Една стара приказка разказва за Ханс, който се връщал към майчиния си дом с буца злато, голяма колкото главата му. Тя му била дадена от неговия господар, като отплата за чиракуването му. По пътя обратно към дома той първо заменил златото срещу кон. След това заменил коня за крава, кравата – за прасе, прасето – за гъска, а гъската – за точило. Накрая хвърлил точилото в кладенеца. И щастието му било безгранично.
Това е известна приказка, но малцина се замислят върху дълбоката истина скрита в нея. Това е истината за Дао, чудото на пускането, което е изразено в нея с няколко метафори.Щастливият Ханс – привидно пълен глупак – може да бъде разглеждан като човешко същество, което посвещава живота си на голямата задача на истинското човешко начало. Какво означава истинското човешко начало и как да си представим пътя към него?
Онзи, който получава от господаря си буца злато, голяма колкото главата му, като отплата за чиракуването си в световната школа на опитностите, очевидно се е справил добре. Той е използвал своя инструментариум от мислене, воля и действие и интелигентността си по разумен начин, за да постигне поставената му задача за достигане на съзнателност, така че да удовлетвори критериите на своя господар. Такъв човек се извисява далеч над тълпата; той е късметлия. Той е щастлив Ханс, щастлив служител на своя господар.
И така след като този щастлив Ханс бива освободен от господаря на света, от съдбата, с буца злато – неговото придобито съкровище от опитности – той закопнява за дома! Той вярва, че може да започне пътуването си към дома, носейки истинската ценност на своите опитности. По време на чиракуването си, което му е дало необходимата основна подготовка за тази задача, той е получил от господаря, от космическия разум, който съпътства развитието на човечеството, буца злато, голяма колкото главата му. Следователно, той притежава правилно функционираща личност, перфектно работещ за индивида инструмент, силно его.
Това е отплатата, която Ханс е придобил на работното си място на земята по време на безбройни опитности в света на материята – буцата злато, голяма колкото главата му. С нея Ханс може да възприема света по интелигентен начин. Той може да различава добро от зло (а дали наистина е така?). Той се сдобива с нови и нови опитности и прави свободен избор относно пътя, по който иска да върви. И когато накрая получава буцата злато, Ханс иска да се прибере у дома. Той иска да се завърне към майката, към праизточника на всичко, което е, към Дао, защото завръщането при майката е пътят, по който задачата на истинското човешко начало трябва да бъде постигната.
След всичките си опитности в света, Ханс най-накрая разпознава мъдростта. С отплатата за своето чиракуване, буцата злато на неговия ум, той иска да се завърне от света на материята към лоното на божествения ред, първоначалното царство. И с нея той се отдава на истинското си предназначение, а именно – човешкото начало, в смисъла на преход към самостоятелно, творческо мислене, което изпълнява Божествения план.
Сега той притежава златната буца – личност, узряла в опитностите, чрез която може свободно да определи своята цел. Ханс е много щастлив от това. По пътя си обратно към дома той доброволно ще се сдобие с напълно неочаквани опитности, които по никакъв начин не кореспондират с неговата представа за пътя.
В пътя обратно към своята майка – към Дао – нещо абсолютно ново започва да се случва на човека, който, подобно на Ханс, се е сдобил с буцата злато на зрялата личност. Сякаш той от много време се е спускал от космическата планина към дълбоката низина на материята, където е прекарал чиракуването си в продължение на безброй опитности. Сега той отново иска да изкачи планината, обратно към родното си място.
Може би сме способни да си представим, че ценностите могат да се изменят в своята противоположност по време на едно такова изкачване. Тогава човекът бива конфронтиран с напълно неочаквани задачи. Ханс трябва да демонстрира, че по време на чиракуването си в низината на материята се е научил достатъчно добре да тества ума си, мисълта си, егото си в опитностите на живота. Също така той трябва да опознае фундаменталните ограничения на материалния свят, неизбежния упадък на материята и систематичния завършек на всички неща. Защо съществува упадъкът? Защо има смърт? Защо има страх и страдания? Защо е това безкрайно повторение на едни и същи въпроси и уроци в живота? Дали досега той си е давал сметка за всичко това? За своето чиракуване Ханс е получил златната буца, голяма колкото главата му. Това означава, че неговото его наистина е било дарено с интелигентност и съзнателност и че той вече вижда света такъв, какъвто е в действителност: не е ли той в цялата си прелест подобен на школо със седем класа, които се повтарят до безкрайност, тренировъчно училище за инвалиди, огромна болница, затвор, бойно поле, гробище; наистина – едно невероятно място, където можем да експериментираме, където хората се заблуждават едни други отново и отново, пейзаж, осеян едиствено с трагедия и в същото време – пейзаж, пълен с чудесата на природата? Той е една вечно променяща се игра на противоречия, която очевидно не може да бъде разбрана! Какво е по-дълбокото значение тук? Нима едната, вечна истина, в която всички противоречия се разтварят, не стои зад всичко това?
Със сърцето си щастливият Ханс, който е размишлявал върху тези неща със своето Аз-съзнание, иска да се завърне при своята майка. Затова той тръгва по пътя на завръщането, пътя на вътрешното, космическо изкачване на планината на божествения произход, към майката на целия живот. По този път обаче буцата злато скоро става прекалено тежка за него. Цялата тежест на неговото его, неговата сложна личност с безбройните й опитности, този бавен, Аз-центриран ум, който е затворен в материята, парализира стъпките му. Копнеещата му душа не може да напредва по пътя. Отново и отново тя бива блокирана от въпросите на интелекта, капсулирана в съмнения и измъчвана от вина и упреци.
Тогава рицар на огнен кон се приближава към него. Какъв късмет! За Ханс конят е символ на динамика, ментална енергия, волева сила и идеал. С такъв кон той със сигурност ще достигне своята цел по-бързо. Изпълва го един по-висш принцип. И така Ханс с радост заменя своята тежка буца срещу коня. Чрез тази постъпка той фундаментално предава своя природен Аз, с неговата сложна личност, на по-висш принцип от един идеален концептуален свят: динамика, волева сила и вдъхновение ще го отведат до неговата цел. Хо-хо-хо – запява глупавият Ханс, опитвайки се по този начин да надскочи времето и пространството. Скоро обаче, в своето нетърпение, Ханс губи контрол върху коня. Динамиката на необузданата му воля и прибързаното мислене скоро събарят Ханс от животното! Той пада върху твърдата земя на реалността. Щастливият Ханс е пресилил късмета си. Никога вече няма да се кача върху такъв кон – мисли си Ханс и се радва на себепознанието, с което се е сдобил. Скоро към него приближава фермер с крава. Обезпокоен Ханс си мисли: Онова, което ми липсва е размишление, благороден ум, покой, мир, вътрешно съзерцание и тишина. Да, всичко това е символизирано от кравата. Освен това тя дава мляко, сладкия нектар на древната мъдрост. Спешно се нуждая от това по пътя си към дома на майка ми, си казва Ханс. Той с радост разменя своя кон за кравата и тръгва зад нея бавно, доволен от себе си и спокоен, докато медитира върху вечността, своята майка и Дао.
Да, той дори е доволен от кравешките купчинки, които животното оставя по пътя зад себе си, като предполагаем знак на по-висшата мъдрост, но защо тази крава не дава и една капка мляко? Защо винаги удря Ханс по главата, докато се опитва да я издои?
Тази крава е прекалено слаба и твърде стара, обяснява му фермер, возещ в количка дебело прасе. Ханс смътно подозира какво се опитва да му каже фермерът с това. Той е очаквал прекалено много от кравата, както и от принципа на мистичното съзерцание. Всички тези медитации, упражнения за дишане, концентрация върху нищото и аскетизъм са го направили слаб като върлина. Може би това са прекалено високи за мен изисквания, които не отговарят на истинската ми природа – мисли си Ханс. Тогава той решава, че трябва да живее повече в действителността и че освен духовното извисяване, трябва да обръща внимание и на доброто природно и физическо състояние. Тогава фермерът, цъкайки с език, предлага на Ханс да размени кравата си срещу дебелото му прасе. Страхотно! Ханс веднага приема предложението и се освобождава от старата си крава. Колко хубаво е, че съм в настоящето и успявам да оставя зад себе си старите неща – мисли си доволен Ханс. Радостен той продължава с дебелото прасе в ръце. "Не искам да изпусна от контрол здравето на своето тяло, хармонията между душата ми и природата, печенето на прасето. Не трябва да съм толкова недостъпен и нематериалистичен. Бих искал да ценя принципа на здравословен природен живот, да обичам простите неща и да се радвам на природата, очевидно всичко това е в съответствие с целта на моето пътуване: завръщането при майка ми." Така нещата вървят много добре за известно време, но не след дълго по пътя се задава фермер с гъска. От него Ханс научава, че прасето му е откраднато от кмета на близкото село. О, възкликва Ханс наум, това не е ли знак, че нещо не е наред? Удоволствието от природните неща не е ли било илюзия все пак? Да не би стратегията му за постигане на здраве според модерните тенденции в крайна сметка да се е оказала изпълнена с опасности? Няма ли да го обвинят за кражбата на прасето заради принципите му за удоволствие?
Тогава фермерът му показва снежнобялата гъска и му предлага да я размени срещу прасето, ако нашият герой иска да избегне опасността да бъде осъден като крадец. Ханс веднага схваща логиката в ситуацията. Той е много благодарен на фермера, защото започва да подозира какво в действителност му липсва. Душата му копнее за снежнобяла чистота, за безкористност и духовни крила, които ще го носят – одушевен и необременен – по пътя към дома му, към неговата майка. Щом поглежда гъската, той бива обхванат от принципа на чистия Ерос, безличната любов, от откъсването от земното и висшата интуиция. Ханс не се поколебава. Заменя прасето си за снежнобялата гъска.
Щастливият Ханс, човекът на пътя към началото, към Дао, вече се е отказал от много неща в старото си същество: буцата злато на Аз-принципа, коня – принципа на динамичната му менталност, идеалистичност и сила на волята, кравата – принципа на мистичната медитация, и прасето – принципа на неговата стратегия за здраве и природно добър живот. Отново и отново, изпълнен с щастие, той разменя старите си идеи и ситуации за нови опитности. Сега той радостно продължава с бялата гъска – символ на чистия Ерос и висшата интуиция. Чистият копнеж по праизточника наистина му дава криле.
Неговото отдаване на целта, на Дао, е почти перфектно, но защо тази цел, за която той толкова е копнял, все още не може да бъде достигната? Защо пътят обратно към майката отнема безкрайно много време? Ханс бива спрян от един точилар, който го кара да му разкаже историята си. Чрез точиларя съдбата тества пилигрима, който иска да се завърне при майката на живота. Най-чувствителният аспект от човека – неговата вяра в божественото, бива подложен на изпитание. Точиларят казва на Ханс: "Единственото нещо, което все още ти липсва е увереността, че наистина ще достигнеш до своята цел. Ако притежаваш тази увереност, ще бъдеш свободен от всички тревоги и съмнения. Виж, тази увереност можеш да откриеш в моето точило. С него винаги можеш да наостряш онова, което е затъпено и да изправяш огънатите пирони. Ако притежаваш този камък, наистина държиш магически камък, философския камък в ръцете си. Това е единственият сигурен метод, който гарантира, че ще достигнеш целта си." Ханс се усмихнал. Фундаментално, той би бил неспособен да започне завръщането към своята майка, ако не притежавал тази вяра в Бог от самото начало. "Е, може би този точилар е прав за камъка. Вероятно не би навредило да взема този магически камък в джоба си?" Така точиларят, съдбата, успява да убеди Ханс да размени гъската за точилото. Щастлив, Ханс продължава по пътя със своята придобивка – принципа на увереността. Той послушал песента на точиларя, който при всички обстоятелства бил в състояние да се приспособи към съдбата си и да обърне платната си към вятъра.
Ханс е убеден, че философският камък, който носи в джоба си му гарантира сигурност в постигане на неговата цел. С този камък той може да наостри всичко, което е затъпено и изтъркано. Той научава няколко метода за достигане до по-високо ниво на съзнателност. Докато се занимава с това, Ханс продължава по пътя си. Вече не забелязва как тече времето. Той ходи и ходи, качва се и слиза през планини с точилото на съдбата. С няколко физически упражнения, които му дават сигурност, че ще пристигне, той също така наточва и себе си. Единственото нещо, което все по-силно го тормози, е жаждата. Колко много му се иска да пийне прясна вода. Той мечтае за нея така, както жадното сърце копнее за източника. И така той пристига изтощен и капнал в едно поле с кладенец. Колко освежаващо. Той пие от живата вода, от източника на вечния живот. Тогава внезапно точилото пада в кладенеца и потъва в непрогледните дълбини. Какъв късмет. Ханс благодари на Бог, че и последният камък му бива взет.
Така той е освободен от всички образи и идеи, с които искал да се прибере у дома. По пътя си той оставил много грешни очаквания и илюзии, които скоро се превръщали в цел сами по себе си. Разменяйки привидно ценни неща за по-малко ценни, той в крайна сметка спечелил златното съкровище на опитността на истинското пускане. Буцата злато на личността трябвало да се превърне в душевно злато на дълбоко себепознание, чрез опитността на пускането на старите световни образи. Нашият щастлив Ханс намира себе си в отдаденост на Единия и така бива свободен. Той знае, че е свързан с вътрешния извор, произхода на всичко, което е. Той се отдава на Дао, на майката на целия живот. Така той осъществява мистерията на чистата любов към Бог и неговото творение. Целта на истинското човешко начало е постигната. Щастливият Ханс се е завърнал към източника на живота. Онзи, който наблюдава с внимание, открива, че розов храст расте в близост до източника...
сп.Пентаграм, бр.2, 2013г.
