Преди 2500 години Лао Дзъ е казал: „Който познава хората е мъдър, който познава себе си е посветен“. „По-лесно е да стигнеш до Марс, отколкото до самия себе си“, констатира Карл Густав Юнг в средата на миналото столетие. Определения на понятието себепознание е имало през всички времена. Но както изглежда, себепознанието е вид знание, което не е толкова лесно за постигане колкото на пръв поглед изглежда. В тази статия, подкрепени от различни цитати, ще се опитаме да очертаем един път, чрез който може да се постигне себепознание. Себеотражението и себепознанието са ценни и необходими за функционирането ни в обществото. Себепознанието е още повече една жизнена необходимост за всеки, който иска да върви по освобождаващия, духовен път. Това обаче не означава, че постигането на себепознание е лесно.
Някой казва за себе си, че е човек на действието, но в определени моменти се изявява като мечтател. Втори в една ситуация действа страхливо, а при други обстоятелства се показва смел. Трети се чувства в свои води сред хора, но понякога проявява черти на индивидуалист.
Единственото, което със сигурност можем да кажем за себе си, е че сме изменчиви, че понякога в нас се проявяват множество противоречия, и че дори изненадваме самите себе си. Да наблюдаваме другите и да осъждаме постъпките им ни се отдава по-лесно, отколкото да правим това по отношение на себе си. Широко разпространен феномен е и този, хората, несъзнателни по отношение на себе си, да се доверяват на преценката на другите за тях. Съпрузи, братя и сестри, приятели могат съвсем добронамерено да ни кажат: „Ти си такъв или онакъв.“ И ние сме склонни да вярваме на това. Защо се получава така, че повечето хора са неспособни да възприемат обективно себе си? Ян Ван Райкенборг и Катароза Де Петри пишат по отношение на това: „Човек не притежава такова сетиво или вътрешна способност да наблюдава и възприема обективно постъпките си, и вътрешните причини довели до тях. Книгата за причината и следствието, за личната карма, с оглед на живота ни, е в повечето случаи запечатана със седем печата.“ Това обяснява факта защо сме склонни да оправдаваме постъпките си с другите и с външните обстоятелства. В противовес на това трябва да търсим истинското живо себепознание. Откъс от „Книгата на Мирдад“ също показва как самите ние, вследствие на неспособността си за истинско себепознание, сме причина за нещастния си и изпълнен със страдания живот: „И ако светът ви се струва странна загадка, то е само поради това, че вие самите сте също такава загадка. И ако в резултат собствената ви реч ви се стори прискърбен лабиринт, то е само поради това, че самите вие сте безсмислен и тъжен лабиринт. Оставете всичко така, както си е и не се трудете да го променяте. Та нещата изглеждат такива, каквито изглеждат, само поради това, че вие се показвате такива, каквито изглеждате. Те самите не виждат и не говорят - вие им придавате и реч и поглед. И ако речта им е груба, винете за това само своя език. Ако ли пък е уродлива външността им, търсете всички причини в своите очи. Не очаквайте нещата да отхвърлят завесите си. Своите хвърлете - и нещата ще се разкрият. И не ги молете да си разчупят печатите. Разчупете вашите - и никакви печати няма да останат. Ако искате да виждате другите предмети вярно - първо съзрете вярно своето си око. Не с око, а чрез него вие трябва да гледате, за да виждате всички предмети, недостъпни за окото. Ако искате верно да говорите други думи - нека се научат първо на това езикът и устните ви. Не с език и устни, а чрез тях трябва да говорите, за да съумеете да изречете думите, които са им недостъпни. И ако във вашия космос живеят палави бесове, знайте: единствено азът е този, който ги е пуснал. И ако в мислите ви се разкъсва, удря, жили, знайте: именно азът е снабдил с нокти, лапа, жило.“
