Според древната универсална символика, състоянието на днешния човек би могло да се изрази чрез образа на сфинкса. Той е изобразен с обожествено лице, гледащо в тайнствената далечина на утренния час и с тяло на лъв, забил нокти в пустинния пясък и пленен от него.В древния Египет класическите царски фигури получавали прозвището: „Живият сфинкс на господаря на вселената.” Тоест слънчев бог, слязъл в материята.
Вие може би разбирате този символ. Човекът е паднал ангел, доведен в своето съществуване до разцепление: една част от микрокосмоса е затворена в полето на съществуване на първоначалността, неспособна на никаква активност. Другата част е хвърлена в диалектичната жизнена борба. Човекът е сфинксът!
Мнозина започват да разбират тези думи, когато в идващите световни събития илюзията им за живот бива разкъсана на парчета. Те осъзнават състоянието на диалектичния човек като същество, уловено в здравата хватка на тази природа.
Нека си зададем логичния въпрос: „Как падналият човек отново да стане Бог? Как изгубеният син може отново да се завърне у дома?”
Великите посланици на човечеството бяха богове, които станаха хора, за да ни дадат пример с живота си, как хората отново да станат богове. Ние трябва да изровим нашия сфинкс от пустинния пясък. Трябва да разберем, че от въпроса на сломената душа: „Как падналият човек отново да стане Бог?” в човека се поражда достатъчно жизнена енергия, за да тръгне като пилигрим по Пътя и да търси отговор на този въпрос.
Древните изгубени познания за трансфигуризма отново се появиха в началото на тази нова ера. Това не се случи чрез книги, а чрез пилигримство, чрез жизнения процес, чрез действителното вървене по Пътя.
Скъпи приятели, започваме отново цикъла от срещи-беседи за Универсалното учение на розенкройцерите.
Нашата първа среща ще е на 22-ри октомври, вторник, от 19.00 часа, зала „ЕСЕНС”, гр. София, ул. „6-ти септември” 37, /вътрешен двор/.