Величествената мъдрост на Лао Дзъ
Ако сте изучавали езотерична литература, може би сте имали възможност да
прочетете за удивителната тайна, обвиваща средновековните жители на Южна
Франция. Там в земите Sabartez - люлката на катарите, притежавали свръхестествена сила, сила наречена consolamentum.
Тази сила позволявала да се отдели човека с животинска природа от духовния човек
- земното битие от изначалното битие в тази негова форма, в която то е
съществувало преди да се появи времето.
Consolamentum представлявало нещо повече от свещен печат. То
било повече от просто магическо изливане на сила, защото за катарите то
ознаменувало еднозначен разрив с диалектичния живот. Затова тези, които
получавали consolamentum вече не били напълно земни жители. Те в
буквалния смисъл били в света, но не от този свят.
Изследователите често задават въпроси касаещи личността на вдъхновителите,
стоящи зад това древно движение в средновековна Франция. Може напълно отчетливо
да се види, че това духовно пробуждане, поради това, че то е имало възможност
безпрепятствено да се развива, е можело да обхване цяла Европа, при това в
такива мащаби на разпространение, които Европа не познавала досега. Кои били
тези посветени, вдъхновяващи движението на катарите и съумели толкова силно да
въздействат на десетки хиляди хора, че предизвикали яростната и жестока ненавист
от страна на опълчената срещу тях църква?
Тези посветени били граждани на света в най-истинския смисъл на думата, истински
любящи цялото човечество. Даже в днешно време, там, където се формира
благоприятна възможност, такива хора се появяват и живеят сред нас. Техните
следи могат да се открият навсякъде: от изток до запад, и от север до юг. Всеки,
който познава световната история, може да проследи взаимовръзката между
различните събития и предизвиканите от тях явления.
Трябва да се отбележи още една особеност: от древни времена и до наши дни такива
хора винаги са оставали и остават на заден план, обвити в тайнственост. Между
тях и масите съществува непроницаема завеса, и всички опити на съвременната
своеволна наука да открие източника на тази тайна обезателно трябва и ще
завършат с неуспех. Защо? Защото знанията, изкуството и способностите на
катарите били универсални. Източникът на всичко това не трябва да се търси на
Земята, а изключително в самото Неподвижно Царство.
Някои от изследователите скърбят по повод унищожаването (по-точно видимото
унищожаване) на катарите и скърби за загубата на тяхната мъдрост и сила. Но
подобна скръб е неуместна, защото всяка мъдрост, всяка сила, принадлежаща на
Универсалният Живот, в никакъв случай не може да бъде загубена. Тя не е нещо
друго, а диханието на Бога, което отново и отново се разпръсква над човечеството
и се опитва със своята любов да спаси хората, но е принудено отново да се
оттегля, всеки път, когато материалните и смъртни човешки същества, кръвожадни и
изпълнени с ненавист, се опитат да го разрушат.
Ние искаме да разгледаме станалото в средновековна Европа докосване с
универсалната сила на Любовта в качеството на прелюдия към размишленията относно
аналогичното съприкосновение с Божественото, което е станало в Далечния Изток и
което е въплътило в себе си удивителна личност, известна под името Лао Дзъ.
Никой не знае съществувал ли е той наистина, един ли е бил, или под това име се
крият няколко човека. Личността на Лао Дзъ е обкръжена с воала на безчислени
легенди. Едно обаче е ясно: със своята мъдрост Лао Дзъ е можел да разсее
скръбта, както на очевидците, така и на изследователите на средновековната драма
в южната част на Франция, защото тайната consolamentum
и тайната на Дао имат общ произход. Дао не идва и не си отива, Дао съществува.
Но както казва Лао Дзъ:
Хората с отдавнашен опит, познаващи Дао,
Не говорили за това съкровено съкровище,
Осъзнавайки, че непосветените носят след себе си тъмнина,
Превръщайки силите на Живота в сили на разрушението.
Ако в човека се пробудят определени сили,
И той започне да осъзнава своята огромна мощ,
Без да се освободи от користолюбието на нисшата си природа,
Тогава огънят се задушава в собствените си искри.
Затова не разкривайте тази тайна на непосветените.
Нима изобилието от светлина не заслепява незащитеното око?
Да управляваш народа – означава да изпълняваш велика задача:
Давайки светлина, оставаш в сянка.
Казват, че катарите имали тайни книги, обясняващи смисъла на истинския живот и
Универсалното Учение, и че тези книги били унищожени от тогавашното духовенство.
Но истинската тайна книга на катарите – това е неписана книга, точно както
книгата Дао, както книгата "М" на Християн Розенкройц и книгата за седемте
печата, упомената в Откровението на св. Йоан. Тази книга, това универсално
знание не е записано, то е скрито от непосветените. Но пред тези, които са се
освободили от користолюбието на нисшата си природа, то е открито, и пред тях
стоят огнените, сияещи букви.
