Ориентиране (глава I от книгата Християнската мистерия на посвещение, Dei Gloria Intacta, Ян ван Райкенборг)
I-1
В продължение на цялата световна история две езотерични системи на развитие са привличали вниманието на всички, които поради склонност и вътрешен стремеж желаят да вървят по Пътя на освобождението. От историята на магията се вижда, че във всички култури винаги са били употребявани само две системи на магично развитие. Понякога двете системи са се употребявали едновременно, понякога са се следвали една друга с настъпването и отминаването на различните културни периоди. Едната система се определя в съвременната философия на розенкройцерите като система на разделяне, или раздвояване на личността, другата – като система на култивиране на личността. И при двете системи се изхожда от фундаменталната идея, че човекът е несъвършен, полусъзнателен и подвластен на измамата, но усъвършенстването, пълното съзнание и цялата истина са налице и го очакват. Техните Йерофанти ги зоват. За тази цел съществуват методи на тренировка и осъществяване – пътища, свързващи сегашното и желаното от хората в бъдещето. Става ясно, че системата на разделяне на личността произлиза от недрата на вековете. Чрез методи на хранене, овладяване на дишането и аскетизъм, концентрация и съзерцание, чрез владеене силата на думите кандидатът трябваше да се учи как да предизвика разделяне на своята четворна личност. Чрез едно такова разделяне, т.е. чрез владеене закона на взаимовръзката на намиращите се концентрично едно в друго четири тела, ученикът можеше целенасочено да раздели физическото тяло и етерния двойник от двете по-фини тела-носители, за да пътува с тях в пълно съзнание в така наречените по-висши области. Той можеше да възстанови спойката между четирите тела-носители и по този начин – така си мислеше той – да изследва пътя между илюзия и действителност и да напредва от сила към сила в светлината на абсолютно нови жизнени възможности, защото чрез тренинг бе пробил една шахта между тъмната дълбочина на света и лъчезарните възможности на една нова ера. Той можеше да се свърже с братя и сестри от същото ниво. Той бе свободен – един син на Утринната зора. Същевременно, с това извоювано поданство в двата свята се развиха и други придобивки, като повишена чувствителност на сетивните органи и все по-дълбоко, непосредствено и независимо проникване в Плана на нещата. Бог бе навярно много милостив към един такъв кандидат на старите духовни школи. Този кандидат бе освободен! В своето неизказано щастие, обединен с други приятели, той можеше да работи в една неограничена област на действие в служба на Светлинното царство за издигането на всички, които се намират още в тъмнината. Възвишена и красива бе работата, извършена от всички тези стари посветени и спасени. Светещата следа на техните дела сияе като пламък в паметта на природата. С тази светлина на древната мъдрост на Изтока бяха свързани хиляди европейци, когато се появи опасност да попаднат във вампирските ръце на материализма и атеизма. Когато надирът на материята показа своите граници, тези, които се опитваха да пробият нейните стени, получиха от една група просветлени помагачи указанието да се обърнат към искрящата яснота на миналото. И когато мнозина се задушаваха в усмирителната риза на материята, а нагодената към нея религия не предлагаше изход, милостивата помощ на Братството на Светлината се появи и отведе болните хора към миналото. В миналото ли се намира нашето освобождение? Не, но в него се намира утешение и спасение, според златните думи: „Който не желае да се учи от миналото, ще бъде наказан в бъдещето”. Затова, когато от незнание и заблуда се блокират пътищата към бъдещето, миналото винаги апелира с много любов към подсъзнателното знание. В миналото имаше и други езотерици измежду древните египтяни и гърци, които избраха съвсем различен път на развитие от този на желаещите да постигнат освобождение чрез разделяне на личността. Те бяха на мнение, че не могат да се спасят от този свят, че Светът на Светлината може да се завладее само като се мине направо през този свят. След като човекът и природата са противоположни на Светлинния свят (което наистина е така), тогава действителният облик на нашия свят трябва да се култивира и хармонизира. Затова те преподаваха магията на култивиране на личността, извисяването на антропоса, на човека, така да се каже, отдолу нагоре. Системите за пречистване на расите и кръвта бяха приложени според съответни магични норми. Тъй като човекът не можеше да се утвърди в един свят и в едно природно царство, които той напуска, в такъв случай другите природни царства трябваше да бъдат повдигнати на едно по-високо ниво. Земеделието и градинарството, скотовъдството и много други жизнено необходими неща се практикуваха в различни колонии от хората, упражняващи мистериите, по един съвсем нов начин, който се приспособяваше към човека, напредващ в култивирането на личността. И по този начин също се проявиха магични резултати. Така се появи съзнание в една по-висша област и едно грандиозно разгръщане на възможностите на сетивните органи, но заедно с това се задълбочи и закотвянето в материята. Материалното имаше участие в славата на извисяването, съпротивата на материята бе преодоляна в известна степен, но не чрез бягството на човека от нея, а чрез превъзмогването и култивирането й. Ако единият метод възнамеряваше да осъществи посвещението извън тялото, вторият го премести във тялото, включително и във физическото. И по този начин също бе спасена голяма група европейци от живата смърт на духовното вкаменяване, от хаоса на ужасно падение, защото и тя бе свързана с един лъч на Древната мъдрост, за да може чрез миналото да стане годна за едно евентуално ново бъдеще.
