ЛЕКТОРИУМ РОЗИКРУЦИАНУМ интернационална школа на златния розенкройц

Представете си Универсума в едно абсолютно девствено състояние като нещо празно, както ни се описва в Пролога на Битие: Универсумът преди Сътворението. Но тази празнота е само привидна, защото това, което изглежда празно, е едно пространство, изпълнено с прасубстанция, с една космична коренна самостоятелност....
   Върху тази първична природа въздействат седем лъча, които произлизат от Неподвижното царство – седемте сили на Бог, на универсалното поле на Духа. Всеки от тези седем лъча е също седморен по своя вид. Тези седем пъти по седем лъча се определят взаимно. Те олицетворяват абсолютния живот, абсолютната любов, абсолютната интелигентност, абсолютната хармония, абсолютната мъдрост, абсолютната всеотдайност и абсолютното освобождаващо действие...
   Когато тези седем лъча, които произлизат от Неподвижното, Неприкосновеното, проникнат в Първичната природа, в Универсалната майка Изида, в нея възниква едно движение, едно въздействие. Това движение винаги е успоредно, съпровождащо... Произлизайки от Непознаваемото, седемте лъча доказват в Първичната природа чрез своята дейност и чрез това, което се изявява от нея, какво е намерението на Божественото...
   Когато на една същност й се отдаде да се движи в синхрон с Божия план, който действа в нея чрез седемте лъча, тогава този план се осъществява в нея и чрез нея....
   Това е едно грандиозно заключение, към което ни води египетската философия на Хермес Трисмегист.
   Който влиза в успоредното движение  и остава в него, ще осъществи божествения план в себе си и чрез себе си. Така в цялото творение съществува едно съвършено успоредно движение, което води до абсолютната божественост.
   Но наред с него съществува и възможността за едно напълно противоположно движение. Защото възможността да се достигне божествеността, дарена на сътвореното същество, включва в себе си и абсолютната свобода. Тя произтича от вида на седемте взаимно определящи се лъча. За това свидетелстват също и думите, които вие всички познавате: „Където е Духът Божий, там е свобода.”
   Затова във вселенската изява се явяват и двете действия – успоредното и насрещното движение: свободата да влезем действително в Божественото вселенско битие, за да станем фундаментално и структурно Божии  деца, и свободата да се противопоставим на това движение и така да потънем в хаоса на опорочената диалектика.
   В Универсалното учение ни се казва, че сътворените същества са призвани да станат някога като Бог и да се издигнат от сътвореното в несътвореното. Или, според думите на древните китайци: да проникнем от нещото към нищото, т.е. към безграничното...
Нека сега да се върнем към насрещното, противоположното движение. Вие знаете какво ужасно, какво разтърсващо нещастие, какво объркване и противоестественост причинява опорочената диалектика. Вие познавате също така и последиците от противоположното движение: кристализацията.
   Но има една утеха, една голяма утеха, а именно съществуването на смъртта. Върху това би трябвало добре да помислите...Всяко действие ще предизвиква съответните последствия. Последицата от  противоположното движение е смъртта, което означава, че резултатът на противоположното движение винаги се самоунищожава.
   Не е ли това прекрасно, не е ли това неизразима утеха?
   Защото противоположното движение, отказът от доброволното сътрудничество при осъществяване на Божия план, от основата на съществуване, не може да трае вечно и да изпълни накрая цялата вселенска изява, да проникне в нематериалното, в неподвижното, и така да стане статично. Представете си колко ужасно би било това!
   Само това, което е от Духа на Бог е вечно. И следователно този, който се намира в противоположното движение изпитва непрестанно разрушение и смърт дотогава, докато със силата на Божественият път за спасение може да се намери само в успоредното движение, в хармоничното обединение със седемте универсални лъча:

   Тъй като греховните сфери биват движени постоянно в посока, противоположна на движението на сферата на безгреховните, в това противоположно движение те се задвижват чрез неподвижната точка на равновесие около оказващата съпротивление сфера. Следователно кръговратът не е нищо друго, освен движението около една и съща средна точка, която изцяло се управлява от неподвижнастта на центъра. Защото кръговото движение предотвратява отклонението, и предотвратявайки отклонението, то се запазва постоянно. Така противоположното движение се намира също в покой в точката на равновесие, защото чрез оказващото съпротивление движение то става статично.

   Следователно противоположното движение е причина за кръговрата в природата и за колелото на раждане и смърт, към което са прикрепени човешките същности.
   Приятелю, разбра ли вече, че противоположното движение, непрестанната борба срещу самия себе си и твоето обкръжение не е успоредно движение? Чрез него ти оставаш непрестанно в плен на нещастието и напреженията!

   С това Хермес иска да каже: Ако вие злоупотребявате с вашата свобода и по този начин действате противно на Божието намерение, което владее в неподвижност вселенското движение, тогава съпротивлението, което вашето противоположно движение предизвиква, ще стане накрая толкова голямо, че като резултат вашият живот в безбожност няма да го издържи и ще бъде унищожен... Защото вибрацията на това съпротивление става все по-силна, докато накрая последва едно изгаряне и унищожение във вашето собствено същество.
   Следователно съпротивлението не се предизвиква от Божественото, а от самия вас. Затова не е разумно да се ядоствате на трудностите във вашия жизнен път, защото вие сами си ги създавате, въпреки че понякога изглежда сякаш за това са виновни вашите ближни....
   Вие предизвиквате това съпротивление, било поради причини от микрокосмичното ви минало, или от живото ви днес, и в даден момент умирате поради тези съпротивления. Тогава вие не живеете, а изживявате едно непрестанно повтарящо се умъртвяване, което погрешно наричате живот.
   Затова трябва да се стремите и да действате така, че да трансформирате живота си в едно основно успоредно движение, за да можете да намерите милостта в седемте излъчващи се от Логоса сили.
   Където е Божия Дух, там е свобода. Затова вие не може да бъдете принуждавани, тъй като това би нарушило принципа на свободата и би било небожествено. Но един ден вие ще се научите и ще се пречистите от собствения си опит и, преминали през много смърти, ще се извисите в свобода към спасението, към вашето божествено предопределение.


Ян ван Райкенборг Египетският Прагносис, 2-ра част, гл. 15