Човекът познава три измерения: височина, дължина и ширина. С помощта на тези три измерения той опознава всяко едно жизнено пространство. Колкото и голямо да си представи човек това триизмерно пространство, то винаги включва ограничение, означава пленничество. В неудържимия натиск, който сега еволюцията упражнява върху хората, трите измерения стават за човечеството твърде тесни, твърде угнетяващи. И науката реагира на това угнетяване по триизмерен начин, като се стреми да разшири колкото е възможно повече това пространство.Ясно е, че трудностите свързани с това веднага биха били неутрализирани, ако имаше четвърто измерение, което би могло да се изпита от науката като реалност. Това четвърто измерение съществува! Това е измерението, което ние бихме искали да обозначим като реалността на вездесъщността. То е измерението, което напълно премахва време, разстояние, минало, настояще и бъдеще.
Ако човекът владееше това четвърто измерение, тогава сигурно не би съществувала повече потребността да се достигне Луната, Марс, Меркурий или Венера. Защото в четвъртото измерение мисленето за Луната, би означавало да си на Луната. Накратко може да се каже, че четвъртото измерение е едно състояние на вездесъщност. За триизмерно осъзнатия човек е много необичайно да си представи едно такова състояние. Все пак, четвъртото измерение е само вратата към петото, шестото и седмото измерение.
Влизането в четвъртото измерение е влизането в чистата астрална сфера на магнитното живо тяло, събуждането в Духовно-душевното поле. То изисква едно съвършено ново виждане и по-точно осъзнаването на четвъртото измерение. Новото виждане е тясно свързано с интуицията, която фактически не може да се отдели от него. Възникването на интуицията означава събуждането на душата, свързано е с истинското раждане на душата, с факта, че тя заема своето място в отвореното пространство зад челната кост.
Заповядайте на 17-ти февруари (сряда) 2016 от 18:30 ч.
в гр. Пловдив, бул. "Васил Априлов" № 39, ет.1
Вход свободен