I-2
Това ново бъдеще вече започна. Всички, които жадуват и се стремят към езотеричния път на развитие, ще бъдат поставени сега пред християнската мистерия на посвещение на Свещения Розенкройц за новото време. Двете стари езотерични системи обхванаха затъващия европейски свят и го свързаха за известно време с миналото, за да не кристализира безвъзвратно, с всички произхождащи от това последици. Но трябва ясно да се разбере, че старите езотерични системи са напълно негодни за западния човек като системи за посвещение, като структурно освобождаващи сили. Затова, ако човек се опита да измери успеха на духовните помагачи, донесли Старата мъдрост в западния свят, по броя на структурно освободените, ще бъде много разочарован. Това, което спаси много европейци, беше идеята на древните и животът, който се съдържаше в самата идея. Като школи за посвещение двете стари системи са абсолютно неуспешни в Европа, и това не би могло да бъде иначе. Затова не е далеч времето, и то вероятно вече е настъпило, когато старите системи няма да притежават нито един структурно-освобождаващ аспект, дори и за съвременния човек от Изтока. Нашият свят и четворната човешка личност са подложени на непрекъснати промени под влиянието на могъща космическа сила. Човечеството се приближава телесно към една голяма криза. По принцип, европеецът вече е навлязъл в тази криза в началото на века, но сега в Европа тя достигна актуалната си фаза. Ако за езотеричния кандидат от далечното минало беше възможно да се освободи с помощта на горепосочените методи и да отпразнува славата на завръщането, ако през първата половина на нашето столетие за европееца беше необходимо да се ограничи с идеята за миналото, то сега човечеството е стигнало до такъв момент, когато погледът трябва да се отправи изцяло към бъдещето. За многото хиляди, които се стремят към освобождение, разделянето на личността вече не е възможно нито идейно, нито структурно. В бъдеще едно такова разделяне ще доведе телесно и духовно до извънредно нежелателни състояния. Култивирането на личността също няма да е възможно в идващите времена. И тази система трябва да бъде отхвърлена като структурно вредна. Поради напълно променените телесни, атмосферни и космически състояния, органите с вътрешна секреция, които играят значителна роля в окултните неща, вече не могат да реагират по стария начин. Старата, ориентирана към миналото врата на освобождение се затвори окончателно за човечеството. Срещу тази безвъзвратност не помага никакво призоваване на старата мъдрост. Официалната религия загуби целия си колорит и влияние, а езотеричният експеримент на миналото, предлаган в книги и лекции, може да предизвика само „Омирова” насмешка – насмешка на човек, който желае да прикрие болката си. В нашия век мнозина предвидиха неутрализацията на старата езотерична духовна култура. Някои духовни среди бяха на мнение, че ще могат да избегнат тази опасност и ще продължат своите освободителни и спасителни дейности. Затова те измениха старата мъдрост в окултно-християнски смисъл и създадоха един вид синтез. Някои от тези разбираеми експерименти бяха дори предложени под името на Розата и Кръста, вероятно с добро намерение, но тези опити трябва да се посочат като сериозни грешки. Съществува една напълно независима и чисто християнска мистерия на посвещение на Свещения Розенкройц, останала неприкосновена от векове, която принципно и структурно е абсолютно независима от старите пътища и системи. В бъдеще всички позитивни езотерици трябва да се стремят към нея. Тази система ни се предлага в Евангелието на Иисус Христос по скрит начин. Тя е станала неизбежна за всеки търсещ човек и трябва да се възвести на цялото човечество. Тази мистерия, слава на Бог, ще направи възможна изявата на истинското християнство.
I-3
Методът на посвещение на новата ера се отнася до смяна на личността – тайната на евангелското новораждане. Това не е разделяне или култивиране на личността, не е отказване или извисяване на онова, което е осъдено на закономерна гибел, а смяна на личността, което означава построяване на една нова личност в силата на Христос и Неговата Йерархия, докато Духът се изявява още в старата личност. Кандидатът на тази нова система изхожда от познанието, че неговата сегашна четворна личност не е предвидена в божествената природа, че тя е безбожна и греховна. Кандидатът на тази система знае, че съзнанието на личността е най-голямата измама и пречка в неговия микрокосмос, и разбира напълно думите на апостол Павел, че за Бог личността няма значение – нито разделена, нито култивирана. Ученикът, който се намира в новия християнски процес на посвещение, си припомня, че „който загуби живота си” (на старата личност), „той ще го запази” (живота на една нова личност). Той ще разбере, че тук става дума за новораждането на една напълно нова четворна личност. Цялото християнско свещено откровение е абсолютно ясно в това отношение. Никодим не разбра нищо от това (виж Евангелието на Йоан), но кандидатите на новите школи за посвещение трябва ясно да са проникнати от това знание, за да може върху този мрачен свят скоро да се разпространи един сияещ облак от нови Божии свидетели. За мнозина ще бъде много трудно да се откъснат от авторитета на старите, които смятат, че човешката личност е подложена на еволюционен процес, така както в миналото беше подложена на инволюцията. Това убеждение обаче е основано на заблуда. Това, което инволюира, не беше телесността, предвидена в Първоначалния божествен план, а една анормална личност, която потъна в надира на веществеността, повличайки надолу след себе си и пленения дух. Небесният образ, първоначалната четворна вещественост на духа, умря при това падение, но това не беше смъртта на разлагането. Същността на първоначалния небесен образ е от твърде божествено естество. Затова ние можем да опишем днешното състояние на небесния образ като „спящ”. Но този „спящ” може да бъде пробуден отново, да възкръсне, ако човек знае как да се отърси от заблудата на анормалната преходна личност и ясно разбере състоянието, в което се намира. Най-висшето духовно битие е принудено сега да употреби земната личност, и това, погледнато отгоре, е едно извънредно нежелателно състояние. Освен това, централният дух бива смущаван извънредно много от биологичното съзнание на земната личност. Стремящите се езотерици трябва да разберат, че разделянето на земната личност е погрешно отклонение, нова мъчителна заблуда, а също така че всякаква форма на култивиране на личността има за последица само увеличаване на проблемите, предизвиквани от нашето аз-съзнание. Новораждането, пробуждането на спящия небесен образ е задачата, която третата магична система предава на търсещия човек чрез християнството. Следователно, тук става дума за раждането на една нова небесна личност, докато човекът се намира все още в старата личност. Пробуждането на новия образ е свързано със закони, напълно различни от тези на старите езотерични системи, и кандидатът трябва да изучи и приложи новите закони. Създаването на новия човек се осъществява отгоре надолу. Първо се формира мисловната способност, след това астралното тяло, после етерното като матрица за новото материално тяло. За да се зачене небесният човек, преди всичко е необходима фундаментална промяна, пълно отричане от стария аз, сбогуване с всякаква стара магия, която поставя акцента върху природния аз. При това трябва да е пределно ясно, че не става дума за занемаряване на земната личност и на необходимия земен живот. Но трябва така да се поставят акцентите в живота и да се избере такова поведение, което да подпомага истинската цел на новораждането. Свързан с една биологична личност, човек плаща по този начин горчива цена за своето съществуване в света, но чрез рационално жизнено поведение той може да построи това, което не е от този свят. Братството на Златния Розенкройц призовава всички сериозно търсещи освобождение хора да прегърнат основния принцип на новия ред – приключване със старото и отправяне към новото!
