момент Господ му каза:
“Защо си се разсърдил и защо е помрачено лицето ти? Ако правиш добро, не е ли прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи на вратата и към теб ще бъде неговото желание; но ти владей над него.”
Както виждате, този огнен човек, пълен със сила, трябва да разбере, че не може да пренебрегва душата. Притежавайки съзнателност, превъзходни и всеобхватни духовни качества, той при все това трябва като Авел да запазва в душата си покой, благочестие, скромност, сключвайки ръце в горещо преклонение. Защо? Нима Каин няма сърце, нима душата му бездейства? Не се ли доказва обратното с това, че той иска да принесе вътрешна жертва на Бог? Разбира се, Каин има душа, но на неговия душевен живот не достига благочестие. Неговото кръвно състояние, поведението му, състоянието на ума и сърцето му – всичко се управлява от главата.
ТОЙ БИ ТРЯБВАЛО ДА РАЗВИЕ ДУХА СИ ЧРЕЗ ДУШАТА
За разбирането на този проблем ни е необходимо да се обърнем към езотеричното познание.
Същността на жизненото съзнание както на Каин, така и на Авел, се определя от тяхната телесна форма. Основата на съзнанието на всяко човешко същество има земни корени и е по същество земно.
Следователно, човекът трябва да търси и да открива Бог в реалностите на този земен живот чрез постигане на пълно равновесие между съставящите части на тройното проявление на човешката същност. Това означава, че по пътя към Бог може да се върви само чрез пълно, абсолютно сливане на духа, душата и тялото, без нито един от тези аспекти да бъде пренебрегнат за сметка на другите.
Да се намерят съкровените пътища Господни може само при съблюдаване на всички закони на духа, душата и тялото. Затова Каин трябва да започне не с духа, а с душата. Той трябва да разкрие своите духовни способности чрез душата. Чрез душата сияе Светлината, изливаща се от Отца. Тази Светлина – Христос – ни разкрива Бащата. Без светлината на душата като водещ принцип Каин, огненият дух, представлява всъщност един необуздан, поривист, търсещ човек, който в резултат на това се превръща в дързък експериментатор, рискуващ всичко, и в края на краищата с обгорени криле ще пропадне в бездната.
Затова в нашата Духовна школа ние ще разберем, че пътят на търсещия истински живот започва от сърцето, от сърдечното светилище. С истинско благочестие, без пламенна самонадеяност, ние трябва да направим жертвоприношение на олтара на сърдечното светилище и да помолим Него, Който е над Вечността, да бъде “светилникът в нозете ни”. Само така, в истинско благочестие, ние трябва да приемем Христовата светлина, и тогава човекът Каин ще стане Каин притежателят. Защото Светлината ще му проясни огъня. Сам Бог запалва огъня в светилището на главата с помощта на Христовата светлина и става водач на Каин по пътя към изпълнение на великото предназначение.
Само светлината на душата може да донесе истинско божествено откровение в светилището на главата. А без божественото откровение Каин, независимо от всички свои духовни качества, си остава само едно заблудено, хаотично същество, разрушаващо с едната ръка онова, което е построил с другата.
“Но ако не правиш добро, грехът лежи на вратата ти, и към теб ще бъде неговото желание; но ти владей над него.”
Но този урок не харесва на Каин. Той се срамува от благочестието и спонтанното послушание към Бога, те го дразнят. Той се чувства вътрешно твърде значителен за това, твърде възрастен. В действителност, Каин иска да принесе жертва, но с вдигната глава, като властелин. Той никога не е знаел какво е това да се молиш. Той живее в илюзии, обзет от мания за величие, заслепен от своята мнима независимост.
Тези илюзии разпалват гнева му към простодушния, безхитростен Авел, който няма проблеми. На Авел не му е трудно да започне от вярното начало. Той по рождение е човек на душата, живее в Светлината и по законите на Светлината. На Авел му пречи това, че той се задоволява със Светлината, че у него няма стремеж към огъня. Ето защо Авел си остава дете, неговото по-нататъшно развитие ще върви крайно бавно, така че при него има опасност от кристализация. Каин добре разбира това, затова е склонен да не дооценява ролята на душата, с пренебрежение да се отнася към душевното съзнание на Авел. Затова Каин решава да пренебрегне душевното си съзнание, да изгони душевността от своето същество, да се откаже от Светлината на Христос. По такъв начин, в яростта си, той убива този Авел в себе си. А на Божия въпрос отговаря: “Пазач ли съм аз на брата си?” Него не го интересува законът на душата и нейното проявление. Той не е дете, а възрастен.
