...Истинската Божия Църква /на френски „Sancta Gleisa” от окситански; на
латински Ecclesia, от където идва и френската дума eglise – църква/ се определя
единствено чрез самото присъствие на Бога, разбира се в лицето на добри, „благи
хора”, имащи вътрешен опит за връзка с Христос... Това означава, че не тези хора
съставят Църква, а единствено и само присъствието на Отца, Сина и Светия Дух в
тези избрани по Дух истински християни създава Църквата. Което се потвърждава от
анализа, който те правят на Свещеното Писание. А това определя и мястото на
човешкото им участие.
Нека видим например описанието на предаване традицията за „Отче наш” в Лионския
требник, или в Трактат за Божията Църква, наречен Дъблински требник, част 1:
Вие трябва да разберете, че когато сте пред Божията Църква, вие сте пред Отца и
Сина, и Светия Дух. Тъй като Църква означава събрание и там, където има истински
християни, там са Отецът, Синът и Светия Дух, както се доказва в Божественото
Свещено Писание...
Защото Христос е казал в Евангелието на Матей /18:20/:” дето са двама или трима
събрани в мое име, там съм Аз посред тях.” А в Евангелието на Йоан /14:23/ Той
казва: „Ако някой Ме люби, ще спази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби и ще
дойдем при него, и жилище у него ще направим.” И свети апостол Павел казва във
Второто си послание до коринтяни /6:16/: „Вие сте храм на живия Бог...”
В дефиницията на тази Свята Църква ударението, следователно, е поставено върху
божественото присъствие на Христос, реализирано в лицето на „добрите хора”/bone
homes/, независимо дали те са сами, или заедно. Да бъдеш пред Божията църква
посредством „ученици на Иисус Христос”, „истински християни”, това означава да
бъдеш „там, където живеят духовно Отецът, Синът и Светият Дух”, се казва в края
на текста, стр. 230. Човеците там са плътта, камъните.
Разбирана като присъстваща в лицето на добрите хора, които обичат Бога, Църквата
е всъщност невидима реалност; тя е Божия църква, в нея именно присъства Бог. И
те казват, цитирайки Матей: /10:20/: „Защото не сте вие, които ще говорите, а
Духът на Отца ви, Който говори във вас.” Чрез тази Църква, благодарение на
чистотата и любовта на нейните членове, чрез полагане на ръцете и молитвата,
Божият Дух излива благодатта Си върху приятеля-кандидат: това е духовното
кръщение...Приемането на Светия Дух при духовното кръщение дава право на достъп
до Живото слово на Христос и съответства на влизането във вътрешната църква...
...чрез съзнателна работа върху себе си и с любов, тези човеци са постигали в
едно кръщение с Духа единение със самия Христос, и чрез тази връзка с Христовия
Дух на Любовта и Истината постепенно са трансформирали плътта си и желанията си
до съвършенство, до възкресение на духовното си тяло. Това са човеци, които
духом са влезли в Царството, затова и познават Бога; те са Пратеници, истински
апостоли при хората, нещо повече: съществува неизразимата реалност – самото
присъствие на Бог сред тези събрани за молитва непорочни и добри човеци... И
това е онова чисто присъствие на Бога, което е способно /при вътрешно
най-дълбоко преживяване на Божествеността, при неописуемо, неведомо озарение и
освобождение/ да даде нови основи и ново начало на съществуването на човека...
Оттук-нататък всичко придобива смисъл: уважението към „съвършенството”,
освобождаващата стойност на въздържанието без всякакво правило, абсолютно
вътрешния смисъл на религиозните действия /Пречистването, традицията на
предаване на светата молитва „Отче наш”, Духовното кръщение, или Утешението/,
извършвани в Събранието на добрите, благи и смирени хора, без прекомерно
човешките ръкополагания в духовен сан и институционни йерархии...
(откъс от книгата „Катарското богомилско християнство” на Мишел Муние)
За Божията църква откъс от книгата „Катарското богомилско християнство” на Мишел Муние
Прегледай още:
