Съвременният свят бързо се променя, всичко е мимолетно и поради това несигурно. Вследствие на това виждаме колко много хора търсят опорна точка в духовното. Това търсене е реакция и на един зов. Писатели и философи също се вдъхновяват от този зов. Много и различни течения също реагират, всяко по свой специфичен начин, търсейки съгласие и свързване помежду си. Един духовен зов отеква във всички хора.
Съвременният Розенкройц също реагира, така както го е направил и преди 400
години. Fama Fraternitates, „Зовът на Розенкройцерското братство”,
започва с думите: „Мъдростта е неизмеримо съкровище за хората, защото е
носител на Божията сила и лъч на Неговата слава. Тя е отражение на вечната
светлина, едно неопетнено огледало на Божията власт и пример за Неговото добро.
Тя учи хората на ред, благоразумие, справедливост и сила. Тя разбира забулените
думи и е в състояние да разкрива тайни. Предзнаменованията и пророчествата са й
известни, и тя знае какво носи бъдещето.“
Мъдростта се основава на единството между сърцето и главата. Пътят към духовното
израстване, началото на Мъдростта, се намира в сърцето. Тук важи: “Каквото
сърцето не познае, не отива в главата.“ Да се свържем с Гносиса, означава да се
освободи едно непосредствено вътрешно знание, което може да се нарече познание
на сърцето. На четвъртия ден от алхимичната сватба Християн Розенкройц прочита
следния надпис на една табела върху фонтана в градината: „Хермес е праизворът.
Който може, да пие от Мен. Който иска, да се измие в Мен. Който се осмелява, да
се гмурне в моите дълбини. Пийте, братя, и живейте!“
Хермес казва за Гносиса: „Гносисът е изпълване със знание, което е Божи дар. Гносисът на доброто е както божественият покой, така и успокояването на всички сетива.“ Успокояване на всички сетива означава, че божественият покой възниква тогава, когато обичайно насоченият навън поглед на човека се насочи навътре, когато човек преодолее собствения си интерес, разпознае егото и го постави на заден план. В този покой, в това неопетнено огледало се отразява Гносиса, Знанието, Мъдростта, която е Божи дар за хората.
В текста на „Фама Фратернитатис“ братята розенкройцери слизат в гробницата на Християн Розенкройц, където откриват надписа: Ex Deo nascimur, in Jesu morimur, per Spirirtum sanctum reviviscimus. (От Бог родени, в Иисус умираме, чрез Светия Дух се новораждаме)
Като се потопим в дълбините на нашите сърца, ние откриваме една нова сила – божествената ядрена сила. И това не са просто думи, казани наизуст. Те означават да влезем вътре в гроба и да се свържем с божествената троичност, която се излъчва оттам, и която докосва, повдига, променя и трансфигурира хората. Това е една троична мантра с дълбоко гностично значение.
Божественият триъгълник – Баща, Син, Свети Дух, слиза в нас, докосва ни и протича през трите светилища – на сърцето, главата и таза. Той се отразява в този човешки триъгълник, издигнат в нас между сърцето, главата и ръцете, като резултатът е ново чувстване, мислене и действие.
„От Бог роден“ е белег на човек, който се е разпознал като микрокосмос
и който благодарение на вътрешния божествен принцип вижда възможност за ново
одушевяване. Това е белег на човек, който знае от опит, че същественото в живота
възниква от тихото, пречистено и отворено сърдечно светилище, човек, който знае,
че допринася за божествения план и е приет в него. Все още обаче този човек
ежедневно изживява в себе си своята непълнота и отделеност от Светлината и
Силата, които са от Бог, и изпитва отчаяние от това. Той открива, че в живота си
отрича своя божествен произход. Той осъзнава, че „Светлината свети в мрака“, но
мракът – самият той – все още не я разбира.
Затова идва и следващата крачка – свързване на мисловната способност с Душата,
на сърцето с главата, вътрешното освещаване чрез Светлината на света, позната
още като Иисус Христос.
„В Иисус умираме“. Тази втора част на тройната мантра се отнася за човек, който се е освободил от всички мисловни воали, така че неговото мислене се е пречистило и той е унищожил своето его. Да, когато някъде в нас живее азът, със сигурност той е и в нашите мисли. Всичко, което олицетворява аза в нас, залязва доброволно в силата на Христос. Какво идва на негово място? Един човек, който преживява само това, което има смисъл за вътрешния му живот и път, който е довел своите мисли и чувства до съгласие – необходимото за развитието на новата Душа в него. Този човек се е отдал чрез себеотричане на излъчващата се от неговото сърце светлина. Той следва спонтанно Светлината даже когато е в противоречие с така нареченото „по-добро знание“ на разума. Така в този човек възниква разбиране и мъдрост, които преминават от сърцето в светилището на главата. Хаосът и неспокойствието вече ги няма. Когато в човек настъпи този мир, както в светилището на главата, така и в това на сърцето, божествената искра в сърцето може все повече да се възпламенява и да реагира на космическия зов.
