Истинският център на душата – четвъртият светилник в Светилището на главата, общият център на съзнанието на Светилищата на главата и на сърцето, има многобройни функции. От една страна той е източник на волята и мислите, а от друга – на желанията и стремежите. В нашия живот волята, мисълта, желанията и стремежите играят тъмни и опасни игри. Вие знаете и имате представа за ужасните и опустошителни последствия от това.
В пълно съответствие с тази дегенерация, към нас се отправят магнитни импулси от различни области на земната природа, които достигат до нас с помощта на магнитната система на мозъка и магнитната система на гръдната кост. Заради своето безводие, безплодност и безнадеждност Светилището на главата е било наречено сърцето на пустинята, Витавара, и сега лесно можем да разберем, че и Светилището на сърцето в началото на нашето поклонничество едва ли е изглеждало различно. И това напълно съвпада с описаната в Евангелието дейност на Йоан.
От първия до последния ден на своята мисия той е проповядвал в пустинята – бедна, суха, мрачна и безплодна местност. Ако за миг се обърнете към своето минало и си спомните всичко, което ви е вълнувало тогава, ако обхванете с поглед хаоса на своите чувства, ще разберете, че сърцето ви не е изчистено и че трябва преди всичко да се стремите към неговата чистота, тъй като за Гносиса то е входната врата към вашата жизнена система. Колкото е по-чисто и неопетнено сърцето ви, толкова по-ясно ще резонира във вас зовът на Гносиса. Чистотата на сърцето е абсолютното условие за вашето ученичество.
Чистотата на вашия стремеж и на вашите подбуди, чистотата на вярата, надеждата и на любовта са най-важните изисквания към вас.
Всеки човек може да отговори на тези изисквания, дори ако прави само първите неуверени крачки по Пътя. В това ви помага Розата в сърцето – вторият атом на душата в микрокосмоса. Розата възприема не само гностичните импулси, но и молбата за помощ, изпращана от ядрото на душата, което гори в четвъртия светилник. Когато съзнанието разбере в какво бедствено положение се намира, започва да жадува за свобода и изпраща вик за помощ незнайно накъде. Розата веднага приема този магнитен импулс, вследствие на което тя рефлекторно излъчва ехото от този вик на душата през гръдната кост, извиква отговора на Гносиса и му дава достъп.
Така силата на Розата пробива отвор в непречистеното Светилище на сърцето и Гносисът дава първия отговор. Вие трябва да продължите строителството върху основите на това начало и преди всичко да се стремите към пречистване на сърцето. Сега сигурно разбирате вика на поета, който се моли: “Сътвори ми чисто сърце, Боже, и непоклатим дух обновявай вътре в мен!”
Стените на пагубните егоцентрични стремежи трябва да паднат. Този, който без умора и без да си дава покой продължава процеса на пречистване, който никога не е доволен от самия себе си, ще види, че пречистването на сърцето довежда до важни последици за цялото му жизнено състояние. Пречистването обуздава мислите и волята, променя поведението на човека и съпровожда позитивно действието на Първия лъч на Светия Дух. Не ви ли напомня това за забележителното място от Планинската Проповед: “Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.”
И така, оказва се, че ученикът, който още с първите си стъпки се старае да постигне чистотата на сърцето, действително живее според Планинската Проповед. В сила и слава той върви към своето новораждане в Светлината, за да види Бога. Към цялото човечество е насочено общо, фундаментално гностично излъчване. Това излъчване може само да призовава и пробужда, без да се намесва в диалектичната съдба на хората и в диалектичния ход на нещата. Този призив не смущава хората и тяхното основно състояние на битието. Той достига до всеки, който живее във вътрешна нужда, който търси освобождение и изпраща вик за помощ. Розата в сърцето улавя този вик за помощ, излъчва неговия отглас през гръдната кост и получава отговор от Гносиса. Чрез Розата, кръвта и нервния флуид Гностичният отговор прониква в четвъртия светилник в Светилището на главата – разбира се, ако кръвта позволява това. Ако кръвта е твърде гъста и животинска, е невъзможно да бъде докоснат четвъртият светилник.
Но ние можем с увереност да кажем, че всеки човек в света, който носи в себе си Розовата пъпка, колкото и дълбоко да е паднал, все пак се досеща и интуитивно знае за освобождаващото спасение. Затова на Земята се среща най-разнообразно търсене и постоянен стремеж да се намери Универсалният Живот. Това търсене обаче почти винаги се проявява по много съмнителен начин. Повечето от намерените пътища можем да наречем във висша степен патологични. Някои от тях дори са твърде опасни. Към това трябва да прибавим и дейността на огледалната сфера. Така човек може да придобива опит, а след всеки отрицателен опит и всяка съдбовна несполука остава интуитивното предчувствие, което се пробужда и поддържа от Гносиса. Всепроникващото гностично излъчване никого не изоставя.
Тайната на успеха е в това дали човек се ограничава само с търсенето, или иска и да строи, при това не за себе си, а преди всичко за другите. Служене на човечеството, любов към хората – това са опорните стълбове на Планинската Проповед. Който върви по този Път, подтикван от любов към хората и желание да им служи, следва Планинската Проповед дори само със своето съществуване. Единственият начин да достигнете до себеотдаването, е да служите на човечеството. Единствено в служба на хората човек забравя за самия себе си. Чрез служене на човечеството азът остава встрани, изолира се и в резултат от това се пречиства. Само благодарение на такова служене на хората вие можете да вървите по Пътя. Ако, служейки на човечеството, постигнете себеотдаване на аза, вътрешното същество само ще се присъедини към потока.
Статията е изготвена от Духовната Школа на Златния Розенкройц.
