Хипнозата е процес, при който човек със силна воля, посредством окултни методи може да доведе една по-слаба личност до състояние на транс. В това състояние последният върши всичко, което му внушава хипнотизатора. Такива практики изцяло принадлежат към черната магия и са извънредно опасни, както в морален аспект, така и от гледна точка на човешката психика.
Състоянието на хипнотичен транс може да се постигне по два начина:
1. Чрез съсредоточаване на хипнотизатора върху продълговатия мозък на обекта.
2. Чрез т.н. „хипнотичен поглед“, което означава чрез концентрация върху очите
Когато хипнотичното въздействие се извършва достатъчно дълго, тогава обектът е напълно зависим от хипнотизатора. Собственото съзнание вече няма контрол върху тялото и човекът бива живян. Хипнотизаторът може да изпраща влиянията си на големи разстояния по телепатичен начин и да подтикне обекта към съответното действие. Естествено, тази магия е голям грях и се наказва кармично много тежко.
От главата водят началото си дванадесет двойки мозъчни нерви, които управляват всички жизнени функции на тялото и всички функции на органите. Чрез хипнотичната концентрация работата на тези двадесет и четири нервни влакна може да бъде изцяло нарушена. Съзнанието на човека вече не е в състояние да ги управлява. Жертвата става изцяло зависима от хипнотизатора и в един определен момент вече не може да живее без него. Както наркозависимият става роб на навиците си и не може повече да живее без наркотици, така и жертвата без хипнотизатора се превръща в развалина. Жертвата често смята, че тази връзка е от любов.
Когато човек се намира в хипнотично състояние, главата, т.е. най-горната част на етерното тяло, се разделя на две половини и те висят от двете страни над раменете на грубоматериалното тяло като яка около врата. Етерното тяло на хипнотизатора застава на нейно място. След завършване на хипнозата възстановяването е само частично и тялото остава напълно дезорганизирано.
Тъй като около главата се намират преди всичко отразяващи етери, естествено, никакви спомени не могат да бъдат запечатани. Жертвата остава без спомен, а оттам и без опитност. Животът става безсмислен за такъв човек.
Поради такива причини е абсолютно недопустимо хипнозата да се използва за медицински цели, както това се практикува в модерната психология. Тя е изключително опасна както за пациента, така и за самия лекар. Лекарят се свързва толкова силно с пациента, че след време пациентът започва да губи личността си. Недопустимо е един неопитен човек да работи с окултни сили. Лекарят работи също със сили, които не познава.
Из „Основи на философията на съвременните розенкройцери“ Ян ван Райкенборг