I-4
Практически кандидатът трябва да разбере, че третата система на посвещение е напълно нова за широката публика и тепърва трябва да се възвести. Ако възвестяването на християнската мистерия в целия свят успее да се утвърди, това ще означава началото на една нова световна църква, на едно ново Универсално световно братство, свързано с Християнската мистерийна школа. Навсякъде ще бъдат изпратени сътрудници, за да предприемат необходимата подготовка, защото, въпреки че тази трета система на посвещение съществува още от Откровението на Иисус Христос, досега само една сравнително малка група от избрани кандидати имаше неизказаното щастие да бъде освободена чрез тази система. Причините за това въздържане и потулване на истинската свещена мистерия се намират във факта, че въпреки достигането на надира на веществеността, човекът още не се беше заплел достатъчно в земната природа. Тези предпоставки вече са изпълнени и предизвикаха значителни космически реакции, така че сега е настъпил кризисен период и завесите ще бъдат премахнати. Ние с право можем да наречем апостол Павел първия Йерофант на истинската християнска община. Той е посочван също и като първия розенкройцер на нашето летоброене, защото в екзотеричната история той беше първият, който превърна кръста на природата в кръст на победата, закрепи розите на кръста и събуди небесния образ. Добре е за всички, които желаят да вървят по пътя на християнското новораждане и се нуждаят от едно първо ориентиране, да прочетат чудесното Първо послание на апостол Павел до Коринтяните (гл.15), защото вътре се намира цялата програма на новораждането. Ако кандидатът желае да започне и да проведе това новораждане с успех, са необходими две неща: първо, фундаментална промяна и, второ, личното притежание на Иисус Христос. Първото означава той да се сбогува принципно със земната природа и да промени основно отношението си към нея поради гибелната и игра от желания, влечения и действия по егоистичен и спекулативен начин. Чрез фундаментална промяна кандидатът трябва да достигне до състоянието на доброволна самота (Патмос), т.е. на неутрално и интелигентно очакване на своя Господен ден. През този период ученикът не трябва да се опитва чрез нито една спекулация на своето желание да постигне насила някакъв резултат. Всяко едно форсиране би смутило развитието. Той трябва да мисли за известните думи: „Когато ученикът е готов, Учителят вече е наблизо.” Освен това, трябва да се внимава неутрализацията на земната личност в никакъв случай да не бъде предприемана по експериментален начин. Това, без съмнение, ще доведе до извънредно негативни и заслужаващи съжаление последици, като например негативно обсебване чрез контролен дух, който ще се опита да придобие власт върху кандидата. Кандидатът трябва да отпразнува сбогуването със земната природа, със страданието и смъртта, което означава, че мистичното умиране за света трябва да стане за него вътрешна необходимост. Ако той стигне до тази фаза, фундаменталната промяна може да започне с успех и резултатът ще се появи. Тогава идва осенението, мистичното просветление, слизането на Христовия лъч, и от този момент ученикът живее от едно вътрешно Христово притежание. Мнозина говорят за Христос. Те изпитват почитание към Него, те Го обичат. Той е велик учител за тях, представител на всичко добро, красиво и истинско, но не е живата действителност. Такива хора не са в състояние да се откъснат от властта на авторитета, защото не притежават вътрешно Господаря на живота. Христовата вибрация не говори от тяхната душевна кръв. А тази вибрация трябва да приеме форма в съществото на кандидата, за да може да се говори за новораждане. Може да се зададе въпросът защо притежанието на вътрешния Христос е толкова съществено. За успокоение трябва да се каже, че това притежание познава различни стадии на развитие, но и един начален стадий вече е достатъчен, за да тласне кандидата по-нататък по избрания път. Притежанието на вътрешния Христос е необходимо, защото телесното състояние на днешния човек не позволява на ученика да извърши великото дело със свои собствени сили. Неговата клетъчната структура, дейността на жлезите с вътрешна секреция, организмът на съзнанието и различните душевни флуиди са повредени, ограничени и обвързани до такава степен, че за ученика е напълно невъзможно да събуди и достатъчно да съживи небесния образ без чужда помощ. Затова е разбираeмо, че структурното новораждане трябва да се предшества от мистично новораждане. Чудото на мистичното новораждане е в това, че се осъществява в тази нисша, земна, греховна личност, обречена на смърт. Тази чудотворна милост ние дължим на Този, Който напусна великолепието на Небесния Си Баща, за да слезе в нашата земна природа и да стане един от нас. Така чрез човешкото състояние на Христос спасителното и освободителното в Неговото същество можа да се свърже с греховното кръвно съзнание на човека. Само върху тази основа може да започне структурното новораждане и да стане възможно „ежедневното умиране” на ученика (І Кор. 15:31). Това умиране по отношение на природата се отнася до всекидневните промени, които изживява земната личност, за да подкрепя пробуждането на небесната личност. Цялата четворна земна изява е подчинена на тази голяма цел и, според степента на приближаване към целта, земната личност ще представлява все по-малка пречка по този път. „Ежедневно умиране” означава унищожаване на биологичното съзнание, премахване на себеутвърждението и на нисшите и спекулативни желания, изчезване на всички животински функции. Стриктното съблюдаване на посочените жизнени закони гарантира един функционално здравословен и достатъчно дълъг живот. Ученикът трябва да прилага това ежедневно умиране, за да осъществи възкресението на небесното тяло. Кандидатът, който разбере това, може като апостол Павел да отговори с лекота на въпроса: „Как се възкресяват мъртвите? И с какво тяло идват?” (І Кор. 15:35). Мнозина мислят в този случай, че е възможно възкресение на природното тяло в едно просветлено състояние. Присъдата обаче, която е произнесена над това тяло, е окончателна. Природното тяло ще се разпадне и никога няма да се съживи отново. Един друг е „мъртъв”, който трябва да бъде пробуден, който от еони време е умрял в човека – небесното тяло на истинския човек, на жителя на Небесното царство. Този мъртвец може да възкръсне само когато живата земна личност умре. Затова апостол Павел казва (І Кор. 15:42): „Така е и възкресението на мъртвите. Сее се в тление, възкръсва в нетление; сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила.” Това е тайната на възкресението – духовното може да бъде освободено единствено чрез прекъсване на връзката с природата и чрез унищожаване същината на самата природа. Обаче не е първо духовното, а одушевеното, и после духовното (І Кор. 15:46). Това е суровата истина за падението на човека. През миналите векове се правеха опити да се избяга от тази неизбежност чрез възкресяване на природното или чрез неговото разделяне, при което се отричаше грубото и така се пренебрегваше реалното. Правеха се също така опити чрез мистични и магични учения да се направи животът по-приятен. Но всички тези спекулации намират своя край чрез аксиомата на апостол Павел: „А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното.” (І Кор.15:50) Затова в съзнанието на човека, търсещ освобождение, трябва като че ли да се закотви знанието, че Пътят към възкресението на умрелия небесен човек минава през смяната на личността и кандидатът, който стои пред задачата си и се стреми към небесната личност, трябва да казва: „Той трябва да расте, а аз трябва да намалявам.” Същевременно на него трябва да му е ясно, че „растенето” е изцяло зависимо от едно гностично-научно, процесуално и систематично „намаляване” на земната личност.
I-5
Във връзка с казаното може да се зададе въпросът: Какво трябва да разбираме под християнство? Християнството е просветление и помиряване с първоначалната идея и първоначалното състоянието на прачовешкия род, на Царството небесно. Това първоначално Светлинно царство, погледнато микрокосмически, съществуваше с нас, като участващи в него граждани, преди Сатурновия период, с който езотериците от последните векове започват своето учение. Сатурновият период оповести човешкото грехопадение, а християнството желае да върне човека обратно към Първоизточника на неговото битие. Поради това е невъзможно християнството да се разбере само със сърцето. То се обръща и към нашия най-висш разум и желае да събуди у нас отново този необходим чист разум, защото човекът трябва да се освободи от заслепението на земния авариен порядък. Християнството трябва да се разглежда в по-мащабна взаимна зависимост. То не започва във Витлеем, а на реката Нил. Затова в Евангелието според Матей (2:15) се казва: „От Египет повиках Сина Си.” Дори само този намек ни води шест хиляди години назад, докато Универсалното християнско старание се простира в един период от милиони години. През Арийската епоха, в която живее сега човечеството, се различават отделни периоди, които продължават приблизително 6500 години. Във всеки един от тези периоди се развива един опит за завръщане на падналото човечество в неговото предишно състояние. Ние забелязваме, че развитието на Божието старание, което следва една космическа силова линия, във всеки един период започва в Египет. В Арийското време човечеството минава през трийсет и третия период и в съответствие с това преди около 4000 години пр.Хр. започна трийсет и третото Божие слизане в този период от време, което в началото на нашето летоброене беше коронясано чрез изявата на Иисус Христос. Затова се казва, че Христос беше на 33 години, когато умря. От година първа до 1939 се развиваше естествената човешка реакция към това слизане. От 1939 до приблизително 1950–1955 човечеството се намираше в едно състояние на ужасно объркване и упадък и от 1955 до 2658 ще се осъществят различните процеси на подбор и „жътва”. За „жътварите” обаче периодът до 2001 ще има най-голямо значение. Тази книга не е определена да разглежда подробно космологически, астрономически и астрологически проблеми. Затова ние се ограничаваме с едно кратко изложение, за да се върнем към това евентуално по-късно в други трудове, по-подходящи за тези цели. Сега за ученика е важно да осъзнае, че християнството трябва да се разглежда в неговата глобална цялост. Така както зората на Арийската епоха преди около 200 000 години в Египет засия с появата на Космическия Христос, така в рамките на всеки един период от 6500 години Синът Спасител се извиква отново от Египет. Читателят ще разбере, че изминаването на 2000 години от последната спасителна изява на Христос, в сравнение с огромните периоди от време, представлява фактически само един миг. Същевременно той ще осъзнае, че сляпото вторачване в един фрагмент от Божието слизане може да представлява едно нечувано ограничение. Това, което хората сега разбират под християнство, е една фрагментарна религиозна форма, която никога не може да доведе до разбиране и освобождение, обаче, както изглежда, е необходимо тя да предшества истинската религиозност. Затова така нареченото „християнство” през изминалите 2000 години съвсем не е напразно. Чрез безкрайно много повторения фрагментаризмът цели да запечата в кръвта, т.е. в душата, на милиони хора определен копнеж, определена психика, нещо индивидуално. Това запечатване в кръвта, при отсъствие на „новораждане”, води отначало до образуване на някакво качество, но много скоро след това отново се превръща в заблуда. В тази заблуда, която често достига ужасни размери, появата на реалността е още по-страшна, така че, особено след ужасите на войната, мнозина, пробудили се от своето заслепение, изпълнени със страх, се питаха: „Как е възможно истината, която изпитвам вътре в мен като самата истина, да не е спасителна или освобождаваща за света? Къде е грешката?” Така, след като съставената от откъслеци вяра се разбива в твърдата скала на реалността, човек постепенно узрява за духовна революция. Тази духовна революция се предизвести, междувременно, с изгрева си и човечеството сега се гърчи в родилните болки на една напълно нова епоха. Чрез страдание, смърт и хаос една определена част от човечеството ще стане годна за бъдещата жътва. Естествено, тази духовна революция ще има множество аспекти, но тяхното разглеждане се намира извън рамките на тази книга. Нашата задача е да обясним християнската мистерия на посвещение на Свещения Розенкройц за идващата нова епоха, да поканим кандидатите в новата духовна школа и да ги призовем към една цялостна собствена революция, за да могат накрая да посрещнат Жътваря подготвени, хармонични и с горящи светилници. В периода, в който сме навлезли сега, небесните тела трябва да бъдат събудени и кандидатите на Новите мистерии трябва да могат да живеят с тези непреходни тела в Божествената светлина. Всички, които могат да слушат, са призвани да станат отново Божии деца.
