1. Съзнанието е ключът.
Да си спомним за древните силно въздействащи учения за светлината, срещащи се в много религии - като започнем от Персия със Заратруста, след това манихеизма, гностичното християнство, богомилството и много други. Те описват Божието творение като изява на Светлината. Всичко е пронизано от Божествената светлина и така се изявява във форма. Днес квантовата физика учи, че в крайна сметка няма материя. А всяка частица се проявява и като вълна, в зависимост от каква перспектива я възприемаме. Светът се състои от светлинни вълни, които могат да се концентрират или не като материя. Светът на възможностите е безграничен, въпросът е коя възможност ще бъде реализирана. И това зависи отново от съзнанието. Съзнанието е ключ към разбиране на реалността, в която живеем.
2. Мирогледът на човека зависи от познанията му. Този, който „мисли със сърцето“, открива вътрешната страна на нещата
Човекът, земята, вселената – Това дали е случайност, или зад нея се крие взаимосвързаност, висша воля, могъща сила, това което наричаме Бог?
Нашият разум и сетивните ни органи са привързани на границите на времето и пространството. Този който мисли със сърцето, възприема информация от духовното ядро. Освен външната форма, той вижда и вътрешната страна на нещата, действащите в тях енергии. Това вътрешно знание Розенкройцерите наричат „Праспомен“
Универсалното учение изхожда от това, че цялото Творение е живо същество и е призвано да изпълнява Божия план
3.Човек, Земя и Вселена зависят един от друг: Микрокосмос- Космос-Макрокосмос
Микрокосмос- т.е. „малък свят“ – описва човека в неговата цялостност, Космосът описва Земята , а Макрокосмосът -Вселената
Космос означава „ред“ – противоположността на хаоса - описва жизнено пространство с определени закономерности. Който живее в това пространство е подложен на действието на съответните закономерности. Нашият свят е под действие на закона за преходността – това важи за човека, земята и цялата материална вселена.
4.Двете жизнени полета
Съществува също и жизнен порядък на съвършенството и безсмъртието, по-висша действителност .За нея намираме доказателства в древните учения на мъдростта и в резултатите на съвременната наука, например в квантовата физика, която различава в частиците и вълни, като доказва че това са различни енергийни състояния – изявени и потенциални. Коя действителност ще избере, зависи от съзнанието на човека. Зад енергиите работи могъщ план, единен Създател.
Библията разказва за дните на Сътворението, за опрощението на Христос, който казва: “Моето Царство не е от този свят“. Атмосферната Христова сила действа в нашето жизнено поле, за да подтикне завръщането на човека към духовния свят.
5.От тази страна и от другата страна
Ние живеем в диалектиката, светът на обуславящите се противоположности. Смъртта е противоположния полюс на живота, другата половина на нашето жизнено поле. Смъртта е обратната страна на рождението и няма нищо общо с вечността.
Като личности ние сме еднодневки и сме смъртни. Само микрокосмосът, който обитаваме, е вечен и първоначално е бил божествен.
Кръговратът между раждане и смърт и от смърт към раждане ще бъде прекратен едва когато смъртният човек се промени толкова много, че да не привързва повече микрокосмоса към това жизнено поле.