Ето защо при катарите consolamentum се е предшествал от Ендура.
Ендура – това е "умирането по отношение на природата", тя означава освобождение
от съществото на "аза" и подготовка към новораждане.
Тъй като и вие в определена степен сте въвлечени в процеса Ендура, вие вече няма
защо да губите повече време и сили в търсене на книги и статии, с които да
свързвате надежди за освобождение. "Дао не може да бъде изказано/изложено, нито
описано. Дао - Пътят - може само да бъде усетен/почувстван."
Самата фраза разкрива нищетата на интелектуалните знания и разбиране, а така
също глупостта на биологичното съзнание в цялата им грозота. Вие може да знаете
всичко, достойно за познаване, да притежавате всичко, достойно за притежаване, и
да разбирате всичко, достойно за разбиране, само когато сте умрели по отношение
на земната природа, когато самозаслепението, което ви държи със здрава хватка
бъде изгонено от вашия микрокосмос. Докато не започнете този процес вие ще си
оставате непосветени, невярващи, незрели, устремили втренчено поглед в тъмнината
на своя разум и нямащи нищо, съвсем нищо.
Наистина, вие имате нещо – това е изсушаващата ви скръб на живота в света на
диалектиката, ужасяващия, неистов огън, постоянно задушаващ се в собствените си
искри само за това, за да избухне отново. Да останеш подвластен на диалектиката,
означава да изпитваш безкрайни адски мъки, от които можеш да се освободиш само
следвайки Пътя, следвайки Дао. Вие трябва да минете през Ендура, през
самонеутрализация на нисшата природа.
Но вие не можете да направите това самостоятелно, и това не е необходимо, тъй
като силата, от чиято помощ се нуждаете, действително съществува! И
освобождаващите думи наистина съществуват, очаквайки да бъдат чути! Ако само
успеете да оставите назад всичко, което притежавате, тогава, както и на Лао Дзъ
на вас ще се открие:
Скритата сила... О, тайна, чиято святост е вечно нерушима.
О, източник, прозрачен и спокоен, ти – истинският източник на живота.
В съкровените дълбини ние наистина сме едно с тебе,
Защото от Единният произтича множеството.
За много ученици на Духовната школа, без да се гледат техните търсения и
стремежи, изглежда като че ли невъзможно да видят този единен, истински Живот -
единното, неизмеримо важно начало. Това трябва да има някаква причина, и
причината може да се заключи само в това, че такива ученици и досега твърде
здраво се вкопчват за атрибутите на стария живот и очакват, че божественото
откровение сам-само ще достигне потайните ъгли на тяхното диалектическо същество
и ще пробуди вътре в микрокосмоса единния, истинския Живот без всякаква
необходимост от тяхна страна да следват някакъв процес.
Но това не е така! Ако вие искате да се отправите в пътя към новата обетована
земя, ще ви се наложи да се освободите от много тежки котви, които сте хвърлили
по бреговете на вашия живот. Възможността за такава стъпка се потвърждава от
думите на свещения език, гласящи:
"Този, който ви зове е редом с вас". Да, даже по-близо от вашите ръце и крака.
Затова:
Чужденецът на пътя на освобождението от своето низше ‘аз’
Отхвърля всичките си желания като безполезен товар.
Гол, той встъпва в храма на висшето посвещение
Вратата на светилището – е могила.
Като ученик, или човек, интересуващ се от Гносиса, вие знаете за необходимостта
да станете свободен строител и камък по камък да построите свещения храм.
Свещената планина Монт-Салват е невидима за материалния свят, но преминавайки
през могилата на нисшата природа, вие можете да се издигнете там и да се
присъедините към майсторите-строители, в качеството на калфа. Узнайте от Лао Дзъ
за най-главното ваше препятствие и за ключа към Дао:
Висшето Знание – това е признанието, че нищо не знаем.
Това незнание ни прави спокойни и благочестиви.
Четейки писанията, можем да разберем повече, отколкото знаят неграмотните.
Но ние няма да узнаем ни най-малко за най-великата тайна на живота и смъртта.
Истинската болест на човека е обусловена от това, че той "не знае за своето
незнание". Но не си мислете, че Лао Дзъ препоръчва някаква негативна, мистична
зависимост, мистично отрицание на плодовете на разбирането. Не, просто Лао Дзъ
говори за това, че разума прилича на бент, преграждащ пътя на духовния поток, и
именно поради тази причина традиционния начин на мислене трябва да бъде
отхвърлен.
Запитайте се за това, как вие в действителност използвате умствената си
способност? Вие превеждате Гностичните мисли на интелектуално ниво, а Сърцето
мистифицира нашите емоционални размишления. По такъв начин вие издигате бент,
пречещ на движението на Духа. Но нима Универсалната мъдрост, не учи за това, че
сърцето и главата трябва да се обединят?