I-6
Извънредно важно е да се изясни колкото се може по-конкретно към какви хора се обръща тази книга. Посланието, което съдържат тези страници, е предназначено за езотеричния човек в широкия смисъл на думата, за вътрешно развълнувания и предопределен търсач на Светлината. Човек може да се определи като такъв, ако е обезпокояван от „духовния натиск на спомена”, което значи – ако притежава една първоначална подсъзнателна връзка с изгубената страна на Светлината, както и спомен за изгубеното състояние като Божие дете. Това състояние предизвиква неустоимо влечение към света на скритото и събужда пламенно търсене на потъналото в течение на времето първоначално състояние на Живота. Това влечение действа в кръвта на ученика и може, следователно, да се обясни с неговото минало. При това кръвната връзка с прадедите може да играе значителна роля, както се посочва достатъчно ясно в световната езотерична литература. Духовният натиск на спомена налага върху носителите на телата отпечатъка на едно определено природно магично състояние. Личното минало и прадедите, които говорят в кръвта, са оставили също своя неизличим отпечатък в ученика. Духовният натиск може да се изрази предимно чрез мисловната способност, като в този случай ни насочва с неугасима наклонност към езотерично-научни изследвания; той може да се изрази също така предимно в астралното тяло и тогава предизвиква силно желание за практическо разбиране на магичното; или се изявява предимно в етерното тяло и с това дава възможност за ясновидство, ясно слушане и изявена интуиция. При мъжете тази естествена магична възприемчивост се явява обикновено в мисловната способност, при жените – в етерното тяло, а възприемчивостта на астралното тяло се изявява и при двата пола в различните езотерични групировки при техния стремеж за осъществяване. Тук трябва да се подчертае, че природната магична възприемчивост е разбираема личностна реакция на духовния натиск на спомена. Обаче естествената магична възприемчивост – вродена или придобита чрез упражнения, в никакъв случай не е доказателство за напредък по пътя на духовното съвършенство. Точно обратното, вродената или придобитата природна магична възприемчивост може да бъде най-голямата пречка за духовния напредък; тя може да увеличи аз-заблудата на човека и да означава ужасна опасност за ученика. Този свят е препълнен с езотерични спекулации и многобройни негативни отвъдни течения, а освен това съществуват цели тълпи привързани за земята духове, които съзнателно или поради същността си експлоатират и жертват хората, възприемчиви към природната магия. Ако ученикът отговори на тези примамки и осъществи някакви привидни резултати, тогава неговото аз-съзнание може да бъде повлияно до умопомрачение и цялостната му личност да бъде опозорена чрез злоупотреба, при това без да може да напредне и милиметър по пътя към Живота. Затова тези, които евентуално притежават възприемчивост към природната магия, не бива да се заблуждават чрез романтика и спекулации, тъй като нещата често се представят така, сякаш тази възприемчивост е необикновена степен на развитие. Това съвсем не е вярно. Никой, който има етерно зрение или притежава някаква друга форма на природно-магичен „талант”, не е поради това „напреднал”. Всички примитивни народи притежават тези качества повече или по-малко като първични остатъци от миналото. Всички, които са измъчвани от спомена, са, както се казва, ни рак, ни риба. Те вече не могат да живеят цялостно в полето на грубата земна природа, защото духовният натиск на спомена непрекъснато ги гони и не ги оставя на мира, но и не могат да влязат в новия живот, защото все още им липсват всички основни предпоставки. Те са във висша степен лабилни. Това е една опасна ситуация, която може да доведе до големи аномалии, ако тези хора продължават да реагират на своите природно-магични инстинкти. Евентуално освобождаващото в „духовния натиск на спомена” е фактът, че човекът, който го притежава, може на тази основа да стигне до „истинската магия”, до царското и свещеническо изкуство, което се споменава във всички религии. Духовният натиск на спомена ни тласка към Светлината, за да могат да разберат тези, които са стигнали до нея, че тя в никакъв случай не може да ги приеме на базата на природно-магичната възприемчивост. Между езотеричния човек на природата и целта се намира една голяма и дълбока пропаст, защото „кръв и плът не могат да наследят Царството небесно”. Затова търсещият Бог ще разбере необходимостта от вече споменатата фундаментална промяна, така че тя ще стане за него един мост към новия живот. Когато пилигримът мине по този мост, същността на магията ще му бъде разкрита. Средствата на Царското и Свещеническото изкуство тогава ще му бъдат предадени. Това Божествено изкуство се отнася до реконструкцията на първоначалната способност, която човекът притежаваше в първичното небесно тяло. Тук трябва още веднъж категорично да се подчертае: Това Царско изкуство не може никога да възникне директно от естествената природно-магична възприемчивост на човека. Истинската магия никога не се ползва от тази възприемчивост, защото последната представлява само един избледнял и изкривен спомен от праминалото на човечеството. Тя е необходима, за да стресне човека в тази природа, за да се почувства тук неуютно и като пришълец. Ако обаче действително трябва да освобождава, тя трябва да води до границите на материята, от която може да се освободите единствено с помощта на Духовната школа.
