ЛЕКТОРИУМ РОЗИКРУЦИАНУМ интернационална школа на златния розенкройц

Бихме желали да ви поканим на пътешествие. Ще погледнем в настоящето и ще се настроим отново към изискванията на близкото бъдеще. Ние, човечеството, достигнахме една нова ера, чиито въздействия бяха предварително известни на много хора, включително и на нашите гросмайстори. Тези въздействия вече са очевидни за всички.
Виждаме въздействията на Водолея в целия свят и всяка област на живота. По време на обновителните конференциите на Водолея, ежегодно провеждани в периода 1963-1967 година, Ян ван Райкенборг обяснява, че през тази епоха цялата атмосфера ще се промени. Тя ще принуди всяко човешко същество да избира между два пътя: по-високо ниво на съзнание и съвършено възстановяване на цялото човечество или пълна деградация в света на противоположностите и материята. Един от аспектите на нашето ежедневие, в които виждаме тази промяна, е скоростта, с която живеем. Животът ни стана по-непредсказуем и по-хаотичен. Преди едно-две поколения синът наследяваше бизнеса или професията на баща си и посвещаваше на нея целия си живот. Според проучванията, в наши дни човек сменя между 7 и 10 различни професии през живота си. За хората е много трудно да се ангажират с нещо за голям период от време.
Световната мрежа, Интернет, с всичките си възможности, направи разстоянията относително понятие, внушавайки фалшиво усещане за вездесъщност. Цифровата комуникация стана мигновена и измести всички обичайни форми на лично общуване. Разстоянията стават все по-малки, заради високата достъпност и по-бързите транспортни средства.
Нашият живот вече не е толкова обвързан с видимата материя; ние прекарваме все повече и повече време с и във виртуалния свят, което може да се нарече процес на дематериализация – това е едно от явленията, придружаващи новата ера, един от ефектите на онова, което наричаме излъчването на Водолея. Как реагира на това човечеството? Какво виждате в света, който ви заобикаля? Как вие самите се справяте с това? Дематериализацията на нашето време не означава и автоматично освобождение от това време, от света. В наши дни има достатъчно възможности да бъде достигнат пътят на освобождение, а и не е трудно търсачът да намери информация по темите, които го интересуват. Налице е цялата необходима информация по всеки въпрос, който би ни заинтригувал; това обаче има и своята противоположна страна.
В нашето време цари объркване, oтчасти заради открилите се възможности да бъдат изследвани много нови неща. Има безброй теми, с които търсещите могат да се запознаят, но които все пак са тривиални, и в качеството си на поколение, което винаги получава това което иска, търсещите определено са по-склонни да останат привързани към този свят, към земния живот. Отново си задаваме въпроса: какво е дематериализация на формата? Има ли също дематериализация и в освобождаващ смисъл?
Човечеството винаги е търсило смисъла на живота, и как би могло да бъде иначе! Развитието на научните методи, които определят нашето ежедневие през последните 300 годи¬ни, доведе до отслабване на влиянието на религията. В наши дни можем да твърдим, че в някои от новите научни дисциплини – квантова физика, физика на елементарните частици, астрофизика и космология – възникват идеи, които докосват хората в духовен аспект. Тези идеи могат да вдъхновят човека да промени живота си и да разшири съзнанието си.
Ние все по-ясно се убеждаваме, че човечеството е готово да комбинира или слее науката с нов вид духовност. Някои групи, обсъждащи квантовата теория например, приемат съществуването на една фундаментална действителност. Тя е онова, което привежда всичко в движение, на базата на все още непознати закони. Непознатото е силата, която стои зад всичко. Това ни напомня за божествения принцип. Тук не става въпрос за интелигентност или замисъл, на които човешкото същество е способно, а за един основен, скрит принцип, който изгражда реалността, в която живеем.
Така става ясно, че лъченията на Водолея водят все по-силно човечеството към ново развитие. Много хора отчаяно се опитват да запазят старите рамки, но виждаме и такива, които реагират положително и спонтанно на новото време и новата атмосфера.
В идните години трябва да се запознаем с тази нова атмосфера, с храбро и отворено сърце. Сърцето ни трябва да е отворено, за да не се отклоняваме никога от своя собствен, индивидуален жизнен път. А за да се адаптираме към промените по позитивен начин, ни е нужда смелост. Това изисква от нас Водолеят.
