НЕПОЗНАТИЯТ ОРФЕЙ - Седемте ключа на сърцетоТракия, родното място на Орфей, се е смятала за свято място, страна на светлината и истинската родина на музите, защото тукашните високи планини криели най-старите светилища на Хронос, Зевс и Уран.
В основата на орфическите мистерии стои разбирането за промяната на естеството на индивида от човешко в божествено, чрез акта на мистерийно посвещение. В това се състои основно учението на посвещение: посредством Тайните, постепенно да се откъснем от титаничната си част (материалната), за да влезем в контакт с нашата по-истинска вътрешна част, с “Духовната ни същност”.
В орфическите мистерии, този процес се наричал метаморфоза (гр. metamórphosis – преобразуване, превръщане на формата) и много прилича на метаморфозата при някои насекоми, като пеперудата.
Духовният път представлява един вътрешен седморен път на посвещение, път по който последователно се разгръща Божествената Седморна пълнота на Седемте лъча на Духа в човека.
Можем да приемем седемте струни на Орфеевата Арфа като седем ключа, с помощта на които търсещият отключва последователно седемте врати в самия себе си, вратите, които делят сетивно-природния свят на времето и смъртта от Божествения свят на Вечния живот…
Скъпи приятели, каним ви на нашата следваща лекция от поредицата „Универсалното учение - сила от една друга реалност“, озаглавена „Сребърната нишка на българската мъдрост – ОРФЕЙ“, която ще се състои на 16.02.2016 г, от 19.00 часа, на адрес: гр. София, ж.к. „Лозенец“, ул. „Бисер“ № 7, център „Феникс“ / метролиния 2 – сп. „Европейски съюз“, срещу музея на „Земята и хората“ /
ЗАПОВЯДАЙТЕ!!
Непознатият Орфей е онази, все още непозната част от нас, която носим в себе си. Понякога, в тишината на вътрешно умиротворение чуваме, сякаш забравен глас, от дълбините на нашето сърце – свещена музика, звучаща от Арфата на Орфей.
И ако съживим Орфеевото цвете в нас – нашата божествена душа, ще можем да тръгнем, така закичени, на най-славното приключение, надхвърлящо и най-смелите ни мечти – метаморфоза при която човек се превръща в бог, подобно на Орфей, и превърнали се в бели лебеди, ще се възкачим сред звездите на небето.Никоя религия или истинско духовно учение нямаше да имат смисъл, ако това днешно природно състояние на човека не беше наистина, така да се каже, поправимо. Защото независимо от това, че днешният човек отдавна е забравил своето истинско предназначение и своята Божествена синовност, в него все още е запазено, едно Божествено атомно ядро, свидетел на Първоначалното божествено състояние от времето преди грехопадението.
Онзи, който тръгне да търси Златното руно и избере пътят към безсмъртната част в себе, ще има на кораба Арго за спътник Орфей. Той ще го насочва по правилния път към Колхида, ще заглуши със своята лира песента на сирените, и когато достигне Златното руно, Орфей ще омае Пазителя му. Така Орфей става посредник между човека и божественото – храм, готов да приюти отново своя първосвещеник – Божествения Дух.