I-7
Още около седемстотин години остават на човечеството от споменатия трийсет и трети период на Арийската епоха. През тези бъдещи седемстотин години ще се появи напълно нов човешки тип, който постепенно ще се освободи от смъртното тяло на земната природа и ще заживее в небесната личност. Този процес на смяна на личността ще се придружава от различни извънредно интензивни геологични, магнитни и атмосферни промени на земята и вътре в нея. За днешното човечество ще бъдат изключително фатални преди всичко промените на магнитните и атмосферните условия, които сега вече слабо се наблюдават. Онази част от човечеството, която не може да се пригоди структурно към тези промени и не е в състояние да построи новaтa личност, ще тръгне по една дегенеративна линия на развитие и накрая ще загине. Другата, подновяващата се част, ще загубва закономерно все повече връзката с кристализиращата част, и крайният резултат ще бъде практически едно окончателно разделяне. Този нов човешки тип ще бъде „жътвата” на трийсет и третия период. На 20 август 1953 година периодът на Жътвата започна – датата, на която завърши екзотеричният календар на Голямата пирамида и започна едно ново развитие. Полето на жътвата беше построено „отдолу нагоре” чрез интензивна работа от всички, които разбраха посланието на Свещения Розенкройц за новата епоха, и пионерите са готови за работата, която ги очаква. Трудът на всички призвани е отправен към това Жътвата на този период на Божие старание да бъде колкото се може по-богата. Основано е едно Ново световно братство като база за великата жътвена работа и за духовните школи на обновлението, които разпростират своята дейност върху цялата земя. Защото зрелите души трябва да бъдат „ожънати” и да бъдат отправени към задачата на новораждането. Затова жътварите са готови да излязат на помощ на идващия нов човешки тип. Но и сега се чува оплакването на жътварите: „Жътвата е изобилна, а работниците – малко.” (Матей 9:37) Тази книга желае да бъде скромен зов към онези, които са вътрешно подходящи, но още не са дошли, да ги събуди за тяхното призвание и да им даде някои елементарни напътствия, за да пробуди в съзнанието им качествата, аспектите и условията, на които трябва да отговаря новият човешки тип. Този зов не трябва в никакъв случай да се загуби в познавателна теория и съзерцателна философия. Той трябва да предаде някои практически, непосредствено приложими стойности на сериозния ученик, защото новият човешки тип не може да бъде роден чрез догми, а само чрез практическо приложение. И така, читателят получава в тези страници нов гностичен урок, който, приложен на практика, го облагородява да работи след време като сътрудник и жътвар, като същевременно неговият собствен напредък по духовния път ще бъде гарантиран.
I-8
Както вече се изясни, тук става дума за раждането на небесната личност и за провеждането на едно структурно новораждане. Тази небесна личност не е разложена, а „жива-умряла”. Тя трябва да бъде отново съживена и когато това стане, човешкият Централен дух трябва да получи контрол над тази личност. Същевременно земната природна личност трябва да изчезне и затова трябва да се започне и проведе един процес на отмиране на земната природа. Тези два процеса трябва да се разглеждат от ученика като едно цяло, тъй като небесното тяло може да се развие само с помощта на природното. Земната, или диалектичната личност, е базата за създаването на новата; процесите на разрушаване и построяване са взаимосвързани. Ние дължим тази възможност на свещеното Христово дело, което трябва да се разглежда в голяма взаимна връзка с цялостната Божия изява през трийсет и третия период. В седемте големи религиозни импулси на този период ставаше дума за изпълнението на едно дело, което се развиваше последователно, като същевременно беше отправено към съответната цел на даденото време – построяването на едно от седемте стъпала на онази стълба, която накрая трябваше да доведе до изявата на Бог в плът – Иисус Христос. Христовата йерархия говореше, свидетелстваше и действаше във всички световни религии, но едва в последното звено на тази верига ние празнуваме победата в Иисус-Господаря, едва тогава бе пробита една „шахта” между Божието единство и безбожния време-пространствен свят на явленията. Както вече казахме, световният ход представлява едно падение, едно съществуване, което ни отдалечава от първоначалния живот, за което свидетелстват всички световни религии и митологии. Когато в Арийската епоха този процес на падение навлезе в последната си фаза, Световете на Божието единство развиха могъща активност. Един след друг се изявиха различни божествени импулси. В наближаващата и все по-изостряща се криза на безбожното човешко съществувание тези божествени импулси трябваше да осъществят една систематична връзка между падналия човек и божествената светлина. Чрез три последователни импулса от най-абстрактен вид първо бяха осъществени връзки с трите аспекта на човешкото его, т.