Когато говореше за силите на Водолея, Ян ван Райкенборг многократно загатваше за огромните възможности не само за пробуждане на човечеството, но също и за пътя на трансфигурация. В своите обяснения на Confessio Fraternitatis той набляга на това, че развитието на нашето ученичество е просто една ускорена разновидност на обичайния път на човечеството, един път, постлан с любов за всички препълнени с опитности микрокосмоси. Затова учениците са донякъде пионерите на бъдещото ново човечество, с развиващото се ново ментално тяло, свързано с новата душа. Това е, което искаме да покажем на света, като истински, живи примери.
Освен описаното развитие на всеки отделен ученик, ние, като Живо тяло на Духовната школа, за което Водолеят предлага нови сили и нови възможности, също така имаме и обща задача. Школата може да работи с тези сили не само следвайки промените, но и бидейки сама по себе инструмент на промяната. Как да работим с Школата, така че промяната да стане явна както в Школата, така и в самите нас?
В съвременния свят откритостта, споделянето, равенството и взаимното доверие са много важни фактори за постигане на сътрудничество. Много от малките предприятия са основани на принципа на такова открито сътрудничество. То често се осъществява на базата на отворения код, съгласно който дигиталните продукти са направени така, че да могат да се развиват свободно, според нуждите на екипа, който работи съвместно за постигането на някаква цел. Въпреки различията в разбиранията за ученичеството, възрастта и всички останали евентуални разминавания, които може би съществуват между нас като личности, истинско сътрудничество може да съществува само ако са на лице взаимно доверие, ако групата е свързана със силовото поле и участниците разпознават едни в други общата, произлизаща от сърцето истина. Едно по-дълбоко ниво на доверие ни позволява съзнателно да следваме общия си път на ученици, без да ни е страх, че можем да загубим контрол и въпреки характерните за всеки индивидуални различия. В края на краищата всеки подход постига добър резултат, стига да се стремим към него с ентусиазъм, безрезервно, на основата на чистото сърце.
Хората навсякъде се опитват да постигнат този вид сътрудничество и се движат към тази цел. То действително е възможно, благодарение на един съвсем нов начин на мислене – едно не егоистично мислене. Това ново мислене, което ще наречем духовна интелигентност, е дълбока интуиция, основана на вътрешна мъдрост. Доближавайки се към тази вътрешна вечност, духовната интелигентност се засилва и решенията, които работниците на Школата вземат, ще произлизат от новите умения, от тази нова сила. Знаем, че в работата за Школата нашата първостепенна задача – да бъде доведен до изпълнение Божественият план – може да бъде постигната чрез всеотдайна служба и истинска преданост към нашите ближни, а също и към духовната искра и Братството на светлината, като използваме всички свои заложби. Основният елемент на вървенето по пътя е постоянното търсене и настройване към универсалния принцип, който може да бъде наречен вътрешна тишина или Божествен план, формулата на света. Това непрекъснато насочване е изразено в думите на Сократ: Аз знам, че нищо не знам.
Или казано на съвременен език: Аз оставям всяко така наречено знание зад себе си и се привеждам в съзвучие с целта, която непрекъснато изследвам. Не спирам да задавам въпроси, никога не заспивам, винаги съм буден и не приемам нещо за истина преди то да е станало моя вътрешна реалност чрез действително разбиране. Всичко останало – било то езотерична, религиозна или научна представа, е просто дейност на мозъка.
Тъй като този принцип не се развива автоматично и изисква постоянно, съзнателно поведение, възниква нуждата от сътрудничество, споделяне, откритост и взаимност, а като следствие от тях възниква взаимното доверие. Никой от нас не може да върви пътя на друг – ние трябва да сме напълно автономни и да намерим своя собствен път, но можем взаимно да си помагаме да останем будни, да бъдем будилник един за друг.
