Ако познавате въздействието на закона за взаимовръзките и взаимоотношенията, тогава знаете, че чрез действието на този закон в диалектичните области цялото човечество представлява едно свързано единство. Диалектичното човечество образува един колектив, като сумата от неговото биологично състояние представлява същевременно и неговото съзнание.
Това всеобщо съзнание обгръща цялото земно кълбо като един облак, като една
атмосфера. Всички хора принадлежат към нея и са едно с нея. Това тотално
съзнание има два аспекта, които се намират в пълно съответствие с вида на
човешката същност: един добър и един лош аспект.
В лошия си аспект това лице се хили като Медуза, като Сатана. В другия аспект то
ни се показва като един възвишен Дух на светлината. Но и двата аспекта могат да
се обозначат като Луцифер, изпълнен с величие и гняв.
В началото ученикът е предмет на активността на два свята – спомнете си в тази
връзка за всички класически легенди. Той трябва да се освободи от хватката на
природата, за да принадлежи със сигурност вечно на истинската Светлина. Древните
посветени учители и техните ученици наричаха кризисния момент на освобождението
от природата на смъртта – „да погледнеш образа на ужасяващата Медуза“. Те
казваха: „Онзи който е видял лицето на Медуза, трябва да умре“.
Да погледнем в очите голямата истина за падналото си състояние, голямата истина
за старата диалектична култура, продължаваща еони, и нейните резултати, означава
абсолютното умиране на цялото същество на старата природа.
Откъс от книгата ЗЛАТНИЯТ РОЗЕНКРОЙЦ на Катароза де Петри