Насочван от огледалото в сърцето си, воден от мъдростта на светилището на главата, такъв човек преминава към ново действие. Вследствие на това човек се новоражда чрез Светия Дух. Това е и третата част на мантрата. Той знае, че: Мъдростта е едно неизмеримо съкровище за хората, защото тя е носител на Божията сила и лъч на Неговата слава и учи хората на ред, благоразумие, справедливост и сила.
Класическите розенкройцери загатват за този троен процес с думите:
„С отворено сърце, с открита глава и боси нозе посрещаме слънцето“.
Уникалността на класическите и съвременните розенкройцери е в способността им да
проникват до праизвора. Те работят в „името на Бащата, на Сина и на Светия Дух.“
Розенкройцерът се осъзнава като посредник и е насочен само към целта, т.е. към
свързване с извора на целокупния живот. Той знае за причината на причините и
пътя към нея, и им е верен. Затова розенкройцерът обхваща този живот и прониква
в него.
Като представител на Западните мистерии, той намира връзка с всички други
мистерии на посвещение. Или както се казва във Fama: Той разбира забулените
думи и е в състояние да разкрива тайни. Уникалността е, че неговото
светлинно силово поле събужда божествените искри в сърцата на хората и може да
разкрива пътя към духовно-душевния живот. Уникална е също неговата готовност за
служене.
Там където в света на противоположностите една сила работи срещу друга, силата
на Единия може да умножава само цялото в света на Душата. Това не може и да бъде
по друг начин, защото се работи със силата на вечността. Затова работата се
извършва в групово единство и е винаги носеща радост. Каквото е за всички,
такова е и за единия. Каквото прави един, го прави за всички. Индивидуалната
работа е едновременно и работа за света и човечеството.
Един духовен учител попитал своите ученици:
„По какво познавате момента, в който нощта завършва и започва денят?“
„Когато можем да различим един вълк от едно куче“, отговорил един от неговите
ученици.
„Това не е верният отговор.“
„Когато не можеш да объркаш смокиново дърво с маслиново.“
„Това е също грешен отговор.“
„Учителю, какъв е отговорът тогава?“, попитали учениците.
„Когато срещнеш един непознат и в него разпознаеш брат или сестра, тогава е
дошла светлината и е преминала нощта.“
Да разпознаем един брат или сестра в непознати хора, е възможно въз основа на божествената искра в сърцето и перлата в главата, които са шлифовани в нас като диаманти. Те прокарват силовите линии на новия човек в нас. Този нов човек разпознава във всеки един брат или сестра. Божествената троичност – Баща, Син и Свети Дух, освобождава в човека, който се е опитал да отговори на Зова и е влязъл в гробницата на Християн Розенкройц, три нови качества – единство, свобода и любов. В Алхимичната сватба Ян ван Райкенборг пише за живота, който става възможен чрез влизането в собствената гробница: „Вие можете да си представите, че животът, който произлиза от астралното поле на Братството, е съвсем реален, конкретен и съвършен, защото произлиза и е поддържан от Мъдростта, Истината и Вечността; Доброто, Истината и Справедливостта; Единството, Свободата и Любовта, които произлизат изцяло и само от Духа. Един такъв астрален живот води до друга действителност, различна от тази, която познаваме в природата на смъртта.“
Това единство съществува, когато прекрачим прага и влезем в тишината на собственото си същество. Посредством това единство ние изоставяме всички наши убеждения и традиции, които са ни оформили като диалектични личности. Ние можем да се отворим изцяло за другите единствено и само чрез това единство, което е от Бог и живее в нашите сърца, и което ни свързвва с всички останали. Ние можем да приемем другите по дълбок, човешки начин, защото и ние самите търсим Дълбокото, Извора на нашето истинско човешко същество. Ние можем да живеем в свобода, която ни е дадена от единството, свободата на Евангелието на Иисус Христос, свободата от силата на едно ново съзнание, която носи една вест в нашето време и прави всеки човек справедлив.
Така ние работим във и чрез силата на Любовта, Любовта на новото състояние на
съзнанието, която е от Бог.
/по материали от списание Пентаграм, 2015 г./