е. с трите фокуса на Централния дух в земната небожествена личност на човека. Чрез тези три връзки на Бог с егото човекът трябваше да бъде подготвен така, че да може в бъдеще, когато достигне надира на падението, да намери една спасителна „стълба”, по която да се изкачи нагоре. За образуването на тези три горни стъпала на небесната стълба бяха необходими големи помощни групи и много хилядолетия. Следващата връзка, следващото стъпало на божествената стълба се състоеше в повлияване на младата мисловна способност на човека по такъв начин, че и тази част на човешката личност да не представлява вече никаква пречка за крайното спасение. Петото стъпало беше поставено чрез свързването на Светлината с астралното тяло – тялото на желанията; шестата степен се състоеше в повлияване на етерното тяло на човека. Когато това могъщо шесторно подготвително дело на спасението беше изпълнено чрез шест ясно различаващи се един от друг божествени импулси – за които работиха много хиляди сътрудници, защото Бог винаги се изявява чрез Своите творения – великото Божие спасително дело беше завършено и коронясано чрез построяването на седмото стъпало на божествената стълба. Свързването с човешкото тяло – с тази карикатура на първоначалното същество, бе осъществено по време на седмата световна религия чрез Иисус Христос. Това е Божието спасение, което среща човека в дълбочината на неговото битие. Кръстът на Единството слезе в смъртната природа и свърза кръвта си с кръвта на човека в безименна Любов към света и човечеството. Ако човек сега пожелае да отговори на зова на Светлината, ако пожелае да се изкачи нагоре по божествената стълба, трябва да тръгне от най-ниското стъпало, отдолу, чрез кръвната връзка на Христос с материалното жизнено поле. Помислете при това върху дълбокия смисъл на Христовите думи: „Без Мене нищо не можете. Никой не може да стигне до Отец, освен чрез Мене.” В светлината на новия ден няма никакъв смисъл да се разглежда седморната религиозна изява на тази епоха в нейната цялост, но много по-важно е да се изпълнят последствията в тяхната цялост, защото този период отива към своя край. Християнският божествен импулс има две фази – историческа и съвременна, която ще продължава и в близкото бъдеще. Историческата фаза беше тази на кръвното свързване в материално отношение и съвпадна непосредствено с кризата на падението. Тъй като падението се доказа също и в наши дни с една отчайваща, кървава и ужасяваща катастрофа и Божият Син вече е слязъл по седемте стъпала на небесната стълба, сега ученикът трябва да се свърже с тази Светлина с възгласа: „Няма да те пусна, докато не ме благословиш” (Битие 32:26), и да изчака, докато му се „изкълчат хълбоците”, както се случи с Яков. Това символично изкълчване на хълбоците насочва вниманието ни към идеята на Водолея – цялостното стремление на човека, целият му жизнен интерес ще трябва да се промени и пренастрои, за да може седморната Божия милост да стане достояние на човечеството. Всичко старо е преминало в Христос и е станало ново. Ученикът трябва да започне с изпълнението на задачата си днес, доказвайки ежедневно, че е избрал за изходна точка на разумно-нравствения си стремеж думите от надгробната бронзова плоча на Християн Розенкройц: Jesus mihi omnia! (Иисус е всичко за мен!) Чрез приемането на Кръстния път природата на смъртта – земната личност, става врата за Духа, за възкресение на небесното тяло. Ученикът няма да доведе тази природа на смъртта до възкресение, той само я употребява за подпомагане на другите процеси. Успехът на този процес зависи от по-горе обясненото мистично новораждане, от фундаменталната промяна, която трябва да предшества структурното новораждане. Мистичното новораждане се отнася до едно съзнателно свързване с Христовата сила, което става възможно чрез седморното арийско Божие старание, в което Логосът среща човека телесно в кръвта.
I-9
Това събитие лежи в основата на пролога на Книгата на Откровението: „Откровението на Иисус Христос, което Му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което скоро трябва да стане, и изпрати и го извести чрез ангела Си на Своя слуга Йоан, който засвидетелства Божието слово и свидетелството на Иисус Христос, и всичко, което е видял. Йоан до седемте църкви, които са в Азия: Благодат и мир да бъде на вас от Онзи, който е и който е бил, и който идва, и от седемте Духове, които са пред Неговия престол, и от Иисус Христос, верния Свидетел, Първородния на мъртвите и Началника на земните царе. На Този, който ни люби и ни е освободил от нашите грехове чрез кръвта Си, и който ни е направил царство и свещеници на Своя Бог и Отец, на Него да бъде слава и господство за вечни векове! Амин. Ето, идва с облаците; и ще Го види всяко око, и онези, които Го прободоха; и всички земни племена ще заридаят заради Него.Да, амин! Аз съм Алфа и Омега, (Началото и Краят) – казва Господ Бог, който е и който е бил, и който идва, Всемогъщият.” Рисковано дело е в рамките на този труд да се тълкуват откъси от Откровението на Йоан, защото има много причини, които могат да накарат един сериозен човек да се откаже от такова начинание. Огромна тълпа от изнасилващи Библията се нахвърляше през всички векове върху Книгата на Откровението; появиха се стотици анализи и се чуха проповеди, които при много хиляди хора оставиха чувство на негодувание и предизвикаха звучната насмешка на милиони. Чувство на голямо недоумение би трябвало да обхване всеки при четенето на това чудно и могъщо видение на Йоан. Въпреки това то притежава една непреодолима притегателна сила, която винаги води хората отново до последната книга на Библията. В нашите публикации ние дълги години стояхме далеч от Книгата на Откровението, защото желаехме да избегнем впечатлението, че вземаме участие в хода на спекулациите. Но сега вече не можем да устоим на натиска, който е по-силен от нашето въздържане, и да ви съобщим този „златен завършек” на Божествената книга, защото времето е близо. Всяка световна религия притежава Мистерийно писание, Духовен завет, който се намира на разположение на посветените и на техните ученици. В