Трактат за възкресението (или Писмо до Регинус)
(превод от немски и английски с допълнения)
Има някои, сине мой Регинус, които искат да научат много неща. Това целят, когато се занимават с въпроси, на които все още нямат отговор. И ако успеят в това (ако намерят отговорите), те обикновено се смятат за много възвишени (с твърде високо мнение за себе си). Но аз не мисля, че те се придържат към Словото на Истината (не изхождат от Словото на Истината), защото търсят по-скоро собственото си спокойствие, а не покоя, който ние получихме чрез нашия Спасител, нашия Господ Христос, когато познахме Истината. И в нея намерихме истинския покой.
Но тъй като любезно ни питаш, кое е най-важното и съществено за възкресението, аз ти пиша: То е една необходимост за човека! Е, разбира се, има много, които не вярват във възкресението, но има и малцина, които стигат до него. Така че, да дискутираме този въпрос.
Как нашият Господ се отнасяше към нещата, как ги изявяваше, докато беше в плът и след това, когато се изяви като Божи син? Той живееше там, където живееш и ти (т.е. в този свят) и говореше за закона на тази природа – но аз наричам този закон ‘смърт’. Но Божият син, Регинус, беше и човешки син. Той беше и двамата, притежавайки едновременно човешка и Божествена природа, така че от една страна, бидейки Божи син, можеше да превъзмогне смъртта, а от друга – чрез човешкия син направи за нас възможно завръщането в Плеромата (пълнотата). Защото Той произхождаше отгоре, едно семе на Истината, Той съществуваше преди да се появи света с неговите безбройни сили, власти и божества.
Знам, че представям решаването на трудни въпроси, но ако човек изхожда от Словото на Истината, тогава нищо трудно няма. Да, защото решението идва от центъра, така че да не остане нищо скрито, а всички неща, които касаят съществуването, открито да се разкрият – от една страна унищожаването на злото, а от друга – изявата на избраните. Това е еманацията, изявата на Истината и Духа (които са от Бога). А милостта е от Истината.
Спасителят погълна смъртта – предполага се че знаеш това – защото Той свали като дреха това, което е от света, което е преходно. Това е, което преди всичко трябва да знаеш. Той се преобрази в непреходно и вечно създание и се възнесе, поглъщайки видимото чрез невидимото, проправяйки ни пътя към безсмъртието.
Тогава, както е казал апостола: “Страдахме с Него, възкръснахме с Него, и с Него отидохме на Небето (т.е. се възнесохме)”.
Но ако се изявяваме в този свят като „облечени“ с Него (и се докажем като носители на Неговата сила), ние сме Негови лъчи (лъчи на неговата сила), и сме обхванати от Него, до нашия залез, т.е. до нашата смърт. Това е нашата смърт в този живот. Ние биваме изтеглени към Небето от Него, като лъчи на слънцето, и нищо не може да ни възпре. Това е Духовното възкресение, което поглъща душевното, също както и плътското.
Но ако има някой, който не вярва, то е невъзможно той да бъде убеден. Защото тук става въпрос за вяра, сине мой, а не за убеждаване, че който е умрял според природата ще възкръсне!
А има ли измежду философите тук, в преходния свят, един, който наистина да вярва?
Но мъртвият ще възкръсне, дори и всички философи в този преходен свят да не го вярват. Остави ги, това са хора, които поставят в центъра самите себе си. Точно чрез нашата вяра познахме Човешкия син и повярвахме, че Той е възкръснал от мъртвите. И Той е, за когото казваме:
“Той преодоля смъртта”. Тъй като беше един Велик, в когото хората вярваха, и онези, които повярваха в Него, също станаха велики.
Мисленето на онези, които са спасени, е непреходно. Умът на този, който го познава, не ще умре. Затова сме избрани за спасение и изкупление, защото от началото сме предопределени не да изпаднем в безразсъдството (глупостта) на онези, на които им липсва познание, а да встъпим в мъдростта на онези, които са познали Истината. И който пребъдва в Истината, не може да я загуби, тя не може да премине.