Освен това, докато отказваме да признаем собственото си незнание, висшата
реалност остава в най-добрия случай – прекрасна мечта, и само ние самите можем
да се излекуваме от липсата на ново съзнание.
Този, който признава в себе си тази болест, сам така се изцелява.
Признанието – е вълшебното лекарство за този тежък недъг.
Правейки се на много умни, е невъзможно да се достигне дълбоката същност.
Както е невъзможно чрез обикновените човешки действия да се достигне висш идеал.
Тези редове съдържат още едно понятие, отнасящо се към новата реалност, от което в продължение на векове са се ръководили братя и сестри, и което винаги е било трудно за разбиране – отрицанието на диалектическите дейности. Просветлените братя и сестри са знаели друг начин на действие, а не начина на действие на диалектичния човек. Те са знаели за съвършено друга форма на идеализъм и хуманизъм. На тях им е било известно живото, пулсиращо действие на живота в условията на новата реалност, действие, което за хората със земна природа изглежда безгранично пусто, нямащо нито цел, нито форма.
Много хора са непроницаемо затворени отвътре.
И макар да имат очи, те вървят слепешката по своя път.
За тях всички пътеки водят от люлката към могилата,
И съдбата на живота им е по скоро проклятие, отколкото благо.
Всички, живеещи в XX век, съзнателно възприемат живота като проклятие. Но уви,
колкото по-проклет става живота, толкова по-силно хората се вкопчват за него,
опитвайки се да изстискат оттам желаните блага. Понятно е, че резултатите от
техните усилия са нищожни.
Благата преминават покрай вас, подобно на кораби в нощта, защото хората не
разбират същността на Универсалното Учение и затова не са в състояние да
действат по правилния начин. Затова още преди 2500 г. мъдреца е казал:
В един прост ред е събрано моето учение,
И моите постъпки са здраво свързани с него
Но, поради множеството тълкувания, давани от хората,
В кълбо от обърканост е омотана и скрита същността.
И това е така. Та нали често се случва, когато простата, най-дълбока истина,
служеща като ключ към истинския Живот, се оплита в огромното кълбо от
псевдомъдрост и цветущи фрази. Обаче Лао Дзъ казва:
Но аз съм способен да намеря своя път през лабиринта,
Огньовете на заблужденията няма да ме отклонят от пътя,
Аз държа нишката, която води към истината,
Смирено гледам там, където другите напразно воюват.
На сцената на света няма роля за мен,
И затова за суетните хора аз съм дребен и нищожен.
Между другото, докато те се стремят да получат частица от множеството,
На мен ми принадлежи Всичко... О, истинско щастие!
Както виждате, най-важното е да получиш Всичко. Макар че за ушите на западния
човек такива думи могат да звучат доста странно, те все пак са равнозначни на
християнската идея на "освещаване", обозначаваща магическата сила на Духа,
станал Святий-Свещен в Христа. Думата "святий" произхожда от понятието "който е
станал цялостен и чист". Универсалното Учение показва на ученика, че неговия
микрокосмос повече не се явява цялостен и чист, тъй като в значителна степен е
повреден. Движен от проклятието на повреденото състояние на микрокосмоса,
човекът се стреми да получи за себе си частица от множеството. Ето защо
проклятието никога няма да се превърне в добро. И по тази причина човек все
по-дълбоко и по-дълбоко се потапя в материята.
Когато ученикът осъзнае безполезността на всички подобни действия и се откаже от
тях, когато се убеди, че големите надежди е невъзможно да се осъществят на
основата на своето его, той ще започне да кове за себе си непроницаема духовна
броня и ще съумее да следва Пътя, да следва Дао, защото вътрешното
самозаслепение в него е било унищожено. Тогава микрокосмосът на ученика ще се
възстанови до първоначалното състояние, а неговото същество ще се влее във
Всичко Съществуващо.
Сега ние виждаме, че посланието на съвременния Розенкройц – това е послание,
което е звучало във всички времена, започвайки от момента на грехопадението.
Това послание на Лао Дзъ, е провъзгласено преди повече от 2500 години. Това
послание ще звучи дотогава, докато търсещият не види отчетливо лежащия пред него
път и не каже, обръщайки се към мъдреците на Вселената:
Искам да живея съгласно вашия велик и мъдър пример,
За да зная за това, че съм свързан с Божествения план на Творението.
И още една, последна бележка: търсещият само тогава ще открие Пътя-Дао, когато
открие, че казано с думите на Лао Дзъ, "страда в своето его" и никой и нищо не
може да го излекува, и никой не може да загаси този огън, докато не се прости
със своето самозаслепение. Тогава за "чужденеца" ще пламне "великия светилник на
Вселенското съзнание" и той ще се изпълни с това Божествено сияние, което като
consolamentum го изважда от нощта на страданията.
из "Въведение" към книгата "Китайският Гносис", Ян ван Райкенборг.