Откровението на Йоан Християнският духовен завет сияе в непреходна светлина. Никога не бъркайте пророческите книги с мистерийните учения. В Библията има много пророчески книги, а несъмнено и мистерийните книги също съдържат пророчески елементи. Въпреки това, между откровения и пророчества трябва да се прави голяма разлика. Откровения се даряват на освободени, спасени и изкупени хора, които отговарят на определени предпоставки и се намират в определено одухотворено състояние; пророчества се провъзгласяват на онези, които се лутат в тъмнината и са земни. Откровение означава божествено познание, а пророчество – божествено обезпокояване. Откровение значи милост – пророчеството е присъда. Милостта и присъдата са често преплетени, но присъдата не може да бъде произнесена, ако човек не е узрял за милостта. Може би сега читателят разбира защо духовните спекуланти винаги остават с празни ръце. Те толкова силно се стремят да разберат космическия, астрологическия и философския смисъл на Апокалипсиса, но не могат, защото не желаят да вървят по Пътя. Печатите, тръбите и виденията могат да оживеят истински за читателя само тогава, когато вибрациите на Милостта просветлят неговото същество отвътре. Книгата на Откровението е като лабиринт, в който те без съмнение могат да се загубят. Но в него има също и една фина нишка, която може да ги води с голяма сигурност през всички зали и коридори. Навремето теолозите се бяха задълбочили сериозно във въпроса дали авторът на Апокалипсиса е Йоан Евангелиста или Йоан Стария. За нас авторът е възвишеният Йерофант на християнските мистерии Иисус Христос, който говори чрез всеки ученик на Пътя, приел гореспомената милост. Името Йоан означава също: „Бог е милостив към нас.” Значи Откровението на християнските мистерии ще стане притежание на онези хора, които участват в милостта на идващите велики спасителни процеси. На един такъв ученик се препоръчва да се вслуша в описаното в магичното евангелие, и то незабавно, „защото времето е близо”. Ученикът може да последва този съвет, само ако при прочитане и прослушване на пророчеството може напълно да го разбере. Тези лекции бяха написани, за да го доведат до това необходимо разбиране. Той може обаче да ги разбере, само ако желае да стане служител и живее в кръвна и сърдечна свързаност с Христос. Ако някой след прочетеното по-горе все още се съмнява в извънредното и съвсем специално място, което Книгата на Откровението заема в сравнение с другите книги на Библията, тогава след запознаване с мисията, която се възлага на Йоан в края на книгата, той със сигурност ще стигне до други убеждения. Мисията се състои в това, Йоан да се обърне към седемте общини, които се намират в Асия. Познатото тълкуване на тези седем общини не е особено възвишено. Общо взето се предполага, че тук се говори за седем църковни общини в Мала Азия. Обаче този, който е въведен в езика на християнските мистерии, знае по-добре. „Асия” насочва вниманието ни непосредствено върху Тройния логос и неговия порядък – един свят, където се намират действително освободените и към който принадлежи спящата и опразнена небесна личност. Това най-висше троично същество, „което е, което беше и което ще дойде”, отправя към всяка концентрация от правещество, в която желае да изяви своята Царственост, Любов и Сила – седем динамични силови потока, „които се намират пред Неговия трон”. Съответно на тези седем сили съществуват и седем стадия на духовно развитие, седем групи и седем степени на духовно повлияване, които се изявяват в Асия, или в името на Асия, на Троичното божество. В езотеричните кръгове за съжаление се мислеше и преподаваше, че съществуват седем отделни мистерийни школи, обобщени в една по-висша инстанция – един вид Интернационал, известен под името Бялата ложа. Седемте школи обаче не са нищо друго освен седемте изяви на седемте сили – Светият седморен Дух, който действа през всички времена и във всички сфери на нашия космос. Тези седем прадухове се споменават във всички световни религии – и синовете на мистериите трябва да се изкачат по седем стъпала, да минат през седем изпитания, да владеят седемте закона и при една определена степен на развитие, да приемат седемте милости. Прологът на Откровението може да се чете, само ако е налице пределна яснота. В този свят съществува едно Божествено откровение, една Свещена мистерия, която в нашата ера се дарява чрез Иисус Христос на всички, които са се освободили и са способни за това. Свещената мистерия докосва един такъв Йоан и той, по силата на своето съществото, не може иначе, освен да свидетелства за всичко, което идва при него с това „засенчване”. За всички, които наблюдават с разбиране един такъв процес при някои от сестрите или братята, това означава блаженство – блаженството на радостта, че един от спасените се доближава до Светлината. Йоан в своята борба обаче се обръща към „седемте общини, които са в Асия”, което означава – към седемте аспекта на своето небесно същество. Това същество, което спи и въпреки това е, което бе и безусловно отново ще дойде, ще бъде събудено с една могъща дума, чрез една Божествена мантра. То ще бъде пробудено чрез „Седемте духове”, чрез Светия седморен Дух, който е от Бог и при Бог, и чрез Иисус Христос – Йерофанта на християнската мистерия, Който като „първородения от мъртвите” даде чрез живота си пример на Йоан по какъв начин трябва да бъде пробудено небесното тяло: напряко през природата на земното тяло.
В това свещено присъствие Йоан започва своята задача.
Повече за книгата Dei Gloria Intacta