Могъща е Плеромата, Божествената пълнота. Малко е онова, което се отдели от нея и възникна като свят. Но светът е обхванат от вечното, което не е възникнало, от истински съществуващото. Така, че не се съмнявай по отношение на възкресението, сине мой Регинус! Защото някога ти не съществуваше в плът. Плътта ти бе дадена, когато дойде в този свят. Защо да не получиш плът, когато се възнесеш към Вечността, която е по-добра от плътта, която е основата за живота тук? И това, което е възникнало заради теб, не е ли твое? Това, което е твое, не е ли при теб? Но какво всъщност ти липсва, сега, когато си тук, в преходния свят? Това е, за което трябва да положиш всички усилия, така че да го разбереш.
Последицата от раждането на тялото е старостта, и че си преходен. От това не печелиш нищо. Но точно загубата на преходното е печалба за теб. Защото когато напуснеш този свят не ще оставиш нищо ценно след себе си. Само това, което е предопределено да умре. Само милостта - нищо друго - ни спасява от това място на преходност, от този свят, към който принадлежим. Но ние сме спасени. Ние получихме пълното спасение. Нека да мислим по този начин и така да го приемем!
Но има някои търсещи Истината, които искат да знаят, дали този, който е спасен, когато напусне тялото си, ще бъде спасен веднага. Никой да не се съмнява в това. […] Разбира се, видимите части, които са мъртви, не могат да бъдат спасени, защото само живите части, които са в тях, ще бъдат възкресени.
Какво тогава е възкресението? То е непрестанната изява на тези, които са възкръснали. Защото спомни си, в евангелието ние четем: “Появи се Илия и Мойсей с него”, така че не мисли, че възкресението е илюзия. То не е илюзия, а е истина! Обратно: по-скоро светът е илюзия, отколкото възкресението, което се осъществи чрез нашия Господ, Спасителят, Иисус Христос.
На какво те уча сега? Тези, които живеят, ще умрат. Как да живеят в една илюзия! Богатите стават бедни, а царете биват сваляни от трона. Всичко подлежи на промяна: Светът е една илюзия – за да не омаловажаваме още повече нещата.
Но с възкресението въпросът не стои така: защото то е истина, която е несъмнена и то е изявата на това, което е, и промяната на нещата, и преход към едно ново съществуване. Защото нетленното (непреходното) се спуска върху тленното (преходното) и Светлината прониква мрака и го поглъща. И Плеромата, Божествената пълнота, премахва недостатъка и запълва липсата. Това са символите и характерното за възкресението. То е, която поражда Доброто.
Затова, о, Регинус, остави знанието, което е частично, и не живей според тази плът, само за да си като другите, а стой далеч от разделението и робството (оковите), и вече ще имаш възкресението. Защото ако този, който ще умре, знае за себе си, че ще умре (дори и да прекара много години в този живот, след като го е постигнал), защо не гледа на себе си като на възкръснал, като на човек, който вече го е постигнал? Ако си осъществил възкресението, но продължаваш да живееш и да се държиш като че ли ще трябва да умреш – макар и да знаеш, че си „умрял“ – няма да ти простя една такава глупост?
Всеки трябва да се опитва по различни начини да се освободи от тази глупост и да не се заблуждава повече, а да се роди отново такъв, какъвто е бил в началото.
Това познание получих от моя Господ, Иисус Христос, който безкористно дарява всичко. Предадох това познание на теб и твоите братя, моите синове. Не скрих от вас нищо, което може да ви направи по-силни. Но ако съм написал и огласил нещо, което е твърде дълбоко и неясно, бих го обяснил по-подробно, ако попитате за него.
Но сега не бъди завистлив към онзи в твоята група, който може би може да ти помогне в разбирането на всичко това.
Мнозина изследват това, което ти написах.
На тях казвам: “Мир и милост да бъдат между вас.“
Поздрав от мен и всички, които братски ви обичат.
