Тя не съществува в установена форма,
а само чрез взаимното съгласие на личностите.
Тя няма членове, с изключение на тези,
които чувстват, че принадлежат към нея.
Тя няма съперници, понеже не подхранва духа на съревнование.
Тя няма амбиции, понеже желае единствено да служи.
Тя няма никакви национални граници,
понеже Любовта не действа по този начин.
Тя не се затваря, а се опитва да обогати всички групи и религии.
Тя почита всички велики учители от всички времена,
които разкриват Истината на любовта.
Всички, които принадлежат към нея,
прилагат Истината на любовта с цялото си същество.
Този, който принадлежи към нея, знае това.
Тя не се опитва да учи другите,
а се опитва единствено да съществува, и съществувайки да дава.
Тя живее в познанието, че цялата земя е едно живо същество
и че ние сме част от нея.
Тя знае, че времето на последното завръщане е дошло;
пътят на заличаване на егото и доброволното завръщане към единството.
Тя не се опитва да се оповестява с гръмки слова,
а работи в свободната област на съществуването.
Тя поздравява всички, които са осветлили Пътя на любовта
и са дали живота си за него.
Тя не създава никаква йерархия в редиците си
и никакво издигане за когото и да е,
понеже никой не е по-велик от другия.
Тя не обещава възнаграждение нито в този, нито в другия живот,
а само радостта да бъдеш в тази Любов.
Нейните членове се разпознават едни други посредством поведението си,
техния начин на съществуване, чрез погледа на очите си
и чрез никакво друго външно действие
освен да се прегърнат братски и сестрински.
Те не познават нито страх, нито срам
и тяхното свидетелство винаги ще бъде вярно
в добри и лоши времена.
Църквата на любовта няма тайни, нито мистерии или посвещения,
с изключение на дълбокото познание на Силата на любовта,
че светът трябва да се промени, ако ние като личности го желаем,
но само ако първо променим себе си.
Всички онези, които чувстват, че принадлежат към нея,
наистина принадлежат.
Те принадлежат към Църквата на любовта.
(Част от Катарски текст от 1148 г.)