Пътят на трансфигурацията е динамичен процес и следователно трябва да бъде вървян в група, за разлика от философския или религиозния път, които изискват единствено изучаване и сляпо доверие. Колкото по-разнообразна (но в същото време и хармонична) е групата, толкова по-добре ще се справя със ситуациите, които ще възникнат. Този подход на постоянно съгласуване с новото е основата на духовния път на Водолея. Това е така, защото виждаме че в света вече не могат да бъдат ползвани като патерици идеите, които се уповават на разделянето и отхвърлянето, водейки по този начин до нетолерантност и догматизъм.
Плавното и динамично настройване, което учениците преживяват по своя път, трябва да се отрази върху начина, по който те се изразяват и следователно – върху езика, който Школата употребява в света. Езикът на мъдростта, който ползва Школата е добре също да е плавен и лек – един прекрасен инструмент, който трябва да се ползва, само когато е необходимо. Езикът, който употребяваме, а под език разбираме и мултимедията, както и модерните методи, които използваме за да предадем посланието си, трябва да отразява нашето вътрешно развитие. Няма по-силни думи от нашето лично свидетелство – предадено не с притчи, а с ясен, конкретен, съвременен език.
Можем да употребим също и прилагателните директен, съществен, вдъхновен, точен, градивен. Тъй като количеството достъпна информация в света нараства, а вниманието на хората намалява, Школата трябва да предложи нови методи, с помощта на които да докосне търсещите с посланието си. Ако използваме сложни и прецизно формулирани концепции, докато обясняваме пътя на някой, който никога не е чувал за него, вероятно ще останем грешно разбрани. Може да ни свържат с други духовни групи, които използват подобни формулировки, но не споделят нашата най-важна цел. Нека не забравяме, че се обръщаме към света и човечеството, за да споделим едно чудно съкровище.
Нашето съкровище не е философия. То е нашата вътрешна светлина, нашето прозрение за причината да се наричаме малък свят и ни позволява отново да се свържем с божествения свят. Целта на езика на Школата не е да посочи нещо неясно и далечно, а да говори за перспективата на пътя на живите. По този начин слушащият може да се свърже с тази перспектива, понеже божественото е по-близо от ръцете и краката. Посланието ще бъде истинско, само ако съдържа духа, за който говорим, като по този начин ще призове у възприемащия същия този дух, връзката с вътрешния божествен свят.
Затова Водолеят се обръща към всички нас с призива да изоставим цялото знание, основано на твърди разбирания, и да запазим само това, което е от значение: да бъдем истински и действително да изявяваме духовно-душевния човек в ежедневния си живот. Ще останем учудени от простотата на това познание, ако сме способни да го поставим в светлината на вечността в нас. Тази вътрешна светлина има силата да изгради истинска свързаност в нашата работа за света и човечеството. Тази вечна светлина е динамична и все пак винаги една и съща. Тя съдържа силата, която е нужна за създаването на едно напълно ново човечество. Тази особена светлина променя нашата действителност с всеки изминал ден до такава степен, че висшият и дълбок замисъл, направляващ ни през различните ни опитности, се разгръща пред съзнанието ни чрез един освобождаващ начин на живот. Не можем да заповядваме на тази светлина, но можем да се настроим спрямо нея, да й позволим да дойде и да я превърнем във водещ принцип в живота си. Тогава тя ни прави съзнателни за дълбоката вътрешна същност, допреди това възприемана чрез сетивата ни като слаб проблясък в далечината.
Ян ван Райкенборг написа следното по този въпрос:
В Школата правим разлика между природата на смъртта и природата на живота. Това е необходимо, тъй като трябва да имаме предвид настоящата ситуация и да се научим един друг как да минем от страната на огъня на страната на светлината. Необходимо е първо да влезем в светлината и да бъдем погълнати от нея, а впоследствие на нейна основа трябва да превърнем огъня в светлина, в служене на света и човечеството. Все пак, в най-дълбок смисъл, съществува само една природа, едно царство. Като одушевени човешки същества, не можем да направим вътрешно разграничение. По чисто практически причини обаче, за да намерим пътя и да набележим целта си, трябва да ги разграничим и да обявим: ние се обръщаме към светлината! Все пак, до завръщането ни в светлината, служенето в полза на човечеството, с всички произтичащи последствия, ще бъде славна задача!
 

текст, написан от млади ученици на Лекториум Розикруцианум, публикуван в сп.Пентаграм, бр.2, 2013 г.