ЛЕКТОРИУМ РОЗИКРУЦИАНУМ интернационална школа на златния розенкройц

Скъпи читателю,
Всяка година празнуваме Коледа. Но дали нещо в нас се променя по този начин? Какво означава всъщност да празнуваш Коледа? И изобщо Коледа ли трябва да се нарича този празник? Би трябвало, по чисто християнски, да го наричаме “Раждането на Иисус, Божия Син”.

Кой е Иисус? Иисус е Божи Син, т.е. една Божествена душа. Във всеки от нас се намира една такава Божествена душа. Но тя е заспала, латентна, още “неродена”. Тя спи и чака своя час, своя рожден миг, своето Рождество. Т.е. раждането на Иисус трябва да се състои в самите нас. Това се случва веднъж в живота.

И какво ще направи сега човекът, в който спи тази Божествена душа, този Божи син? В това е въпросът?
Може ли да събуди тази безсмъртна душа с обикновеното ежегодно празнуване на Коледа? С ядене и пиене и много приказки и пожелания?
Който търси истински ще разбере, че по този начин това е невъзможно.

Превити под тежестта на съвременния живот, обременени от многото дейности, които “трябва” да правим, ние забравяме за истинския смисъл на живота. Какъв е смисълът да живеем по този начин? Не е ли целта на “този живот” с многото му активности да заглуши гласа на “Истинския Живот”, на Божествената душа в нас?

Светлината свети в мрака на този свят и докосва всички сърца, чука на техните порти. Ще отворите ли тази врата или ще я зазидате още по-здраво? Светлината иска да събуди безсмъртната ви душа, да я роди отново, защото преди еони време тя “заспа в смъртен сън”.

Как да отворим тази врата? С упражнения, техники и фалшиви молитви това не може да стане. Едва когато човекът осъзнае робското си състояние и от цялото му същество, като от едно цяло, “изригне” зова за помощ отправен към Бога, тази врата се отваря. С фалш и неискреност не може да се отвори тази врата.
Но трудно е за хората да разберат това. Защото са затънали в материята, а “духовността”, която смятат че притежават, е само една илюзия, която се сгромолясва при първото по-сериозно изпитание.
И си казват: “Е, и така е добре.” Но не, така не е добре. Определено не.
Вече 2000 години човечеството се върти в кръг и продължава да не разбира смисъла на идването на Иисус Христос на земята.

Защо дойде Той? С каква цел? Само да се покаже, че е Бог? – В това няма смисъл!
Да ни спаси от греховете?!? Но колко са ни сега греховете?
Има нещо гнило тук? Тогава защо дойде Иисус Христос? Защо след възкресението си слезе в центъра на земята и след това я обгърна цялата? Не, той не ни спасява с това, че просто е дошъл на земята?
Това е голямата грешка на хората. Той може да ни спаси, но само ако пожелаем това. За тази цел е обгърнал земята със своята сила – с Христовата сила. И какво означава да ни спаси? Кого да спаси? Нас самите, смъртните? Та не каза ли Той: “Моето Царство не е от този свят” – т.е. царството на Безсмъртните души не е този свят, нито отвъдния свят.
Не, Той може да спаси спящата Божествена душа в нас. За нея е всичко това, не за нас.

Ние сме само служители в този процес. Ние сме, които трябва да се преклоним пред Божия син в нас. В нас самите трябва да се осъществят всички процеси, описани в Библията: от раждането на Йоан, през раждането на Иисус, Кръстният път на Иисус, Възкресението и Възнесението. Затова дойде Христос Иисус, за да покаже пътя, който може да бъде извървян от всеки човек. Да, от всеки човек. Защото човечеството трябва да се изкачи на следващата спирала от своето развитие, но само с едно ново съзнание, родено от Божествената душа в него.

Още много може да се пише по този въпрос, но спираме дотук, с надеждата отново да се срещнем. Защото времето за вътрешната революция в човека е назряло.

Интернационална школа на Златния Розенкройц
Добави коментар