Но човекът, убил светлината на душата си, страда в мрака. Очите му помръкват. И този магичен земеделец, обработващ полето на висшите възможности, се погубва в собствената си суета. Обработваното от него поле не дава плод. Но той, със своя активен, неудържим темперамент, се нуждае от плодове, той жадува за резултати, и така се превръща в скитник, белязан да броди без отдих по света. Картината на раждането, разцвета и увяхването възбужда у него надежда, стимулира енергия, но след това той се сгромолясва надолу заедно с отломките на своите картонени кули.
В ТОВА НЕЩАСТИЕ БОГ ГО ДОКОСВА
В дълбока печал Каин започва да съзнава: “Наказанието ми е твърде тежко, за да мога да го понеса”. Той се смята за недостоен за помощ, изгнаник, виновен в убийство.
Мисленият поглед му показва надигащата се ненавист на човека Авел, от чието преследване ще трябва да се бои през всички векове. Как ще може той да се себеутвърждава, ако така силно чувства вината си? Още повече, че не може да бъде като Авел. Дори когато вижда, че отричането на душата и недостигът на истинско благочестие са го разрушили, Каин осъзнава, че не може да се отрече от духовното си съзнание. Той не може да укроти в себе си действието на огъня.
В тази ситуация Бог му подава ръка. Той определя на човека Каин особен път на развитие и навеки му предоставя свободата на придвижването. Той му поставя знак за защита:
“Затова, който убие Каин, на него ще се отмъсти седмократно. И Господ сложи белег на Каин, за да не го убие никой, който го намери. Тогава Каин излезе от присъствието на Господа и се засели в земята Нод, на изток от Едем.”
Тази земя на изток от Едем непосредствено сочи неговото въздигане. “Земята Нод” трябва да разбираме като възраждане на душата в пълно съгласие с вътрешната духовна природа на Каин. Тук огънят и светлината са уравновесени в съответствие с техните закони и сили. Тук Божието благословение извиква на живот ново състояние на душата, което дава възможност на Духа напълно да развие всички свои възможности. Ето защо е казано:
“И Каин позна жена си и тя забременя и роди Енох. И Каин съгради град и наименува града Енох по името на сина си.” “Енох” буквално означава посвещение.
Каин стига до посвещение. Това, което той е търсил в своята хилядолетна работа без миг покой, но никога не е намирал, сега му се дава. Той открива пътя на възкачването. В това време, докато Авел в своето душевно състояние все още спокойно медитира и се наслаждава на лъчите на Божията любов, Каин върви от сила към сила, със знака за неприкосновеност на челото си.
Това не е външен знак, а нещо, което той притежава в кръвта си, състояние на кръвта, позволяващо на духа му да постигне своите цели. Каин иска да стане покорител на небесата. Бог му позволява това. И тогава, в Негова слава, Каин строи град – града Енох, града на посвещението, пра-Християнополис, Ложата отдолу, която гледа срещу Ложата във висините, ордена на Мелхиседек, и зове: “Елате и ни помогнете!”
Във всичко това аз виждам, като осветен от блясъка на мълния, отговор на моя въпрос “Защо съм розенкройцер?”
Който е розенкройцер отвътре, според тяло, душа и дух, отговаря на следните качества:
- той принадлежи към типа Каин;
- съзнанието му притежава сила, която се проявява в духовната сфера;
- той е склонен да отрича душевния аспект и закона на душата, подчинявайки ги на своя авторитарен вкус, презирайки ги заради своето състояние и природата си;
- поради своето кръвно състояние той ще показва силен интерес към хуманността и ще усвоява духовните блага на този свят като насъщния хляб;
- в своето нещастие той ще осъзнае грешката си – убийството на душата – и в добавка към хуманността ще построи Огнената църква на Христос, така че под контрола и действието на душата неговото духовно развитие ще намери правилната посока;
- така, възпламенен от Божия Дух, умрял чрез доброволно отричане в Иисус Христос, той ще се прероди от Светия Дух, за да може в светлината на Господ да отиде в земята Нод, на изток от Едем. Това означава, след като е бил пробуден от Светия Дух в ново състояние на Душата, да се роди в него Енох – посвещението, в пълна хармония с неговото състояние. И тогава това няма да е посвещение, дарено свише. Това посвещение ще бъде родено от самия него!
- И така той, заедно със своите братя и сестри по Дух, Душа и тяло, ще строи град – града на Енох, Ложата отдолу, която от тъмната утроба на земята вика в името на Бащата, Сина и Светия Дух към Йерофантите на Светлината: “Елате и ни помогнете!”
Това са седемте качества, присъщи на розенкройцера.
Него са го преследвали столетия, за да го убият. Подлаган е на гонения, опитвали са се да унищожат неговата работа. Той бе гонен, но беше утешен. Разпъван е на кръст, но е жив. Бог му е поставил знак и никой не може да го убие. Всички, които се борят срещу него, получават седморно отмъщение, защото той работи за великото Братство на хората.
Той е намерил и завоювал Розата на кръста.
Ян ван Райкенборг
