ЛЕКТОРИУМ РОЗИКРУЦИАНУМ интернационална школа на златния розенкройц

„Ако вие, хората,
само пожелаехте да разберете това,
което мъдреците могат да ви кажат...”
”В 1167 г. когато огромната клада беше издигната във Везле, където много от Катарите намериха смъртта си, във Франция дойде Никита. Той беше завладяващ оратор и Водач на Богомилите в България. Неговият живот съответстваше изцяло на вярата му и поради това проповядваното от него Универсално Учение се възприемаше от хиляди хора. По това време той обикаляше из цяла Европа. Във Франция дойде след зов за помощ. През 1167 г. в Ломбер (място, посветено на Слънцето) се състоял религиозен събор. Крепостта на Ломбер, разположена високо на един планински конус, била собственост на Графа на Боасезон. Графът бил любимец на Краля на Арагон и било известно, че той и цялата му фамилия помагат на еретиците, а и Катарското учение било широко разпространено в неговите владения. В двореца на Графа се състоял религиозният събор, на който участвали катари и католици, както и цялото гражданство на Ломбер. В центъра на този религиозен събор бил Оливие - водач на катарската група в Ломбер. Официалната история не позволявала да се каже дори една добра дума за този човек, тъй като самият той, бидейки Катар (чист, съвършен), не е бил признат, но въпреки това е изпълнявал важна роля, защото именно той изпратил писмото на Никита, с молба да дойде веднага във Франция. Причината била, че след религиозния събор били предприети строги мерки срещу различните катарски групи. Една силна ръка станала спешно необходима и затова Оливие помолил Никита за помощ. В онази година, когато Никита дошъл във Франция, той станал свидетел на разпространението на една „нова религия” от Трубадурите. Никита видял голямата заблуда, която Трубадурите разпространявали, поради погрешното разбиране на Учението на Платон и разбрал, че е необходимо да се прекрати това принизяване и изопачаване на Божествената Любов. Тук един невидим противник се опитваше да преобърне всички обновителни идеи в светски понятия, за да попречи на освобождаващата сила на тези идеи. Никита посетил различни крепости, между тях била и Каркасон, където бил приет гостоприемно от едно катарско семейство (семейство Талафер). Крепостта Фоа, където било разпространено Катарското учение, отворила радостно портите, а и много други крепости приели сърдечно този благожелан чужденец. В Сен Фелис де Караман Никита свикал среща, на която участвали много катарски водачи и имало много въпроси: „Как са били организирани 7-те църкви на Азия? Как могат да съществуват, без едната да се меси в областта на другата?” От отговорите на Никита те разбрали, че 7-те църкви, това са 7-те Духовни Школи, които съществуват в този свят. Всяка от тези Школи служи като фокус на един от 7-те лъча на Универсалния Седморен Дух и привлича винаги само хора, които въз основа на душевните си качества се съгласуват със съответния лъч. По този начин нито една от 7-те църкви (Школи) не пречи на работата на другата, а взаимно си помагат. В Сен Фелис де Караман на повечето новоизбрани катарски водачи било дадено Посвещение (Консоламентум) - създадена била вътрешна връзка между тях и Гносиса. От този момент те получили правото и силата да разпространяват Универсалното Учение, да ръководят поверените им групи и да правят каквото е необходимо. Присъствието, напътствията и подкрепата на Никита били от изключителна важност, защото на Катарските водачи била дадена задачата да поемат директно ръководството на работата за Великото Дело в служба на човечеството. Никита посетил навсякъде новосъздадените катарски групи и съществуващите от преди това, като ги окуражавал и бил за тях образец на Вярата и Учението, приложени в живота. Никита сложил всичко в най-добър ред и когато отново поел към България бил спокоен, че е поверил работата във Франция на хора, които могат да поддържат връзката с Първоизточника на Универсалното Учение и на всичко съществуващо. Почти цялата аристокрация на Франция се присъединила към Учението, което проповядвали Катарите. Никита доказал чрез слово и дело истинноста на Учението, а това дало тласъка на един нов обновителен импулс, който докоснал и събудил хиляди човешки сърца. Сметнахме за важно да ви разкажем за този водач на едно Гностично Братство, доколкото ни беше позволено това.”
~ Списание “Пентаграм” – брой 2, 1969 г.